Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 60 /18.02.2014 г.              Година 2014                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­                  ІІ  Граждански състав

На шестнадесети януари                                                                Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1478 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по подадена първоначална жалба по електронната поща на РС-С., с вх. № 21050/12.09.2013г., подадена от адв. С.Г.С. ***, като пълномощкник на въззивника К.С.С., против решение № 1028/07.08.2013г. постановено по гр. Дело № 6732/2012г., по описа на РС–гр.С., което решение обжалват в срок. Не са доволни от постановеното първоинстанционо решение, с което е отхвърлен като неосновател предявения от въззивника К.С. иск по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД, предявен против К.И.И. относно установяване съществуване на вземането му за сумата от 500 лева, претендирана като невърнато задължение по договор за заем, ведно със законната лихва върху сумата, което е предмет назаповед за изпълнение на парично задължение – издадена по ч.гр.дело № 5093/2012г., по описа на РС-С.. Считат постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено при неспазаве на процесуалните правила и което решение не кореспондра със събраните по делото доказателства.

Въззивникът счита, че неправилно в първоинстанционното си решение РС-С. е интерпретирал становището на ответницата К.И. и твърди, че поради близките му отношения с това лице и молбата му за превеждането на сумата, необходима за закупуване на три самолетни билета от Д. до Л. и обратно, това действие не е било съпроводено от никакви документи.

Твърди, че отговора на исковата молба пред РС ответницата К.И. е признала, че е получила от въззивника С. сумата по банков път в размер на 500 лева, която е следвало да заплати обратно на К.С. при завръщането си от И. в Р Б., тъй като ответницата е признала факта за сключването на 24.10.2008г. устен договор за заем със С. в размер на 500 лева. На по-късен етап през 2007г. страните са се разделили и тази сума не е била върната на С.  от въззиваемата К.И.. Още повече, че е бил даден срок на въззиваемата да му върне сумата от 500 лева до 30.10.2008г., тъй като тази сума не е била дадена от С. на И. безвъзмездно.

Въззивникът в тази връзка твърди, че това обстоятелство е било известно на още две лица: Б.К.К.и И.П.Г., които моли да бъдат допуснати до разпит по делото в качеството на свидетели.

Молят след установяване основателността на подадената въззивна жалба, съдът да разгледа делото в открито съдебно заседание, да допусне до разпит в качеството на свидетели посочените по-горе лица: Б.К.К.и И.П.Г. и постанови своето решение, с което да уважи подадената въззивна жалба.

 

В тази връзка въззивният съд с Определението си от датата 09.12.2013 год. подробно и мотивирано е разгледал това искане и е приел,  че искането за допускане на посочените двама свидетели се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение, по съображенията подробно изложени в същото Определение.

 

Въззивникът не прави искане за присъждане на направени по делото разноски.

 

Постъпила е втора жалба по пощата от адв. С.С. ***, действащ като пълномощник на въззивника К.С., с вх. № 21233/16.09.2013г., против против обжалваното решение № 1028/07.08.2013г. постановено по гр. Дело № 6732/2012г., по описа на РС–гр.С., с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск като неоснователен и счита с тази жалба, че постановеното решение на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Втората постъпила жалба е със същото съдържание като първоначално постъпилата по имейла на съда.

 

В законоустановения срок по делото е подаден писмен отговор на въззивната жалба от К.И.И., с който моли да бъде оставена без уважение въззивна жалба на К.С. и се потвърди постановеното първоиннстанционно решение на С.районен съд, като допустимо, законосъобразно, правилно и мотивирано. Твърди, че никога не била признавала, че е получила посочената сума от К.С. като заем, а сумата била й дадена като дарение. Посочва, че С. и преди й е правил различни подаръци, тъй като са поддържали близки и интимни отношения и че никога между тях не е имало уговорка претендираната сума от С. да бъде връщана. Посочва, че не със С. не са имали сключен договор за заем в размер на сумата 500 лева, които тя му е върнала от желание да поеме житейските се разходи сама. Въззиваемата поддържа становището си, тъй като са били в близки отношения с въззивника С. тази сума от 500 лева й била дадена като подарък. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 

          Въззивникът К.С.С., редовно и своевременно призован, не се явява, но е постъпило по делото писмено становище от адв. С.С. в качеството му на пълномощник на въззивника, с което моли да бъде изцяло уважена въззивната жалба на жалбоподателя, като бъде отменено решението на първостепенния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск от ищеца, ведно с всички законни последици от това.

 

Въззиваемата К.И.И. редовно и своевременно призована, явява се лично по делото, като моли да се потвърди изцяло решението на РС-С. като правилно и законосъобразно като заявява, че подадената жалба от адв. С.С. се явява неоснователна.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал.1 и чл. 240, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД.

 

  Видно от доказателствата по делото със заявление по чл.410 ГПК от 26.09.2012г. въззивникът е поискал да бъде издадена срещу въззиваемата И., заповед за изпълнение относно сумата 500 лв. и законната лихва върху нея до окончателното плащане, която претендирал като предоставена в заем със срок за издължаване до 30.11.2008г. По заявлението е било образувано и приложеното гр.д.№5093/2012г. на С. районен съд и издадена заповед за изпълнение от 27.09.2012г. На 22.10.2012г. ответницата подала възражение, че не дължи сумата.

 

Пред първоинстанционният съд е била разпитана свидетелката Н.И.Н., от показанията на която се установява, че жалбоподателят С. и въззиваемата И. са имали емоционална и интимна връзка, която започнала през 2006г. и продължила до края на 2008г. През това време двамата живеели заедно в гр.София. Според свидетелката отношенията между двамата били добри, като по времето на връзката ищецът правил на ответницата подаръци, сред които били мобилен телефон и фотоапарат. През 2008 г. свидетелката заедно с ответницата били на студентска бригада в И. като във връзка с необходимостта от закупуване на самолетни билети през интернет на И. се наложило да използва кредитната си карта за да заплати билетите. За да може да осъществи плащането, банковата й сметка в Б. трябвало да бъде увеличена с 500 лв. И. от своя страна разполагала с подобна сума, но в брой, като нямало как да я внесе от чужбина и затова помолила въззивника да направи това. Не е спорно по делото, че сумата е била внесена по посочената в исковата молба банкова сметка ***. Свидетелката Н. сочи, че по времето когато сумата е била внесена, връзката между въззивника и И. още продължавала и те били приятели. Отношенията си страните преустановили чак в края на 2008г. когато И. се била прибрала вече в Б..

 

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Предаването на паричната сума по начина описан в исковата молба не е спорно между страните.

 

Същото се потвърждава и от постъпилия писмен отговор на исковата молба, на стр.2 от същия - ред 6-ти, от горе на долу, където въззиваемата е посочила: .„Това беше и причината да помоля К.С. да ми преведе сумата, необходима за закупуване на три самолетни билета от Д. до Л. и обратно, която непосредствено след връщането ми в Б. да възстановя. Поради нашите близки отношения това действие никога не е било съпътствано с каквито и да е било документи"… Съдът намира, че с този отговор въззиваемата К.И. е признала, че е получила от  въззивника К.С. напълно по банков път сумата от 500 лева, която е следвало да му заплати обратно при завръщането си от И. в Б..

 

Приема, че въззиваемата признава за безспорен факта на сключването на 24.10.2008г. на устен договор за заем с въззивника за сумата от 500 лева, със срок на връщане - до 30 ноември 2008г. (незабавно при пристигането в Б. на К.И.).

 

Въззивният съд приема с оглед на изложеното за безспорно доказано по делото съществуването на устен договор за заем между въззивника и въззиваемата, за процесната сума от 500 лева. Наличието или липсата на близки, респ. интимни отношения между страните само служи като основание да не бъдат подписвани документи относно заема,  както самата въззиваема твърди в писмения си отговор по чл.131 от ГПК, както е цитирано по-горе. Съдът счита, че е налице валидно заемно правоотношение между двете страни, тъй като са установени всички елементи от фактическия състав на договора за заем.

 

Договорът за заем се явява реален по своя правен характер и се сключва със самото предаване на заетата сума, без да е необходима задължително писмената форма за неговата действителност. От друга страна, съобразно специалната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, са допустими свидетелски показания за установяването на договори на стойност по-малка от 5 000 лева.  Освен това, съдът счита, че фактът, че страните са имали интимна връзка помежду си, която е била прекратена в края на 2008г. според показанията на свид. Н., не освобождава въззиваемата от задължението да върне на въззивника дадената от него сума, в размер на 500 лева.

 

Дори и да се приеме, че не е налице сключен валиден договор за заем, то съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, въззиваемата следва да върне на въззивника процесната сума от 500 лева, тъй като същата е получена на отпаднало вече основание и въззиваемата се е обогатила неоснователно за сметка на въззивника.

 

С оглед събраните доказателства въззивният съд намира, че се явява необоснован извода на първостепенния съд, че не е налице договор за заем и процесната сума е била предадена и получена от въззиваемата И., което налага и нейното връщане на въззивника С..

 

Настоящата инстанция намира, че в производството пред първостепенния и настоящия съд се доказва по безспорен начин дължимостта на претендираната главница от 500 лв.

 

Въззивният съд счита, че следва да уважи иска на ищеца до размера на неговата искова претенция, съобразно петитума на исковата молба от 500 лева, тъй като тази претенция на ищеца беше доказана по един убедителен и категоричен начин.

 

На основание чл.86 от ЗЗД дължима се явява и законната лихва, считано от датата на завеждането на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на 26.09.2012г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

 

        Районният съд неправилно е отхвърлил предявеният иск, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и съдът следва да уважи предявения от въззивника иск.

 

 На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер на 200 лева, от които 175 лева – пред първоинстанционния съд, от които 25 лева - внесена държавна такса за завеждане на делото и 150 лева – възнаграждение за един адвокат – адв. С.С. от Пловдивската адвокатска колегия, по договор за правна защита и съдействие от 11.10.2012г. /на л.4 от първоинстанционното дело/ и сумата от 25 лева, представляваща дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1028/07.08.2013 г. по гр.дело № 6732/2012г.,  по описа на Районен съд – С., с което е ОТХВЪРЛЕН иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал.4 ЗЗД, предявен от К.С.С. ЕГН **********,***, против К.И.И., с ЕГН **********,***, относно установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата 500 лв. /петстотин лева/, претендирана като невърнато задължение по договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2012г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед №3362/27.09.2012г., издадена по ч.гр.д. № 5093/2012г. по описа на С. районен съд, като неправилно и незаконосъобразно,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.И.И., с ЕГН **********,***, че дължи на К.С.С. ЕГН **********,***, съществуването на вземането на ищеца за сумата 500 лв. /петстотин лева/ претендирана като невърнато задължение по договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.09.2012г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед №3362/27.09.2012г., издадена по ч.гр. д.№5093/2012г. по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА К.И.И., с ЕГН **********,***, да заплати на К.С.С. ЕГН **********,***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото, пред всички съдебни инстанции.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.