Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  21/27.01.2014 г.                    Година 2014                  Град Стара Загора

 

                                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ­­          ІІ Граждански състав

На шестнадесети януари                                                                  Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                            Членове: 1. Н. УРУКОВ

 

                                                                               2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1489 по описа за 2013 година.

 

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на В.П.С., действащ чрез процесуалния си представител А.М.-П., против решение под № 1031/07.08.2013г. по гр. дело № 4152/2011г., по описа на РС-С., като считат постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което молят да бъде отменено изцяло и отхвърлен предявения иск, като неоснователен.

 

            Въззивникът моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, и отменено постановеното първоинстанционно решение изцяло,  като неправилно постановено и в противоречие със събраните по делото доказателства и бъде отхвърлен предявения иск, с правно основание чл. 271, ал. 2 КТ. Алтернативно, ако не бъде уважено първото искане в петитума на въззивната жалба, молят да бъде постановено съдебно решение, с което да се обезсили като недопустимо решението на първоинстанционния съд и производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

           

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Претендират, да им бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции – заплатено възнаграждение на един адвокат, съгласно представените по делото договори за правна помощ и съдействие.

 

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна  Държавна опера-гр. С., представлявана от директора П.С. Б. и чрез пълномощника им – адв. Н.Г., чрез който изразяват становището си по постъпилата въззивна жалба, която считат за допустима, но по същество – за неоснователна.

 

Считат, че правилно е приел, че на Държавна опера гр. С. са причинени щети – липса на бюджетни средства в размер на 20 431.20 лева, причинени единствено от г-н С., в резултат на разпореждането му относно това, че в трудовите договори на някои служители да бъде записано възнаграждение съответстващо на пълен работен ден според щатното разписание на операта, въпреки че те реално са назначени на непълен четиричасов работен ден.

 

Въззиваемият моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и се потвърди постановеното решение от Старозагорския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Нямат искания за събиране на нови доказателства.

 

Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Въззивникът В.П.С. - редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо него се явява упълномощения представител по делото адв. М., която моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като основателна и доказана и да отмени изцяло обжалваното Решение на първоинстанционния съд, по съображенията и доводите, подробно изложени в съдебното заседание по съществото по делото.

 

Въззиваемият Държавна опера-гр. С., представлявана от директора П.С. Б., редовно и своевременно призовани, явява се пълномощника им – адв. Н.Г. ***, надлежно преупълномощен от адв. Недялко Младенов, като молят подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото по делото и в депозирания по делото писмен отговор.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 203, ал.2 във връзка с чл. 271, ал.2 от КТ, както и евентуален иск по чл. 206, ал.2 от КТ и чл. 86, ал.1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД.

           

Видно от приложените доказателства по делото правилно е била установена фактическата обстановка пред първоинстанционният съд, а именно: Въззивникът С. е бил в трудово правоотношение с въззиваемия, като същият е заемал длъжността „Директор” на Държавна опера С.. Трудовото правоотношение е възникнало на датата 31.08.2007г. след проведен конкурс по Кодекса на труда и подписано между Министъра на културата и ответника споразумение по чл.107 КТ /лист 77 от първоинстанционното дело/. Правоотношението е било прекратено съответно със заповед под № РД -119/09.04.2010г. на Министъра на културата, считано от 12.04.2010г., на осн. чл.325, т.8 от КТ – поради постъпване на служителя спечелил конкурса /лист 78/. Заповедта е била надлежно връчена на ответника на 23.04.2010г.

Също така се установява от показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели М. Х. И. и А. Б. Д., че същите в качеството си на главен счетоводител и съответно служител „човешки ресурси” в Държавната опера С., са изготвяли проектите за трудовите договори. Конкретната техническа работа по изготвянето на договорите, била възложена на свидетелката Д., която съставяла проектите за тях, както и на заповедите за назначаване и прекратяване на трудовите правоотношения. Д. извършвала и регистрацията на трудовите договори, подписани от директора. Съгласно установената практика, върху заявлението на съответното лице за постъпване на работа, въззивникът С. поставял съответното резолюция, с която определял дали да се сключи трудов договор, както и размерът на трудовото възнаграждение. Последното обстоятелство се потвърждава и от обясненията на въззивника, дадени по реда на чл.176 ГПК, в които същият заявява, че той писмено е разпореждал, от коя дата да се сключи трудовия договор и какъв да е размерът на сумата която да се изплаща по него /стр.4  от съдебен протокол от 20.02.2013г./. След разпореждането на ответника, молбата се предоставяла на свидетелката Д., която изготвяла проекта за договор и го съгласувала със свидетелката Иванова, която в качеството на главен счетоводител, също подписвала документа. След това договорите се представяли за да бъдат подписани от С.. И двете свидетелки сочат, че в периода, през който ответникът е изпълнявал длъжността, с определени служители били сключвани втори по ред трудови договори, за четиричасово работно време. Според Д. за някои от тези служители, било налице разминаване между размера на възнаграждението, определено в договора и това посочено в поименното щатно разписание. Тя била уведомила за това въззивника, но възражението й не било взето предвид. Показанията на свидетелките се потвърждават от приложените по делото трудови договори, сключени с лицата и служители на Държавната опера Д.Б. Ч.,  Н. К. Н. – Й.,   Ю. Н. Р.,   М. П. Т., Н.В. Т. и Б. И.С., /лист 25-32 от първоинстанционното делото/. Съгласно тези документи, въпросните служители са били назначени при непълно работно време – четири часа, като са им определени възнаграждения, които са съответни на размера на възнаграждението, предвидено в приложените по делото поименни щатни разписания / лист 18 и 21/, определени за изпълнение на работа при пълен работен ден.

Установява се от представените писмени доказателства, че в Държавна опера С. е била извършена и финансова инспекция от АДФИ, чиито заключения били обобщени в доклада под №ФИ-4-СЗ-0001/23.02.2011г. /лист 9 -16 от първоинстанционното дело/. Според констатациите на доклада относно изплащане на възнаграждения по трудови договори за времето от 01.04.2008 г. до 30.03.2010г., утвърдените поименни щатни разписания за длъжностите определяли размер на заплатите за пълен работен ден от осем часа. Позовавайки се на чл.247, ал.1 от КТ, според който възнаграждението се определя според времетраенето на работата или според изработеното, представителите на АДФИ са констатирали, че на лицето Д. Ч. е определена месечна заплата в размер на 900 лв., при продължителност на работното време четири часа, което представлява повече с ½ от полагащото се пълно работно време от четири часа /450 лева/. Същите констатации за изплащане на по-големи заплати са направени и относно: Н. К. Н. – Й.- изплащани 650 лв., вместо 325 лв., Ю. Н. Р. – изплащани 214,50 лв., при полагащи се 107,25 лева, М. П. Т. с основна месечна заплата 247 лв., при полагаща се при четири часов работен ден 123,50 лв., Н. В. Т.  назначен с основна месечна заплата 600 лв., при полагаща се по щатно разписание за непълен работен ден 300 лв. и Б.И.С., с определено възнаграждение 700 лв., при полагащо се за четири часа 350 лева. С оглед тези констатации и съобразно приложена счетоводна справка /лист 17/ е констатирано, че на тези служители за проверявания период от 01.04.2008г. до 31.03.2010г. са изплатени в повече трудови възнаграждения в размер на 20431,20 лева.

Констатираните във финансовия доклад несъответствия в двукратен размер между размера на полагащите се по щат възнаграждения и тези които са били определени и заплащани съобразно сключените трудови договори с горепосочените лица се потвърждават и от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза. Съобразно него за времето от 01.04.2008г. до 31.03.2010г. на служителят Д. Б. Ч., назначен на длъжност диригент за времето от 01.04.2008г. до 31.03.2010г. са изплатени в повече 10605 лв.; на Н. К. Н. – Й. – режисьор, за времето от 01.04.2008г. до 31.03.2010г. са изплатени повече 7196,25 лв.; на Ю. Н. Р. – оркестрант, за времето от 09.10.2010г. до 23.02.2010г. са изплатени в повече 82,75 лв.; на М. П. Т. – оркестрант, за времето от 12.11.2009г. до 31.03.2009г. са изплатени в повече 66,50 лв.; на Н. В. Т. – диригент, за времето от 12.11.2009г. до 31.12.2009г. са изплатени в повече 485,80 лв., а за периода от 12.01.2010г. до 31.03.2010г. - 945 лева в повече; и на Б.И.С. – балерина за времето от 10.10.2008 г. до 01.01.2009 г. са изплатени в повече 1050 лв. Вещото лице е установило също, че в периоди предхождащи 2007г. е налице сключване на договор, при който, при фиксирано щатно разписание от 01.06.2007г., заплата за осемчасов работен ден от 500 лв., с лицето Н. Н. – Й. е бил сключен трудов договор за същата сума, но при четиричасов работен ден. Съгласно точка първа от заключението на експертизата Държавна опера С., като бюджетна организация, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на културата, определя размера на трудовите възнаграждения въз основа на утвърдени от Министъра в бюджета за съответната година, средна численост на персонала, средна годишна брутна заплата и общ размер на средства за работна заплата. Щатното разписание се изготвя съобразно определената от Министерството на финансите бюджетна рамка. Вещото лице сочи, че посочените в исковата молба суми не са утвърдени от Министерството на културата, като същевременно не излизат извън рамките на бюджета на Операта за съответния период и извън рамките определени за фонд „Работна заплата”. Съгласно т.Б2 от заключението, за процесния период от време са налице икономии във фонд „Работна заплата”.

Въззивният съд намира, че Държавната опера С. действително се явява културен институт по смисъла на чл.5, ал.1 от Закона за закрила и развитие на културата и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Поради това, трудовоправната връзка е възникнала, не по силата на трудов договор, какъвто представителят на въззивника твърди, че е подписан с Министъра на културата, а по реда на чл. 5, ал.3 от Закона за закрила и развитието на културата, съгласно който правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда. При хипотезите на проведен конкурс, по арг. от чл.96, ал. 1 КТ трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата. Длъжността заемана от ответника по силата на конкурса е определена по щата на Държавна опера С., поради което следва да се приеме, че именно културният институт е работодател по смисъла на §1, т.1 КТ. Подписването на допълнителното споразумение по чл.107 от КТ от страна. на Министъра на културата, се налага поради обстоятелството, че длъжността „Директор” е свързана с функцията по представителство на съответната институция. Поради това министърът, като вишестоящ орган, в тези случаи, както и при упражняване на дисциплинарни правомощия, действува в особена хипотеза на представителство, на юридическото лице работодател. В конкретния случай, това представителство изчерпва с, при уговаряне, при условията на чл.107 КТ, на условията по трудовото правоотношение, възникнало след конкурса с новоназначения директор. Ето защо, съдът намира, че трудовото правоотношение е възникнало между ищеца като работодател и ответника, а не между ответника и Министъра на културата, каквито са твърденията на процесуалния представител на въззивника.

След като е бил в трудово правоотношение с Държавна опера С., в процесния период, въззивникът действително следва да носи спрямо работодателя имуществената си отговорност.

     Съдът намира за безспорно установен факта и пред двете съдебни инстанции че, поради подписването на трудови договори с изброените по-горе лица, относно непълно работно време /4 часа/, при определено възнаграждение, полагащо се за пълен работен ден  /8 часа/ на служителите са били заплатени по-високи от полагащите се възнаграждения. Предвид обстоятелството, че Държавна операIIII   С. е бюджетна организация, определянето на размера на възнагражденията за персонала следва да бъде осъществявано в рамките на одобрения бюджет и приетото щатно разписание на длъжностите, при съобразяване с разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл.247, ал.1 КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работа или според изработеното. В настоящия случай, с оглед характера на работата, критерий за определяне на възнаграждението е времетраенето на работата. Видно от приетото по делото пред първостепенния съд поименно щатно разписание на длъжностите, утвърдено от въззивника, размерите на индивидуалните трудови възнаграждения за персонала са определени за продължителност на работното време от 8 часа. Сключените допълнителни трудови договори с лица които са били в трудово правоотношение с друг работодател, са за непълно работно време от 4 часа, поради което размерът на възнаграждението по тях, би следвало да е съответен на половината от предвиденото в щатното разписание. Това е така, защото, норма за определяне на размера на възнаграждението е времетраенето на полагания по допълнителните договор труд. Ето защо, уговарянето на по-високи заплати е осъществено в отклонение с разпоредбите, регламентиращи начина за определяне на трудовото възнаграждение.

            Първостепенният съд правилно е приел в случая, че назначените по договорите за допълнителен труд служители са получили пълния размер на трудовите възнаграждения в описаните от вещото лице периоди от време и съгласно чл.271, ал.1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно, а съобразно чл.271 ал.2 от КТ виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по ал.1, са тези които носят имуществената отговорност.

 

Въпреки, че първостепенният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото  и обосновано е приел, че въззивника следва да понесе имуществената си отговорност съобразно разпоредбите на КТ, същият съд неправилно и незаконосъобразно е определил размера на тази отговорност.

 

Съгласно специалната и императивна разпоредба на чл.206, ал.1 от КТ, която определя и размера на отговорността –  за вреда причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Според ал.2 когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно възнаграждение.

 

В конкретният случай въззивният съд счита, че е приложима разпоредбата на чл.206, ал.2 от КТ, тъй като процесната вреда е причинена от ръководител – от въззивника в качеството му на Директор на Държавна опера – С. при или по повод упражняването на ръководните му функции.

 

Въззивният съд не възприема извода на първостепенния съд, че е налице виновно поведение на въззивника под формата на умисъл и по-конкретно - евентуален умисъл. В този смисъл извода на първоинстанционният съд е неправилен и необоснован, тъй като по делото не са събрани доказателства от които да се направи правния извод, че е налице евентуален умисъл в действията на въззивника. Точно обратното пред двете съдебни инстанции са се събрали убедителни, непротиворечиви и еднопосочни гласни доказателства, а именно показанията на свидетелките М. Х. И. и А. Б. Д., от които се установява, че трудовите договори са изготвени по обичайния начин от експерта по персонала /служителката “Човешки ресурси” – св.Д./ и са съгласувани с главния счетоводител /св.И./ и едва след което са се подписвали и от Директора. От показанията на свидетелката  М. И. се установява, че първо тя е проверявала и подписвала трудовите договори, след което ги е представяла за подпис и от Директора, като същата не е считала, че има елемент от трудовия договор, който да е в противоречие с поименното или длъжностното щатно разписания на Държавната опера – С.. В същият смисъл са и показанията на свидетелката Д. като тя също не е уведомила въззивника, че счита, че част от трудовите договори за незаконосъобразни и че определени техни части противоречат по някакъв начин на закона. Ако същите длъжностни лица са били уведомили жалбоподателя по надлежния ред с докладна записка или по друг официален начин, то евентуално същият би имал възможността да предприеме съответните действия по коригирането и недопускането на закононарушения в горепосочените трудови договори.

В тази насока в тежест на ищеца е да докаже наличието на “умисъла” като форма на вината на служителя причинил вредата. Въззивникът е бил с ясното съзнание, когато е подписвал процесните трудови договори, че същите са правилно и законосъобразно изготвени, били са подписани от горепосочените две свидетелки и същият не е предвиждал и не е допускал настъпването на горецитирания вредоносен резултат. Ангажираните доказателства от страна на въззиваемия не са достатъчни за да обосноват по категоричен начин извода, че противоправното поведение се явява умишлено, т.е. че ответникът е предвиждал  настъпилите неблагоприятни последици. С исковата молба въззиваемия не е представил акт за финансов начет, въз основа на който да се направи извод за наличието на виновно поведение на ответника и за причинената вреда, а само доклад на АДФИ и трудовите договори на лицата, които са получили трудовото възнаграждение за пълен работен ден. Констатациите на доклада обаче нямат доказателствената сила на акта за финансов отчет, относно фактическия състав на увреждането и неговия точен размер. От тези писмени доказателства не може да се направи извода, че е налице умисъл в действията на въззивника, защото това означава да се приеме, че същият е единственото длъжностно лице, което има функциите във връзка с изготвянето на трудовите договори и тяхното регистриране по съответния ред. В заключение въззивния съд счита, че вредоносните действия на жалбоподателя С. не са извършени умишлено, а са извършени по непредпазливост и поради  невнимание. Още повече самият той, при обясненията си дадени пред първостепенния съд по реда на чл.176 от ГПК  твърди, че при изготвянето на същите трудови договори са били ползвани и консултации от лице с юридическо образование.

Налага се извода, че при подписването на горепосочените трудови договори въззивникът е действал добросъвестно при изпълнение на трудовите си задължения в качеството му на ръководител на Държаната опера – гр.С., въпреки настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи отговорността си по реда на чл.206, ал.2 от КТ.

Размерът на тази имуществена отговорност според същата разпоредба възлиза в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно възнаграждение. Според чл.4, ал.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.

Видно от представения по делото последен трудов договор и допълнително споразумение към същия № РД 12-023 /20.01.2010г. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение е в размер на  840.00лв. Трикратният размер на същата възлиза на 2520,00лв. Претенцията на ищеца в тази нейна част, относно евентуалния иск по чл.206 от КТ, съобразно петитума на исковата молба възлиза на 2 681.28лв.

 

Налага се извода, че евентуалния иск следва да бъде уважен до трикратния размер на уговореното в трудовия договор основно трудово възнаграждение до размера на 2 520.00 лева, като в останалата му част до размера на претендираните 2 681.28лв. този евентуален иск следва  да бъде отхвърлен в тази му част.

 

Следва заключението, че въззивният съд следва да отмени обжалваното Решение изцяло, тъй като е уважен само главния иск на въззиваемия и ищец, да отхвърли този главен иск и вместо това да уважи евентуалната претенция на ищеца съгласно чл.206, ал.2 от КТ до трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение от 2 520 лева.

 

   На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.273 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред всички съдебни  инстанции, съразмерно с уважената част на иска, в размер на 207.71лв., като общата сума на разноските направени от ищеца и въззиваем –Държавна опера – гр.С.пред двете съдебни инстанции възлизат общо на 1 888.25лв., от които 1 398.25 лв. разноски на първоинстанционното производство по гр.д. № 4152 /2011г. по описа на РС-гр.С.и сумата от 490.00лв. –разноски по делото по настоящото въззивно гр.д. № 1498 /2013г. по описа на ОС – гр.С. съобразно представения договор за правна защита и съдействие /на л.22 от настоящото дело/.

 

     На основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.273 ГПК въззиваемия  следва да бъде осъден да заплати на въззивника  направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции, в размер на 3 769.91лв., съразмерно отхвърлената част на иска, като общата сума на разноските, направени от въззивника и ответник В.С. възлизат на 4 235.86лв., съобразно представения списък на разноските пред първостепенния съд /на л.94 от първоинстанционното гр.д. № 4152 /2011г. по описа на  РС-гр.С., от които адвокатско възнаграждение за един адвокат – адв.М., съобразно представения договор за правна защита и съдействие – 4 155.86лв. /л.93 от първоинстанционното дело/ и депозит за СИЕ заплатен от въззивника – 80.00лв.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК и поради това, че цената на иска е над  5000 /пет/ хиляди лева, настоящото въззивно Решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС на РБългария

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1031/07.08.2013г. по гр.дело № 4152/2011г. по описа на Районен съд-С., с което е осъден въззивника В.П.С., с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес гр.С., ул.”Х.Д. А.” № . ет. , офис № . адв. А.М.-П. ДА ЗАПЛАТИ, на осн. чл.271, ал.2 КТ във вр. с чл.203, ал.2 КТ и чл.45 ЗЗД, на Държавна опера С., БУЛСТАТ …….., с адрес гр.С., бул.М..№.., представлявана от Директора П.С. Б. сумата 20431,20лв. /двадесет хиляди четиристотин тридесет и един лева и 20 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени в повече възнаграждения по трудови договори за допълнителен труд /за четиричасов работен ден/, сключени от ответника в качеството му на директор в периода от 01.04.2008г. до 31.03.2010г. с лицата: Д.Б. Ч.,  Н. К. Н. – Й.,   Ю. Н. Р.,   М. П. Т., Н.В. Т. и Б. И.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2011г. до окончателното заплащане, както и с което В.П.С., с ЕГН ********** , с посочен адрес е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Държавна опера С., на осн. чл.78 ал.1 ГПК, и сумата 1398,25 лв./хиляда триста деветдесет и осем лева и 25 ст./, представляваща деловодни разноски, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес гр.С., ул.”Х.” № ., ет.., офис №.., адв. А.М.-П. ДА ЗАПЛАТИ, на основание  чл.271, ал.2 КТ във вр. с чл.206, ал.2 от КТ на Държавна опера С., БУЛСТАТ ………. с адрес гр.С., бул.М. М.К. №., представлявана от Директора П.С. Б. сумата 2520.00лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в изплатени в повече възнаграждения по трудови договори за допълнителен труд /за четиричасов работен ден/, сключени от ответника в качеството му на директор в периода от 01.04.2008г. до 31.03.2010г. с лицата: Д.Б. Ч.,  Н. К. Н. – Й.,   Ю. Н. Р.,   М. П. Т., Н.В. Т. и Б. И.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото в съда на 01.08.2011г. до окончателното заплащане, както и сумата от  207.71лв. /двеста и седем лева и 71 стотинки/, представляваща направените от ищеца и въззиваем деловодни разноски, съразмерно уважената част на иска пред всички съдебни инстанции, като ОТХВЪРЛЯ евентуално съединения иск по чл.206 от КТ в останалата му част до размера на общо претендираните по този иск 2 681.28 лева /две хиляди шестотин осемдесет и един лева и 28 стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази му част.

 

            ОТХВЪРЛЯ изцяло главния иск по чл.271, ал.2 от КТ във вр. с чл.203, ал.2  от КТ за сумата от  20 431,20лв. /двадесет хиляди четиристотин тридесет и един лева и 20 стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА ОПЕРА – С., БУЛСТАТ …… с адрес гр.С., бул.М. М.К. №., представлявана от Директора П.С. Б. ДА ЗАПЛАТИ на  В.П.С., с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес гр.С., ул.”Х. Д.. А.” № ., ет.. офис № . адв. А.М.-П. сумата от  3769.91лв. /три хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и 91 стотинки/, представляваща направените от ответника и въззивник  деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част на иска пред всички съдебни инстанции.

           
           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС на РБългария, чрез ОС – гр.С. при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                  2.