Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 52     …………………13.02.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На петнадесети януари…………………………..……………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1494……по описа за 2013……...……..година.

 

        Обжалвано е решение № 160 от 18.10.2013 г., постановено по гр.дело № 130/2013 г. на Радневския районен съд, с което признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК по отношение на „Мини Марица Изток" ЕАД гр.Раднево, че дружеството дължи на Б.С.З. сумата … лв., представляваща парична гаранция по договор за управление № 4/11.01.2007 г., както и сумата … лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода 06.01.2010 г. до 27.12.2012 г.

 

        Въззивникът „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево счита, че решението е незаконосъобразно. Моли  същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з. 

 

        Въззиваемият Б.С.З., чрез пълномощника си по делото адв. С.Б., взема становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и обосновано. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск за установяване на вземане по чл.422 ГПК. Ищецът Б.С.З. е твърдял в исковата си молба, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 821/27.12.2012 г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 879/2012 г. по описа на РРС, с която съдът е разпоредил на ответника да заплати сумата от …лв., представляваща парична гаранция по договор за управление № 4/11.01.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК- 27.12.2012 г. до изплащане на вземането, сумата …лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 06.01.2010 г. до 27.12.2012 г. Твърдял е, че е бил избран за член на Съвета на директорите на „Мини Марица-изток" ЕАД с протокол № РД-18-03 от 11.01.2007 г. В тази връзка бил сключен договор за възлагане на управлението на неизпълнителен член на Съвета на директорите от същата дата. Във връзка с избирането му за член на Съвета на директорите предоставил парична гаранция в размер на 3-месечни възнаграждения или общо в размер на …лв. Твърди, че съгласно чл.26 от сключения договор за възлагане на управлението дадената парична гаранция се връщала след прекратяване на договора и след решение на доверителя за освобождаването му от отговорност. С решение от 21.12.2009 г. на Съвета на директорите на БЕХ- ЕАД, който бил едноличен собственик на капитала на дружеството-ответник, ищецът бил освободен като член на Съвета на директорите. Решението за това било вписано в ТР на 05.01.2010 г. Ищецът твърди, че въпреки че направил изрично искане, със същото решение, без никаква причина не бил освободен от отговорност. Твърди, че както по време на действието на договора, така и след прекратяването му, към него не били предявявани никакви претенции, жалби и оплаквания във връзка с изпълняваната от него длъжност. Тези обстоятелства се били признавали от ответника. Счита, че е бил изправна страна в правоотношението и за ответното дружество възникнало задължение да възстанови удържаната като гаранция сума заедно със законната лихва.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е взел становище, че искът е неоснователен, тъй като освобождаването на гаранцията било свързано с изрично освобождаване от отговорност, каквото не било налице.

 

        Първоинстанционният съд уважил предявения иск, като е приел, че по делото няма доказателства за времето на действието на договора за възлагане на управление, както и след прекратяването му срещу ищеца да са предявявани някакви претенции, жалби и оплаквания във връзка с изпълняваната от него длъжност при ответното дружество, т.е. същият бил изправна страна в правоотношението.

 

        Страните не спорят, че на 11.01.2007 г. с решение от протокол № РД-18-03 на Министъра на икономиката и енергетиката ищецът е избран за член на Съвета на директорите на ответното дружество. Към този момент правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството са упражнявани от Министъра на икономиката и енергетиката. В тази връзка на основание чл.219, ал.2, чл.221, т.4 и чл.244, ал.7 ТЗ, във връзка с чл.8, ал.1, чл. 12, т.4, и чл.24, ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие между ищеца и Министъра на икономиката и енергетиката е сключен договор за възлагане на управлението № 4/11.01.2007 г. Във връзка с избирането на ищеца като член на съвета на директорите и на основание чл.240, ал.1 ТЗ и чл.26 от договора, той предоставил парична гаранция за своето управление в размер на сумата от … лв. На 18.09.2008 г. с решение по протокол № РД-21-305 се учредява "Български Енергиен Холдинг" ЕАД с едноличен собственик на капитала държавата, като тя прехвърля собствеността на всички свои акции от капитала на ответното дружество "Мини Марица Изток" ЕАД на новоучреденото търговско дружество. На 13.02.2009 г. е приет нов устав на ответното дружество, поради което ищецът подписва нови договори за възлагане на управлението на неизпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество. С решение по точка 11.16.1 от протокол N 6-2009/21.12.2009 г. на Съвета на директорите на БЕХ- ЕАД ищецът е освободен като член на Съвета на директорите на "Мини Марица Изток" ЕАД, без същият да е освободен от отговорност. Това обстоятелство също не е спорно, тъй като сам ищецът го твърди в исковата си молба. Ищецът е заличен в Търговския регистър като член на Съвета на директорите на дружеството на 05.01.2010 г.

 

        Съгласно чл.26 от договора за управление, сключен между страните, дадената гаранция се връща на члена на съвета след прекратяване на договора за управление и след решение на ответника "Мини Марица Изток" ЕАД за освобождаването на ищеца от отговорност. Този текст е възпроизведен и в последващите договори. Текстът е изричен и ясно сочи, че елементите от фактическият състав са два- освобождаване от длъжност и освобождаване от отговорност. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което липсата на една от тях не позволява настъпването на правните последици, предвидени в тази договорна клауза, а именно връщане на платената гаранция. Няма значение, че за времето на действието на договора за възлагане на управление, както и след прекратяването му срещу ищеца не са предявявани някакви претенции, жалби и оплаквания във връзка с изпълняваната от него длъжност при ответното дружество, тъй като страните по договора не са уговорили такава липса да бъде основание за връщане на парите. Освен това съдът не би могъл нито да замести волята на едноличния собственик на капитала да освободи или не от отговорност член от съвета на директорите, нито да я промени. Едноличният собственик на капитала е действал в кръга на своята компетентност съобразно устава и закона. Негова е преценката за освобождаване или не на членовете на съвета на директорите от отговорност и това е само една правна възможност. Дали ще упражни това правомощие /да освободи от отговорност член на Съвета на директорите/ е въпрос по целесъобразност и поради това решението не подлежи на съдебен контрол /в този смисъл: Р 889- 2005- ІІ т.о., Р от 24.11.2005 г. по т.д. № 345/05 г.- І т.о., Р от 27.12.2006 г. по т.д. № 822/05 г. на ІІ т.о. на ВКС/.

 

        Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да установи основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума. В случая това основание не е спорно- след като решението е ищецът да не бъде освобождаван от отговорност, то той не може да претендира успешно връщане на дадената от него сума като гаранция, поради което искът му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Същото се отнася и до претенцията за лихва за забавено плащане.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                               Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 160 от 18.10.2013 г., постановено по гр.дело № 130/2013 г. на Радневския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.З., ЕГН **********,***, срещу „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево, ЕИК 833017552, със седалище и адрес на управление: гр.Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на …лв. /…лева/, представляващо парична гаранция по договор за управление № 4/11.01.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 27.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и вземане в размер на …лв. /…стотинки/, представляващо лихва за забавено плащане за периода от 06.01.2010 г. до 27.12.2012 г., произтичащи от договор за управление № 4 от 11.01.2007 г. , въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № 821 от 27.12.2012 г. по ч.гр.дело № 879/2012 г. на Радневския районен съд, като неоснователни.

 

        Решението е окончателно.

 

                                                          

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                       2.