Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 81                                      28.02.2014 г.                     град  С.

 

В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На шести февруари 2014 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.,

Прокурор Вероника Гьонева

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 70 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

    Производството е на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ Н.Щ.Щ. от гр.С.З. е подал Искова молба, в която твърди, че по досъдебното производство/ДП/ № 335-Сл/2010 г. по описа на ВОП - Пловдив / прок.преписка № 326/2011 г. е образувано на 09.12.2010 г. за установяване дали той- Н.Щ.Щ.-ЕГН ********** от в.ф.38640-К., с цел да набави за себе си имотна облага - компенсационни суми за извършени пътувания от домашния си адрес до местоработата си, при условията на продължавано престъпление, получил без правно основание чуждо движимо имущество - компенсационни суми за изплащане на пътни пари в размер на 1576,80 лева, собственост на Министерство на отбраната и в.ф.38640- К., с намерение да ги присвои, с оглед на престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. На 07.10.2011 год. с Постановление за привличане на обвиняем Н.Щ. е привлечен като такъв. Ищецът Щ. е бил обвинен в това , че в периода от месец юли 2008 г. до месец март 2010 г., при условията на продължавана престъпна дейност, на 18 пъти във в.ф.38640— К., с цел да набави за себе си имотна облага, като възбудил (заблуждение в прекия си командир капитан Х.М.П.- Началник отделение „Комуникационно-информационни системи"(КИС) и капитан П. П.- началник на Отделение „Тактическо", началниците на отделение „Личен състав" на в.ф.38640-К. капитан М.Т. Г. и на неговия заместник капитан Н.К., възбудил и поддържал заблуждение в Командир в.ф.38640-К. подп.Л.М. и на неговите заместници - майор Н. Й.Д. и майор И.Д.И., че пътува с обществен междуселищен автобусен/транспорт за периода от месец юли 2008г. до месец декември 2009г. от гр.С. до гр.К. и обратно, като представил на гореизброените—длъжностни лица общо 492(четиристотин деветдесет и два) броя нередовни билети за автобусен превоз и с това причинил на МО и на в.ф.38640 -К. имотна вреда в размер на общо 1 706, 40 лв. (хиляда седемстотин и шест лева и четиридесет стотинки). С Постановление от 09.11.2012 год. ДП № 335-Сл/2010 г. е прекратено от наблюдаващия прокурор на осн. чл. 243,ал.1,т.2 НПК. Счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер. Като е достатъчно ищецът да е привлечен като обвиняем за извършено престъпление и ДП бъде прекратено поради липса на престъпление- съгласно ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС- София. Заявява, че отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностни лица. С посочените по-горе актове на съдилищата безспорно се е доказало, че действията на Военна прокуратура са били неоснователни, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи като в случая държавата отговаря независимо от наличието на вина на правозащитните си органи, тъй като обвинението в престъпление се явява неоснователно /НЕЗАКОННО/ винаги когато, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. Твърди, че поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и български армейски офицер, който да служи за пример на колеги и подчинени. Преживял е стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявни форми като: тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени като: промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне, фобийни изживявания, упрекване за събития в армейския живот които не са били провокирани от него. Счита, че вследствие от незаконното обвинение съществено е уронен авторитета му пред колегите му във военно формирование/в.ф./-38640 както и в съседното в.ф.22180 пред обществеността на града, в който живее, поради това, че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество военнослужещи, включително и командирите и висшите началници, приятели и познати. Счита, че съгласно ППВС № 4/1964г., нарушения физически, професионален  и  психически дискомфорт следва да бъде обезщетено по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. При определяне на размера му с оглед нормата на чл.52 от ЗЗД следва да се има предвид факта, че самото разследване е продължило твърде дълго с оглед определените в НПК процесуални срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. Позицията на Щ., поддържана в хода на наказателното производство е последователно отстояване на становището си за невиновност по така предявеното и обвинение.Оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции , като през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и обвинение. Поради това намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 8 000 лв.

По време на наказателния процес ищецът Щ. бил кадрови военнослужещ по смисъла на ЗОВСРБ, и видно от атестационните документи на военнослужещия същият съответства на група професионално съответствие , даващо основание да кандидатства безпроблемно за обучения, заемане на длъжности и участие в международни мисии. Той притежавал ниво владеене на английски език и компютърна грамотност. От 15.12.2010 г. с експертно решение № 4539 ст.лейт. Щ. е определен и като физически годен за участие в мисии, което е било отразено и в Заповед № 598/13.12.2010 г. на Командир в.ф.38640-К. , съгласно Заповед № 32-901 от 30.11.2010 г. на Командира на в.ф. № 34750 - Карлово за участието му в мисия в Афганистан. През периода, в който срещу Щ. е извършвана проверка с оглед данни за престъпление , както и в периода , в който той е бил незаконно обвинен до датата на неговото оправдаване той е бил лишен от възможността за участие в международни мисии , респ. според квалификацията му- в Операция на Международните сили за поддържане на сигурност в Афганистан в тази връзка е бил лишен от възможността да получава възнаграждение, определено в ЗОВСРБ и определените в ПМС № 260/07.11.2003г. национални разходи-командировъчно за звание лейтенант - капитан 75 € на ден , както и Допълнително възнаграждение в зона за непосредствен риск- 50 % от ОМВ по чл.212 от ЗОВСРБ, наред с Допълнително възнаграждение за продължителна служба по чл.213 от ЗОВСРБ и Държавна служба- 15% върху ОМВ. Вследствие на отказа да се приемат документите за мисия ст.лейт. Щ. е претърпял имуществени вреди във формата на пропуснати ползи. В периода, в който е бил разследван по преписката на ВОП-Пловдив и в последствие в периода, в който му е повдигнато обвинение не е полагал специализиран труд и съответно не е бил във възможност да участва в мисии и да получавала възнаграждение в съответствие с ПМС № 260/07.11.2003 г. чл.212, чл.213 и чл.231, ал.З от ЗОВСРБ. Доколкото е бил в учредено служебно правоотношение и е отговарял на всички условия за кандидатстване в мисии , би могъл получавала възнаграждение за положения от него труд, ако би имала възможност да престира трудовата си сила. Д. е бил е лишен от доходите, които в противен случай, при липса на наказателно производство, водено срещу него, би реализирал доход в размер на 30363 лева. Единствената каузална причина за нереализирането на тези доходи следва да се приеме, че е воденото разследване и незаконното повдигане на обвинение. Твърди, че вследствие на водения спрямо Н.Щ. наказателен процес и в пряка причинно-следствен връзка с него е претърпял имуществени вреди през периода от 07.10.2011 г. до 09.11.2012 г. от пропуснати ползи съизмеримо с размера на възнаграждението, което е получавал като сума от 1 999, 96 лв. общо , заедно с всички надбавки, които посочва подробно. Общо размер на пропуснатата полза, ако е бил допуснат до една мисия в периода на незаконно обвинение – 30 069 лв./тридесет хиляди шестдесети девет лева/.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което при условията на обективно кумулативно съединяване на предявените искове, ДА ОСЪДИ ответника ПРБ- София да заплати на Н.Щ.Щ.- ЕГН **********, живущ ***5 парични обезщетение за :

1. НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за периода от 07.10.2011 г. до 09.11.2012 г., за претърпени от него унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на спокойствието вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

2. ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за периода от 07.10.2011 г. до 09.11.2012г. :

а/ за претърпени вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, пропуснати ползи от неполучени Командировъчни пари по ПМС № 260/07.11.2003 г. национални разходи-командировъчно за звание лейтенант - капитан Допълнително възнаграждение в зона  за  непосредствен   риск   -50   %  от  ОМВ   по   чл.212   от   ЗОВСРБ,   наред   с   Допълнително възнаграждение за продължителна служба по чл.213 от ЗОВСРБ и Държавна служба - 15% върху в Общ размер на пропуснатата полза, ако е бил допуснат до една мисия в периода на незаконно обвинение - 30069 / тридесет хиляди шестдесет и девет / лева.    /,-

б/ за претърпени вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

3.ДА ОСЪДИ ответника ПРБ- София да заплати на ищеца сумата 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ за платеното от него адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в това гражданско производство, както и направените допълнителни разноски, определени от съда по производството,

 

Процесуалният му представител- адвокат пледира пред настоящата първа съдебна инстанция, че моли съда да уважи така предявения иск, предвид посочените съображения в ИМ, както за неимуществени вреди, така и за имуществени вреди, които подробно е посочил, защо смята, че ищецът е претърпял съответните вреди. Намира, че иска е изцяло доказан по основание и размер и моли да бъде уважен напълно, ведно със законните последици от това. Претендира и направените по делото разноски.

 

Ищецът в дадения му от съда 5- дневен срок не е представил Писмена защита  по делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ Прокуратура на Република България/ПРБ/- гр. София е депозирала писмен Отговор по реда на чл.131- 133 от ГПК, в който заявява, че по предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, чл.86 във вр. с чл.84, ал.З от ЗЗД, счита следното :

1.По допустимостта на исковата претенция- предявеният иск е допустим, тъй като съобразно твърденията в исковата молба, е налице незаконно повдигане и поддържане на обвинение. При тези данни от формална гледна точка е осъществен фактическия състава за отговорност на държавата по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.

2.  По основателността на исковата претенция- оспорва изцяло предявения иск като недоказан по основание и размер. Счита, че тежестта   на  доказване  лежи   върху   ищеца  и   той   следва  да  представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между изброените неимуществени вреди и незаконното обвинение. В случая не са ангажирани доказателства, които да установят действително търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от действия на Прокуратурата. Заявява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева е изключително завишено и не съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в РБ, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи, поради което оспорва иска по размер като прекомерно завишен. А по отношение на претендираните имуществени вреди счита, че следва да се има предвид, че на обезвреда подлежат само реално претърпените и доказани вреди- т.е. тези за които ищецът е ангажирал доказателства. Съгласно съдебната практика наличието на пропуснати ползи обуславя ищецът да е лишен от бъдещо сигурно обогатяване, като в конкретния казус не са събрани доказателства относно сигурността, че ищецът ще кандидатства за участие в международна мисия, че ще бъде одобрен и ще вземе участие в мисията за целия 6 -месечен период на същата. Претенцията е недоказана, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че е подал необходимите документи за участие в мисията и е бил отхвърлен единствено по причина на повдигнатото обвинение. Неоснователна се явява и претенцията за вреди от неучастие в мисия в период, който предхожда привличането на ищеца към наказателна отговорност на 07.10.2011г., защото наличието на незаконно обвинение е необходим елемент от състава на отговорност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Що се касае да срока на разследването, счита, че същото е приключило в разумен срок, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЕКЗПЧОС- 13 месеца, като спрямо Щ. не е била взета мярка за процесуална принуда. Неоснователно е и искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху обезщетенията от датата на постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според т.4 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, ако исковете бъдат уважени, лихва ще се дължи от датата на която прокурорският акт е стабилизиран (в конкретния случай тази дата е най-рано 16.11.2012 г.). Неоснователна се явява и претенцията за вреди от неучастие в мисия в период, който предхожда привличането на ищеца към наказателна отговорност на 07.10.2011 г., защото наличието на незаконно обвинение е необходим елемент от състава на отговорност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Що се касае да срока на разследването, следва да отбележа, че същото е приключило в разумен срок, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЕКЗПЧОС - 13 месеца, като спрямо Щ. не е била взета мярка за процесуална принуда. Неоснователно е и искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху обезщетенията от датата на постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според т.4 на ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС- София, ако исковете бъдат уважени, лихва ще се дължи от датата на която прокурорският акт е стабилизиран(в конкретния случай тази дата е най-рано 16.11.2012 г.).

 

По делото не се е явил процесуален представител на ОТВЕТНИКА ПРБ- гр.София, не е взел становище по делото и не е пледирал по съществото на делото пред настоящата първа съдебна инстанция.

 

Ответникът ПРБ не е представил по делото и писмена Защита въпреки дадената му за това изрична възможност от съда в 7- дневния срок.

 

         Контролиращата страна Окръжна Прокуратура - С. не е депозирала отделен Отговора на исковата  молба по реда на чл.131- 133 от ГПК извън Отговорите на ответника ПРБ- София.

Представителят й пледира в последното открито съдебно заседание по делото, че  моли съда да не уважава предявения иск, тъй като намира, че същият не е доказан нито по основание, нито по размер. Подробни съображения има изложени в писмения отговор на ИМ. Претенцията за имуществени вреди категорично не е била доказана, тъй като ищецът никога не е подавал документи, нито е бил одобрен за определена мисия, поради което не е доказано събитието, за което са пропуснати тези ползи.

         ОП- С.З. не е представила писмена Защита въпреки дадената й за това изрична възможност от съда в 1- седмичен срок.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция  на настоящия първоинстанционен ОС – С.. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

 Видно от материалите по приключеното нак.производство, по досъдебното производство/ДП/ № 335-Сл/2010 г. по описа на ВОП - Пловдив / прок.преписка № 326/2011 г. е образувано на 09.12.2010 г. за установяване дали той- Н.Щ.Щ.-ЕГН ********** от в.ф. 38640-К., с цел да набави за себе си имотна облага - компенсационни суми за извършени пътувания от домашния си адрес до местоработата си, при условията на продължавано престъпление, получил без правно основание чуждо движимо имущество - компенсационни суми за изплащане на пътни пари в размер на 1576, 80 лева, собственост на Министерство на отбраната и в.ф.38640- К., с намерение да ги присвои, с оглед на престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. На 07.10.2011 год. с Постановление за привличане на обвиняем Н.Щ. е привлечен като такъв, а след проведеното ДП на 14.11.2011г. е бил изготвен обвинителен акт против ст.лейт.Н. *** за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и на 21.11.2011г. бил внесен във Военен съд-Пловдив за съд. С разпореждане № 836/22.11.2011г. делото било докладвано за насрочване на открито съдебно заседание по НОХД № 533/11 г. по описа на ВС- Пловдив. Щ. е бил обвинен в това , че в периода от месец юли 2008 г. до месец март 2010 г., при условията на продължавана престъпна дейност, на 18 пъти във в.ф.38640— К., с цел да набави за себе си имотна облага, като възбудил (заблуждение в прекия си командир капитан Х.М.П. - Началник отделение „Комуникационно-информационни системи"(КИС) и капитан П. П.- началник на Отделение „Тактическо", началниците на отделение „Личен състав" на в.ф.38640-К. капитан М.Т. Г. и на неговия заместник капитан Н.К., възбудил и поддържал заблуждение в Командир в.ф.38640-К. подп.Л.М. и на неговите заместници - майор Н. Й.Д. и майор И.Д.И., че пътува с обществен междуселищен автобусен/транспорт за периода от месец юли 2008г. до месец декември 2009г. от гр.С. до гр.К. и обратно, като представил на гореизброените—длъжностни лица общо 492 бр.(четиристотин деветдесет и два броя) нередовни билети за автобусен превоз и с това причинил на МО и на в.ф.38640 -К. имотна вреда в размер на общо 1 706, 40 лв. (хиляда седемстотин и шест лева и четиридесет стотинки). С Постановление от 09.11.2012 год. ДП № 335-Сл/2010 г. е прекратено от наблюдаващия прокурор на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, което като необжалвано и непротестирано, се е стабилизирало след изтичане на законния 7- дневен срок на 16.11.2012г.

 

ОТНОСНО ГЛАВНИЦИТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- обв. акт от 14.11.2011г., постановление за прекратяване на нак. производство от 09.11.2012г., постановление за прекратяване на нак. производство от 17.04.2012г., постановление за отказ да се образува ДП от 07.12.2009г., постановление с мнение за прекратяване на ДП от 31.05.2011г., постановление от 16.09.2010г., постановление от 26.09.2012г., постановление за образуване на ДП от 09.12.2010г., кадрова справка, постановление за привличане на обвиняем от 07.10.2011г., призовка, заповед от 07.12.2010г., писмо изх. № 1063/03.06.2013г. на ВС - Пловдив, молба от адв.М. от 05.06.2013г., писмен отговор № 2119/18.06.2013г., молба от адв.М. от 18.07.2013г., молба от адв.М. от 24.07.2013г., протокол от 04.07.2013г. на СРС, молба от адв.М. от 02.10.2013г., молба от адв.М. от 10.10.2013г., болничен лист № 934/02.10.2013г., болничен лист от 07.10.2013г., молба от адв.М. от 15.10.2013г., по досъдебното производство/ДП/ № 335-Сл/2010 г. по описа на ВОП - Пловдив / прок.преписка № 326/2011 г. е образувано на 09.12.2010 г. за установяване дали той- Н.Щ.Щ.-ЕГН ********** от в.ф.38640-К., с цел да набави за себе си имотна облага - компенсационни суми за извършени пътувания от домашния си адрес до местоработата си, при условията на продължавано престъпление, получил без правно основание чуждо движимо имущество - компенсационни суми за изплащане на пътни пари в размер на 1576,80 лева, собственост на Министерство на отбраната и в.ф.38640-К., с намерение да ги присвои, с оглед на престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. Разследването е било възложено първоначално на полк.С. Й. от ВСУ-С.З.. На 31.05.2011 г. разследващият орган е изготвил постановление с мнение за прекратяване на досъдебното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. С постановление от 17.06.2011г. делото е било иззето от него, поради несправяне с разследването и е било възложено за довършване на майор А.И. от ВСУ-Хасково/т.З, л.1- 2/. На 07.10.2011 год. с Постановление за привличане на обвиняем Н.Щ. е привлечен като такъв , а след проведеното ДП на 14.11.2011г. е бил изготвен обвинителен акт против ст.лейт.Н. *** за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и на 21.11.2011г. бил внесен във Военен съд- Пловдив за съд. С разпореждане № 836/22.11.2011г. делото било докладвано за насрочване на открито съдебно заседание - НОХД № 533/11 г. по описа на ВС-Пловдив.Щ. е обвинен в това , че: в периода от месец юли 2008 г. до месец март 2010 г., при условията на продължавана престъпна дейност, на 18(осемнадесет пъти в в.ф.38640— К., с цел да набави за себе си имотна облага, като възбудил (заблуждение в прекия си командир капитан Х.М.П. - Началник отделение „Комуникационно-информационни системи"(КИС) и капитан П. П. началник на Отделение „Тактическо", началниците на отделение „Личен състав" на в.ф.38640-К. капитан М.Т. Г. и на неговия заместник капитан Н.К., възбудил и поддържал заблуждение в Командир в.ф.38640-К. подп.Л.М. и на неговите заместници - майор Н. Й.Д. и майор И.Д.И., че пътува с обществен междуселищен автобусен/транспорт за периода от месец юли 2008г. до месец декември 2009г. от гр.С. до гр.К. и обратно, като представил на гореизброените—длъжностни лица общо 492(четиристотин деветдесет и два) броя нередовни билети за автобусен превоз и с това причинил на МО и на в.ф.38640 -К. имотна вреда в размер на 1 706,40 лв. (хиляда седемстотин и шест лева и четиридесет стотинки). Видно от протокол № 1/09.01.12г. от с.з. по НОХД № 533/11 г. по описа на ВС- Пловдив, съдът не е дал ход на делото, прекратил е съдебното производство на основание чл.249, ал.2, вр.чл.248, ал.2, т.З  от  НПК,  поради  допуснати   в  хода  на  досъдебното  производство  отстраними  съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и е върнал делото на ВОП-Пловдив за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. На 24.01.2012г. ДП № 335/10г. по описа на ВОП- Пловдив е било върнато за доразследване и е било възложено отново на майор И. от ВСУ-Хасково за изпълнение на дадените указания. Поради преместването на водещият разследването на друга длъжност в друга прокуратура е било извършено преразпределение на производството на „Случаен принцип" и за разследващ орган е бил избран полк.С. Й. от ВСУ- С.З.. С постановление от 19.03.2012г. наблюдаващия прокурор е иззел досъдебното производство го е възложил за довършване на военен следовател полк. С.. Наказателното производство е било приключено на 17.04.2012 г. с постановление за прекратяване на наказателното производство , поради недоказаност на обвинението на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК. При инстанционен контрол от представител на ВоАПС, на 26.09.2012г. това постановление е било отменено и делото върнато за доразследване с дадени указания. При довършване на разследването, са изпълнени указанията на ВоАП- София отразени в постановление от 26.09.2012г. за отмяна на първоинстанционното постановление за прекратяване на наказателно производство на ВОПП от 17.04.2012г. С Постановление от 09.11.2012 год. ДП № 335-Сл/2010 г. е прекратено окончателно от наблюдаващия прокурор на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

С посочените по-горе актове на съдилищата безспорно се доказва, че действията на Военна прокуратура са били в края на краищата неоснователни. Поради което следва да бъде ангажирана отговорността на самостоятелното юридическо лице- Прокуратурата на Република България/ПРБ/, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на държавата в лицето на ПРБ за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая държавата отговаря независимо от наличието на вина на правозащитните си органи и конкретни длъжностни лица.

Съгласно ЗСВ и НПК, Прокурорът/включително и военния/ е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7  от ЗОДОВ, пасивно легитимиран по този иск са органите по чл.2 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на пострадалия- ищеца.

 

Видно от събраните по делото общо 4 бр. гласни доказателства- свидетелски показания, се установи следното :

 

Свидетелят К.Д./колега на ищеца/ знаел, че  е имало нак. производство срещу ищеца Н.Щ. между 2009г. и 2012г., като той се променил много. Като колеги и приятели се познавали отдавна от 1986 г., по принцип е общителен, не е затворен в себе си, но след тези събития, които се случили, започнал да се затваря в себе си. Преди всяка сутрин си разказвали различни случки, вицове, а след това много често говорели  единствено и само за начина на развитие на тези дела, и как влияе на неговото офицерско достойнство този факт. Тези неща му въздействали изключително негативно. След като приключило наказателното преследване,  имало чувствителна промяна в поведението му, ищецът започнал да си възстановява предишното му поведение въпреки, че от време на време си спомнял за случилото се и говорел за това. Част от разпитите се водели на етажа, на който те са работели, и всички разбрали, целия район. Колегите им ги наричали “престъпници”, “старши престъпници на РБ”. В началото били само шеги, но като се натрупали им е било изключително неприятно, тъй като самото завеждане на ДП и попадането в тази графа автоматично те изключва от това да отидеш на мисия или да израснеш в кариерата. В изготвените при нас документи едно от нещата е дали срещу теб се води ДП или си подсъдим по някое дело. По това време свидетелят е служел в 61- и дивизион, ищецът Н. бил предвиден да бъде изпратен на мисия, бил  изпратен на мед. преглед, документите му били подготвени и от Военна полиция - Карлово се обадили да не бъде даден ход на документите му, тъй като не отговарял на тези условия за мисия.

 

Свидетелката Я.Щ./съпруга на ищеца/ заявява, че  познава ищеца Н./неин съпруг/ от 1998 г., а брак има с него от 2005 г. Информирана е била, че е имало заведено наказателно дело. В началото ищецът се променил, станал по-притеснителен, затворен, а по-принцип е бил весел, забавен, солиден човек. Това се усетило не само по нейните наблюдения, а и от съседите и близките им. От този период насам не са се събирали в компании. Това негово състояние продължило до момента, до когато наказателното дело е приключило и е станало ясно, че всичко си е наред. Ищецът се успокоил, когато нещата приключили официално. Притеснението се усети веднага в килограмите, спокойствието и съня. След приключването на нак. дело промяната вече била в положителен аспект. Преди това бил сприхав, което е нетипично за него, намалил е килограмите, не можел да спи.

 

Свидетелят Г.Г./колега на ищеца/ казва, че познава ищеца Н.Щ. от 2008г. от когато отишъл да служа в гр.К. и дори мисли, че по едно и също време отишли да служат в гр.К.. Знае, че е имало ДП срещу него, да което разбрал през 2009-2010г. Това продължило месеци и години, доста дълго време. Забелязал е промяна у ищеца, защото пътували заедно от местоживеенето в гр.С.З. в местослуженето в гр.К., и обратно. По- рано ищецът бил весел, смеел се, разказвал вицове. Откакто започнало ДП, станал раздразнителен, както и всички останали, които пътували. Затворил се в себе си, промяната била наистина голяма. Доколкото бил чувал, ищецът е имал желание да ходи на мисия, но не може да каже със сигурност дали е кандидатствал, и дали е подавал документи по-скоро. Поддържали отношения помежду си, доколкото се чували по телефона, тъй като той вече бил в гр.София, а ищецът останал в гр.С.З.. Промяната след приключване на ДП била в положителен аспект, след като се прекратило производството, ищецът се поуспокоил. Всички негови колеги са си говорили, че не смятат за правилно да се води това ДП. Колегите казвали, че са престъпна групировка и сутрин, когато пристигали на портала на поделението ги сочеха и на шега им казвали : “Престъпниците пристигат на работа”. Всичко, когато е в рамките на шегата и се повтори няколко пъти, вече ставало на сериозно. Той лично се е дразнил, предполага че и ищецът също.

 

Свидетелят Л.М./колега на ищеца/ разказва, че познава ищеца Н.Щ. от 2008 г., когато той е бил приведен на служба в поделението, на което бил командир и служили съвместно до 2010г. От 2009г. била образувана прокурорска преписка относно правилността на пътуванията на военнослужещите в различни населени места до гр. К. и обратно, и изплащането на компенсационни суми за транспортни разходи. За няколко месеца ПП приключила с отказ от образуване на ДП. Приблизително около 110 човека били проверявани от общо 330 човека по това дело, и се върнаха с отказ за около 95 – 100 човека. Около средата на 2010г. се възобновила ПП и били заведени ДП почти на всички, които са представили билети за пътуване и са получавали суми за транспортни разходи. Към лицата, към които беше образувано ДП се получило едно настроение от останалия личен състав, като това важало и за ищеца Н.Щ.. Когато е било провеждано ДП, той вече не е бил командир, а бил призоваван само като свидетел от прокуратурата. През този период от време под въздействието на подмятанията на останалите му колеги, ищецът Н. се затворил в себе си, което до известна степен се отразявало и на работата му. До тогава всичко си изпълнявал с ентусиазъм, за времето на провеждане на ПП мисълта му била вече другаде. Когато се прекратило ДП, отново започнал да бъде същия човек както и преди. Когато се водело ДП го е виждал само на заседанията на Военния съд в гр.К. и по време на разпитите му пред органите на следствие и прокуратура. Не поддържал през последните години контакти с ищеца, но е поддържал  контакти, докато е било делото и са имали служебни отношения, но лични отношения с него не е имал. Една от основните мисии на ВС е участие в операции и болшинството от военнослужещите имат желание да участват, такъв е бил и ищецът Н.. Всички подавали по това време рапорт, с който заявявали желание за участието си. Имало е заповед, с която се ограничавал приема на документи на тези, които не отговарят на определени условия. Едно от условията е било да няма срещу него полицейско разследване, ДП. Лично той е заявявал, че няма да приема рапорти на военнослужещи, които не отговарят на изискванията и подлежат на ударите на закона. По негово време ищецът не е пускал рапорт и не е кандидатствал за мисия. Може да е имал желание, но той е обявил, че който не отговаря на условията, няма да му приема документите. Заявява категорично, че ищецът не е подавал документи за участие в мисия и той не му ги е връщал. Свидетелят няма спомен да е участвал лично в експертни комисии. През 2009г. всички трябваха да минат през ВМА- Пловдив за даване на разрешение за пригодност, а през 2010г. той вече не е бил командир на поделението, в което служил ищеца Щ..

 

         Съдът кредитира в пълна степен показанията на всички тези общо 4 бр. свидетели/включително и на съпругата му- свидетелката Щ./, тъй като показанията на всички тези свидетели са пълни, подробни, обосновани, вътрешно непротиворечиви и без противоречия помежду си. Освен това с изключение на съпругата Щ., липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни някой от тези свидетели да е пряко или косвено заинтересован в морално или материално отношение от изхода на настоящия граждански съдебен спор. Още повече, че техните показания се потвърждават изцяло както от събраните по делото многобройни писмени доказателства, така и от заключенията на приетите по делото 2 бр. съдебни експертизи..

 

         Съгласно заключенията на приетите по делото 2 бр. съдебни експертизи, се установява и доказва следното- видно от заключенията на съдебните експертизи :

 

1.От заключението на икономическата експертиза  по делото, на основание Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документите на хартиен носител в администрациите- ПМС № 101/2008 г и Приложение № 1 към чл.8, ал.2 от Вътрешните правила за деловодна дейност и документооборота в МО на регистрация не подлежат документите по кадрови въпроси (с изключение на придружаващите ги писма), но се водят на отчет при спазване на съответните нормативни актове. От материалите по делото, е видно, че ищецът е търпял преки парични

пропуснати ползи от недопуснатите до разглеждане изискуеми се документи, съгласно Заповед № ОХ-741/29.11.2010 г. на министъра на отбраната на Република България за кандидатстване и участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, отразени в таблицата, като общата сума за стандартна 6- месечна мисия в чужбина на старши офицер/тогава старши лейтенант/ е в размер на общо 35 188, 20 лв.

Другите евентуални финансови загуби, които ищецът би търпял, и пропуснати ползи за бъдещ период при пенсионирането му за определяне размера на пенсията, включително и за пропуснати  ползи от невъзможността за безплатна почивка и възстановяване заедно със семейството си като кадрови военнослужещ, не са предмет на исковата претенция и не следва да се обсъждат от съда в мотивите на настоящото първоинстанционно съдебно решение по делото.

 

2.От заключението на съдебно- психологичната експертиза по делото е видно, че обективното психологично състояние на ищеца преди наказателното преследване е било в рамките на нормата за един млад, интелигентен и професионално удовлетворен млад човек - спокоен, уверен, общителен, с добри комуникативни умения и добър професионалист по мнението на колегите му. Съдебното производство е довело до негативни емоционални преживявания в рамките на повишена тревожност. След приключване на процеса наред с чувството на облекчение и радост остава и известно чувство на мнителност по отношение на разширения социален кръг и реорганизация на приоритетите. Промяната  е  в  значителна  степен,  довела е до повишаване нивото на
тревожност,   изразяващо се  в  напрежение,  безпокойство  и липса  на предишната увереност в себе си,  което е следствие от претърпени  негативни преживявания, поради воденото наказателно преследване. Не е провеждано психотерапевтично лечение, тъй като освидетелстваният
е мобилизирал наличния си волеви ресурс и позитивни жизнени стратегии за самостоятелно справяне с дълго натрупвания кумулативен стрес.

 

С оглед така установеното и доказано от фактическа страна, съдът достигна до следните фактически и правни изводи :

Самият обективен факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си очевидно сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси: предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното производство при извършване на процесуално следствени действия. Всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име. Съгласно практиката на ВС в ППВС № 4/1964 год., нарушения физически, професионален  и  психически дискомфорт следва да бъде обезщетено       по справедливост. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. При определяне на размера му с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД следва да се има предвид факта, че самото разследване е продължило твърде дълго с оглед определените в НПК процесуални срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства : По отношение на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което НК предвижда наказание лишаване до 6 години или глоба, т.е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК; макар от момента на повдигане на обвинението до внасяне на обвинителния акт в съда да са изтекли 11 месеца, реално разследването срещу ст.лейт. Щ. е траяло в период от близо 2 години/с начало 09.12.2010 г./ с висок интензитет на процесуалните действия и действията по проверката. Позицията на Н.Щ., поддържана в хода на наказателното производство е била последователно отстояване на становището си за невиновност по така предявеното и обвинение, той е оказвал активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции, като през цялото време и пред всички органи и инстанции е поддържал становище, че е изцяло невиновен по така предявеното му обвинение.

От друга страна по отношение на претендираните имуществени вреди, на обезвреда/обезщетяване/ подлежат само реално претърпените и доказани вреди, т.е. тези за които ищецът е ангажирал доказателства, но не и евентуалните и имагинерните такива. Съгласно съдебната практика наличието на пропуснати ползи обуславя ищецът да е лишен от бъдещо сигурно обогатяване. В конкретния казус не са събрани доказателства относно сигурността, че ищецът ще кандидатства за участие в международна мисия, че ще бъде одобрен и ще вземе участие в мисията за целия 6 -месечен период на същата. Претенцията е недоказана, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че е подал необходимите документи за участие в мисията и е бил отхвърлен единствено по причина на повдигнатото обвинение. Неоснователна се явява и претенцията за вреди от неучастие в мисия в период, който предхожда привличането на ищеца към наказателна отговорност на 07.10.2011 г., защото наличието на незаконно обвинение е необходим елемент от състава на отговорност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Що се касае да срока на разследването, следва да отбележа, че същото е приключило в разумен срок, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЕКЗПЧОС - 13 месеца, като спрямо Щ. не е била взета тежка мярка за процесуална принуда. Неоснователно е и искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху обезщетенията от датата на постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като според т.4 на ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС- София, ако исковете бъдат уважени, лихва ще се дължи от датата, на която изцяло и окончателно прекратяващия наказателното преследване прокурорски акт е стабилизиран, което в конкретния случай е станало на 16.11.2012г.

 

Ищецът иска установяването на действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от действия на Прокуратурата. Обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/ винаги, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на повдигане на обвинението ст.лейт Н.Щ. честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност - напротив, налице са данни за неговия висок професионализъм и изграден авторитет сред неговите колеги и служители в армията. Ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни, имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си, в поведението си се ръководел от принципите за уважение и зачитане на институциите  и  общо  приетия  ред.  Бил  е  целенасочен,  със съхранен  самоконтрол, държал е много на семейната и войнската чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти, винаги център на компанията. Преди привличането му като обвиняем, ищецът е бил в добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения със съпругата и с деца си, с родителите и сестра си, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите и началниците си.

Покрай ангажиментите и емоциите по наказателните дела ищецът много се измъчил, бил психически разстроен и получил главоболи, получил  забавено мислене, дълго време не отговарял на поставените му въпроси, споделял, че не намира смисъл да работи повече в БА и макар, че след като се преместил на друга служба и с оглед на изтеклото време да е бил възстановен физически, но в поведението му още се усещала тревожност и останал мнителен, без вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. След привличането му като обвиняем животът на ищеца се променил както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, подтиснатост и срам от това че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките. Ищецът започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други- започнали да го избягват. През целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и български армейски офицер, който да служи за пример на колеги и подчинени. Преживян е стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на доста дълго продължило дразнение и с проявни форми като: тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени като: промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне, фобийни изживявания, упрекване за събития в армейския живот които не са били провокирани от него. Следствие от незаконното обвинение съществено е уронен авторитета на ст.лейт.Н.Щ.Щ. пред колегите му във военно формирование / в.ф./ 38640 както и в съседното в.ф.22180 пред обществеността на града, в който служил и в който живеел, поради това, че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество военнослужещи, включително и командирите и висшите началници, приятели и познати, като в случая следва да се има предвид, че по делото са разпитвани по ДП близо 40 негови колеги и командири, шофьори, собственици на превозни фирми по такъв начин, че обстоятелствата по ДП да им станат известни и те от своя страна да ги коментират с неограничен брой други лица. Пострадало е доброто име на български гражданин и честта на български офицер. Социалните му контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на производството. Дълго време ищецът Щ. не е могъл да изпълнява работата си с онзи патос и заряд , известен на командирите му и отразен във всички служебни и характеристични документи отразяващи личността и професионалните му качества. Основна негова грижа в този продължителен период била да докаже невинността си и защити името си. Той останал в изолация и контактувал единствено с роднини и с много малко от бившите си приятели, променил се е хода на ежедневието му, плановете за бъдещето и професията, настъпило е отражение в обкръжението му.

В момента, макар и стабилизиран ищецът има по-ниско самочувствие, станал е раздразнителен и се е затворил в себе си, поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг процес, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и воинския дълг. В резултат на силните емоционални изживявания са били налице кататимни мисли свързани с несправедливостта и обидата, съдействали за провеждане на целенасочени действия за отстояване интересите на личността. Затова следва да се отчете факта, че живота на един млад и интелигентен мъж с престижна и доходна професия и добро семейство е сринат и се е наложило да предприеме действия свързани с промяна на работното му място и адаптивизация в нов колектив и военна структура.

  Впоследствие ищецът е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения, като този изцяло прекратителен прокурорски акт по отношение на него е станал вече стабилен/необжалваем пред по- горна инстанция/, той има задължителна сила както за подсъдимия/ищеца/ и обвинението/прокуратурата/ по наказателното производство, но така също и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК.

 

От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано/какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца щети/имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/военни следователи и военни прокурори/ от Военната прокуратура/ВП/, която не неразделна структурна част от единната и неделима Прокуратура на Република България/ПРБ/. С посочените по-горе актове на съдилищата и от трите съдебни инстанции безспорно се доказва, че действията на Военна прокуратура като неразделна част от Прокуратурата на РБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата Прокуратура на Република България- София, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно ЗСВ и НПК  Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице е оправдано/какъвто е настоящия казус/, респективно когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност - напротив, налице са данни за неговия висок професионализъм и изграден авторитет сред неговите колеги и служители в армията. Ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни. Той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си. В поведението си се ръководи от принципите за уважение и зачитане на институциите и общо приетия ред, бил е целенасочен, със съхранен самоконтрол, държал на семейната и воинската чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти, винаги център на компанията. Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и деца, с родителите и сестра си, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай перипетиите с делата ищецът много се измъчил, бил психически разстроен и получил главоболие, и получил забавено мислене, дълго време не отговарял на поставените му въпроси, споделял, че не намира смисъл да работи повече в БА и макар, че след като се преместил на друга служба и с оглед на изтеклото време да е бил възстановен физически, но в поведението му още се усещала тревожност и останал мнителен, без вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други- започнали да го избягват, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и български армейски офицер, който да служи за пример на колеги и подчинени. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени като промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне, фобийни изживявания, упрекване за събития в армейския живот, които не са били провокирани от него.

Следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца Щ. пред колегите му във военно формирование/в.ф./ 38640- гр.К., както и в съседното в.ф.22180-  гр.К., пред обществеността на града, в който живее/гр.С.З./, поради това, че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество военнослужещи, включително и командирите и висшите началници, приятели и познати, както и от по- низшестоящите и подчинените му. Следва да се има предвид обстоятелството, че по наказателното дело са разпитвани на ДП над 40 негови колеги и командири, шофьори, собственици на превозни фирми по такъв начин, че обстоятелствата по ДП да им станат известни и те от своя страна да ги коментират с неограничен брой други лица. С това е пострадало доброто му име на български гражданин и честта на български офицер, социалните му контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на производството, дълго време ищецът не е могъл да изпълнява работата си с онзи патос и заряд, известен на командирите му и отразен във всички служебни и характеристични документи отразяващи личността и професионалните му качества, основна негова грижа в този продължителен период била да докаже невинността си и защити името си, като той останал в изолация и контактувал единствено с роднини и с много малко от бившите си приятели, променил се е хода на ежедневието му, плановете за бъдещето и професията, настъпило е отражение в обкръжението му. В резултат на непрекъснатия интерес към неговото дело, на упреците за завишена подозрителност към другите военнослужещи следствие от разследване за деяния, които той не е извършвал, и ограниченията в социалните му контакти, са подтикнали ищеца да поиска преместване на друга служба, независимо от допълнителния дискомфорт на новата среда, в която ще попадне.

 

Съгласно заключението на приетата по делото комплексна психиатрично- психологична експертиза, и в настоящия момент, макар и стабилизиран, той има по-ниско самочувствие, останал е раздразнителен и се е затворил в себе си. Физически се променил много, отслабнал е. Поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг процес, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и воинския дълг. В резултат на силните емоционални изживявания са били налице кататимни мисли, свързани с несправедливостта и обидата, съдействали за провеждане на целенасочени действия за отстояване интересите на личността. Затова следва да се отчете факта, че живота на един млад и интелигентен мъж с престижна и доходна професия и добро семейство е сринат и се е наложило да предприеме действия свързани с промяна на работното му място и адаптивация в нов колектив и военна структура. Дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното производство при извършване на процесуално следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника/ПРБ- София/ е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален и психически дискомфорт, които следва да бъдат обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

 

ОТНОСНО НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

Поради незаконните действия на своите разследващи и обвиняващи органи/следователи и прокурори/, ответникът ПРБ дължи на пострадалия ищец заплащането на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.10.2011 г. до 16.11.2012 г., за претърпени от него унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на спокойствието вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило твърде дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства- по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което НК предвижда наказание “лишаване от свобода” до 6 години или глоба- т.е. обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, макар от момента на повдигане на обвинението до внасяне на обвинителния акт в съда да са изтекли само няколко месеца, реално разследването срещу ищеца Щ. е траяло в период от повече от 1 година, с висок интензитет на процесуалните действия и действията по проверката. С цялостното окончателно прекратяване на наказателното производство против него е призната и изцяло неоснователността на правната конструкция и нелогичния извод, че в заблуждение са въведени свидетели, заявяващи още преди обвинението, че релевантните обстоятелства от обективна страна са различни, като това съдебно производство е продължило няколко месеца. Позицията на ищеца Щ., поддържана в хода на наказателното производство е последователно отстояване на становището си за невиновност по така предявеното и обвинение- оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции, като през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и обвинение. Поради това съдът счита, че  необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 8 000 лв., чиито исков размер е напълно  основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот. Следователно този иск следва да бъде уважен за целия му претендиран размер от 8 000 лв., ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, ищецът е претърпял имуществени вреди в резултат на воденото против на наказателно производство, касаещо 2 отделни по фактическо и правно основание претърпени имуществени вреди.

И в двата случая се касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, като и двете са за парични обезщетения от причинени вреди.

 

Първото е за пропуснати ползи от неизпращането му на военна мисия в чужбина. Ответникът ПРБ поради установи и доказани незаконни действия на своите разследващи и обвиняващи органи/следователи и прокурори/, ответникът ПРБ дължи на пострадалия ищец заплащането на парично обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 07.10.2011 г. до 16.11.2012г., претърпени вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, пропуснати ползи от неполучени Командировъчни пари по ПМС № 260/07.11.2003 г. национални разходи-командировъчно за звание “лейтенант- капитан” Допълнително възнаграждение в зона  за  непосредствен   риск - 50   %  от  ОМВ   по   чл.212   от   ЗОВСРБ,   наред   с   Допълнително възнаграждение за продължителна служба по чл.213 от ЗОВСРБ и Държавна служба- 15% върху в Общ размер на пропуснатата полза, ако е бил допуснат до една мисия в периода на незаконно обвинение – 30 069 лв., което видно от текста на приетото по делото заключение на съдебно- икономическата експертиза, се равнява на общо 35 188, 20 лв. за стандартна мисия с продължителност от 6 месеца/по 5 864, 70 лв. месечно/ за целия процесен период от време, за който размер съдът счита, че исковата претенция е изцяло основателна и доказана и може да бъде уважена. Но тъй като искът е заведен само за исковата сума от 30 069 лв.  и той не е бил междувременно увеличен, той следва да бъде уважен за цялата искова сума от 30 069 лв., ведно със законните последици от това.

 

Второто е за направени разходи за заплащане възнаграждението на един адвокат-защитник по наказателното производство против него. Ответникът ПРБ заради установени и доказани незаконни действия на своите разследващи и обвиняващи органи/следователи и прокурори/,  следва да заплати на ищеца парично обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 07.10.2011 г. до 16.11.2012г., вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, в размер на 150 лв., заплатеното от него парично възнаграждение за адвокатски хонорар по това наказателно дело. Видно от писмените материали по приключеното наказателно дело, по него ищецът Щ. е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение за 1 бр. адвокат- защитник в размер 150 лв. на минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради което и този иск се явява изцяло основателен и доказана до претендирания размер от 150 лв., и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на съответните имуществени и неимуществени вреди в уважените размери като главници, се дължат от виновния причинител- ответника/ПРБ- София/ на пострадалия- ищеца, считано от датата на реалното му увреждане- не датата на претендираното издаване/09.11.2012г./, а от датата на стабилизиране на изцяло прекратителния правораздавателен акт/16.11.2012г./, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО НЯКОИ ПЕРИОДИ ОТ ВРЕМЕ :

За краткия период от законните 7 календарни дни от датата на постановяване на прекратителния за ищеца правораздавателен акт/09.11.2012г./, до датата на стабилизиране на този изцяло прекратителен  правораздавателен акт против ищеца поради необжалването и непротестирането му/16.11.2012г./, е също налице увреждане и възможност за претендиране на съответните имуществени и неимуществени вреди, и законни лихви върху всяка една от тях, но тъй като не е налице искова претенция за тях, за този период от време съдът не следва да се произнася.

Но тъй като наказателната репресия против подсъдимия по  приключеното наказателното дело/ищец по настоящото гражданско дело/ е окончателно приключила едва от датата на стабилизиране на изцяло  прекратителния окончателен правораздавателен акт спрямо него/16.11.2012г./, от тази дата се дължат паричните обезщетения за главници/неимуществени и имуществени вреди/ от ответника на ищеца, включително и законните последици от тях по чл.82- 86 от ЗЗД в лицето на мораторните им лихви, и съответните законни лихви след завеждане на иска в съда на 28.05.2013г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от ОП- С.З. в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- чл.86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република България/ПРБ/– гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца Н.Щ.Щ.- ЕГН **********, живущ ***5, парични обезщетения за претърпени вреди в размер на общо 38 069 лв./тридесет и осем хиляди и шестдесет и девет лева/ в периода от 07.10.2011 г. до 09.11.2012 г. включително, заедно със законната лихва върху всяко едно от тях от 16.11.2012г. до окончателното изплащане на сумите, както следва :

1. За неимуществени вреди от унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на спокойствието вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което впоследствие наказателното производство против него е било изцяло прекратено, в размер на общо 8 000 лв./осем хиляди лева/.

2. За имуществени вреди, както следва :

а/ вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, пропуснати ползи от неполучени Командировъчни пари по ПМС № 260/07.11.2003г. национални разходи- командировъчно за звание “лейтенант- капитан”, Допълнително възнаграждение в зона  за  непосредствен риск- 50 % от ОМВ по чл.212 от ЗОВСРБ, заедно с Допълнително възнаграждение за продължителна служба по чл.213 от ЗОВСРБ и Държавна служба- 15% върху в Общ размер на пропуснатата полза, ако е бил допуснат до една стандартна чуждестранна мисия с продължителност 6 месеца в периода на незаконно обвинение, в размер на 30 069 лв./ тридесет хиляди шестдесет и девет лева/,

б/ вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, което е било впоследствие изцяло прекратено против него, в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/ за заплатеното от него адвокатско възнаграждение/хонорар/ на 1 бр. адвокат- защитник по наказателното дело.

 

         ОТХВЪРЛЯ частично исковите претенции на ищеца против ответника, за заплащане на мораторни и законни лихва върху присъдените парични обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, за 7- дневния период от 09.11.2012г. до 16.11.2012г. за всяко едно от тях, като неоснователни и недоказани.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез Окръжен съд- гр.С. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :