Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 74                                                 27.02.2014г.                       гр.Стара Загора

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на тринадесети февруари 2014г.

в публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 129/2013г., за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.95, ал.1, т.1, във вр. чл.35, чл.18, чл.15 от ЗАПСП във вр. с чл.124, ал.1 и чл.310, ал.1, т.3 от ГПК.

 

Ищецът- пълнолетния български гражданин/физическо лице/ Г.Р.Х. от гр.В.Т. твърди в Исковата си молба, че ответникът като издател на регионалния седмичник- в.”Марица изток” е публикувал в бр.6/3242/12.02.2009г. негова кръстословица без негово знание и съгласие, като при публикуването е премахнал надписа: “Съставил : Г.Х.”, обозначаващ неговото авторство, както и речника с трудните думи, който е съществена част от кръстословицата. Твърди, че кръстословиците му представляват обект на авторското му право и съгласно чл.3, ал.1 от ЗАПСП се ползват от закрилата на закона, че това му авторско право е било нарушено от ответника по чл.18, ал.1, чл.35, чл.15, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАПСП, и като доказателство, че е автор на процесната кръстословица  представя заверено копие от бр.33/953/29.08.2008г. на в.”7 дни Стара Загора”- регионален седмичник за гр.Ст.Загора, където същата е била публикувано преди това, тъй като се вижда надписа : “Съставил : Г.Х.”, както и наличието на речник на трудните думи. Поради което моли настоящия първоинстанционен съд да приеме за установено, че ответникът ИК”Марица Изток” ЕООД е нарушил авторското му право върху процесната кръстословица. Претендира и за разноските по делото.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът не се е явил лично или чрез процесуален представител- адвокат и не е пледирал, но е представил писмено становище, че поддържа иска си изцяло и моли съда за присъждане на разноските му по делото.

предварителната такава от 11.12.2013г./л.37- 39  от делото/, в която сочи, че моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан, както и да му присъди направените по делото разноски. Счита предявения иск за основателен и доказан, по следните съображения: Според чл. 3 от ЗАПСП, „Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма." В този смисъл на първо място кръстословицата е резултат на творческа дейност. Съставянето и изисква определени знания (наука) и умения и талант (изкуство). Макар че в чл.3 от ЗАПСП, който изброява някои обекти на авторското право, кръстословиците не са изрично включени, това изброяване не е изчерпателно. Примерно са изброени най-често срещаните типове произведения на творческа дейност. Творческата дейност, обаче, е разнообразна, поради което е невъзможно изчерпателно изброяване. Изчерпателно, обаче, са изброени произведенията, които не са обекти на авторско право. Тези обекти са изрично посочени в разпоредбата на чл.4 от ЗАПСП и това са: нормативни актове, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни. Тъй като кръстословиците не могат да се отнесат към никоя от категориите в този изчерпателен списък, следва да се приеме, че те са обекти на авторско право. Това е така и защото при съставянето на кръстословици е налице творческа дейност. Творческата дейност се изразява в оригиналността при особения подбор и подреждане на различни думи, буквите на които да се засекат по хоризонтал и вертикал. Значенията на тези думи трябва да се опишат с кратки и ясни изречения, които да се изпишат по такъв начин, че да се съберат в предназначените за това полета. Всяка кръстословица се характеризира със своята неповторимост. За съставянето на кръстословица се изисква и особен вид умения, като при съчетания на всички тези дадености, съставителят на кръстословица става носител на авторско право. Литературни произведения според авторското право се считат тези произведения, които се изразяват чрез слово (на латински литера значи буква). Всяко словесно произведение, независимо от неговата форма, е литературно по смисъла на закона. В този смисъл кръстословицата е литературно произведение. Към същият извод води и т.1 от ал.1 на чл.3 на ЗАПСП, където компютърните програми са приравнени към литературните произведения, въпреки че по обичайните разбирания една компютърна програма в никакъв случай не може да се нарече литературно произведение. Освен това тя се обективира визуално в графичен вид. Законът изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторско право (чл.3, ал.1, т.9). Графичното оформление на кръстословицата, като част от периодично издание, също се явява обект на авторско право. Тъй като ищецът е автор и на графичното оформление на кръстословиците, а и според чл. 10 от ЗАПСП, авторското право върху отделните части, включени в периодично издание, принадлежи на авторите им, той е носител и на това авторско право. Графичното оформление на една кръстословица включва: рамка, полета, в които се пишат въпросите, самият текст на въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки, полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи завършено произведение. Двете основни императивни норми в ЗАПСП, стоящи в основата на предмета на доказване в един авторскоправен спор са чл.2 и чл.6 от ЗАПСП. Първият текст визира постулата, касаещ възникването на авторското право. Законодателят е приел в чл.2 от ЗАПСП, че авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Вторият важен момент от предмета на доказване е самото авторство. Авторскоправната доктрина в Република България е приела един теоретично „улеснен" начин на доказване в този контекст, чрез изграждането на т.нар „предположение за авторство". Чл.6 от ЗАПСП казва, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. Счита, че по безспорен начин от събраните по делото доказателства е видно, че Г.Х. е автор на кръстословицата, неговото име е изписано върху публикуваната 1 г. по- рано в друго издание/в.„7 дни Стара Загора"/ аналогична кръстословица. Кръстословицата, публикувана в брой 6 (3242) от 12.02.2009 г. на вестник „Марица Изток" е идентична, т. е. става въпрос за същото произведение. Ответникът по делото не спори идентичността на кръстословиците, а оспорва само авторството на процесната кръстословица, като по никакъв начин не бил успял да обори твърдението на ищеца, че именно той е автор на кръстословицата. Освен това със сила на присъдено нещо въз основа на влязло в сила съдебно решение на Апелативен съд - Пловдив по гр. д. № 1067/2009 г. по описа на Окръжен съд -Стара Загора, ищецът е обявен за автор на всички кръстословици, публикувани във в-к „7 дни Стара Загора", включително и процесната. С оглед на това счита, че авторството на ищеца е безспорно доказано.

Авторското право е нарушено чрез използването на произведението без разрешението на автора и в нарушение на чл. 18, ал. 1 и чл. 35 от ЗАПСП; Премахване на надписа, обозначаващ авторството - нарушение на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП и премахването на речника с трудните думи -нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Ответникът твърди, че отговорността за нарушеното авторско право на ищеца следва да се носи от търговско дружество „Литера принт" АД - Стара Загора, които извършвала предпечатната подготовка на вестника. Представените от ответника доказателства- фактура и касов бон, по никакъв начин не доказват твърденията на ответника. От фактурата може само да се направи извода, че вестник „Марица изток" се печата в „Литера принт". Не е представена фактура за извършена услуга „предоставяне на кръстословици". Действително в редакционното каре на вестника пише, че и предпечатната подготовка се извършва в „Литера принт" и приема, че това е така. Счита за ирелевантен за спора факта кой е „физическия" извършител на публикацията, предвид това, че ответник по делото е юридическо лице, което е носител на права и задължения чрез своите органи и чиято отговорност, за да се реализира не е нужна вина, а е достатъчен факта на нарушението. На първо място това произтича от разпоредбата на чл.95б на ЗАПСП:  „Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното". Лицата, извършвали предпечатната подготовка, респ. „Литера принт", са наети в този смисъл от ответника. Разбира се, твърдяните действия на тези лица са укорими. Те са извършвали „възпроизвеждане" и „разпространение" на произведения, обект на авторско право (§ 2, т. 3 и 4 от ДР на ЗАПСП). Но тези действия осъществяват състава на престъпление по чл.171а от НК и ответникът чрез своите твърдения фактически приписва извършено престъпление на служителите на “Литера принт". Вестникът се издава от ответника и последният се явява ползвател на кръстословицата, за него е икономическата изгода от публикуването й съгласно § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП: "ползватели на произведения" са физическите и юридическите лица, като издателства, и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица -разпространители". На основание гореизложеното счита, че в настоящия спор с доказал, че той е автор на произведение, обект на закрила по ЗАПСП, както и че ответникът чрез извършване на публикация на негова кръстословица брой 6(3242)от 12.02.2009 г. на вестник „Марица Изток" е извършил нарушенията по чл.18, ал.1; чл.35; чл.15, ал.1, т.4 и чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП, поради което счита установителния си иск за изцяло доказан, и моли съда да го уважи изцяло, ведно със законните последици от това.
Претендира и разноските по делото.

В дадения му от съда 5-дневен срок не е депозирал своя допълнителна Писмена защита по делото.

 

Ответникът Издателска къща ”Марица- изток”- ЕООД- гр.Раднево, обл.Старозагорска в Отговора на исковата молба сочи, че оспорва изцяло така предявеният иск и твърди, че ищецът не е автор на кръстословицата, публикувана в бр.33/29.08.2008г. на в."7 дни Стара Загора", която била публикувана и била идентична с тази в бр.06/12.02.2009г. на в."Марица Изток". Той оспорва твърдението на ищеца, че е автор на кръстословицата в бр.33/29.08.2008г. на в."7 дни Стара Загора" и като  следствие,   че  е  автор  на кръстословицата,  публикувана в бр.06/12.02.2009г. на в."Марица Изток". Счита, че ищецът никога не е имал взаимоотношения с издателя на в."7 дни Стара Загора", не е предоставял на вестника за ползване сочената кръстословица в бр.33/29.08.2008г., никога не е имал договор по смисъла на чл.36, ал. 1 от ЗАПСП с издателя на в."7 дни Стара Загора" и не е получавал възнаграждение за предоставяне на правото на използване на кръстословицата в бр.33/29.08.2008г. на в."7 дни Стара Загора". ЗАПСП изрично определя в чл.36, ал. 1, че договора за използване на произведение е възмезден. Липсата на договорни взаимоотношения сочи единствено, че името на ищеца под кръстословицата в бр.33/29.08.2008г. на в."7 дни Стара Загора" е поставено на случаен избор, без ищеца да има каквото и да е отношение към създаването на кръстословицата и респективно да е носител на авторско право. Наред с това счита, че дори и да й бе автор, то ответното ЮЛ "ИК-Марица Изток"- ЕООД не е лицето/правния субект/, нарушило авторското му право върху процесната кръстословица, защото процеса по съставянето и отпечатването на вестника и неговото оформление се изготвя от две различни лица. Ответникът на практика бил изготвял единствено статиите във вестника и снимките към тях, след което материалите за съответния брой на вестника се предават за предпечатна подготовка и печат на "Литера принт"- АД, гр.Стара Загора- ЕИК 123005961/в конкретния случай/. Предпечатната подготовка се изразявала в действие по набор, страниране, оформление и подготовка на матриците за отпечатването му, и включва дизайн, сканиране, компютърна обработка, страниране, цветоотделяне, експонация, цветни проби. Изпълнението на тези дейности е видно и от отбелязването в горната част на стр.12 от бр.06/12.02.2009г. на в."Марица Изток". Избора, оформлението и запълването на страниците с кръстословици се извършвало от лицето, което прави предпечатната подготовка и към този процес ответникът нямал никакво отношение. Действителното използване на произведението по смисъла на сочения от ищеца чл.18, ал.1 и чл.35 ЗАПСП е извършено от ответника "Литера принт"- АД в изпълнение на неговите задължения за извършване на предпечатна подготовка и печат на съответния брой на вестника, и за това "Литера принт"- АД е получило възнаграждение в размер на общо 516, 00 лв. с ДДС, видно от фактура № 1416/17.02.2009г. и приложената към нея фискален бон от 17.02.2009г. Счита, че самата "Литера принт"- АД е юридическото лице, което е следвало да уреди взаимоотношенията си с автора/който и да е той/ за използването на тази кръстословица, доколкото той прави подбора на тези материали, използва ги и получава възнаграждение за това, и те не зависят от действията на самия ответник. Твърди, че искът против него е неоснователен и недоказан, тъй като едно трето за делото лице- печатницата “Литера принт”- АД, гр.Стара Загора е извършвала предпечатната подготовка на целия вестник, включително и на процесната кръстословица, поради което искът против ответника се явявал неоснователен и недоказан, като моли същия да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това.

         Претендира и направените от него разноски по делото.

 

В последното съдебно заседание по делото ответникът пледира чрез процесуалния си представител по делото- адвокат, че счита така предявения иск от ищеца за неоснователен и недоказан. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства се е установило, че никога не е имало писмен договор с третото лице/което не е страна по делото/- вестник "7 дни Ст.Загора" и ищецът не е предоставил тази кръстословица на този вестник, което се признава от ищеца, и което водело до липса на предпоставка на чл.36, ал.1 от ЗПА, и потвърждавало тезата му, че чисто случайно е наличието на името на ищеца, без той/ищецът/ да е автор на кръстословицата. Счита законовата презумпция за оборена и моли съда да отхвърли иска, тъй като следвало да се приложи разпоредбата на чл.176, ал.З от ГПК относно направените искания за отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави искане за намаляване на възнаграждението за адвоката на ищеца до минималния му размер по Наредбата, тъй като в това съдебно  производство процесуален представител- адвокат не се е явил. Моли съда да има предвид и ТР №6 /2012г. на ВКС- София .

 

В дадения му от съда 7- дневен срок ответникът е представил Писмена защита по делото, съгласно която заявява, че за да обоснове своя иск ищеца твърди, че е автор на кръстословицата, публикувана в бр.33/29.08.2008г. на в."7 дни Стара Загора" изхождайки от това, че името му е поставено под кръстословицата и позовавайки се на презумпцията на чл.6, ал.1 от ЗАПСП, която кръстословица била публикувана и била идентична с тази в бр.6/12.02.2009г. на в."Марица Изток". От това негово твърдение следва логичния извод, че между него и в."7 дни Стара Загора е бил налице договор за използване на произведението му в съответствие с чл.З6, ал.1 от ЗАПСП, за да бъде поставено името му под кръстословицата в бр.33/29.08.2008г. на в."7 дни Стара Загора", защото това е единственото основание името му да е изписано под нея - произведението и правото да се използва да е предоставено от ищеца в качеството му на негов автор.    В хода на делото се събраха безспорни доказателства, че ищецът никога не е имал договор с в."7 дни Стара Загора" за публикуване на кръстословицата в бр.33/29.08.2008г. на същия вестник. Ищецът сам признава, че никога не е имал договор с в."7 дни Стара Загора" и не е получавал възнаграждение за публикуването на тази кръстословица във вестника. Т.е. не е налице договор по смисъла на чл.36, ал. 1 от ЗАПСП, което да даде основание за поставянето на името на ищеца под кръстословицата в бр.33/29.08.2008г. на в."7 дни Стара Загора". Това доказва и твърдението ни в отговора на исковата молба, че името на ищеца е изписано под тази кръстословица без основание и чисто случайно, а от признанието му се установява, че той не е предоставил за ползване тази кръстословица на в."7 дни Стара Загора" и като следствие не е неин автор. Това се подкрепя и от неявяването му в съдебно заседание да отговори на поставените въпроси по чл.176, ал.1 от ГПК и поради което приложение намира разпоредбата на чл.176, ал.З от ГПК. Не били представени от ищеца и поисканите от него документи, които съда го бил задължил да представи на основание чл.190, ал. 1 ГПК, което предвид разпоредбата на чл.161 във вр. с чл.191, ал.2 ГПК още веднъж доказвало липсата на каквито и да е взаимоотношение на ищеца с в."7 дни Стара Загора". Предвид на това счита, че в хода на делото е била оборена  законовата презумпция на чл.6, ал. 1 от ЗАПСП, тъй като се установила липса на основание името на ищеца да е под кръстословицата в бр.ЗЗ/29.08.2008г. на в."7 дни Стара Загора".         Дори и ищецът да е бил неин автор, то счита, че ответникът "ИК-Марица Изток" ЕООД не е лицето, нарушило авторското му право върху процесната кръстословица, защото процеса по съставянето и отпечатването на вестника и неговото оформление се изготвя от две различни лица. Ответникът изготвял единствено статиите във вестника и снимките към тях, след което материалите за съответния брой на вестника се предавали за предпечатна подготовка и печат на "Литера принт" АД, гр.Стара Загора- ЕИК   123005961/в  конкретния  случай/.  Предпечатната  подготовка се изразявала в действие по набор, страниране, оформление и подготовка на матриците за отпечатването му, и включвала дизайн, сканиране, компютърна обработка, страниране, цветоотделяне, експонация, цветни проби. Изпълнението на тези дейности било видно и от отбелязването в горната част на стр.12 от бр.6/12.02.2009г. на в."Марица Изток"- приложен от ищеца като писмено  доказателство. Избора, оформлението и запълването на страниците с кръстословици се извършвало фактически от служител на печатницата, която правела предпечатната подготовка и към този процес ответникът нямал никакво отношение, което безспорно се установило от свидетелските показания на разпитаната по делото св.А.Г.С., която свидетелства, че избора на кръстословица се извършва от нея в "Литера принт"- АД, и ответникът като ЮЛ и в частност неговите служители нямат никакво отношение към избора на кръстословица, както и уреждането на евентуалните авторски права по отношение на тези кръстословици.    Признава, че действително използване на произведението по смисъла на сочения от ищеца чл.18, ал.1 и чл.35 ЗАПСП е извършено от "Литера принт"- АД в изпълнение на своите задължения за извършване на предпечатна подготовка и печат на съответния брой на вестника и за това "Литера принт"- АД е получило възнаграждение в размер на общо 516, 00 лв.- видно от фактура № 1416/17.02.2009г. и приложеният към него фискален бон от 17.02.2009г., и третото за делото лице/ЮЛ/ "Литера принт"-АД е правния субект, което е следвало да уреди взаимоотношенията си с автора/който и да е той/ за използването на тази кръстословица, доколкото той прави подбора на тези материали, използва ги и получава възнаграждение за това, и те не зависят от действията на ответника. Освен гореизложеното счита, че претендираното възнаграждение от ищеца за един адвокат е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, още повече, че процесуалният представител на ищеца, освен написване на исковата молба, не се е явявал в съдебно заседание.   Предвид на това и на основание чл.78, ал.5 от ГПК прави искане за намаляване възнаграждението за адвокат до минималния размер, определен в чл.7, ал. 1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, а именно 150 лв. Моли съда да вземе в предвид и това, че съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер според т.З от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като се съобрази с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, и като взе предвид становищата на всяка една от страните, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Относно процесуланата допустимост на иска:

   Съдът намира, че предявения от ищеца против ответника установителен иск за нарушено авторско право е процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора по смисъла на чл.104, т.6 от ГПК във вр. с чл.95, ал.1, т.1 и чл.96 от ЗАПСП, и по него съдът следва да се произнесе по материалната основателност на искането.

 

Относно материалната основателност на иска:

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установи следното:

Производството по делото е бързо на основание чл.310, ал.1, т.3, пр.1 и чл.311, ал.1 от ГПК във вр. с чл.95, ал.1, т.1 и чл.96 от ЗАПСП. Образувано е по искова молба на  Г.Р.Х., с която на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП той иска от съда да признае за установено спрямо него, че ответникът е нарушил авторското му право върху процесната кръстословица. Видно от представените от страните, неоспорени от другата страна и приети от съда като писмени доказателства по делото, процесната кръстословица е отпечатана от ответника в бр.6/3242/12.02.2009г. на в.”Марица изток”, без да е посочено име на автора й. Аналогична кръстословица е отпечатана приблизително 1 г. по- рано и в бр.33/953/29.08.2008г. на в.”7 дни Стара Загора”- регионален седмичник за гр.Ст.Загора, издаван от друг издател, където фигурира името на ищеца като неин автор и има приложен списък с трудните думи в самата кръстословица. Предпечатната подготовка и самото отпечатването на процесната кръстословица без името на автора и без списъка на трудните думи към нея, е станало от трето за делото ЮЛ- печатницата “Литера принт”- АД, гр.Стара Загора, за което тя има договор, фактура и касов бон към нея.

 

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното :

 

Така наречените Отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК от ищеца Х. са дадени от него само в писмен вид, а не устно и лично, както е предвидено изрично в императивната разпоредба на чл.176, ал.1 и 2 от ГПК. Само при обективна пречка той да се яви лично и да отговори на поставените му предварително писмено въпроси, това можело евентуално да стане пред друг делегиран съд/евентуално ОС- В.Т. по местожителството на ищеца/ според разпоредбата на чл.176, ал.4 от ГПК, но не е поискано от никоя от страните по делото и за настоящия първоинстанционен съд липсва такова служебно задължение по закон.

Поради което така наречените писмени отговори на ответника на поставените му в писмен вид предварително въпроси по реда на чл.176, ал.1 и 2 от ГПК, се явяват процесуално недопустими и не следва да се приемат и обсъждат както от страните в техните пледоарии и писмени защити по делото, така от настоящия съд в окончателното му съдебно Решение по съществото на спора.

Видно от показанията по реда на чл.163- 171 от ГПК на свидетелката А.Г.С., през 2008- 2009г. тя работела в "Литера принт"- АД, гр.Ст.Загора. За конкретната кръстословица не си спомня, но заявява, че вероятно в този вид е дадена за печат кръстословицата, щом е копието по делото. Печатницата “Литера принт”- АД извършвала предпечатна подготовка на вестника на ответника, и в определени случаи подготовката му включвала и прилагането на някаква кръстословица. От вестника на ответника те  получавали различни журналистическите материали.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка, тъй като тя не е в преки родствени, служебни или други особени отношения с която и да е от страните по делото/а само с едно трето за делото ЮЛ- печатницата, където работи по трудов договор в продължение на много години/, показанията й са вътрешно непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, и липсват по делото каквито и да са данни  тя да е пряко или косвено заинтересована от изхода на настоящия съдебен спор между страните по делото.

 

Следователно от събраните по делото писмени и гласни  доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че едно трето, външно за ответника ЮЛ, какъвто е печатницата “Литера принт”- АД, гр.Стара Загора/видно от показанията на свидетелката С./, по разпореждане на ръководителите на печатница, където тя работи вече в продължение на много години, е включена технически след известни козметични промени, че тази процесна кръстословица е за запълване на останалото свободно “каре” в този брой на печатното издание на ответника/ седмичника му/, че издавано от ответното търговско дружество/издателска къща/ е ставало без наличието на писмен договор между автора й/ищец/ и издателя й/ответник/ь и/или печатницата/третото неучастващо по делото юридическо лице- търговско дружество/.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл.2 от ЗАПСП сочи, че авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Същевременно чл.6 от ЗАПСП сочи, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи по несъмнен и безспорен начин, че ищецът Г.Р.Х. *** е автор на процесната  кръстословица, публикувана на страниците на бр.6/3242/12.02.2009г. на в-к „Марица- изток"- регионален вестник за гр.Раднево, обл.Старозагорска, като в този брой на вестника е публикувана негова кръстословица без негово знание и съгласие. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В този смисъл и всяка кръстословица е резултат на творческа дейност, чието създаване/съставяне/ изисква определени умения(наука) и талант(изкуство). Същевременно всяка кръстословица се обективира със своя текстово-графичен вид. Разпоредбата на чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторското право. Графичното оформление на една кръстословица/каквато е и процесната такава/, като част от едно периодично издание/каквото е това на ответника/, също се явява обект на авторско право. От своя страна графичното оформление на една кръстословица включва рамка, полета, в които се пишат въпросите, самия текст на въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки и полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи едно крайно и завършено произведение. Макар, че в чл.3 от ЗАПСП, който изброява някои обекти на авторското право, кръстословиците не са изрично включени, това изброяване не е изчерпателно. Примерно са изброени най-често срещаните типове произведения на творческа дейност. Творческата дейност, обаче, е разнообразна, поради което е невъзможно изчерпателно изброяване. Изчерпателно, обаче, са изброени произведенията, които не са обекти на авторско право. Тези обекти са изрично посочени в разпоредбата на чл. 4 от ЗАПСП и това са- нормативни актове, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни. Тъй като кръстословиците не могат да се отнесат към никоя от категориите в този изчерпателен списък, следва да се приеме, че те са обекти на авторско право. Това е така и защото при съставянето на кръстословици е налице творческа дейност, която се изразява в оригиналността при особения подбор и подреждане на различни думи, буквите на които да се засекат по хоризонтал и вертикал. Значенията на тези думи трябва да се опишат с кратки и ясни изречения, които да се изпишат по такъв начин, че да се съберат в предназначените за това полета. Всяка кръстословица се характеризира със своята неповторимост и за съставянето й се изисква и особен вид умения, като при съчетания на всички тези дадености, съставителят на кръстословица става носител на авторско право. За такива авторското право счита тези произведения, които се изразяват чрез слово (на латински литера значи буква). Всяко словесно произведение, независимо от неговата форма, е литературно по смисъла на закона. В този смисъл кръстословицата е един особен вид писмено литературно произведение. Към същия извод води и т.1 от ал.1 на чл.3 на ЗАПСП, където компютърните програми са приравнени към литературните произведения, въпреки че по обичайните разбирания една компютърна програма в никакъв случай не може да се нарече литературно произведение. Друг довод, че кръстословицата е обект на авторско право е, че тя се обективира визуално в графичен вид. Законът изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторско право (чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП). Графичното оформление на кръстословицата, като част от периодично издание, също се явява обект на авторско право. Тъй като ищецът е автор и на графичното оформление на кръстословиците, а и според чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху отделните части, включени в периодично издание, принадлежи на авторите им, той е носител и на това авторско право. Графичното оформление на една кръстословица включва: рамка, полета, в които се пишат въпросите, самият текст на въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки, полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи завършено произведение. Двете основни императивни норми в ЗАПСП, стоящи в основата на предмета на доказване в един авторско- правен спор са чл.2 и чл.6 от ЗАПСП. Първият текст визира постулата, касаещ възникването на авторското право, като Законодателят е приел в чл.2 от ЗАПСП, че авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Вторият важен момент е самото авторство, като българската авторскоправна доктрина е приела един теоретично „улеснен" начин на доказване в този контекст, чрез изграждането на т.нар „предположение за авторство" съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАПСП, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. По несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства е видно, че ищецът Г.Х. е автор на кръстословицата, тъй като неговото име е изписано точно и ясно върху публикуваната почти 1 г. по- рано в бр.33/953/29.08.2008г. на друг вестник/седмичника “7 дни Стара Загора”/ аналогична първа кръстословица. Процесната втора кръстословица, публикувана в бр.6/3242/12.02.2009г. на вестник „Марица- изток"- регионален вестник за гр.Раднево, обл.Старозагорска, по съдържание и общ вид е напълно идентична- т.е. става въпрос за същото произведение, и ответникът по делото не е оспорил по никакъв надлежен начин идентичността на съдържанието на двете кръстословици. Ответникът оспорва единствено и само авторството на процесната втора кръстословица, но по никакъв начин не успя в хода на съдебното следствие по делото да обори твърдението на ищеца, че именно той е автор на кръстословицата по реда на чл.6, ал.1 от ЗАПСП. Авторското право на ищеца е нарушено чрез следните действия- използването на произведението без разрешението на автора и в нарушение на чл.18, ал.1 и чл.35 от ЗАПСП, премахване на надписа, обозначаващ авторството в нарушение на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП и премахването на речника с трудните думи -нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Според чл.95б от ЗАПСП: „Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното“. Ирелевантен за спора е фактът кой е „физическият" извършител на публикацията/очевидно свидетелката С., работеща при третото лице- печатницата/, предвид това, че ответник по делото е юридическо лице/ЮЛ/, което е носител на права и задължения чрез своите органи и чиято отговорност, за да се реализира не е нужна вина/като при гражданите- ФЛ/, а е достатъчен фактът на извършване на самото нарушение. Самият факт, че ответникът не е получавал от ищеца негови произведения доказва, че кръстословицата е публикувана без разрешението на автора й- ищеца. Нещо повече- съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В този смисъл кръстословицата е резултат на творческа дейност, съставянето и изисква определени знания (наука) и умения и талант (изкуство). Макар че в чл.3 от ЗАПСП, който изброява  примерно някои обекти на авторското право, конкретно кръстословиците не са изрично включени, това изброяване не е изчерпателно. Примерно са изброени най-често срещаните типове произведения на творческа дейност, която обаче е твърде разнообразна, поради което е невъзможно изчерпателно изброяване. Изчерпателно, обаче, са изброени произведенията, които не са обекти на авторско право/тоест изрично нормативно са изключени от авторското право/, тези обекти са изрично посочени в разпоредбата на чл.4 от ЗАПСП и това са нормативни актове, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни. Тъй като кръстословиците не могат да се отнесат към никоя от категориите в този изчерпателен списък, следва да се приеме, че те са обекти на авторско право, защото при съставянето на кръстословици е налице творческа дейност, която се изразява в оригиналността при особения подбор и подреждане на различни думи, буквите на които да се засекат по хоризонтал и вертикал. Значенията на тези думи трябва да се опишат с кратки и ясни изречения, които да се изпишат по такъв начин, че да се съберат в предназначените за това полета. Всяка кръстословица се характеризира със своята неповторимост, за съставянето й се изисква и особен вид умения, като при съчетания на всички тези дадености, съставителят на кръстословица става носител на авторско право, и в този смисъл кръстословицата е литературно произведение. Към същият извод води и разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 на ЗАПСП, където компютърните програми са приравнени към литературните произведения, въпреки че по обичайните разбирания една компютърна програма в никакъв случай не може да се нарече литературно произведение.

Наред с това, кръстословицата е обект на авторско право, тъй като тя се обективира визуално в графичен вид. Законът изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторско право (чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП). Графичното оформление на кръстословицата, като част от периодично издание, също се явява обект на авторско право, тъй като ищецът безспорно е автор и на графичното оформление на кръстословиците според разпоредбата на чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху отделните части, включени в периодично издание, принадлежи на авторите им, той е носител и на това авторско право. Графичното оформление на една кръстословица включва рамка, полета, в които се пишат въпросите, самият текст на въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки, полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи завършено произведение.

Двете основни императивни норми в ЗАПСП, стоящи в основата на предмета на доказване в един авторскоправен спор са чл.2 и чл.6 от ЗАПСП.

Първият текст визира постулата, касаещ възникването на авторското право, като законодателят е приел в чл.2 от ЗАПСП, че авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Вторият важен момент от предмета на доказване е самото авторство, като авторскоправната доктрина в Република България е приела един теоретично „улеснен" начин на доказване в този контекст, чрез изграждането на т.нар „предположение за авторство", като разпоредбата на чл.6 от ЗАПСП казва, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. Следователно по безспорен начин от събраните по делото доказателства е видно, че Г.Х. е автор на процесната  кръстословица, неговото име е изписано безспорно върху публикуваната 1 г. по- рано в друго печатно издание/в.„7 дни Стара Загора"/ и тя е аналогична по съдържание на процесната втора кръстословица. Като процесната втора кръстословица, публикувана в издавания от ответника в.„Марица- Изток" е идентична с първата- тоест става въпрос за същото произведение, което не се оспорва от ответника. Самият ответник оспорва единствено и само авторството на процесната кръстословица, но по никакъв начин не е оборил твърдението на ищеца, че именно той е автор на точно тази кръстословица. Освен това със сила на присъдено нещо въз основа на влязло в сила съдебно решение на Апелативен съд - Пловдив по гр. д. № 1067/2009 г. по описа на Окръжен съд -Стара Загора, ищецът е обявен за автор на всички кръстословици, публикувани във в-к „7 дни Стара Загора", включително и процесната, с оглед на което авторството на ищеца е безпорно установено, доказано и необорено.

Авторското право в случая е нарушено чрез използването на произведението без разрешението на автора и в нарушение на чл.18, ал. 1 и чл.35 от ЗАПСП, премахване на надписа, обозначаващ авторството - нарушение на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП и премахването на речника с трудните думи -нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Ответникът твърди, че отговорността за нарушеното авторско право на ищеца следва да се носи от друг, трети правен субект- търговско дружество/печатницата/ „Литера принт" АД- гр.Стара Загора, който е извършвал предпечатната подготовка на вестника. Представените от ответника доказателства/фактура и касов бон/ обаче, по никакъв начин не доказват това твърдение на ответника, тъй като от фактурата може само да се направи извода, че в.„Марица изток" на ответника се печата в това трето лице- печатницата „Литера принт"- Ст.Загора, и не е представена фактура или друг официален писмен документ за извършена услуга „предоставяне на кръстословици". Действително в редакционното каре на вестника пише, че и предпечатната подготовка се извършва в „Литера принт", и следва да се приеме, че това е така. Правно ирелевантен за спора факта е обаче кой точно е „физическия" извършител на публикацията, предвид това, че ответник по делото е юридическо лице, което е носител на права и задължения чрез своите органи и чиято отговорност, за да се реализира не е нужна вина, а е достатъчен факта на нарушението, което произтича от разпоредбата на чл.95б от ЗАПСП. Следователно лицето, извършило предпечатната подготовка/респективно третото лице  „Литера принт"- Ст.Загора/, е наето в този смисъл от ответника. Разбира се, че твърдените действия на тези лица са укорими, тъй като те са извършвали „възпроизвеждане" и „разпространение" на произведения, обект на авторско право по смисъла на § 2, т. 3 и 4 от ДР на ЗАПСП, но вестникът се издава от ответната ИК/ЮЛ/ и последният се явява ползувател на кръстословицата съгласно разпоредбата на § 2, т.6 от ДР на ЗАПСП, тъй като за него е налице икономическа изгода от публикуването й, поради продажбата на вестника в търговската мрежа срещу съответната му цена.

На основание гореизложеното в хода на съдебното дирене и съдебните прения се доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът е автор на произведение, обект на закрила по ЗАПСП, както и че ответникът чрез извършване на публикация на негова кръстословица в бр.6/3242/12.02.2009г.  на в.„Марица- изток"- регионален вестник за гр.Раднево, обл.Старозагорска, ИК”Марица изток"- ЕООД-  гр.Раднево, обл.Старозагорска е извършил закононарушенията по чл.18, ал.1; чл.35; чл.15, ал.1, т.4 и чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП, поради което искът на ищеца против ответника е изцяло доказан, и следва да се уважи, ведно с всички законни последици от това. Ответникът не е оборил оборимата законова презумпция по чл.95б, изр.2 от ЗАПСП, че вината по изр.1, пр.3 на чл.95б от ЗАПСП се предполага до доказване на противното. Поради което от правна гледна точка на основание чл.95, т.1 във вр. с чл.96 от ЗАПСП установителният иск следва да се уважи в изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в общия 2- седмичен срок от датата на обявяването му- днес 27.02.2014г./четвъртък/ съгласно императивната разпоредба на чл.315, ал.2 от ГПК, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния  му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЕМА за установено по отношение на ответника ИК“Марица- изток”- ЕООД, ЕИК- 123521271, със седалище и адрес на управление: гр.Раднево, обл.Старозагорска, ул.”Гита” № 2, че е нарушил авторското право на ищеца  Г.Р.Х.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в гр.Велико Търново, ул.”Хан Аспарух” № 2 А- адв.Н.Н. от АК- В.Т., върху неговата кръстословица, публикувана без негово знание и съгласие в бр.6/3242/12.02.2009г. на в.„Марица- изток"- регионален вестник за гр.Раднево, обл.Старозагорска.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от днес- 27.02.2014г./четвъртък/ от всяка от страните чрез Окръжен съд – гр.Ст.Загора пред Апелативен съд– гр. Пловдив.

 

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :