Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№58                                                14.02.2014 г.                     град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На седемнадесети януари                                                                        2014 година

в открито заседание, в следния състав:         

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                          

Секретар:  П.Г.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 73 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е на основание чл. 440, ал. 3, чл. 441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

 

Производството е образувано е по искова молба и уточняваща такава от Е.П.З. против Е.Х.Ч. и Д.В..  Ищцата твърди В ИМ, че ответницата Е.Ч. е бивш взискател по изп. дело, ответницата Д.Ц. – съдебен изпълнител. На 24.10.2001 г. сключила предварителен договор с трето лице С.М. за прехвърляне на недвижим имот, по силата на който придобила собствеността върху имота. В последствие по предявен против нея и М. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с влязло в сила решение сделката е обявена за недействителна, спрямо Е.Ч.. Сочи, че през 2006 г. сключила предварителен договор с трето лице за прехвърляне на новопостроени сгради в имота, по който получила задатък 20 000 лв.. От връченото и съобщение от ЧСИ Ц. разбрала, че всички имоти са възбранени  и била насрочена публична продан, поради което за ищцата е оказало невъзможно да изпълни задължението си по предварителния договор и била принудена да върне задатъка от 20 000 лв., а в изпълнение на санкционната разпоредба, изплатила още 20 000 лв.. За да защити личната си собственост в продължение на три месеца изплатила на ЧСИ суми в размер на общо 8 760 лв.. От всичко това претърпяла значими неимуществени вреди.. В резултат на извършените от ответниците противоправни действия, а именно насочване на принудително изпълнение по прекратено изп. производство е претърпяла имуществени вреди, поради което моли съда да осъди солидарно ответниците за сумите:

- 20 000 лв. – представляваща стойността на заплатения втори размер на получения от Е.П.З. задатък – сумата дължима на основание чл.93 от ЗЗД, която представлява разликата над приетия и върнат задатък, до двойния размер на задатъка.

- 8 770 лв. – внесени от ищцата недължими принудителни вноски по банкова сметка ***,

– 5 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на конституционното право на собственост на ищцата и уронване на доброто име и авторитет в обществото, както и влошаване на здравословното и състояние, психическо и физическо, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждането на ИМ до окончателното им изплащане. Алтернативно моли съда, в случай, че не е налице солидарен характер на отговорността на ответниците, да се произнесе поотделно за деликтната им отговорност.

 

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника - Е.Х.Ч..  Счита иска за сумата 20 000 лв. – неустойка по предварителен договор за продажба, за недопустим, по отношение на останалите претенции за погасени по давност и неоснователни. Подробни съображения излага в писмена защита по делото, чрез адв. Шопова.

 

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Д.В.Ц.. Счита иска за сумата 20 000 лв. – неустойка по предварителен договор за продажба за недопустим, по отношение на останалите претенции за погасени по давност и неоснователни.

 

По делото е постъпило писмено становище в срок от третото лице - помагач ЗПАД “ДЗИ” гр. София. Считат претенциите на ищцата за погасени по давност. В ИМ не се претендират вреди от действия, извършени в срока на подписаните между тях и ЧСИ полици, поради което молят съда да отмени определението си, с което е конституирал дружеството като трето лице - помагач. По същество на спора вземат становище, че исковете са неоснователни.

 

По делото е постъпило писмено становище в срок от третото лице - помагач ЗПАД “Армеец” гр. София, в което оспорват изцяло предявените искове срещу ответника ЧСИ Д.Ц., както по основание, така и по размер. Счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството, тъй като иска спрямо тях, е погасен по давност.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Между страните не се спори, че въз основа на изп. лист от 10.09.2001 г. издаден от Пловдивски Окръжен съд по гр.д.№ 292/2001г. във връзка с решение по гр.д.№ 2474/98г. на Пловдивски Районен съд за сумата от 5142 лв., заедно със законна лихва, считано от 21.04.1998 г. и съдебни разноски в размер на 910.08 лв., на 26.09.2001 г.е образувано изп. дело № 526/2001 г. при РС Казанлък.

 

С писмена молба до СИ при КРС от 22.10.2001 г. взискателя Е.Ч. и ответник по настоящето дело е поискала да бъде наложен запор в КАТ на собствения на длъжника автомобил.

 

С писмена молба до СИ при КРС от 01.11.2001 г. по изп. дело взискателя Е.Ч. е поискала да се наложи възбрана и запор на посочената в молбата движима и недвижима собственост на длъжника.

 

С писмена молба до СИ при КРС от 12.11.2001 г. по изп. дело взискателя Е.Ч. е поискала извършването на опис на посочената в молбата движима и недвижима собственост на длъжника.

 

С молба от 25.09.2002 г. СИ при КРС по изп. дело взискателя Е.Ч. е поискала извършването на справка за собственост на посочените в молбата МПС.

 

С писмо от 10.03.2003 г. изп. дело е изпратено на КРС за прилагане към тяхно гр. дело № 1160/2002 г..Същото е върнато на СИ при КРС на 21.11.2006 г., тъй като необходимостта е минала.

 

На 27.10.2001 г. М. е продал на Е.П.З. собствения си недвижим имот -дворно място от 400кв.м. заедно с построения в него търговски обект и други сгради. На 24.10.2001 г. М. е продал на З. собствения си лек автомобил ВАЗ.

 

Видно от справка на Агенция по вписванията, на 25.09.2002 г. е вписана исковата молба на Е.Ч. против С.М. и Е.З..

 

Видно от приетата като доказателство Справка от АВ при РС Казанлък, на 04.10.2002 г. е вписана възбрана върху процесния имот, като основание е посочено обезпечителна заповед по гр. дело № 1160/2002 г. по описа на КРС.

 

С влязло в сила решение № 39/21.04.2003 г. по гр. дело № 1160/2002 г. по описа на КРС е обявен за недействителен спрямо Е.Ч. сключения с нот. акт. № 68, т. ІІІ, рег. № 5905, н.д. № 571/2001 г. и нот. акт № 115, т. І, рег. № 7181, н. д. № 646/2001 г. по описа на нотариус Росица Буркова, сключения договор за продажба на процесните недвижими имоти, между ищцата и С.М., като съдът е приел, че Е.З. е била в близки отношения със С.М. и е че същата е знаела за увреждането.   

 

Предварителният договор е бил сключен на 27.10.2006 г., като ищцата е поела задължение да прехвърли окончателно собствеността върху имотите на купувача в срок до 30.06.2007 г..

 

С нотариална покана с рег. № 6515/02.07.2007 г., Купувача по предварителния договор – И.П. Ж. е поканил ищцата по делото, с да се яви в нотариалната кантора на нотариуса за окончателното прехвърляне на имота по предварителния договор.

 

От Справката от АВ при РС Казанлък е видно, че на 09.01.2007 г. е вписана възбрана върху процесния имот, като основание е посочено изп. дело № 3/2006 г.на ЧСИ Д.Ц..

С влязло в сила решение от 01.08.2008 г. по гр. дело № 567/2007 г. по описа на СтОС е отхвърлен предявения от ищцата против С.М. и Е.Ч. иск по чл. 336 от ГПК /отм./, да се признае за установено, че ремонтно хале № 1 и ремонтно хале № 5, срещу които е насочено изпълнение по изп. дело № 3/2006 г. на ЧСИ Ц. и присъединено към него изп. дело № 562/2001 г. не принадлежи на длъжника С.М.. Със същото решение е отхвърлен иск на ищцата срещу Е.Ч. за сумата 20 000 лв., представляваща имуществени вреди от насочване на изпълнението върху собствените на ищцата имоти.

 

 Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

            На първо място, съдът намира, че не са налице условията за солидарна отговорност на двамата ответници, поради което следва съдът да се произнесе по отговорността на всеки един от тях поотделно. Това е така, защото същите отговорят на различно правно основание пред ищеца. Отговорността на първия ответник Е.Х.Ч. следва да се разглежда при условията на чл. 440, ал. 3 от ГПК, а тази на ЧСИ Д.В.Ц. – по чл. 441 от ГПК.

 

По отношения на претенцията на ищцата срещу първия ответник Е.Х.Ч., съдът намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 3 от ГПК, Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.

 

Безспорно в случая ответника Е.Ч. има качеството на взискател по изпълнителното дело, образувано срещу длъжника С.М., а ищцата – на трето лице, което претендира собствени права върху процесният имот.

 

По отношения на претенцията на ищцата за сумата от 20 000 лв. – представляваща стойността на заплатения втори размер на получения от Е.П.З. задатък – сумата дължима на основание чл.93 от ЗЗД, която представлява разликата над приетия и върнат задатък, до двойния размер на задатъка, съдът намира същата за неоснователна. С  влязло в сила решение от 01.08.2008 г. по гр. дело № 567/2007 г. по описа на СтОС е отхвърлен иск на ищцата срещу Е.Ч. за сумата 20 000 лв., представляваща имуществени вреди от насочване на изпълнението върху собствените на ищцата имоти. В случая ищцата претендира сумата като задатък, дължима на основание чл.93 от ЗЗД, т.е. на различно правно основание, на претенцията и е отново неоснователна, тъй като със същото решение е отхвърлен предявения от ищцата против С.М. и Е.Ч. иск по чл. 336 от ГПК /отм./, да се признае за установено, че ремонтно хале № 1 и ремонтно хале № 5, /предмет на предварителния договор/ срещу които е насочено изпълнение по изп. дело № 3/2006 г. на ЧСИ Ц. и присъединено към него изп. дело № 562/2001 г. не принадлежи на длъжника С.М..

 

По отношение на претенцията на ищцата за сумата 8 770 лв. – внесени от ищцата недължими принудителни вноски по банкова сметка ***, ответницата няма как да отговаря по нея, тъй като същата не е в причинна връзка с насочване на изпълнението върху имуществото, за което ищцата твърди, че и принадлежи.

 

Неоснователна се явява и претенцията за неимуществени вреди, тъй като на първо място ответницата не е насочила изпълнението върху имуществото на ищцата, а на следващо, последната не доказа по никакъв начин да е претърпяла такива вреди, въпреки указанията на съда, направен с доклада по делото.

 

По отношения на претенцията на ищцата срещу първия ответник ЧСИ Д.В.Ц., съдът намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите .

 

В конкретния случай ищцата сочи, че е процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на ответницата ЧСИ се състои в насочване на принудително изпълнение по прекратено изпълнително дело срещу нейно имущество, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 8 от ГПК /чл. 330,ал. 1 б”д” от ГПК /отм/. Разпоредбата легитимира за възможни ищци не само страните по изпълнителното дело но и всички други лица засегнати от изпълнението.

 

От установеното по изп. дело е видно, че взискателката по делото е подала множество молби по него за извършване на изпълнителни действия, поради което не може да бъде споделено твърдението на ищцата, че изп. дело е прекратено две години след неговото образуване – 26.09.2003 г..

 

Горното налага извода, че ЧСИ не е извършил процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело, което да ангажира неговата отговорност по чл. 441 от ГПК.

 

Освен това следва да се отбележи, че липсва причинно следствена връзка между действията на ЧСИ и вредите, които ищцата твърди, че е претърпяла. Това е така, защото вписаните възбрани не са пречка за разпореждане с имота, а съществува само опасност купувачът да претърпи евикция в случай, че имотът бъде продаден на публична продан, поради което не е имало пречка за прехвърляне на имота. Ето защо съдът намира, че щом ищцата твърди, че е собственик на тези сгради не е била налице пречка, поради която тя не е сключила окончателния договор.

 

Отново обаче следва да се отбележи, че с влязлото в сила решение от 01.08.2008 г. по гр. дело № 567/2007 г. по описа на СтОС, е отхвърлен предявения от ищцата против С.М. и Е.Ч. иск по чл. 336 от ГПК /отм./, да се признае за установено, че ремонтно хале № 1 и ремонтно хале № 5, /предмет на предварителния договор/, срещу които е насочено изпълнение по изп. дело № 3/2006 г. на ЧСИ Ц. и присъединено към него изп. дело № 562/2001 г., не принадлежи на длъжника С.М..

 

            По отношение на претенцията на ищцата за сумата от  за сумата 8 770 лв. – внесени от ищцата недължими принудителни вноски по банкова сметка ***лъжника М. по споразумението му за спиране на делото с взискателката и ищцата никога не е имала задължение за заплащане на каквито и да било суми, тъй като не е страна по изпълнителното дело, поради което тази и претенция е неоснователна.

 

Недоказана е и претенцията на ищцата за неимуществени вреди, тъй като на първо място не се доказаха незаконосъобразни процесуални действия на ЧСИ, а на следващо място ищцата не доказа да е претърпяла такива вреди. 

 

Въпреки резултата по делото, съдът намира, че следва да обсъди направените от ответниците възражения:

 

На първо място неоснователно е и възражението на ответниците, че предварителния договор сключен от ищцата е нищожен, тъй като липсва описание на имотите. В конкретния случай съдът намира, че същите са в достатъчна степен индивидуализирани. По отношение на възражението на ответниците, че предварителния договор няма достоверна дата, съдът намира следното: Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В конкретния случай е налице нотариална покана, от Купувача по предварителния договор – И.П. Ж. до ищцата по делото, с рег. № 6515/02.07.2007 г.с която последната е поканена да се яви в нотариалната кантора на нотариуса за окончателното прехвърляне на имота по предварителния договор, от което може да се направи извода, че това е факт, установяващ по несъмнен начин предхождащото съставяне на предварителния договор.

 

Съдът намира, че следва да разгледа направеното от ответниците и третите лица помагачи възражение за настъпила погасителна давност, което в случая е неоснователно. Това е така, защото изпълнителните действия от които ищцата твърди, че е претърпяла вреди по изпълнителното дело са продължили до 2009 г..

 

Предвид горното съдът намира, че предявените от ищцата против ответниците обективно и субективно предявени искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

При този изход на делото на ответника Е.Х.Ч. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 750 лв. съгласно пълномощно от 03.10.2012 г. /лист 44 от гр. дело № 1816/2012 г./. В останалата част до претендираната със списъка с разноски сума от 1000 лв., искането следва да се остави без уважение, тъй като липсват доказателства за сторени такива. Втория ответник по делото не е поискал присъждането на разноски, а и липсват доказателства за направени такива, поради което на него не следва да се присъждат разноски. На третите лица – помагачи, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК не се присъждат разноски

 

Ето защо, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.З., ЕГН **********,***, против Е.Х.Ч., ЕГН **********,*** и Д.В.Ц., ЕГН **********,***, искове да се осъдят ответниците да и заплатят сумите - 20 000 лв. – представляваща стойността на заплатения втори размер на получения от Е.П.З. задатък – сумата дължима на основание чл.93 от ЗЗД, която представлява разликата над приетия и върнат задатък, до двойния размер на задатъка; 8 770 лв. – внесени от ищцата недължими принудителни вноски по банкова сметка ***, 5 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на конституционното право на собственост на ищцата и уронване на доброто име и авторитет в обществото, както и влошаване на здравословното и състояние, психическо и физическо, ведно със законната лихва върху тези суми, като неоснователни и недоказани.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети лица – помагачи ЗПАД “ДЗИ” гр. София и ЗПАД “Армеец” гр. София .

 

ОСЪЖДА Е.П.З., ЕГН **********,***, да заплати на Е.Х.Ч., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез първоинстанционния ОС Ст.Загора пред АС гр.Пловдив.

 

                                              

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :