Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 59                                      18.02.2014 г.                 град  Стара Загора

 

                                       В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На двадесет и трети януари 2014 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.,

Прокурор Петър Василев

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 85 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

    Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ- пълнолетния български гражданин Г.А.К. от гр.С.З. е подал Искова молба, в която твърди, че на 14.10.2011г. е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице с обвинение в извършване на 14.10.2011г. на престъпление по чл.302, ал.1, т.1 във вр. с чл.301, ал.1 от НК. Сочи, че с постановление от 07.05.2012г. по преписка № 2114/11г. на ОП- Стара Загора воденото срещу него наказателно производство № ДП 56с/2011г. по описа на ОСлО при ОП- Стара Загора за престъпление по чл.302, ал.1 от НК е било прекратено, поради липса на доказателства за това, че той е извършил престъплението, в което е бил обвинен, което е било потвърдено с Определение № 77/19.05.2012г. по ЧНД № 255/2012г. по описа на ОС- Стара Загора, влязло в законна сила на 30.05.2012г. Същевременно в хода на предварителното производство по същото ДП, спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в размер на 1000 лв., която с постановлението от 07.05.2012г. е била отменена. Твърди, че в резултат на тези неправомерни действия претърпял вреди от неимуществен характер, произтичащи от претърпени редица унижения и страдания. Като твърди, че дори и след прекратяване на наказателното производство отрицателните му преживявания, свързани с този период не са се преустановили, за голяма част от близките и познатите му неговото име се асоциирало с недобро обществено поведение. Твърди, че неоснователното обвинение, че е извършил това престъпление, неизбежно рефлектирало върху авторитета му и чувството му за лично достойнство. Тези претърпени от него вреди от неимуществен характер оценява на 26 000 лв. С оглед изложеното, за него е бил налице правен интерес да претендира заплащането на обезщетение за причинените му от незаконните действия и актове на органите на прокуратурата на РБ вреди от неимуществен характер на обща стойност 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство/30.05.2012г./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и дължимите такси.

Преди последното открито съдебно заседание по делото на 23.01.2014г. ищецът е представил по делото писмено Становище, в което заявява, че  моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан по размер, като осъдите ответника да му заплати претендираното обезщетение в пълен размер съобразно исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 30.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди  ми направените от него разноски съобразно приложения Списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. Моля да ми се даде възможност подробни съображения да развия в писмена защита.

         Нито ищецът лично, нито процесуалния му представител- адвокат са пледирали пред настоящата първа съдебна инстанция в последното открито съдебно заседание на 23.01.2014г..

В Писмената си защита по делото ищецът сочи, че искът му е изцяло основателен и доказан, като моли да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици, като ответникът бъде осъден да му заплати претендираното парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр. София е депозирала писмен Отговор по реда на чл.131- 133 от ГПК, в който  заявява, че исковите претенции са недоказани по основание и размер. Заявява, че тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение. В случая не са ангажирани доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяните неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по НОХД № 141/2011г. по описа на ПВС. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществените вреди по размер като завишен и неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, особено след като се отчете разумната продължителност на обвинението и липсата на налагани мерки за процесуална принуда, а относно претендираната законна лихва е от значение датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП, съгласно т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС- София.

В допълнителния отговор оспорва исковата претенция като недоказана по основание и размер. Счита, че не са налице доказателства, които да установят действително търпяни вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а това са основни елементи от фактическия състав на отговорността по чл.2, т.3 от ЗОДОВ, които следва да се докажат. Оспорва иска по размер с оглед чл.52 от ЗЗД, с оглед краткия срок на осъщественото наказателно преследване срещу ищеца, липсата на изпълнявана най- тежка МН „Задържане под стража” или други процесуални ограничения по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като е нарушил служебните си задължения за регистриране на спрените от патрула коли и с това неправомерно поведение е дал повод за наказателно преследване. Заявява, че Прокуратурата ще се ползва от материалите по ДП за установяване броя и интензитета на извършените следствени действия с участие на ищеца и основанието за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ. По делото не се е явил процесуален представител на ответника ПРБ- София, не е взел становище по делото и не е пледирал по съществото на делото пред настоящата първа съдебна инстанция. Ответникът ПРБ не е представил по делото и писмена Защита въпреки дадената му за това изрична възможност от съда в 7- дневния срок.

 

         Контролиращата страна Окръжна Прокуратура - Стара Загора не е депозирала отделен Отговора на исковата  молба по реда на чл.131- 133 от ГПК извън Отговорите на ответника ПРБ- София. Представителят й пледира в последното открито съдебно заседание по делото, че искът е по същество основателен, но размера е изключително завишен. Не са се събрали доказателства за причинени вреди, за каквито претендира ищеца. Нак. производство е образувано, с оглед нарушаване на трудовото възнаграждение. Сигналите за спрени автомобили не са се подавали своевременно. ДП е протекло в един разумен срок. МН “Парична гаранция” е в невисок размер. Заявява, че естествено, че не е приятно да се води производство срещу който и да е човек, но от събраните доказателства като СМЕ е видно, че същия страда от хронично заболяване. Представената епикриза е от 2008г., а по твърдение на самия ищец той страда от това заболяване още от 1985г. Каквото и да е емоционалното му състояние, то може да повлияе за неговото влошаване. Състоянието протича хронически  според вещото лице, като са  възможни моменти на ремисия и обостряне. Не можело да се говори, че воденото дълго производство води до неговото влошаване, тъй като ищецът не е провеждал никакво лечение по време на воденото против него наказателно производство. Което означава, че не е имал обостряне. Ако е имал проблеми, той би вземал мерки за лечение. От заключението на експертизата става ясно, че по никакъв начин това не е повлияло за неговото заболяване. От другата експертиза става ясно, че това заболяване не се лекува по никакъв начин и не бива да му повлиява. Провеждани са много малко следствени действия с него и след излизането му от органите на ДП отшумява. Тези две заболявания са хронични и по никакъв начин ДП не е влошило неговото здравословно състояние. Намирам, че иска е прекалено завишен, няма такава съдебна практика за задържане под стража да се дават за обезщетяване такива големи суми, поради което моля съда да реши делото по справедливост, като намали размера на гражданския иск.         ОП- .З. не е представила писмена Защита въпреки дадената й за това изрична възможност от съда.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция  на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора. Предявеният с ИМ иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Процесуалната допустимост на съдебното производство по делото  и на самия иск, е пряко свързан с процесуалната легитимация на страните по делото/активна и съответно пасивна/, тъй като касае надлежността на страните в това конкретно исково съдебно производство по делото. Легитимирани страни по делото за този особен осъдителен иск са тези правни субекти, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса.

Заявеното от ищеца спорно право обуславя надлежните страни по делото, като формалната процесуална легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната легитимация – неговата основателност. Искът, предмет на настоящото производство е за заплащане на парично обезщетение за твърдените от ищеца претърпени от него неимуществени  вреди, вследствие незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на досъдебното производство– Прокуратурата на Република България/ПРБ/. Тоест за да е допустим иск с такова правно основание, същият следва да е предявен от пострадало лице от незаконосъобразни актове и действия на органите на досъдебното производство по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, срещу органите издали съответните актове, респективно  извършили съответните незаконосъобразни действия. Видно от материалите по ДП № 56с/2011г. по описа на ОСлО при ОП- Стара Загора, е безспорно установено, че по отношение на ищеца К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление  по чл.302, ал.2 от НК, и че същият е привлечен в качеството на обвиняем и по отношение на него е определена МНО „парична гаранция”. Също от материалите по досъдебното производство, както и от приложените към ИМ копия от постановление на ОП от 07.05.2012г., потвърдено с Определение № 77/19.05.2012г. на ОС- Стара Загора по ЧНД 255/2012г. е видно, че наказателното производство по делото срещу ищеца е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК. В тази връзка направените фактически и правни изводи са, че срещу обвиняемия/ищеца/ Г.К. е било водено досъдебно производство, като на същия е било повдигнато обвинение, бил е привлечен  в качеството на обвиняемо лице и му е определена МНО „Парична гаранция” в размерна 1 000 лв. Впоследствие наказателното дело е прекратено с прокурорско постановление на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия/ищеца/. Тези факти безспорно определят бившия обвиняем по нак.дело/сега ищец по настоящото гр.д./ като носител на активното право на иск за претърпени вреди срещу органите на досъдебното производство, които със свои актове и действия незаконно са повдигнали обвинение, водили са наказателно производство, определили са МНО на ищеца, като наказателното производство е прекратено. С оглед на тези обстоятелства, безспорно е установена активната процесуална легитимация на ищеца по настоящото гр. делото.

Същевременно исковата претенция е насочена срещу Прокуратурата на РБ- София, като претенциите на доверителя ми срещу ищеца се състои в обстоятелството, че осъществяването на наказателна репресия против него в хода на досъдебното производство е комплекс от действия и актове на органите на досъдебното производство, които са взаимосвързани, но от различна компетентност и които в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. Повдигането на обвинение, привличане в качеството на обвиняем, вземане на МНО са действия извършени в съответната форма чрез установените в закона актове/ постановления/ на водещ разследването следовател. Действията на следователя са в резултат на постановление на ОП – Стара Загора, с което е образувано наказателното производство и са дадени указания за разследването му. Съгласно съдебната практика, ответникът по иска по чл.2 от ЗОДОВ трябва да има качеството на юридическа личност, каквато съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗСВ притежава цялата Прокуратурата на РБ, която е 1 бр. единно юридическо лице на бюджетна издръжка. В този смисъл ответникът/ПРБ/, може да участва в качеството на ответник в съдебни производства/каквото е настоящото/, и безспорно е налице пасивна процесуална легитимация на ответника, поради което провеждането на съдебното производство по предявения  иск е процесуално допустимо с оглед общите правила на процеса по ГПК и специалните изисквания на ЗОДОВ.

Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по настоящото първоинстанционно гражданско дело.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

ОТНОСНО ГЛАВНИЦИТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- постановление № 2114/07.05.2012г. на ОП – .З., определение № 77/19.05.2012г. на СОС, писмо изх. № 2114/18.06.2013г. на ОП – .З., молба от адв. Ч. от 26.06.2013г., справка за дело – чнд № 255/2012г. на СОС, договор за правна защита и съдействие №20/25.06.2013г., писмен отговор № 2550/08.07.2013г. на ОП – .З., допълнителен писмен отговор от 18.07.2013г. на ОП – .З., молба от адв. Ч. от 26.09.2013г., призовка за страна от 12.06.2013г., от приложеното приключено чнд № 255/2012г. по описа на СОС, ДП № 56-С/2011г. по описа на ОСО при  ОП– .З., се установява по несъмнен и безспорен начин, че на ищеца К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление  по чл.302, ал.2 от НК, и че същият е бил привлечен в качеството на обвиняем, като по отношение на него е определена МНО „парична гаранция” в размерна 1 000 лв. Впоследствие наказателното производство по делото срещу ищеца е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК- видно от постановлението от 07.05.2012г. на ОП- .З., потвърдено с Определение № 77/19.05.2012г. по ЧНД № 255/2012г. по описа на ОС- Стара Загора. С което наказателното производство против обвиняемия/ищеца/ е било прекратено изцяло, тъй като деянието не е извършено от обвиняемия/ищеца/, ведно с всички законни последици от това. Изцяло потвърдителното Определение на ОС- .З., като необжалвано от никоя от страните е влязло в законна сила на 30.05.2012г. Която фактическа и правна обстановка не се оспорва по същество нито от ответника ПРБ- София, нито от контролиращата страна ОП- .З..

Претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за  имуществени и неимуществени вреди при прекратено наказателно производство се явява принципно основателна, тъй като съгласно трайната и непротиворечива практика по аналогични случаи, съответният правозащитен орган отговаря и във случаите, включително и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението против обвиняемия. Основанието за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, т.2, пр.3 от ЗОДВПГ/изм./, съответстващ на чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от сегашния ЗОДОВ, когато деянието не е извършено от обвиняемото лице. Поради което не съществува никаква пряка или косвена законова презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия, след като то е било впоследствие изцяло прекратено, ведно с всички законни последици от това. Тъкмо обратното– презумпцията за невинност остава необорена и тепърва трябва да се докаже, че е съществувало основание за предприемане на наказателно преследване против обвиняемия/ищеца/, включително и за налагане му на мярка за неотклонение, дори и тя да не е най- тежката такава “задържане под стража”. Прекратяването на наказателното производство поради недоказаност на обвинението е достатъчно фактическо и правно основание, за да се приеме, че определянето и налагане на мярка за неотклонение е лишено от законово основание само по себе си. При недоказаност на обвинението, единственият възможен фактически и правен извод е, че обвиняемият е невиновен/невинен/, и ако производството по делото бъде прекратено изцяло, поради това, че престъплението не е извършено от обвиняемото лице/ищеца/, на който е било повдигнато първоначално обвинението, или пък се постанови изцяло оправдателна присъда спрямо него, с обратна сила всички действия и актове на правозащитните органи, с които са накърнени права на виновното лице – неправилно привлечено като  обвиняем с произтичащите от това последици, се явяват изцяло и изначално незаконосъобразни.

Такова прекратяване на наказателното дело или цялостно оправдаване на подсъдимия може само да показва, че на лицето неправилно и незаконосъобразно е повдигнато обвинение/при липсата на достатъчно доказателства за виновността и/или авторството/, ограничени са негови права, накърнени са лични негови права като чест, достойнство, авторитет, право на  спокоен живот и други. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ има за обект защита не само на материални, но и на нематериални блага – причинени страдания от психически характер, свързани с незаконно обвинение в извършване на престъпление, накърняване честта, достойнството и доброто име на  гражданина, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези основни индивидуални човешки ценности. Разпоредбата на чл.32, ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България/КРБ/ изрично е сочи, че всеки има  право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Зачитането на тези ценности е задължение на всички правни субекти в държавата, включително и на органите на прокуратурата и полицията. Неоснователността на претенцията на държавата /чрез органите на полицията и прокуратурата/ спрямо едно физическо лице по образувано наказателно дело задължително води и до незаконност на предприетите с оглед нейното реализиране процесуални действия. Дали определено лице е изглеждало виновно в извършването на престъпление, когато му е повдигнато обвинение, не може да има никакво значение, тъй като Държавата като колективен орган няма право да накърнява неговата лична сфера, чест, достойнство или добро име чрез повдигане на обвинение за извършването на престъпление, ако съответният държавен орган не може да обори презумпцията за невиновност. След като до приключване на производството /в случая с постановлението за  прекратяване от 07.05.2012г. на ОП- .З./ събраните доказателства не могат да оборят  законовата презумпция на чл.14, ал.2 от НПК, то обвинението е изцяло и изначално незаконно, тъй като неговата основателност не е доказано по предвидения в закона ред. След като с постановлението си от 07.05.2012г. ОП– Ст. Загора е прекратила изцяло наказателното производство срещу обвиняемия/ищеца/ и това постановление е влязло в законна сила, то повече от очевидно е, че деянието не е извършено от ищеца К.- т.е. действията и актовете на правозащитните органи, реализирани спрямо него в хода на ДП № 56с/2011г. по описа на ОСлО при ОП- Ст. Загора са изцяло и изначално незаконосъобразни.

По съществото си влязлото в законни сила като изцяло потвърдено то съда Постановление на ОП- .З. има характера на прекратяване на незаконни служебни действия по смисъла на чл.3 от ЗОДОВ, които се  изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние, вземане на МНО. В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени на обвиняемия/ищеца/ и са накърнени законни права и интереси, и с които  негативно са повлияни отношенията с близки и други членове на обществото, е увредено самочувствието и  доброто му име в семейството и в обществото. Ищецът за периода от време от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното преследване, е бил в условията на обвиняемо лице без да са били налице законови основания за това. В този смисъл несъмнено и безспорно е, че актовете и действията, проведени по процесното дело ДП № 56с/2011г. по описа на ОСлО при ОП- С.З., са изцяло незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу обвиняемото лице/ищеца/ е било прекратено поради това, че престъплението не е извършено от него. Предвид горното, безспорно и несъмнено е, че актовете, действията и бездействията на органите на прокуратурата/ответника/ с оглед последвалото прекратяване на наказателното производство против обвиняемия/ищеца/ поради това, че деянието не е извършено от него, се явяват незаконосъобразни и неправилни– тоест те се явяват незаконни по смисъл на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

От друга страна, видно от събраните по делото общо 3 бр. гласни доказателства- свидетелски показания, се установи следното :

Свидетелят И.М.И./без родство и особени отношения със страните по делото/ заявява, че са колеги и приятели с ищеца, познава го от 15– 16 години, работили са заедно в полицията, редовно са поддържали контакти помежду си. Свидетелят е чул, че срещу ищеца е водено наказателно дело и след като станало това, той се затворил много в себе си и бил много притеснен. Дори много пъти не му е вдигал телефона и той сам ходил до тях да го пита какво става. Ищецът не разговарял с никой, уплашен бил, че щял да влиза в затвора, и се притеснявал как ще остави семейството си – жената, децата. Бил закъсал финансово, потънал в борч. След това започнали да разговарят и му се отразявало това голямо притеснение. Те не вярвали, че това ще става с него. Целият град говорел, че той щял да влиза в затвора. Няма спомен да е чул, че процесното наказателно дело е приключило. Много нервен е бил ищеца, много трудно комуникирал, не искал изобщо да говорят за този случай. Бил много притеснен. Не виждал да има успокоение през последните месеци. Преди това наказателно дело той си бил съвсем друг човек, много добър като човек. По-късно му се появил говорния дефект и много си лечало. Преди делото бил много слабо изразено, почти не се забелязвал.

 

Свидетелят Т.П.И./без родство и особени отношения със страните по делото/ заявява, че познава ищеца Г.К. от около 20 години, откакто започнал да работи в органите на МВР. Тогава като младо момче е дошъл и започнал да работи. Той тогава бил в сигнално-охранителната дейност/СОД/. Познавали се като колеги и като хора. Виждали са се и извън работно време. За наказателното дело против ищеца разбрал няколко часа след като е станало събитието по пътя за гр.Н.З.. Веднага започнало да се говори между колегите от РПУ, от СОТ, научил е първо от тях. Докато се прибера от работа и познати му може би 5- 6 човека започнали да му звънят по телефона какво става. Може би седмица след това се видели съвсем случайно с ищеца и за този кратък период от случилото се той имал коренна промяна. Той си имал от по- рано  малък говорен дефект, но тогава вече въобще не му се разбирало какво иска да му каже, тъй като този проблем се е засилил. В тази тежка форма не го е виждал преди този момент. С времето при срещите им станал различен, затворил се много в себе си, спрял да общува. Обаждал му се е да се видят, но той казвал, че не иска да се вижда с хора, защото всички го гледат, все едно, че е извършил престъпление. Променил се много след този случай. Според неговите думи мисли, че това е станало към края или при приключването изцяло на наказателното дело. През последните месеци бил няколко месеца извън града в командировка, но това, което е по главата му и го забелязал след като се прибрал, че има още повече белези по главата си. Преди това били заздравели тези неща. Мълвата продължавала, че ще го вкарат в затвора, по-късно се говорело, че имало предаден подкуп. Всички казали : “Край, ще влиза в затвора”.

 

Свидетелката Т.А.К./сестра на ищеца/ заявява, че това, което е чула за първи път го е научила от хората. Била на работа и отишла в хранителния магазин на обяд и го чула от хора в магазина да си говорят. На нея й станало много грозно, навела се и само чувала коментарите : “Този Ж. с говорния дефект беше хванат с подкуп”. Преди това брат й бил много контактен, събирали са се семейството, с чувство за хумор, отговорен, любящ баща и съпруг. Като станали тези неща, той отказал събиране, не му се говорело и казал, че не иска да се събират. Нямало смисъл, щели да го вкарат в затвора и по-добре било да свикват без него. И преди той е имал говорен дефект, но не се забелязвал. Впоследствие се засилил и трябвало да спира, за да може да каже нещо. Не знае дали е приключило въпросното наказателно дело. Много често съпругата му казвала, че го вижда, че е притеснен, и има стягане на сърцето. Тя работи в аптека и му купува успокоителни продукти и му ти давала. Много се отразило това и на племенника й/син на ищеца/, който е на 11г. и се казва А.Г.К.. Бил се предал брат й напълно.

 

         Съдът кредитира в пълна степен показанията на всички тези общо 3 бр. свидетели/включително и на сестрата на ищеца/, тъй като показанията на всички тези свидетели са пълни, подробни, обосновани, вътрешно непротиворечиви и без противоречия помежду си. Освен това с изключение на свидетелката Катранджиева, липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни някой от тези свидетели да е пряко или косвено заинтересован в морално или материално отношение от изхода на настоящия граждански съдебен спор. Още повече, че техните показания се потвърждават изцяло както от събраните по делото многобройни писмени доказателства, така и в значителна степен от заключенията на приетите по делото 2 бр. отделни съдебни експертизи..

 

         Съгласно заключенията на приетите по делото 2 бр. съдебни експертизи, се установява и доказва следното :

Видно от заключението на съдебно- логопедичната експертиза  по делото, ищецът К. заеква от 10-11 годишна възраст, като през годините е имал периоди на подобряване и на влошаване на състоянието. По принцип, една от най-типичните черти на заекването е променливостта. Лице със заекване при различни ситуации и периоди може да говори по съвсем различен начин. Речта в отделни моменти и периоди може да се движи от крайно заекване до крайна плавност. Плавността на речта на лице със заекване се влошава и настъпват повече моменти на заекване при продължително физическо или психическо напрежение, при силна уплаха, стресови ситуации или други отрицателни емоции, при нарушаване на съня, недоспиване и др. За периода на наказателното производство против ищеца не му е провеждана никаква говорна терапия.

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза по делото, налице са анамнестични, документални и клинични данни за протичащо с хроничен ход кожно заболяване у ищеца, многократно е провеждано лечение по повод кожното заболяване, като психоемоционалният стрес във връзка с провежданото съдебно дело е възможно да отключи тласък и влошаване на дерматозата.

 

С оглед така установеното и доказано от фактическа страна, съдът достигна до следните фактически и правни изводи :

Деянието, по което е повдигнато обвинението/впоследствие прекратено/ не е извършено от обвиняемия/ищеца/ К., поради което и действията и актовете на правозащитните органи, реализирани спрямо него в хода на ДП № 56с/2011г. по описа на ОСлО при ОП- .З. са незаконосъобразни. По същество влязлото в сила Постановление има характера на прекратяване на незаконни служебни действия на органите по смисъла на чл. 3 ЗОДОВ, които незаконни действия се  изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние, и вземане на МНО/макар и не най- тежката/. В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени наказателни репресии и на ищеца са били накърнени законни права и интереси, които негативно са повлияли отношенията му с близки и други членове на обществото, увредено е самочувствието му и  доброто му име в обществото. Ищецът/там обвиняем/ е бил в условията на обвиняемо лице без да са били налице  основанията на закона за това- в този смисъл несъмнено и безспорно е, че актовете и действията, проведени по процесното дело ДП № 56с/2011г. по описа на ОСлО при ОП- Ст. Загора, са изцяло незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу обвиняемия/ищеца/ е било прекратено поради това, че престъплението не е извършено от него. От което безспорно следва, че актовете, действията и бездействията на органите на прокуратурата с оглед последвалото прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от ищеца, се явяват изцяло незаконосъобразни и неправилни, следователно те са изцяло незаконни по смисъл на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Причинената вреда на обвиняемия/ищеца/ се изразява в засягане на имуществените и неимуществените права и блага на него като пострадал, което се състои в смущение, накърняване или унищожаване на такива блага. А вреда е всяко отрицателно въздействие върху право или благо, което се охранява от правото/здраве, работоспособност, вещи, парични средства или др./. Тя се  състои в отрицателно изменение, настъпващо в материалната и/или духовната сфера на един правен субект, какъвто е ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице или не. С ИМ бившият обвиняем/ищеца/ е направил искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 26 000 лв. В хода на настоящия процес бяха разпитани свидетели, които познават ищеца и имат наблюдения върху него като личност, човек и върху отражението което е дало обвинението на здравето и психиката му. От събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е претърпял редица вреди от неимуществен характер- ограничено е било правото му на свободно придвижване, тъй като е бил в условията на наложена МНО „Парична гаранция”, повдигането на обвинение, третирането му като лице, извършило престъпление неизбежно са рефлектирали върху битието, съзнанието и отношенията му с другите хора. Развили са се и са се задълбочили 2 бр.  стари заболявания, като се е задълбочил говорния дефект на ищеца и същия същевременно под влияние на стреса е получил и обостряне на кожното си заболяване. Свидетелите по делото Т.И. и И.И., с които ищецът е бил в близки отношения в показанията си посочват, че  ищецът много тежко е преживял обвинението срещу него. Бил е видимо притеснен, избягвал е да говори по тази тема, изпитвал е страх от тази история и не носел на шега. Паднал е духом, затворил се в себе си, физически отслабнал много. Свидетелят Т. И. посочва, че познава ищеца от 20г. и е разбрал за делото срещу него, няколко часа след задържането на К.. Посочва в показанията си, че  случаят е станал известен на неограничен кръг от хора – негови колеги и познати. Свидетелят твърди „Веднага започна да се говори между колегите от РПУ, от СОТ, научих първо от тях. Докато се прибера от работа и познати може би 5-6 човека започнаха да ми звънят по телефона какво става”. Няколко дни по-късно този свидетел се е срещнал с ищеца и му е направило впечатление промяната в неговото здравословно състояние. Свидетелят е забелязал, че говорния дефект на ищеца се е засилил и че същият има кожно заболяване по главата. Впоследствие е забелязал и наличието на промяна в самия ищец. Свидетелят посочва „В тази тежка форма не съм го виждал, преди този момент. С времето при срещите ни стана различен, затвори се много в себе си, спря да общува. Обаждал съм се да се видим, но той казва, че не иска да  се вижда с хора, защото всички го гледат, все едно, че е извършил престъпление. Промени се много след този случай”. Състоянието на ищеца е било такова, че същия даже не е споделил на този свидетел, че делото е прекратено. Свидетелят Т. И., запитан от съда сподели, че не знае на каква фаза е наказателното дело. Същият свидетел посочи, че този случай е известен в обществото, коментиран е от хората и са изказвани предположения каква ще е съдбата на ищеца. Свидетелят изрично заяви „Мълвата продължаваше, че ще го вкарат в затвора, по-късно се говореше, че имало предаден подкуп. Всички казаха, край, ще влиза в затвора”. По делото е разпитан и свидетеля И.И., който също е бил колега на ищеца и го познава от около 15 години. Свидетелят е разбрал за воденото срещу К. наказателно производство и при срещите си с него е забелязал промяната в ищеца. Свидетелят заявява „Чух, че срещу него е водено наказателно дело. След като стана това,  той се затвори много в себе си и беше много притеснен. Дори много пъти не ми  вдигаше телефона и съм ходил до тях да го питам какво става. Не разговаряше с никой, уплашен беше, че щял да влиза в затвора. Как ще остави семейството си – жената, децата. Беше закъсал финансово, потънал в борч”.  Този свидетел също е забелязал промяната в поведението и състоянието на ищеца, развитието на говорния дефект. Свидетелят уведоми съда, че К. е бил в следното състояние „Много нервен беше, много трудно комуникираше, не искаше изобщо да говорим за този случай. Беше  много притеснен”.  Посочва, че и към настоящия момент не вижда успокоение у К.. Същият свидетел независимо от другия има преки впечатления, че обвинението и случващото се с К. е добило широк отзвук в обществото и се правят коментари относно случилото се и съдбата на ищеца. Свидетелят твърди „Целият град говореше, че щял да влиза в затвора”. Най-преки впечатления за състоянието на ищеца и как се е отразило на него незаконното обвинение предостави на съда третия свидетел  Т.К./сестра на ищеца/. Пред съда тази свидетелка сподели, че брат й се бил предал напълно. Същата сподели и какво е очаквал брат й да се случи с него, какво е било поведението и отношението му към най-близките му хора, как се е променил здравословно и психически. „Преди беше много контактен, събирахме се семейството, с чувство за хумор, отговорен, любящ баща и съпруг. Като станаха тези неща той отказа събиране, не му се говореше и каза, че не иска да се събираме. Няма смисъл, ще го вкарат в затвора и по-добре да свикваме без него. Преди имаше говорен дефект, но не се забелязваше. Впоследствие се засили и трябваше да спира, за да може да каже нещо……Много често съпругата му казва, че го вижда, че е притеснен, има стягане на сърцето”.

Констатациите на свидетелите, че в резултат на воденото срещу К. досъдебно производство има промяна в здравословното му състояние се потвърждават и  от заключенията на назначените и изслушани от съда експертизи. Експертите са констатирали въпросните заболявания – говорен дефект и кожно заболяване и в отговорите си са посочили, че такъв стрес ги „отключва” и същите започват да се развиват неблагоприятно за болния. От горните показания, експертизи и факти е видно, че воденото досъдебно производство се е отразило изключително неблагоприятно върху личната сфера, честта, достойнството и името на доверителя ми, като същият е имал и проблеми в семейството, с близки и приятели. Крайно неблагоприятно се е отразило случилото се на контактите на  К. в обществото, на физическото му здраве и начина му на поведение и  общуване. Нарушените отношения в семейството, които не са преодолени и досега, загубата на доверие поради повдигнатото обвинение и действията по наказателното дело, говорят за срив в личния живот на ищеца, който по необратим към настоящия момент начин е повлиян именно от обвинението по процесното дело срещу К. и  действията на органите на досъдебното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от КРБ личният живот на гражданите е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателството върху неговата чест, достойнство и добро име. Безспорно от събраните гласни доказателства се установява, че наказателното производство е уронило авторитета на ищеца сред близки и приятели, че е рефлектирало негативно върху самочувствието му, поведението, общуването, както и че е нарушило нормалния му живот и че е създало сериозни проблеми в семейния му живот. Тези обстоятелства налагат извод, че действията и актовете на органите на досъдебното производство по ДП № 56с/2011г. по описа на ОСлО при ОП- Стара Загора са повлияни негативно върху личната сфера на ищеца, като на същия са накърнени законни права и интереси, гарантирани с Конституцията и законите на страната ни. Обезщетението за тези престъпни неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконен акт, трябва да се стигне до обоснован извод, че е повлияно психическото и моралното състояние на  пострадалия. Справедливото обезщетение за претърпени морални вреди трябва да бъде определено според степента на засягане на психическата сфера на увредения. С оглед съдебната практика и конкретните данни поделото, предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди се явяват основателни и се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства. Горепосочените  посочени и анализирани причините за настъпване на вредите, за които се претендира обезвреда. Безспорно е, че ако по досъдебното производство не беше повдигнало обвинение на ищеца и същият не беше привлечен в качеството на обвиняемо лице, не беше определена и наложена МНО, той не би претърпял униженията, с които неизбежно е свързано подобно преживяване, както и не би влошил отношенията с близки и колеги поради тези обстоятелства, а и не би преживял другите негативни последици за здравето и живота си, свързани с наказателното дело против него. Пряката причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, щом без него те не биха настъпили- т.е. наличието на причинна връзка между подробно посочените в ИМ актове и действия на органите от една страна, и настъпилите вреди от друга страна, което е доказано по несъмнен и безспорен начин по делото.

По този начин ищецът е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатото му обвинение, съдебното Определение има силата на присъдено нещо както за подсъдимия/ищеца/ и обвинението/прокуратурата/ по наказателното производство, но и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК.

 

От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано/какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца щети/имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/следователи и прокурори/ от ОП- С.З. както неразделна част от ПРБ- София. С посочените по-горе актове на прокуратурата и на съда, безспорно се доказва, че действията на ОП- .З. като неразделна част от ПРБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата Прокуратура на Република България- София, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно ЗСВ и НПК  Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице е оправдано/какъвто е настоящия казус/, респективно когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност - напротив, налице са данни за неговия висок професионализъм и изграден авторитет сред неговите колеги и служители в полицията. Ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни. Той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си. В поведението си се ръководи от принципите за уважение и зачитане на институциите и общо приетия ред, бил е целенасочен, със съхранен самоконтрол, държал на семейната и воинската чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти, винаги център на компанията. Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в сравнително добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и деца, с родителите и сестра си, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай перипетиите с наказателното дело ищецът много се измъчил, бил психически разстроен, което е довело и до значително обостряне на по- старите му здравословни проблеми/лек говорен дефект и кожно заболяване/.

И макар, че след като е било прекратено изцяло наказателното дело против него и с оглед на изтеклото време, ищецът все още не се е възстановил физически, в поведението му още се усещала тревожност и той останал мнителен, без по- предишната вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други- започнали да го избягват, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и униформен служител на МВР, който да служи за пример на колеги и подчинени. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени.

Следствие от незаконното обвинение съществено е бил уронен авторитета на ищеца пред колегите му и в обществото, пред обществеността на града, в който живее/гр.С.З./, поради това, че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество негови колеги, приятели и познати, както и от по- низшестоящите и подчинените му. Следователно воденото против него наказателно производство обективно тогава и в настоящия момент е довело до това той да има по-ниско самочувствие, останал е раздразнителен и се е затворил в себе си. Физически се променил много. Поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг процес, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и воинския дълг. Дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното производство при извършване на процесуално-следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника/ПРБ- София/ е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от общия закон/ЗЗД/ във вр. с чл.2 ,ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/.

С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален     и     психически     дискомфорт, които следва     да бъдат обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

 

ОТНОСНО НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило сравнително дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. Реално разследването срещу ищеца е траяло в периода от повдигането на обвинение му/14.10.2011г./ до датата на окончателното прекратяване на наказателното преследване срещу него/30.05.2012г./- тоест близо 7, 5 месеца. Установи се и се доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът като обвиняем е претърпял морални болки и страдания в резултат на необосновано опетненото му име в работата, в семейството и в обществото, свързано с провежданото против него наказателно преследване, което следва да бъде надлежно оценено и обезщетено. Наред с това се установи и че той е получил в резултат на изживените психически негативи, обостряне на по- рано съществувалите при него проблеми, свързани с дългогодишен говорен дефект и продължително кожно заболяване, които в резултат на наказателното преследване против него са се задълбочили. Но се доказа и по несъмнен и безспорен начин, както в процесния период от време/14.10.2011г.- 30.05.2012г./, така и към датата на завеждане на иска в съда/12.06.2013г./, така и към датата на обявяване на делото за решаване/23.01.2014г./ той не е предприел медицински мерки, не е ползувал специализирана професионална помощ и не е провеждал каквото и да е лечение или обучение за тяхното минимализиране, облекчаване и преодоляване. Поради това съдът счита, че  необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 7 500 лв.- тоест по 1000 лв. за 1 месец наказателно преследване при минимална работна заплата за страната 270 лв. месечно съгласно ПМС № 180/30.06.2011г., считано от 15.10.2011г. до 30.04.2012г., и съответно 290 лв. съгласно ПМС № 1299/10.11.2011г., считано от 01.05.2012г. до 30.05.2012г. включително. Същата следва да се заплати от ответника/ПРБ- София/ като единствено самостоятелно ЮЛ- публичноправен орган, който отговаря за всички противозаконни действие, актове и бездействия на своите органи и служители/прокурори и следователи/- в случая следователи в ОСО при ОП-С.З. и прокурори от ОП-С.З.. Съдът счита, че в този му размер искът за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е напълно основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот. В останалата част над доказаните общо 7 500 лв. до първоначално претендираните 26 000 лв. исковата претенция се явява твърде завишена/в повече от троен размер/, неоснователна и недоказана в този си размер, и следва да се отхвърли частично, ведно със законните последици от това. В този смисъл е постоянната, неизменна и непротиворечива практика по аналогични случаи както на настоящия първоинстанционен ОС- .З., така и на въззивния му ПАС- Пловдив, както и на касационния ВКС- София.

 

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на имуществени и неимуществени вреди в уважените размери като главници, се дължат от виновния- ответника/ПРБ- София/ към пострадалия- ищеца, считано от датата на увреждането му/датата на окончателното прекратяване на наказателното производство против него на 30.05.2012г./, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- .З. в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- .З., чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- чл.86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. “Витоша” № 2 да заплати на ищеца Г.А.К.- ЕГН ********** *** общо сумата 7 500 лв./седем хиляди и петстотин лева/  парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 7 500 лв. от датата на увреждането/30.05.2012г./, до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата част над присъдените 7 500 лв. до претендираните първоначално общо 26 000 лв., като частично неоснователен и недоказан.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- .З., чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :