Р Е Ш Е Н И Е

 

62                                     19.02.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети февруари                                           две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА                                        

         РУМЯНА ТИХОЛОВА

       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1488 по описа за 2013 година.

         

                Производството е образувано по въззивната жалба на С.К.С. против решение № 1273 от 06.11.2013г., постановено по гр.д.№ 3640/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърлят обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, предявени от С.К.С. против П.И.Г.- едноличен търговец с наименование „Старт – П.Г.” относно признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 4 от 04.06.2012г. на работодателя, както и възстановяване на ищеца на преди заеманата работа „общ работник в строителството”, като неоснователни; присъдени са разноски.

 

Въззивникът е останал недоволен от обжалваното решение, поради което го обжалва в срока. Счита, че постановеното решение е неправилно, постановено при наличие на противоречие с материалните и процесуалните правила. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съда да се отмени решението, вкл. и в частта за разноските и да се постанови ново решение, с което да се уважат исковете му.

 

Въззиваемият ЕТ “Старт – П.Г.”, чрез пълномощника си адв.Н.К., оспорва жалбата. Счита, че решението било правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – неоснователна. Не били налице сочените в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения в отговора си, които съдът е докладвал в съдебно заседание.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е образувано по предявени искове за отмяна на уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

         

Ищецът С.К.С. твърди, че от 21.05.2013г. работил при ответника  по трудов договор на длъжността „общ работник строителство на сгради”. На 10.06.2013 г. работодателят му връчил заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Твърди, че той не бил съставял и подписвал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Сочи, че молбата не носела неговия подпис и не била изпълнена с неговия почерк. Твърди, че на 10.06.2013 г. бил извикан от работодателя в офис му, макар че бил в отпуск по болест. Работодателят му представил за подпис заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и му показал молба по чл.325, ал.1, т.1 КТ, за която С. отговорил, че не е подавана от него. Въпреки това работодателят поискал ищецът да получи заповедта за прекратяване на трудовия договор и да я подпише, иначе нямало да му изплати заплатата. Поради това ищецът се престорил, че подписва заповедта, но не положил собствения си подпис. След това получил копие от заповедта и трудовото си възнаграждение. Ищецът счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение било незаконосъобразно. Моли да се отмени уволнението и да бъде възстановен на преди заеманата работа. Ответникът П.И.Г. - едноличен търговец с фирма „Старт – П.Г.” не оспорва твърденията свързани със сключването на трудовия договор и съставянето на заповедта за неговото прекратяване. Не оспорва и факта, че текстът на молбата по чл.325, т.1 КТ, бил написан от счетоводителя на предприятието. Твърди, обаче, че тази молба била подписана от ищеца. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна.

 

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор №105 от 21.05.2013 г., съгласно който ищецът С. е изпълнявал длъжността „общ работник в строителството на сгради”. На 04.06.2013 г. работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовия договор със С.С. на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие. Не се спори, че тази заповед е връчена на ищеца на 10.06.2013 г., докато ищецът е ползвал отпуск по болест. Безспорно е и, че на тази дата ищецът е бил извикан от работодателя, посетил е офиса му и е получил заповедта, но е отказал да я подпише.

 

От представеното пред настоящата инстанция удостоверение от 21.12.2013г. на АВ- гр.София, се установява, че на 20.12.2013г. ЕТ “Старт – Пенчо Господинов” е заличен. В този случай, производството по делото следва да продължи по отношение на физическото лице, тъй като отнемането на търговското качество на лицето не се отразява нито на неговия правен статут, нито на неговата процесуална правоспособност и дееспособност. Едноличният търговец продължава да бъде физическо лице, като за всички свои задължения, независимо дали са възникнали от търговски или други отношения, той  отговаря с едно и също свое имущество. В този смисъл е Определение № 159 от 28.02.2013г. по ч. гр.д.№ 1115/2013г. на ВКС.

 

От представеното по делото заверено копие на молба от С.К. от 04.06.2013г., се установява, че ищецът е поискал от работодателя да го освободи от заеманата длъжност, считано от 04.06.2013г. Страните не оспорват обстоятелството, че ръкописният текст на молбата, е написан от трето лице – счетоводител при работодателя. Поради оспорване истинността на въпросната молба, съдът е открил производство по чл.193 ГПК и тази връзка е назначил съдебно-почеркова експертиза. От заключението на СПЕ, се установява, че ръкописният буквен и цифров текст в молбата от 04.06.2013 г. не е изпълнен от ищеца, но положения под този текст подпис е изпълнен от ищеца. Ето защо, въззивната инстанция намира, че документът е автентичен и не следва да бъде изключван от доказателствата по делото. Същият се ползва с доказателствената сила по чл.180 ГПК и установява, че изявлението, съдържащо се в молбата е направено от ищеца. Предвид изложеното, съдът приема, че е налице отправено от ищеца на 04.06.2013 г. предложение за прекратяване на трудовия му договор.

 

          Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Основанието за прекратяване в случая е взаимното съгласие, като предложението за прекратяването може да изхожда от която и да е страна по трудовото правоотношение. Волеизявлението за прекратяване следва да бъде в писмена форма и да изразява воля трудовото правоотношение да се прекрати занапред. Страната, до която е отправено предложението, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седмодневен срок от получаването на предложението. Съгласието на работодателя може да бъде изразено и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седмодневния срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор.

 

Безспорно се установи, че в настоящия случай е налице предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, отправено от ищеца на 04.06.2013г. с писмена молба. Работодателят е взел отношение по същата, чрез издаването на приложената по делото заповед от 04.06.2013г., с правно основание  чл.325, ал.1 т.1 КТ. Със съставянето на заповедта се обективира волята на работодателя за приемане на отправеното предложение. Ето защо, съдът намира, че по молбата на ищеца е било постигнато взаимно съгласие между работника и работодателя, което според чл.325, т.1 КТ, има за последица прекратяване на трудовото правоотношение. Становището на работодателя по молбата е съобщено на работника на 10.06.2013г., с което задължението на работодателя да уведоми ищеца е изпълнено. Поради това, че заповедта е издадена на същата датата, на която е постъпила и молбата, следва да се приеме, че предложението е прието в същия ден. По-късно подадените от ищеца възражения от 07.06.2013г. и 10.06.2013г., не могат да се разглеждат като форма на оттегляне на предложението, тъй като то може да бъде  оттеглено, само  преди насрещната страна да го е приела.

 

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че предложението изхождало от работодателя и като отправено с цитираната заповед за прекратяване на трудовия договор не било прието от ищеца, тъй като той  отказал да подпише заповедта. Безспорно се установи в случая, че предложението изхожда не от работодателя, а от работника, поради което и обстоятелството, че той не е подписал заповедта от 04.06.2013г. при връчването й, не се отразява на законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, защото в хипотезата на чл.325, ал.1 т.1 КТ, прекратителния ефект настъпва по силата на постигнатото съгласие.

 

Неоснователни са твърденията на въззивника в жалбата му за допуснати редица нарушения на процесуалните правила в първоинстанционното производство, довели до ограничаване на правото на защита на ищеца, поставящи го в неравностойно положение с ответника. В изготвения по делото доклад, съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като изчерпателно е посочил, коя страна какво трябва да докаже. В производството по чл.193, ал.3 от ГПК, по оспорване на молбата от 04.06.2013г. , съдът отново е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че той носи тежестта да установи неистинността на оспорения документ, тъй като е частен и ищецът твърди, че не носи неговия подпис.

 

Обстоятелството, че молбата от 04.06.2013г. по чл.325, т.1 от КТ не е входирана и заведена надлежно в канцеларията при ответника не се отразява на същността и като предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, не я прави “негодно средство” и “опорочен документ” в съдебното производство. При положение, че при ответника не се води дневник за входяща и изходяща кореспонденция, неоснователно е искането на ищеца да бъде задължен ответника да представи такива дневници. На следващо място липсата на оригинала на молбата по чл.325, т.1 от КТ от 04.06.2013г., който  видно от  протокол за доброволно предаване от 08.07.2013г. се намира в ОД на МВР Стара Загора по образувана преписка по жалба на ищеца, не може да доведе като последица изключването на завереното й копие от доказателствата по делото. Разпоредбата на чл.183 от ГПК, касае ситуация при която някоя от страните неоснователно и без уважителна причина не представи оригинала на намиращ се при нея документ, след изискването му от съда.  В случая, безспорно е установено, че оригинала на молбата от 04.06.2013г. не се намира при ответника, тъй като е предоставен на органите на МВР по образувана преписка, поради което ответника не може да го представи поради уважителна причина за това.

 

Заповедта по чл.325, т.1 от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, не е необходимо да бъде мотивирана, достатъчно е да е налице писмено предложение за прекратяване на трудовия договор от едната страна, което да е прието в 7 дневния срок от другата. В случая тези изисквания на закона са изпълнени.  

 

На следващо място, неоснователни са оплакванията на въззивника във връзка с оспорване заключението на назначената съдебно – почеркова експертиза. Вещото лице не следва да доказва, че е ползвало оригинала на молба от 04.06.2013г. при изследването си, достатъчно е да посочва този факт в заключението си, както е сторил в писменото заключение и повторил в съдебно заседание. Заключението на вещото лице е изготвено компетентно, мотивирано и обосновано е, във връзка с установените съвпадащи признаци при сравнителните подписи, които вещото лице е посочило, че са съществени и касаят общите и частни признаци. Констатираните несъвпадения в подписите, вещото лице е посочило, че са с второстепенно значение и не са в състояние да повлияят на обективно налагащия се от съществените съвпадения по общи и частни такива, положителен извод.

Неоснователни са и останалите многобройни оплаквания  на въззивника, съдържащи се в множеството, постъпили пред въззивната инстанция възражения, изявления, становища, изложения и писмени защити, тъй като по същество съдържат едни и същи негови твърдения за липса на валидно писмено изявление от негова страна за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

        Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен. Процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразна, поради което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Поради гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

        На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350 лв., съгласно представения в съдебно заседание списък от пълномощника. 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1273 от 06.11.2013г., постановено по гр.д.№ 3640/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** с адрес,***  да заплати на П.И.Г., ЕГН **********,*** сумата …лв./…лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: