Р Е Ш Е Н И Е

                                         

Номер 29                                 04.02.2014 г.               гр.С.З.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение,

Четвърти състав на шестнадесети януари 2014г.

публично заседание в състав :

              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г.

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 1012 по описа за 2012 г.,  за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.55- 59 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от ищеца Е.Н.А.-*** против ответницата Д.Ж.В.- ЕГН ********** също от гр.С.З., в която претендира, че на 22.11.2000г. в гр.С.З., прехвърлил с нот.акт № 61 том 1 рег.№ 2872 нот.д.№ 140/2000г. на Нотариус Т.К., с рег.№119 на Нот.камара с район на действие СтРС, на ответницата Д.В. правото на строеж, съгласно одобрен от Община- С.З. арх. проект, върху следните обекти: „КАФЕ - АПЕРИТИВ на две нива с площ от 226,72 кв.м. (двеста двадесет и шест цяло и седемдесет и две стотни кв.м.), а с общите части на сградата - 285,04 кв.м., което е разпределено на сутеренна част от 120,62 кв.м., с идентификатор - 68850.514.176.1.26, при граници : от изток - мазета и гараж № 1, от запад - улица, от юг - сладкарска работилница и от север - двор, заедно с партерна част от 146,10 кв.м. при граници : от изток - коридор, от запад - улица, от север - двор и от юг -кафе - сладкарница, както и прилежащото надпокривно пространство с площ от 81 кв.м., с идентификатор - 68850.514.176.1.25, при граници : от изток - апартаменти „А" и „Г", от запад - улица, от север - двор и от юг - апартамент „Г" и калкан на съседен блок." и 2. „ГАРАЖ № 1 с площ от 20,28 кв.м. (двадесет цяло и двадесет и осем стотни кв.м.), а с общите части 22,64 кв.м., с идентификатор - 68850.514.176.1.19, при граници : от изток -двор, от запад - кафе аперитив, от юг - гараж № 2 и от север - двор". Страните се договорили продажна цена за двата обекта да е в размер на 62 000 щатски долара. Преди подписването на нот.акт ответницата Д.Ж.В. му заплати сумата 10 000 щ.д., и останали за плащане още 52 000 щ.д., и с ответницата постигнали споразумение за срока за издължаване на сумата 52 000 щ.д.- първа вноска на 20.12.2000г.- 10 000 щ.д.; втора вноска на 30.06.2001г.- 12 000 щ.д.; трета вноска на 30.08.2001г.- 15 000 щ.д.; и последна четвърта вноска на 20.12.2001г.- 15 000 щ.д. Заявява, че след обсъждане на вариантите за уреждане на отношенията по между им, страните по сделката се съгласили с предложението на нотариуса: първо- да подпишем нот.акт за продажбата на правото на строеж, в който да впишем текста "описаните в т. 1 и т.2 право на строеж се продават за сумата от 21 920лв. /двадесет и една хиляди деветстотин и двадесет лева/, която сума днес продавача, получи изцяло и в брой от купувача.", и второ- “а за остатъка от договорената цена от 52 000 щатски долара да подпишем едновременно с подписването на нотариалния акт "запис на заповед" в моя полза”."Цената", която е била записана в нотариалния акт от една страна била почти равна на данъчната оценка на продаваните обекти/21 916, 20лв./, а от друга страна се доближавала до действителната стойност на платената от купувачката сума от 10 000 щ.д. Страните подписали едновременно с нот.акт № 61 том 1 рег.№2872 нот.д.№1 40/2000г. на Нотариус Т.К., с рег.№ 119 на Нот.камара с район на действие СтРС и документ от 22.11.2000г., с който Д.Ж.В.- ЕГН ********** се задължила да му заплати на падежа 20.12.2001г. сумата от 52 ООО щ.д., със съответните законни лихвите. Това споразумение е било наименовано "запис на заповед" и в него била отразена договорката им относно начина на изплащане - „на ръка'”, и начина на издължаване на сумата, а именно: -на 20.12.2000г.-10 000 щ.д.; на 30.06.2001г.-12 000 щ.д.; на 30.08.2001г.-15 000 щ.д.; на 20.12.2001г.-15 000 щ.д. Ответницата Д.Ж.В. се задължила да му предостави за обезпечение на вземането му следните обекти - „Кафе - аператив" на два етажа и Гараж № 1, находящи се в ***, и поела задължението до плащането на сумите да не отчуждава тези два недвижими имота. Споразумението било изготвено в нотариалната кантора на Нотариус- Т.К., и бе подписано от тях пред нотариуса и било заверено нотариално. Но Д.Ж.В. не изпълнила задължението си да обезпечи вземането му за 52 000 щ.д. и не учредила в негова полза ипотека върху обектите - „Кафе - аператив" на два етажа и Гараж № 1, находящи се в ***, и поради поведението на ответницата вземането му останало необезпечено. Ответницата Д.Ж.В. не изпълнила задължението си за заплащане на сумата 52 000 щ.д. в срок до 20.12.2001г. /падежа на последната вноска/, с което изпаднала в забава. Поради неизпълнението от страна на длъжницата, подал до РС- С.З. молба за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК(отм.). Издаден му бил Изп.лист от 30.01.2002г. по гр.д.№ 238/2002г., по описа на СтРС за сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ съобразно датите на съответните падежи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на молбата- 30.01.2002г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 2 288 лв. Въз основа на Изп.Лист от 30.01.2002г. е било образувано изп.д. № 48/2002г. на ДСИ при СтРС, като изпълнението е било насочено върху недвижимите имоти, описани в споразумението им. В последствие изпълнението по изп.д. № 48/2002г. на ДСИ при СтРС е било спряно с Определение от 07.11.2002г. по гр.д.№ 281/2002г. на СтОС. Длъжницата- ответница Д.Ж.В. обжалвала Определението за издаване на изп.лист и било образувано гр.д.№ 281/2002г. на СтОС. Производството по това гражданско дело също било спряно през 2002г., до приключване на преписка с вх.№ 208/2002г. на ОП - С.З.. След приключването на образуваното наказателно производство по НОХД № 351/2010г. на РС С.З.- през м.01.2011г. производството по гр.д.№ 281/2002г. на СтОС е било възобновено. С определение № 37/11.02.2011г. СтОС отменил Определението от 30.01.2002г., постановено по гр.д.№ 238/2002г. на СтРС, и се произнесъл по същество, като оставил без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист против Д.Ж.В. за сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ, съобразно датите на съответните падежи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на молбата 30.01.2002г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 2 28 8лв. като неоснователна. Мотивите на СтОС били, че "представеният запис на заповед, издаден на 22.11.2001г. за 52 000 щ.д. е нищожен, тъй като няма безусловно определен падеж и противоречи на изискванията на чл.486 от ТЗ". В резултат на горните съдебни производства, към днешна дата Д.Ж.В. все още му дължала и не му е платила сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ съобразно датите на съответните падежи. Длъжницата изпаднала в забава и му дължала и законната лихва за забава върху сумата, която за период от три години назад от завеждането на настоящия иск е била вече в размер на 37 824, 81 лв. Предвид на горното за него вече е бил налице правен интерес да заведе иск срещу Д.Ж.В. за заплащане на горните суми. Предвид на всичко гореизложено моли настоящия първоинстанционен съд да осъди ответницата Д.Ж.В. да му заплати общо СУМАТА 152 154, 81 лв., от които главница 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ, съобразно датите на съответните падежи, дължими съгласно Споразумение с нот.заверка на подписите от 22.11.2000г., и 37 824,81лв., представляваща дължимата законна лихва за забава върху главницата за период от 15.01.2009г.- 15.01.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и заплащане на направените от мен съдебни и деловодни разноски.

В Пис                                            В писмения си Отговор ищецът прави доуточнявания по исковата

си претенция и по доказателства.

В Молбата си – Становище ищецът сочи и други уточняващи факти и обстоятелства.

В писмената си Защита ищецът моли съда осъди ответницата Д.В. да заплати на ищеца Е.А. главница от 114 330 лв. Счита иска за основателен и доказан за сумата от 120 658, 72 лв., съставляващи левовата равностойност на 52 000 щ.д. по споразумението от 20.11.2000 г., съгласно заключението на ССЕ, но поради непредприети действия за неговото увеличаване, то искът следва да бъде уважен в предявения размер, да се уважи и акцесорния иск за мораторно обезщетение в размер на 37 824, 81 лв., формирано от законната лихва върху претендираната главница от 114 330 лв. за периода 15.01.2009 - 15.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и разноски по представения списък по чл.80 от ГПК, като излага подробни съображения за това.

В този смисъл са и пледоариите на процесуалния му представител- адвокат по делото.

 

Ответницата Д.Ж.В. от гр.С.З. в Отговора си на ИМ оспорва исковата претенция по основание и размер, заявява, че тя не дължи претендираната сума на ищеца, оспорва „Запис на заповед" от 22.11.2000г. за сумата от 52 000 щ.д., оспорва съдържанието на представения частен документ, както и отразеното в него, че този частен документ е вписан е регистъра на Нотариус Т.К. - рег.№119 по списъка на Нотариалната камара с район на действие - Районен съд - гр. С.З.. Заявява, че всички финансови отношения между страните към 09.08.2001г, са били уредени, в т.ч. и тези визирани в представения запис на заповед, а издадените по какъвто и да било повод документи, урегулиращи такива отношения са обезсилени. Това е станало в писмен вид със Запис на заповед издаден на 09.08.2001г. от ответницата по настоящото дело в полза на ищеца, като подписът й е бил нотариално заверен и записа на заповед е вписан в нотариалния регистър на Нотариус Т.К. рег. № 119 и район на действие -  РС - гр.С.З. под № 3298/ 9.08.2001г., където му е и предаден лично. Тези документ е следващ по време  представеният „Запис на заповед   от 22.11.2000г.  между  същите страни. Паричното задължение по вторият запис на заповед пък впоследствие е обезсилено с трети запис на заповед от 4.10.2001г., вписана под № 4224 / 4.10.2001г. в регистъра на нотариус Т.К. издаден от ответницата в полза на ищеца, бъз основа на този запис на заповед по искане на ищеца е образувано ч.гр.д. № 1333/2002 г. по описа на РС - С.З., за издаването на изпълнителен лист за част от вземането, което е оставено без уважение и което определение е влязло в сила. Задълженията по тези два записа на заповед - по този от 09.08.2001 г. изцяло, а по този от 04.10.2001 г. в останалата част извън тази предмет на гр.д.№ 1333/2002 г., не са били никога претендирани от ищеца до настоящия момент, в който наред с всичко посочено по-горе, те са погасени и по давност, на който правопогасяващ факт изрично се позовавам. Плащанията  от  страна   на   ответницата   са  били ставали   срещу  разписки, подписани от ответника или пред свидетели. Към момента на завеждане на исковата молба няма неизплатени или непогасени по давност вземания към ищеца, като развива подробни обосновки за твърдяната от нея настъпила законова погасителна давност за процесната парична сума.

     Във втората си Молба- становище ответницата изляга своите фактически и правни доводи относно допълнителните процесни Запис на заповед от 22.11.2000г. за сумата 52 000 щ.д., Запис на заповед от 09.08.2001г. за сумата от 39 000 щ.д., и Запис на заповед от 04.10.2001г. за сумата от 31 000 щ.д.

В писмената си Защита по делото ответницата моли настоящия съд да приеме, че искът е неоснователен, тъй като е погасен по давност, че ищецът неправилно интерпретира закона и съдебната практика, тъй като напълно вярно е, че съгласно съдебната практика, молбата по чл.242 от ГПК/отм./ се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давността по реда на чл.116, б."в" от ЗЗД, че самата характеристика на производството по чл.242 във вр. с чл.237 от ГПК обаче не е на исково производство и определението на съда се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо- тоест, че както молбата на кредитора, така и определението на съда, с което се издава изпълнителен лист имат характера само на действия за принудително изпълнение. Следователно според нея от прекъсването на давността по чл.116, б."в"  от ЗЗД с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД не намира приложение. Според нея аналогично за периода на обжалване на определението за издаване на изпълнителен лист, до произнасянето на СтОС на 11.02.2011г., когато с определението си съдът отменя неправилното определение за издаване на изп.лист и обезсилва последния, давността не спирала да тече, защото това не е съдебен процес относно вземането по смисъла на чл.115, ал.1, б."ж" от ГПК, тъй като в този процес не се установява съществуването на вземането. Счита, че  напълно неправилно в писмената защита на ищцовата страна се твърди, че за периода от спирането на гр.д.№ 281/2002 г. по описа на СтОС, до възобновяването му на 11.02.2011 г., давност не била текла, тъй като производството по чл.242 от ГПК/отм./ не е съдебен процес за вземането, и давността не спирала да тече, тъй като в случая не можела да се приложи разпоредбата на чл.115, ал.1, б."ж" от ЗЗД. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като видно от исковата молба и допълнителните становища /отговор/ към нея, фактическото основание на иска е задължение за доплащане на продажната цена за два продадени с нотариален акт имота, като сделката е оформена с нотариален акт за продажба на право на строеж, а дължимото доплащане е отразено в „запис на заповед" за сумата от 52 000 щ.д., впоследствие наричано от ищцовата страна „споразумение". Сделката била оформена с нотариален акт № 79 от 22.11.2000 год. Ако искът се основавал на задължение по „запис на заповед"/сега именуван „споразумение"/, то искът пак бил неоснователен, тъй като няма основание, поради което ответницата да дължи на пари на ищеца. Счита, че процесният “запис на заповед” за 52 000 щ.д. не отразява действително задължение между страните, тъй като между тях било имало усложнени отношения, които са предоговаряни и новирани неколкократно, но с извършените плащания ответницата е платила всичко, което дължи на ищеца. Моли съда, като има предвид горното, да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, и да й присъди разноските по делото, съгласно представения списък.

В този смисъл са и пледоариите на двамата и процесуални представители- адвокати по делото.

 

 

          СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по спора :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-С.З., исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл. 130 от ГПК. Поради което по него съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящото си първоинстанционно  съдебно си решение.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА:

 

ОТНОСНО ДАВНОСТТА :

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, ищецът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание - процесния „запис на заповед"-споразумение. С определение на СтРС от 30.01.2002 г. по гр.д. № 238/2002 г. искането е уважено и е издаден изпълнителен лист от същата дата. От горното следва, че на 30.01.2002 г. е прекъсната давността относно вземането от 52 000 щ.д. и на основание чл.117, ал.1 от ЗЗД е започнала да тече нова обща 5- годишна давност. Определението на съда по чл.242  от ГПК(отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. С молбата по чл.242 от ГПК (отм.) за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, кредиторът манифестира намерението си да осъществи принудително изпълнение срещу длъжника, като се ползва от облекчения ред/а не от общия ред/ на процесуалния закон за събиране на вземането си. В този смисъл молбата на ищеца по реда на тогава действалия чл.242 от ГПК (отм.) следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б."е" от ЗЗД. По аналогия с нормата на чл.117, ал.1 ЗЗД и тълкуванията в ППВС № 3/80г., давността започва да тече отново от уважаването на искането за издаване на изпълнителния лист. С определението на съда по чл.242 от ГПК(отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя- ищец основание, поради което не се променя характерът на задължението. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание, а съществуването на вземането би могло да се оспорва, както относно действителността на основанието, така и относно погасяването му. Определението на съда по чл.242 от ГПК(отм.) и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание тогава действалия чл.237 от ГПК(отм.) нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Следователно от прекъсването на давността по чл.116, б. "в" от ЗЗД с подаването на Молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Коментираното в цитираното решение вземане касае периодични платежи, които се погасяват с 3- годишна давност и тя е давността, която ще се приложи за тях след прекъсването съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД. В настоящия казус по делото вземането на ищеца произтича не от запис на заповед/вземането по който се погасява с по- късата 3- годишна давност/, а от писмено споразумение от 20.11.2000 г., което има характер на писмен договор/вземането по който се погасява с общата 5- годишна давност/. Ответницата неправилно е възприела, че ищецът се позовава на чл.117, ал.2 от ЗЗД, макар в писменото становище ясно е посочена разпоредбата на чл.117, ал.1 ЗЗД и новата обща 5- годишна давност, поради характера на вземането, а не защото същото е установено със съдебно решение. С определение от 10.05.2002г., СтОС спира производството по гр.д. № 281/2002 г. по описа на РС- С.З. на основание на тогава действалата разпоредба на чл.182, б."д" от ГПК/отм./- до приключване на прокурорска преписка против ищеца  А.. Производството по делото е възобновено с определение от 11.02.2011 г., намиращо се на л.116 от същото дело. От горното следва, че на основание чл.115, б."ж" от ЗЗД, давността за вземането от 52 000 щ.д. е спряла да тече за периода от образуването на гр.д. № 281/2002г.
по описа на СтОС до 11.02.2011 г. С определение на СтОС № 37/11.02.2011 г. по гр.д. № 238/2002 г. е отменено определението от 30.01.2002 г. за издаване на изпълнителен лист. Определението на съда по чл. 242 от ГПК/отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не със сила на присъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в общия състезателен исков процес, поради което с молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не се прекъсва давността в хипотезата по чл. 116, б."б" от ЗЗД. Молбата по чл. 242 от ГПК/ отм./ във връзка с чл.237 от ГПК/отм./ представлява предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давността по реда на чл.116, б."в" от ЗЗД. Следователно отмяната  на  определението  за  издаване  на  изпълнителен  лист, извършена  с  определение  на  СтОС    37/11.02.2011г. по гр.д.№
238/2002г. не заличава последиците от прекъсването на давността, защото в настоящия случай прекъсването на давността не е по чл.116, б."б" от ЗЗД, а по чл.116, б."в" от ЗЗД. В последната хипотеза прекъсването на давността не е обвързано с изхода на настоящия правен спор. Следователно от 30.01.2002г. започва да тече нова обща 5- годишна давност на основание чл.117, ал.1 от ЗЗД, но същата е спряла да тече за периода от образуването на гр.д. № 281/2002г. по описа на СтОС до 11.02.2011г., което означава, че давността не е изтекла към датата на образуване на настоящото дело -16.01.2012г. Преди това на 06.02.2002г. ищецът е  образувал изпълнително производство против длъжницата- изп.д. № 48/2002 г. по описа на ДСИ при СтРС, което е висящо и до настоящия момент. Не е постановено неговото прекратяване дори и след отмяната на определението за издаване на изпълнителния лист, което е направено с горепосоченото определение № 37/11.02.2011г. С последното не е извършено обезсилване на издадения изпълнителен лист, което не може да се вмени като пропуск на съда, тъй като такова искане до настоящия момент не е формулирано от ответницата- длъжница. Погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.  От което следва, че на основание чл.115, б."ж" от ЗЗД, давността за вземането от 52 000 щ.д. е спряла да тече за периода от 06.02.2002 г. до днес- това е самостоятелно основание да се стича, че към 16.01.2012г./датата на предявяване на обективно съединените искове/, не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за процесното вземане, тъй като давността е прекъсвана неколкократно по чл.116, б."а" от ЗЗД с всяко едно от признанията на ответницата/на 07.06.2005 г., на 12.11.2008г. и на 15.12.2011г./. Пред съда по наказателните дела, извършвани в присъствието на ищеца, които признания са недвусмислени за наличие на непогасен дълг по процесния „запис на заповед" - споразумение от 20.11.2000 г., при всяко признание е сложено началото на нова обща 5- годишна погасителна давност, което е отделно фактическо и правно основание да се приеме, че вземането не е погасено към датата на предявяване на процесните искове пред съда.

Следователно процесните искове/за главници и за лихви/ са заведени в законния общо 5- годишен давностен срок и не са погасен по давност както към момента на предявяване на исковете в съда/16.01.2013г./, така и към датата на обявяване на делото за решаване/16.01.2014г./.

 

 ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

 Видно от събраните по делото писмени доказателства- молба от ищеца от 17.01.2013 г., запис на заповед от 22.11.2000г, служебна бележка, определение на СРС, изп. лист на СРС, определение на СОС от 07.11.2002 г, разпореждане 2957/11.08.2010 г. на СРС, определение 37/11.02.2011 г. на СОС, решение 198/06.01.2011 г. на СОС, протокол от 15.12.2011 г. на СРС, нот. акт за покупко-продажба на право на строеж 79/22.11.2000г, схема 13820/20.12.2011г., схема 13832/20.12.2011г, схема 13830/20.12.2011г., изчисляване на законна лихва, писмо изх. 1287 /2011г. от 23.01.2012 г. на СРС, писмо изх. 908/18.04.2012г. на СРС, молба от ищеца от 20.06.2012г., молба от ищеца от 25.06.2012г., писмо изх. № 11-04-9035/21.06.2012г. на Община -С.З., удостоверение за постоянен адрес № 136/21.06.2012г. на Община - С.З., писмо изх. № 214 /25.01.2012г. на СРС, отговор на ИМ от 07.08.2012г., запис на заповед от 09.08.2001 г, запис на заповед от 04.10.2001г., нот. акт за покупко-продажба на право на строеж № 79/22.11.2000г, договор за правна помощ, отговор от ищеца от 24.08.2012г., молба от ищеца от 27.08.2012г., молба от адв. Б. от 05.09.2012г., молба от адв.Петрунова от 25.10.2012г., протокол от 21.05.2012г. на СРС, протокол от 02.04.2012г. на СРС, протокол от 13.02.2012г. на СРС, протокол от 15.12.11г.  на СРС, протокол от    17.10.2011г.  на СРС, разпореждане от 11.08.2010 г. на СРС, молба от адв. Б. от 09.11.2012г., молба от адв.Б. от   20.11.2012г., удостоверение от 09.10.2012г. на СРС, съдебно удостоверение от 10.10.2012г. на СРС, удостоверение от 09.10.2012 г. на СРС, молба от адв. Б. от 30.11.2012г., удостоверение, молба от адв.Б. от 27.12.2012г., кс. копие на обратна разписка, молба от ищеца от 07.03.2013г., решение №94/04.03.2013 г. на ВКС, молба от ищеца от 21.03.2013г. до СРС, молба от адв.Б. от 11.04.2013г., и приложените приключени ч.гр.д. № 45 /2002г. по описа на РС - С.З., гр.д. № 238 /2002г. на СРС, в.гр.д. № 281 /02 г. на СОС, т.д. № 301 /11г. на ВКС, т.д.№ 483 /11г. на ВКС, изп. дело № 48 /02г. на Кр.
Ангелов,    гр.д.  № 60 /03г. на      СОС, установява, че
на 22.11.2000г., в гр.С.З., ИЩЕЦЪТ е прехвърлил с нот.акт № 61 том 1 рег.№ 2872 нот.д.№ 140/2000г. на Нотариус Т.К., с рег.№119 на Нот.камара с район на действие СтРС, на ОТВЕТНИЦАТА Д.Ж.В.- ЕГН ********** правото на строеж, съгласно одобрен от Община- С.З. Арх. проект, върху следните обекти: „КАФЕ - АПЕРИТИВ на две нива с площ от 226,72 кв.м. (двеста двадесет и шест цяло и седемдесет и две стотни кв.м.), а с общите части на сградата - 285,04 кв.м., което е разпределено на сутеренна част от 120,62 кв.м., с идентификатор - 68850.514.176.1.26, при граници : от изток - мазета и гараж № 1, от запад - улица, от юг - сладкарска работилница и от север - двор, заедно с партерна част от 146,10 кв.м. при граници : от изток - коридор, от запад - улица, от север - двор и от юг -кафе - сладкарница, както и прилежащото надпокривно пространство с площ от 81 кв.м., с идентификатор - 68850.514.176.1.25, при граници : от изток - апартаменти „А" и „Г", от запад - улица, от север - двор и от юг - апартамент „Г" и калкан на съседен блок." и 2. „ГАРАЖ № 1 с площ от 20,28 кв.м. (двадесет цяло и двадесет и осем стотни кв.м.), а с общите части 22,64 кв.м., с идентификатор - 68850.514.176.1.19, при граници : от изток -двор, от запад - кафе аперитив, от юг - гараж № 2 и от север - двор". Страните се договорили продажна цена за двата обекта да е в размер на общо 62 000 щ.д. Преди подписването на нот.акт ответницата Д.Ж.В. заплатила на ищеца сумата 10 000 щ.д., и останали за плащане още 52 000 щ.д. Ищецът/продавач/ и ответницата/купувачка/ постигнали споразумение за срока за издължаване на сумата 52 000 щ.д.- съответно първа вноска на 20.12.2000г.- 10 000 щ.д.; втора вноска на 30.06.2001г.- 12 000 щ.д.; трета вноска на 30.08.2001г.-15 000 щ.д.; и последна вноска на 20. 12. 2001 г.- 15 000 щ.д. Страните по сделката се съгласили първо- да подпишат нот.акт за продажбата на правото на строеж, в който да впишат текста "описаните в т. 1 и т.2 право на строеж се продават за сумата от 21 920 лв./двадесет и една хиляди деветстотин и двадесет лева/, която сума днес продавача, получи изцяло и в брой от купувача.", и второ- “а за остатъка от договорената цена от 52 000 щ.д. да подпишат едновременно с подписването на нотариалния акт "запис на заповед" в полза на ищеца”. "Цената", която е била записана в нотариалния акт от една страна била приблизително равна на данъчната оценка на продаваните обекти/21 916, 20лв./, и се доближавала до действителната стойност на платената от купувачката сума от 10 000 щ.д. Страните подписали едновременно с нот.акт № 61 том 1 рег.№2872 нот.д.№1 40/2000г. на Нотариус Т.К., с рег.№ 119 на Нот.камара с район на действие СтРС и писмен документ от 22.11.2000г., с който ответницата Д.Ж.В.- ЕГН ********** се задължила да заплати на ищеца на падежа- 20.12.2001г. сумата от 52 000 щ.д., със съответните законни лихвите. Това споразумение е било наименовано "запис на заповед" и в него била отразена договорката им относно начина на изплащане - „на ръка'”, и начина на издължаване на сумата, а именно: -на 20.12.2000г.- 10 000 щ.д.; на 30.06.2001г.- 12 000 щ.д.; на 30.08.2001г.- 15 000 щ.д.; и на 20.12.2001г.- 15 000 щ.д. Ответницата Д.Ж.В. се задължила да предостави на ищеца за обезпечение на вземането му следните обекти - „Кафе - аператив" на два етажа и Гараж № 1, находящи се в ***, и поела задължението до плащането на сумите да не отчуждава тези два недвижими имота. Споразумението било изготвено в нотариалната кантора на Нотариус- Т.К.- С.З., и било  подписано от тях пред нотариуса, като и било заверено нотариално. Но ответницата Д.Ж.В. не изпълнила задължението си да обезпечи вземането на ищеца за 52 000 щ.д. и не учредила в негова полза уговорената между тях ипотека върху обектите - „Кафе - аператив" на два етажа и Гараж № 1, находящи се в ***. Поради поведението на ответницата вземането на ищеца останало необезпечено. Ответницата Д.Ж.В. не изпълнила задължението си за заплащане на сумата 52 000 щ.д. в срок до 20.12.2001г. /падежа на последната вноска/, с което изпаднала в забава. Поради неизпълнението от страна на длъжницата, ищецът подал до РС- С.З. молба за издаване на изпълнителен лист по чл.237 от ГПК(отм.). Издаден му бил Изп.лист от 30.01.2002г. по гр.д.№ 238/2002г., по описа на СтРС за сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ съобразно датите на съответните падежи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на молбата- 30.01.2002г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 2 288 лв. Въз основа на Изп. лист от 30.01.2002г. е било образувано изп.д. № 48/2002г. по описа на ДСИ при СтРС, като изпълнението е било насочено върху недвижимите имоти, описани в споразумението им. В последствие изпълнението по изп.д. № 48/2002г. на ДСИ при СтРС е било спряно с Определение от 07.11.2002г. по гр.д.№ 281/2002г. на СтОС. Длъжницата- ответница Д.Ж.В. обжалвала Определението за издаване на изп.лист и било образувано гр.д.№ 281/2002г. на СтОС. Производството по това гражданско дело също било спряно през 2002г., до приключване на преписка с вх.№ 208/2002г. на ОП - С.З.. След приключването на образуваното наказателно производство по НОХД № 351/2010г. на РС С.З.- през м.01.2011г. производството по гр.д.№ 281/2002г. на СтОС е било възобновено, като с Определение № 37/11.02.2011г. СтОС отменил Определението от 30.01.2002г., постановено по гр.д.№ 238/2002г. на СтРС, и се произнесъл по същество, като оставил без уважение молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист против Д.Ж.В. за сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ, съобразно датите на съответните падежи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на молбата 30.01.2002г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 2 288 лв., като неоснователна. Мотивите на СтОС били, че "представеният запис на заповед, издаден на 22.11.2001г. за 52 000 щ.д. е нищожен, т.к. няма безусловно определен падеж и противоречи на изискванията на чл.486 от ТЗ". В резултат на горните съдебни производства, към днешна дата ответницата Д.Ж.В.- ЕГН ********** все още дължи на ищеца и не му е платила сумата от 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ съобразно датите на съответните падежи. Длъжницата изпаднала в забава и му дължи и законната лихва за забава върху сумата, която за период от три години назад от завеждането на настоящия иск е била вече в размер на 37 824,81 лв.

          Следователно с Нот.акт № 79, том I, рег. № 4538 от 22.11.2000г. на Нотариус Т. К.- С.З. ищецът продава на ответницата правото на строеж върху кафе-аперитив и гараж, подробно индивидуализирани в исковата молба за сумата от 21 920 лв., съставляваща данъчната оценка на имота, изплатена изцяло. Установено е в процеса, че действителната договорена продажна цена за двата обекта е в размер на общо 62 000 щ.д., че към датата на сключване на нотариалната сделка е погасено част от паричното задължение - до размера от 10 000 щ.д., равностойни на 23 235 лв., както и че за дължимата разлика от 52 000 щ.д. страните подписват на 22.11.2000 г. писмен документ, наименован „запис на заповед", непритежаващ неговите реквизити и имащ характер на писмено споразумение, по силата на което ответницата се задължава да изплати на ищеца сумата от общо 52 000 щ.д. на няколко вноски с краен падеж- 20.12.2001г.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото общо 4 бр. свидетели, се установи следното :

Свидетелката Д.Т. заявява, че ответницата е носела работна тетрадка и когато е плащала на ищеца, той се е  подписвал на тетрадката- дори веднъж на скъсан лист от тетрадката се бил подписал на 8 000 и след няколко дни на 7 000- общо 15000, но не се сеща дали левове или долари. Скъсан е листа първо за едната сума и после на същия лист е подписан за втората сума, само не може да си спомня вида на валутата. Тези разписки се подписали след втория запис на заповед. Тя лично е присъствала на предаване на 2 000 марки. Това плащане станало след първия запис на заповед. Не знае какво е останало да се плаща след третия запис на заповед. Много суми минали и точно не може да каже какво е останало, но мисли, че е останало нещо.

       Съгласно показанията  на свидетеля В.  К., „записът на заповед" е подписан пред него и по повод продажбата на
„кафе-аперитив  и  гараж",  за  която ответницата  не  е  разполагала с пълната сума. По тази именно причина/според свидетеля/ чрез „записа на заповед" са „уточнени взаимоотношенията и начина на плащане" на остатъка от сумата от 52 000 щ.д.

 Свидетелските показанията на свидетелките Е.М. и Д. Татарджийска, съвпадат изцяло с признанията на ответницата и с показанията на свидетеля В.К.
относно наличието на взаимовръзка между продажбата на недвижимите имоти и издаването на записа на
заповед, респективно относно дължимостта на сумата от 52 000 щ.д. към датата на неговото подписване.

 

Съдът кредитира в значителна степен тези свидетелски показания, макар че част от свидетелите са била в сравнително близки отношения със съответните страни по делото, тъй като липсват по делото каквито и да са писмени и/или гласни данни, който и да е от тях да е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, показанията им са вътрешно непротиворечиви, те са в унисон с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, и със заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза.

 

Видно от назначената, изслушана и приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че левовите равностойности по обменните курсове на БНБ за щатски долара на 52 000 USD към 22.11.2000г. е била 120 658.72 ВGN, на 39 000 USD към 09.08.2001г. е била 86 159.97 ВGN, и на 31 000 USD към 04.10.2001г. е била 66 503.06 ВGN.

 

Следователно от фактическа страна на 09.08.2001г. ответницата е съставила нов „запис на заповед", с който се задължава да заплати на ищеца на вноски сумата от общо 39 000 щ.д. Впоследствие, на 04.10.2001 г. ответницата съставя трети поред „запис на заповед", с който се задължава да заплати на ищеца на вноски сумата от общо 31 000 щ.д. Предвидените в двата „записа на заповед" погасителни вноски съставляват последователни падежи, а запис на заповед с последователни падежи е нищожен, предвид специалната разпоредба на чл.486, ал.2 във връзка с чл.537 от ТЗ. Същите обаче, с оглед на едностранния им характер, представляват само едни писмени признание на ответницата, че към 09.08.2001г. паричното й задължение към А. е в размер от 39 000 щ.д., а към 04.10.2001г.- в размер от 31 000 щ.д. Следователно тези записи на заповед/за разлика от записа на заповед от 20.11.2000г./ не носят подписа на ищеца- т.е. те нямат характер на договор/споразумение, с който да се подновява дълга/, тоест да се погасява старо задължение и на негово място да се създава ново такова.

Поради което в посочените нови „записи на заповед" е вписано изричното изявление на ответницата, че всеки нов запис на заповед  обезсилва всички предходни такива, урегулиращи парични задължения между страните. Тези едностранни изявления на издателя на документа не пораждат правно действие и нямат обвързващ ефект за ищеца. Отношенията между страните са договорни, обективирани в двустранно оформеното писмено  споразумение от 20.11.2000г., поради което те могат да бъдат изменени, прекратени или обезсилени само по обща воля. Такава воля обаче не е изразена от ищеца, поради което документът, от който произтича задължението на ответницата и респективно вземането на ищеца остава именно това писмено споразумение от 20.11.2000г. Следователно правният ефект от едностранното подписване на втория и на третия „запис на заповед" се ограничава до признанието на ответницата, което я обвързва за сумата от 39 000 щ.д. и съответно за сумата от 31 000 щ.д. Това признание обаче по никакъв начин не обвързва ищеца относно размера на неговото вземане, и в частност, че вземането му по „записа на заповед"/ споразумение/ от 20.11.2000 г. е редуцирано вследствие на частични плащания, защото той не се е ангажирал с признание в такъв смисъл, а плащания за разликата до 52 000 щ.д. са недоказани.

Разпитаните по делото на свидетели, поискани от ответницата с цел установяване факти и обстоятелства, свързани с издаването и предаването на три „записа на заповед", доказват, че издаването на тези три бр. писмени документа и връзката им с реализираната между страните продажба, поради което в тази част показанията им са процесуално допустими и следва да бъдат ценени. От друга страна предвид императивната норма на чл. 164, ал.1, т.4 във връзка с ал.2 от ГПК са всички показания на разпитаните свидетели се процесуално недопустими в частта им, с които ответницата се опитва да докаже с гласни доказателства частични плащания на своето задължение  към ищеца извън тези, които са обективирани в трите писмени разписки, приети по делото. Поради което свидетелските показания в частта им за недокументираните плащания не следва да бъдат коментирани изобщо.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Следователно и на основание чл.59 във вр. с чл.55 от ЗЗД ответницата се е обогатила без правно основание, като тя дължи на ищеца и следва да бъде осъдена да му върне дължимата общо сума 120 658, 72 лв. като главница по първия “запис на заповед”, ведно със законните последици/лихви и разноски/.

 

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ПАРИЧНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ :

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно- икономическата експертиза, ответницата дължи на ищеца общо левовите равностойности по обменните курсове на БНБ за щатски долара на 52 000 USD към 22.11.2000г.- 120 658.72 ВGN, на 39 000 USD към 09.08.2001г.- 86 159.97 ВGN, и на 31 000 USD към 04.10.2001г.- 66 503.06 ВGN. Но тъй като ищцовата претенция е заведена, поддържана и не е увеличена от първоначално претендираните 114 300 лв. до приключване на съдебното следствие и до започване на устните състезания пред настоящата първа съдебна инстанция, тя следва да се уважи изцяло в този първоначално претендиран и изцяло доказан размер, ведно с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА :

С оглед разпоредбите на чл.59 във вр. с чл.55 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, ответницата дължи на ищеца освен главницата от 114 300 лв., също и обезщетение в размер на мораторната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска в съда/16.01.2012г./ до окончателното изплащане на сумите, в размер на 37 824, 81 лв., така какво е претендирана от ищеца още в първоначалната му ИМ. Ведно със законната лихва върху главницата от 114 300 лв. от 16.01.2012г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК, настоящото първоинстанционно съдебно Решение на първоинстанционния ОС- С.З. може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от датата на връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.59 във вр. с чл.55 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- С.З.

 

 

                                             Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА ответницата Д.Ж.В.- ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Е.Н.А.- ЕГН ********** *** общо сумата 152 154, 81 лв./сто петдесет и две хиляди сто петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/, от които главница 114 330 лв., представляваща левовата равностойност на 52 000 щ.д. по фиксинга на БНБ, съобразно датите на съответните падежи, дължими съгласно Споразумение с нот.заверка на подписите от 22.11.2000г., и 37 824, 81 лв.- дължимата мораторна лихва за забава върху главницата за период от 15.01.2009г. до 15.01.2012г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 114 330 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда/16.01.2012г./ до окончателното изплащане на сумите.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- гр.Пловдив.

 

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ  :