О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

номер  23                                     07.01.2014 година                    град Стара Загора

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                    Втори граждански състав

На седми януари                                                                                           2014 година

В закрито заседание, в следния състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, частно гражданско дело номер 1508 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Обжалвано е определение № 3696 от 05.12.2013 год. по гр. дело № 5735/2013 г. по описа на С. районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените субективно съединени искове.

Недоволни от определението са останали ищците и като го обжалват в законния срок, твърдят, че същото е неправилно. Молят да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на предявените искове.

Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК.

Въззивният съд, като обсъди направените в нея оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Пред С. районен съд е подадена искова молба от Р.Л.П., С.Д.М., П.Ф.В., В.Д.У., Т.Г.Н., Е.П.П., Ю.В.К. и С.М.К., с искане да бъде осъдено ОД на МВР – гр. С. да заплати на всеки ищец конкретно посочена сума, представляваща дължимо се възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебна техническо-икономическа експертиза, назначена по ДП № ЗМ-416/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. С., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и конкретно посочено обезщетение за забава за периода от 13.05.2013 г. до 04.12.2013 г. Към исковата молба са приложени две постановления за назначаване на експертиза от 07.12.2010 г. и 28.07.2011 г. на разследващ полицай при сектор “БОП” към ОД на МВР гр. С., заключение на вещите лица по назначена експертиза с приложени справки-декларации за девет броя изследвани обекти, 8 броя фактури и писмо вх. № 42411/10.07.2013 г. на ОД на МВР гр. С.. По повод така постъпилата искова молба, районният съд е постановил обжалваното определение, с което е върната исковата молба на ищците поради недопустимост на предявените искове и е прекратено производството по делото.

При така установеното, съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради следните съображения:

С оглед постигане целите на наказателния процес за установяване на обективната истина често са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, техниката и други области на живота, с каквито органите на досъдебното производство не разполагат. Експертизата е процесуален инструмент, чрез който тези знания придобиват доказателствена стойност. Тя съставлява процесуален способ на доказване по смисъла на чл. 106 НПК. Касае се до дейност в рамките на наказателния процес, на лица, призовани от съответния орган на досъдебното производство, поради притежаваната от тях специална компетентност и професионална квалификация, да съдействат за изясняване на обстоятелства по делото чрез изготвяне на експертно заключение, което следва да е основано на налични или събрани в хода на дейността доказателствени материали – доказателства и доказателствени средства. С оглед предназначението на експертната дейност да запълни наказателния процес с нови материали, както и да осигури разкриване в цялост на релевантните обстоятелства с фактически данни, които решаващият орган не би могъл да установи, поради липса на специални познания, в процесуалния закон експертизата е дефинирана като способ за събиране и проверка на доказателствата (глава ХІV, раздел І на НПК). Специфичността на експертизата като способ за събиране и проверка на доказателства предопределя и редица особености, свързани с процесуалното положение на вещото лице в наказателния процес. В наказателния процес вещото лице не е страна, а лице, което се привлича в процеса, за да извърши определена дейност, заемайки своето място сред участниците в процеса.

Експертизата се назначава за нуждите на конкретна процесуална дейност от съответния орган на досъдебното производство в случай на необходимост от специални познания за изясняване на някои обстоятелства по делото – чл. 144, ал. 1 НПК. В наказателното производство компетентен да определи обекта и задачата на експертизата, както и да избере вещото лице и техния брой, е органът, който е решил въпроса за нейното назначаване. В тази връзка експертизата се назначава с изричен акт, чийто реквизити са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 145 НПК. Процесуалният акт, въз основа на който вещото лице встъпва в процеса е постановлението на органа на досъдебното производство.

Основните задължения на вещото лице са очертани в разпоредбата на чл. 149 НПК. Същинското негово задължение се изразява в това да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата. Предвидена е и санкция за неизпълнение на задължението за явяване и даване на заключение по неуважителни причини, чийто размер е до 500 лв. – чл. 149, ал. 5 НПК.

Кръгът на правата на вещото лице е очертан в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 НПК и най-общо включват право да получи материалите по делото, право на възнаграждение за положения труд и право да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси. Съгласно чл. 403, ал. 1 ЗСВ Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Предвиденият в наредбата ред за определяне на възнаграждението на вещото лице е в прерогативите на назначаващия експертизата орган (аргумент от чл. 33, чл. 34 и чл. 36 от Наредба № 1 от 16.01.2008 г. на ВСС /отменена/ и чл. 33, чл. 34 и чл. 36 от действащата понастоящем Наредба № 3 от 30.11.2012 г., издадена от министъра на правосъдието).

В Закона за съдебната власт е предвиден специален ред (чл. 398 и сл.) за утвърждаване на списъци на вещите лица и неговото обнародване в Държавен вестник, които списъци са публични.

От изложеното може да се направи извод, че дейността на вещото лице в наказателното производство, неговите права и задължения са ясно и точно законово определени. Дейността на вещото лице не е основана на договорна връзка с назначаващия експертизата орган на досъдебното производство. Правоотношенията между вещото лице и назначаващия го орган се развиват въз основа на норми от административноправен характер. Основна характеристика на административното правоотношение е съществуването на власт и подчинение, като съдържание на правоотношенията. Отношението на власт и подчинение означава, че на тези административни актове се дължи подчинение. С акта за назначаване на вещото лице посочените в чл. 149 и чл. 150 НПК права и задължения намират своята конкретна и непосредствена реализация – с него се възлагат конкретни права и задължения на административноправния субект вещо лице. Неизпълнението от страна на вещото лице на възложените му конкретни права и задължения водят до възможността действащият при условията на оперативна самостоятелност орган да наложи съответна на провинението глоба, която може да бъде отменяна единствено от налагащия я орган.

Правото на вещото лице по чл. 150, ал. 1 НПК да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси се реализира чрез предвидените в наказателния процесуален закон способи за обжалване. Такъв ред е предвиден в нормите на чл. 200 – чл. 202 НПК. Съгласно чл. 200 НПК постановленията на разследващите органите се обжалват пред прокурора, а постановленията на прокурора се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване (доколкото постановленията за назначаване на вещо лице не подлежат на съдебен контрол съгласно НПК). Следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 46, ал. 3 НПК, според която по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинението му прокурори, с оглед осъществяваната от прокуратурата функция по съблюдаване на законността в наказателния процес (чл. 46, ал. 2, т. 4 НПК), в това число и нарушения на разпоредби от посочените по-горе наредби. Ето защо така предвиденият ред за реализиране на правото на експерта иска отмяна на постановлението за определяне на възнаграждението му за положения труд и извършените разходи се явява специален и изключва приложението на общия исков процес. В случая не се касае за отказ от правосъдие както твърди жалбоподателят, тъй като в закона е предвиден ред за защита и реализиране на правата на вещото лице за възмездяване за положения труд и извършените разходи за възложената му експертиза.

 

Поради изложеното правилно и законосъобразно районният съд е прекратил производството по делото с аргумент за недопустимост на предявените искове, с оглед на което частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, П.Ф.В., ЕГН **********, с адрес ***, В.Д.У., ЕГН **********, с адрес ***, Т.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Е.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, Ю.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, и С.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу определение № 3696 от 05.12.2013 год. по гр. дело № 5735/2013 г. по описа на С. районен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчване препис на страните.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                   2.