Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 36                            06.02.2014 година                     град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      Втори граждански състав

На двадесет и първи януари                                                          2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                      ЧЛЕНОВЕ: 1. ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                                                     2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар П.В., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1450 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на И.В.А. против решение № 1358 от 12.12.2012 г., постановено по гр.д. № 1684/2012 г. по описа на С. районен съд.

В жалбата са наведени твърдения, че подписите, поставени върху исковата молба и приложеното към нея адвокатско пълномощно, не били положени от ищцата. С оглед на тези си твърдения жалбоподателката счита, че производството се е развило без нейно съгласие, поради което обжалваното решение следвало да се обезсили.

Въззиваемата страна Л.К.Л., чрез пълномощника си адв. К. ***, оспорва въззивната жалба с аргументи, че жалбоподателката е подписала приложеното към исковата молба адвокатско пълномощно. Счита жалбата за неоснователна и моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна Н.П.Л. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, но чрез процесуалния си представител адв. К. ***, в съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Счита същата за неоснователна и моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззиваемите страни В.Д.С. и С.И.Г. не вземат становище по жалбата, не се явяват в съдебно заседание.

Третите лица – помагачи Е.Л.Г. и Т.И.К. не вземат становище по жалбата, не се явяват в съдебно заседание.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно правомощията си по чл. 269  ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите страни, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което разглеждането й е допустимо.

При извършена служебна проверка на валидността на обжалваното решение, съдът намира, че същото е постановено от надлежен съд в кръга на правораздавателната му власт, обжалваното решение е в писмена форма, подписано и съдържа ясни мотиви за изразената от съда воля, поради което същото не е нищожно.

При извършена служебна проверка на допустимостта на решението в обжалваната му част, съдът намира, че същото не е недопустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), при спазване на правилата за подведомственост и подсъдност, налице е правен интерес у ищцата за водене на исковите претенции и страните са процесуално дееспособни. По отношение на възражението във въззивната жалба, че исковата молба не е подписана от ищцата следва да се отбележи, че исковата молба е подписана от адв. Д. Д.видно от отбелязването в титулната част и в изписаното под подписа име, което прави възражението безпредметно. По отношение на твърдението, че жалбоподателката не е подписала адвокатското пълномощно, приложено към исковата молба, следва да се отбележи, че същото не е доказателство в процеса, установяващо спорното материално право и не може да бъде изследвано с предвидените в ГПК способи за доказване. В случая, волеизявлението за упълномощаване изхожда от жалбоподателката, с което съдът се счита сезиран с повдигнатия правен спор и дължи произнасяне по него. Твърдението за материална подправка на адвокатското пълномощно е в компетентност на наказателния съд и в случай, че с влязла в сила присъда впоследствие бива признато, че пълномощното не е подписано от жалбоподателката, а е резултат на престъпно действие, то решението по делото подлежи на отмяна по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения - чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Предвид правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК с оглед ограниченията за проверка правилността на решението от посоченото в жалбата, съдът намира, че във въззивната жалба не е посочен порок за неправилност на обжалваното решение. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, във връзка с чл. 5 ГПК, въззивният съд има задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. В настоящия случай производството се развива по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 3 ЗЗД във вр. чл. 44 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, която правна уредба се урежда от диспозитивни правни норми. При разглеждането на тези искове не е налице приложима императивна материалноправна норма, установена в публичен интерес (например производство за поставяне под запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище), поради което при липсата на посочени във въззивната жалба пороци, въззивният съд няма правомощия да изследва правилността на обжалваното решение.

 

          Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, не е налице неправилно приложение на материалноправна норма, установена в публичен интерес, поради което следва да се потвърди изцяло.

         

          По разноските:

          С оглед изхода на спора въззиваемите страни имат право на разноски.

          Такива са поискани от въззиваемата страна Н.П.Л., чрез изявлението на пълномощника адв. К. в съдебно заседание на 21.01.2014 г. и са доказани в размер на 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие № 068452 от 10.01.2014 г., поради което следва да се присъдят на страната.

          Въззиваемата страна Л.К.Л., чрез пълномощника си адв. К., не е заявил своевременно искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, макар и да е представил списък за разноските по чл. 80 ГПК. Искане за присъждане на разноски е направено след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 21.01.2014 г., с депозирана по делото молба вх. № 896/23.01.2014 г. Съгласно разясненията дадени в т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Забраната за по-късно заявяване на претенцията за разноски обезпечава приложението на основните принципи на исковия процес – равенство на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и чл. 9 ГПК, чието спазване съдът следи служебно. За подробност следва да се отбележи, че представеният списък на разноските единствено касае допустимостта на правото на страна да иска изменение на решението в частта му за разноските, но не представлява искане за присъждането им. Поради несвоевременното заявяване на искането за разноски не следва да се присъждат такива на въззиваемата страна Л.К.Л..

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1358 от 12.12.2012 г., постановено по гр.д. № 1684/2012 г. по описа на Ст. районен съд.

 

ОСЪЖДА И.В.А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. “В.А.” № ., адрес за кореспонденция гр. Б., ул. “С. С.” № ., ет. ., офис . да заплати на Н.П.Л., ЕГН **********,***, сумата от 800 лв. (осемстотин лева), разноски за въззивното производство.

 

          Делото е разгледано и решено с участието на Е.Л.Г., ЕГН **********,***, трето лице - помагач на въззиваемата Н.П.Л..

 

          Делото е разгледано и решено с участието на Е.Л.Г., ЕГН **********,***, и Т.И.К., с адрес на нотариалната кантора гр. С., бул. “М.М.К.” № . партер, ап. 1, и двамата трети лица - помагачи на въззиваемия Л.К.Л..

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.        

                    

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                               2.