Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 56/13.02.2014 г.                                                   Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                          ­­ІІ   Граждански състав

На двадесет и първи януари                                       Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1495 по описа за 2013 година

 

  Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от въззивницата Ж.С.Л. чрез  процесуалния й представител – адв. В.Ц. ***, с която обжалват решение № 96/18.07.2013г. постановено по гр. дело № 46/2013г., по описа на Радневския районен съд, с което частично са уважени предявените от Ж.С.Л., против Рудник “Т.” с. Т., клон на Мини “М. И.”ЕАД-Р. искове по чл. 200 КТ, за присаждане неимуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука. Въззивницата не е доволна от така поставения съдебен акт в частта, касаеща предявените искове, в която същите са отхвърлени, поради което в законоустановения срок обжалва постановеното първоинстанционно решение, в която искът за претърпени имуществени вреди е отхвърлен над сумата от 431.82 лв. до претендирания размер, както и в  частта, в която искът за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 2 700.00 лева, до пълния претендиран размер. Считат, че постановеното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и е необоснован.

 

Мотивите на съда били противоречиви при определяне размера а дължимото обезщетение, представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.10.2011г. до 28.03.2012г. и полученото обезщетение по КСО и възприетото заключение на назначената пред районния съд съдебно-икономическа експертиза, въз основа на която съдът е изградил своите изводи относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за процесния период.

 

Твърдят, че съдът неправилно е преценил по отношение на предявения иск за присъждане на имуществени вреди при преценката размера на обезщетението за претърпени вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди, че претенцията на ищцата за неимуществени вреди в претендирания размер посочен в исковата молба – не съответства на доказаните и претърпени болки и страдания вследствие на трудовата злополука. Съдът е приел, че ищцата имала предишни заболявания, поради което не била в идеално здраве и преди злополуката, макар и призната за трудова, не била свързана с условията на труд. 

 

По този начин твърдят, че съдът е направил незаконосъобразни и неправилни изводи, за да постанови своето решение. Сочат, че първоинстаницонният съд не бил обсъдил изцяло събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, установяващи претърпените от ищцата болки и страдания в различните периоди, в които е протичало лечението и възстановяването и след травмата. Не било взето предвид и лечението на ищцата , необходимостта да ползва чужда помощ, както и продължителния възстановителен период и процедури, последващи интервенции и нейните преживявания свързани с тях. Съдът не бил отчел и получените усложнения при ищцата вследствие на претърпяната трудова злополука, която е получила “остеопороза тип “Зудек”. Посочените от съда предишни заболявания при ищцата е релевантно за конкретния случай, предвид липсата на каквито и да било причинно следствена връзка между предходното й състояние и настъпилото увреждане на ищцата, нейното лечение и последвало усложнение.

 

Ищцата не е доволна от така определения с първоинстанционото решение размер на обезщетението свързано с трудовата злополука -3000 лева, като счита, че тази сума не съответства на действителните преживени негативни последици от трудовата злополука, които тя е претърпяла до момента на приключване устните състезания по спора. Счита, че определеният размер за репариране на претърпените неимуществени вреди е несправедлив, поради което моли да бъде определен такъв размер на обезщетението, съразмерно с установените по делото факти.

 

Въззивницата счита, че дължимото обезщетение за имуществени вреди следва да бъде определено като разлика между брутното трудово възнаграждение на ищцата за процесния период без да бъде облагано и намалявано с данъци и осигурителни вноски, възлизащо на 11 482.89 лева, намалено с полученото от нея обезщетение от ДОО в размер на 8 462.26 лева, която разлика възлиза на сумата от 3 020.63 лева, определена и от вещото лице в т. 4 от назначената по делото в РС съдебно-икономическа експертиза.

 

Не прави искане за събиране на нови доказателства.

 

Не претендира за присъждане на направени разноски по делото.

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Рудник “Т.” с. Т., община Р., област С. – клон на Мини “М.” ЕАД – гр. Р., чрез юрисконсулт и пълномощник Р.М., като считат постановеното първоинстанционно решение за правилно, обосновано и при спазване на всички процесуални изисквания, с което заявяват, че  ищцата е претърпяла злополука на 01.10.2011г., която е призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Считат, че правилно районният съд е определил размера на имуществените вреди – пропусната полза, като разлика между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала през исковия период и действително получено от нея обезщетение за временна нетрудоспособност през този период. Считат, че изложените доводи от въззивницата във въззивната й жалба относно определения от първостепенния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3 000 лева  че било ниско по размер, въззиваемия счита, че  изложените доводи не съответстват на събраните по делото доказателства и изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза.

 

От заключението на назначената пред съда съдебно-медицинска експертиза е установено че болничното лечение на ищцата и възстановяването й като период след счупване на крака, е нормален за този вид травма-счупване и въззивницата се е възстановила  нормални за заболяването й срокове, без усложнения или нужда от допълнителна – извънредна интервенция.. Изрично е заключението на вещото лице, че въззивницата след проведеното болнично лечение движението на крака й е било възстановено напълно /т.3 от заключението на в.лице/, като в. лице сочи, че остеопороза тип “Зудек” се развива вследствие на обездвижването на крайника по повод счупването му, което не било рядко явление при такива травми, които били лечими и преминавали в рамките на една година. От това следва, че твърденията на въззивницата не отговарят на действителното положение и се опровергават от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

 

Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърди решението на РС-Р. като правилно и законосъобразно.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

   

       Въззивницата Ж.С.Л. – редовно и своевременно призована, не се явява по делото, вместо нея се явява пълномощникът й адв. В.Ц., която взема становище, че въззивнага жалба се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното решение в атакуваната му част следва да бъде отменено в тази му част, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по делото от 21.01.2014г.

 

Въззиваемият Рудник “Т.” с. Т., клон на Мини “М.” ЕАД гр. Р., редовно и своевременно призован, явява се юриск. Р.М., която взема становище по въззивната жалба на жалбоподателката, че същата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение.  Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както пред първата, така и пред въззивната инстанции.

 

Третото лице-помагач „Застрахователна компания У.” АД, със седалище и адрес на управление гр.С. – редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Въззивният съд намира, че правилно е била установена фактическата обстановка пред първоинстанционния съд.

 

Третото лице помагач Застрахователна компания “У.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., съответно вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК под № ...., представлявано от Изпълнителен директор Г. А. Г. и от Изпълнителния директор Г.П. Д.., в качеството си на ответник по обратния иск са изплатили обезщетение на въззивницата видно от представената полица с № .... по условията, посочени в приложения по делото застрахователен договор. Застрахователната компания е образувала преписка по щета под №.... В изпълнението на задължението си, компанията е изплатила обезщетение съгласно лимита по полицата за всяко увредено лице на въззивницата Ж.Л. в размер на 300,00 лева. По това обстоятелство страните не спорят по делото. В тази връзка първостепенния съд е отхвърлил обратния иск, заедно със законните последици от това против ответника по този иск ЗК “У.” АД гр.С.. В тази му част Решението на първостепенния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.

 

Не се спори също така между страните, а и от представения трудов договор се установява, че въззивницата Л. е заемала длъжността ”Ръководител движение I степен” в ответното дружество Рудник “Т.” с. Т., клон на Мини “М.” ЕАД гр. Р. и е получавала основното си месечно трудово възнаграждение в размер на 1037лв. и допълнителни трудови възнаграждения за прослужено време, нощен труд, извънреден труд и др., с постоянен характер, формиращи брутно трудово възнаграждение в размер на 2391, 16 лв.

 

От представените по делото доказателства, се установява, че на процесната дата 01.10.2011 год. в края на работния ден, в 19,35 часа, жалбоподателката е претърпяла трудова злополука. При слизане по бетонните стълби от гаровата площадка в гара Раздела внезапно политнала от първото стъпало и  паднала по стълбите до междината площадка. При опит да се изправи изпитала силна болка, като десният й крак силно се деформирал. След преглед в здравно заведение се установило,  че има  фрактура с патологични костни крепетации. Наложило се незабавно оперативно лечение. На 02.10.2012г. въззивницата е претърпяла операция на дясната глезенна става с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. В тази връзка същата е  претърпяла болки и страдания и е била поставена пред сериозни изпитания. Била е изписана от лечебното заведение на 07.10.2011г., с препоръки да ходи с патерици без да натоварва оперирания крак два месеца. Въпреки операцията, въпреки провежданото медикаментозно лечение и рехабилитация, кракът й бил с постоянен отток и постоянни болки. Проведени са били редица изследвания за установяване на причината за постоянния отток и болка. Възникнали са и съмнения и клинични данни за болест на З., представляваща заболяване възникващо след прекарана травма в областта на крайниците, преминаваща през няколко стадия - „остро възпаление”, „дистрофия” и „атрофия”. Въз основа на проведените изследвания в Център по Остеопороза гр.С. през месец март 2012г. е било направено заключение, че е налице „Остеопороза на десен крак” — вероятно З. тип след претърпяна фрактура, с препоръка за специфична терапия предвид наличните клинични рискови фактори. Повторното изследване било направено през месец юли 2012г., като заключението отново било същото - Остеопороза на десен крак след претърпяна фрактура. Насочена е била към специалист - ортопед, в чийто заключение от 30.07.2012г. било отбелязано: ”Палпаторна болка по предния аспект на ходилото с леко изразен оток в зоната - клинични данни за остеопороза и болест на З. в регрес”.

Съдът намира, че по делото няма спор между страните досежно фактите и обстоятелствата, обосноваващи отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, поради което следва да се приеме установена и доказана фактическа обстановка - че възивницата е в трудово правоотношение с ответника и че същата е пострадала при настъпилата на процесната дата 01.10.2011год. трудова злополука.

 

Също така въззивният съд следва да отбележи, че по надлежния ред същата злополука е определена като трудова и за работодателя е възникнало задължението да обезщети пострадалия си работник за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, на основание чл. 200 КТ. Трудова злополука, според чл. 55 КЗОО, се явява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа. Безспорно е налице внезапно увреждане, което е станало през работното време, както правилно е отразено и в акта за трудовата злополука. Следователно, безспорно е възникването на предвиденото в чл.200 КТ задължение за възстановяване на вредите, породени от настъпването на професионалния риск - трудова злополука. Тази отговорност на работодателя - в случая на въззиваемия, има социално предназначение - пострадалият работник да получи по-пълно възстановяване на претърпените от него вреди и осигурява засилената закрила на живота и здравето му. Настъпването на трудовата злополука означава, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 275, ал. 1 КТ - да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на настъпилите вреди, независимо от вината му, като отговорността му е безвиновна. Отговорността се разпределя между Обществено осигуряване и работодателя. Следователно, работодателят дължи обезвреда на имуществените вреди, представляващи разликата между действително претърпените имуществени вреди и полученото обезщетение от общественото осигуряване, както и на претърпените морални вреди от работника.

 

От допуснатите и събрани по делото от първостепенния съд доказателства се установява по безспорен начин, че в следствие на злополуката, ищцата е загубила възможността да извършва активна трудова дейност, респективно да получава трудово възнаграждение за периода от настъпване на злополуката от 01.10.2011 год. до датата 28.03.20121 год. За този период въззивницата Л. е получила обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО в размер на общо 300 лв. изплатено й от РУСО С.. При определяне на обезщетението се взема предвид разликата между трудовото възнаграждение, което би получила и полученото обезщетение по КСО. Съгласно приетата като доказателство по делото от първостепенния съд ССЕ, която и въззивният съд възприема като компетентно изготвена, размерът на брутното трудовото възнаграждение на ищцата, което би получила за процесния период е сумата от 8 894, 08 лв., представляваща общата сума на трудовите възнаграждения, които лицето би получило за периода, ако не е било в болнични поради трудовата злополука. От тази сума следва да се приспадне общата сума на полученото обезщетение поради временна нетрудоспособност  - 8 462, 26 лв. Разликата между 8 894, 08 лв. и 8 462,26 лв., в размер на 431, 82 лв.   е пропуснатата полза за ищцата. С това се е обеднила реално в резултат на невъзможността да полага труд по трудовото си правоотношение, което е приел в мотивите си и първостепенния съд.

 

По този начин, ищцата е претърпяла имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от датата на увреждането 01.10.2011 г. до 28.03.2012 г., като според съдебно-икономическата експертиза, общият размер на неполучените доходи като чиста сума за получаване с удържаните вноски за данъци и осигуровки е 431, 82 лева, която сума е била приета и от първостепенния съд. Съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, работодателят дължи разликата между причинените вреди и обезщетението по общественото осигуряване. В тази връзка въззивният съд счита, че неправилно е бил определен от РС-Р. размерът на дължимото обезщетение по чл.200, ал1 и ал.2 от КТ.

 

В тази насока въззивният съд намира, че е налице известно противоречие в мотивите на РС-Р. относно определянето на размера на дължимото на въззивницата обезщетение, представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение на същата за периода от 01.10.2011г. до 28.03.2012г. и полученото обезщетение по КСО и възприетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, въз основа на която съдът е изградил своите изводи относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за процесния период.

 

В този смисъл видно от мотивите на първостепенния съдебен акт, решаващият съд правилно е определил, че дължимото обезщетение следва да бъде изчислено на база брутното трудово възнаграждение на ищцата, която тя би следвало да получи за периода от 01.10.2011г. до 28.03.2012г., но видно от заключението на съдебно икономическата експертиза брутното трудово възнаграждение е в размер на 11 482.89 лв., а не както неправилно съдът е посочил в своя съдебен акт в размер на 8 894.08 лв.

 

Сумата от 8 894.08 лв. представлява нетното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за процесния период по време на изпълнение на трудовите си задължения, определено на база брутното трудово възнаграждение, намалено с дължимите съгласно КСО, и ЗДДФЛ осигурителни вноски и данъци.

 

В конкретния случай и при определяне на дължимото обезщетение по чл.200 от КТ, нетното трудово възнаграждение не може и не следва да бъде базата за определяне на размера на претърпените вреди, като този извод следва от нормата на чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ, чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно които върху обезщетението по чл.200 от КТ не се дължат данъци и осигуровки.

 

Противното разрешение, а именно определяне на обезщетението като разлика между намаленото с дължимите осигуровки и данъци брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна не работоспособност (така както е определено в постановения съдебен акт в размер на 8 894.08 лв., а не в размер на 11 482.89 лв.) противоречи както на мотивите на съда, така и на задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение под № 258 от 20.02.2013г. на ВКС по гр.д.№ 81/2013г., IV го, ГК. и Решение № 335 /неправилно във въззивната жалба е посочено решение № 355/ от 10.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1230/2010г., IV го, ГК. Според същото решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК обезщетението следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, дължимо през исковия период за длъжността упражняването на която от ищцата е довело до увреждането на здравето й, а не на базата на чистото възнаграждение /след приспадането на дължимите данъци и осигурителни вноски/. Като постановено по реда на чл. 290 ГПК това решение е задължително за съдилищата в републиката.

 

Дължимото обезщетение за имуществени вреди следва да бъде определено като разлика между брутното трудово възнаграждение на ищцата за процесния период (без да бъде облагано и намалявано с данъци и осигурителни вноски), възлизащо на 11 482.89 лв., съответно и намалено с полученото от нея обезщетение от ДОО в размер на 8 462.26 лв., която разлика възлиза на сумата от 3 020.63 лв., определена и от вещото лице в т.4 от Заключението на съдебно икономическата експертиза- първи вариант.

 

По отношение на предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, въззивният съд възприе следното:

Преценяйки размера на обезщетението за претърпени следствие на трудовата злополука неимуществени вреди съдът е приел, че претенцията на ищцата за неимуществени вреди в претендирания с исковата молба размер не съответствува на доказаните болки и страдания, които не са били в повече от нормалното за това счупване, както и че не съответствува на периода на болничното лечение и възстановяването й, през които ищцата е била във временна неработоспособност. Този извод съдът е направил единствено и въз основа на съдебно медицинската експертиза, без да бъдат обсъдени останалите, събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства. Прието е също така, че ищцата е имала предишни заболявания, поради което не била в идеално здраве и преди злополуката, както и че самата злополука, макар и призната за трудова не е свързана с условията на труд.

Така направените изводи сочат на необоснованост при постановяване на първостепенното съдебно решение.

 

Решаващият съд не е обсъдил събраните в хода на производството гласни доказателства, установяващи претърпените от ищцата реални болки и страдания в различните периоди, в които е протичало лечението и възстановяването на ищцата. В този смисъл не са взети предвид събраните в хода на производството гласни доказателства, съдържащи конкретни факти относно лечението на въззивницата и нуждата от чужда помощ, продължителния възстановителен период и процедури, последващи интервенции и нейните негативни преживявания, свързани с тях.

 

В тази насока видно от показанията на свидетелката М.К. М., разпитана пред първостепенния съд, след злополуката въззивницата е била трудно подвижна, което налагало постоянно да има хора при нея, тъй като не можела да става сама. Около година продължило това състояние, при което трудно се придвижвала. Когато била в болничното заведение, не можела сама да става и искала помощ от друг човек, за да може да стане. След операцията лечението продължило доста дълго и много средства се дали за лекарства. Свидетелката е виждала раната като кракът на пострадалата е бил постоянно с оток и тя развивала понякога и температура поради това. Когато била при нея в къщи й слагала лед на крака, за да се облекчат малко болките, а отделно пиела и много лекарства. Също така свидетелката си спомня, че студеното време влияело много зле на въззивницата, което налагало дълго време да не излиза от къщи. Знае, че при операцията й сложили метални планки и пирони, понеже мислела, че има три счупвания на самия крак. Също така като се върнала от работа отново й било много трудно, защото все още била с тези метални пластини в крака, а работата им била много специфична, свързана със слизане и качване от различни автобуси и други превозни средства, което допълнително натоварвало жалбоподателката. Освен това, кракът й често се подувал, което също било много неприятно.

 

Също така не е отчетено значението на факта на възникналото усложнение в здравословното състояние на ищцата следствие на претърпяната злополука - Остеопороза тип „З.”, липсата на данни за успешното му преодоляване в посока оздравяване, значението на това заболяване за самата ищца с оглед нейната възраст и възможностите за оздравяването й с оглед възрастта.

Освен това наличието на предходни заболявания на въззивницата ирелевантно за конкретния случай предвид липсата на каквото и да било причинно следствена връзка между предходното й състояние и настъпилото увреждане на ищцата, нейното лечение и последвалото усложнение.

Обстоятелството, че злополуката не е свързана с условията на труд (който извод не може да бъде споделен, предвид обстоятелството, че злополуката е настъпила на територията на ответното дружество) не изключва и не редуцира размера на отговорността, поради което изложеният в този смисъл извод противоречи на приложимия закон, в случая на чл.201 от КТ.

Определеният от първостепенния съд размер на претърпените неимуществени вреди - 3000.00 лв. Окръжният съд счита, че не съответствува на действителните преживени негативни последици от трудовата злополука, които жалбоподателката тя е претърпяла до момента на приключване на устните състезания по спора. Според настоящата инстанция определеният размер за репариране на претърпените неимуществени вреди е несправедлив и занижен, поради което същият следва да бъде завишен в размер на 5 000 лева, съразмерно установените по делото факти и доказателствата. Тъй като е изплатено обезщетение от застрахователя в размер на 300 лева, то този иск следва да бъде уважен до размера на 4700 лева, като останалата му част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази му част. Въззивният съд при определяне размера на обезщетението взема предвид и обстоятелството, че ищцата почти напълно се е възстановила от травмата и може отново да се движи нормално, според заключението на съдебно-медицинската експертиза.

     

Въззивният съд намира, че също така обжалваното решение на РС гр.Казанлък се явява неправилно и в частта му за разноските, тъй като на практика и с оглед на гореизложените подробни съображения и доводи се уважава в по-висок размер иска на въззивницата и ищца, както по отношение на претърпените имуществени вреди от трудовата злополука, така и по отношение на неимуществените такива.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата, направените  от последната разноски по делото пред всички съдебни инстанции както следва: пред първата инстанция, съразмерно уважената част на иска както следва: Разноските на ищцата възлизат на 600 лв. пред първоинстанционния съд  за адв. възнаграждение /л.22 от първоинстанционното дело/ платено от ищцата, и още 600лв. за въззивната инстанция, като за заплащането им са представени и два брой фискални бонове пред въззивния съд и съобразно договор за правна помощ № 051157/04.07.2012г. /на лист. 19 от настоящото в.гр.д.№ 1495/2013г., по описа на ОС-С./.

 

Пред първоинстанционния и пред настоящият въззивен съд е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от пълномощникът на въззиваемия – юриск. М., по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по отношение на което настоящият съд намери за установено следното:

Съобразно специалната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г, за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по граждански дела възнагражденията са следните: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.) за трудови дела - 150 лв. По дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Договорът за правна помощ сключен между въззивницата Л. и адв. П. съобразно цитирания по-горе договор за правна помощ е сключен на 04.07.2012г., като въззивният съд намира, че се касае за обикновен т. спор по чл.200 от КТ, а не за дело за отмяна на уволнение и възстановяване на работа.

В конкретния случай въззивния съд счита, че не следва да намери приложение § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради следните съображения: Това е така тъй като уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до размера, посочен в наредбата по чл. 36 от ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законовата делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 от ГПК няма. Поради това правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не следва да се прилага. Висшия адвокатски съвет може да определи законно минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за това го е овластил Законът за адвокатурата, но не може да нормотворства по въпроса какви правомощия има съда при прилагането на ГПК. Поради това при прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата, а може да намали този размер до регламентирания с наредбата минимум. В същият смисъл се явява и новоприетото ТР под № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г./т.16 от същото/ с докладчици Елеонора Ченачева и Албена Бонева.

В тази насока въззивният съд счита, че възнаграждението от 1200 лева, посочено в писмения договор за правна защита и съдействие, както и в двата посечени по-горе фискални бонове следва да бъде намален до размера на 150 лева, съобразно чл.78, ал.5 от ГПК. Общата сума на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на въззивницата пред двете съдебни инстанции възлиза на 300 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ отчасти Решение № 96/18.07.2013г., постановено по гр. дело № 46/2013г., по описа на Районен съд - гр. Р. в частта му, в която РС-Р. Е ОСЪДИЛ  Рудник “Т.”, с. Т., община Р., област С., клон на Мини „М.” ЕАД- гр. Р., с  ЕИК ..., представлявано от Д. К. Ч. – управител,  да заплати на Ж.С.Л., с ЕГН **********, с адрес:***,  и със съдебен адрес: гр. С., ул. “Ц.” № ., ет. ., офис. “Адвокатско сдружение П., А., Ц.” на основание чл.200, ал.1, вр. с чл.200, ал.2, ал.3 от Кодекса на труда за сумата над размера от 431,82 лева, до отхвърления размер на 3020.63 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващо разлика между брутното трудовото за възнаграждение и полученото обезщетение по КСО, за периода от увреждането 01.10.2011г., до 28.03.2012г., както и в частта му, с което Е ОСЪДИЛ  Рудник “Т.”, с. Т., община Р., област С., клон на Мини „М.” ЕАД- гр. Р., с  ЕИК ..., представлявано от Д. К. Ч. – управител, да заплати на Ж.С.Л., с ЕГН **********, с адрес:***,  и със съдебен адрес: гр. С., ул. “Ц.” № ., ет. ., офис. “Адвокатско сдружение П., А., Ц.” на основание чл.200, ал.1, вр. с чл.200, ал.2, ал.3 от Кодекса на труда за сумата над размера от 2700 лева до размера на 4700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от Ж.С.Л. – с посочени по-горе данни, вследствие на заболяването, причинено от трудова злополука, претърпяна на 01.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2011г. до окончателното й изплащане, както и в частта му за присъдените разноски в полза на въззивницата Ж.С.Л. с посочени данни в размер на сумата от 328 /триста двадесет и осем/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тези му части, и вместо това  ПОСТАНОВЯВА :

 

 ОСЪЖДА  Рудник “Т.”, с. Т., община Р., област С., клон на Мини „М.” ЕАД- гр. Р., с  ЕИК ..., представлявано от Д. К. Ч. – управител,  да заплати на Ж.С.Л., с ЕГН **********, с адрес:***,  и със съдебен адрес: гр. С., ул. “Ц.” № ., ет. ., офис. “Адвокатско сдружение П., А., Ц.” на основание чл.200, ал.1, вр. с чл.200, ал.2, ал.3 от Кодекса на труда допълнително и сумата от 2588.81 лева /две хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 81 ст./ - обезщетение за имуществени вреди, представляващо разлика между брутното трудово възнаграждение и полученото обезщетение по КСО от същата, за периода от увреждането 01.10.2011г. до 28.03.2012г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над дължимите 3 020.63 лева /три хиляди и двадесет лева и шестдесет и три ст./ до размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди от 5780.51 лева /пет хиляди седемстотин и осемдесет лева и 51 ст./, като недоказан в тази му част.

  ОСЪЖДА  Рудник “Т.”, с. Т., община Р., област С., клон на Мини „М.” ЕАД- гр. Р., с  ЕИК ..., представлявано от Д. К. Ч. – управител,  да заплати на Ж.С.Л., с ЕГН **********, с адрес:***,  и със съдебен адрес: гр. С., ул. “Ц.” № ., ет. ., офис. “Адвокатско сдружение П., А., Ц.” допълнително и сумата от 2000 /две хиляди/ лева,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от Ж.С.Л., вследствие на заболяването, причинено от трудова злополука, претърпяна на 01.10.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2011г., до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата му част над дължимите 4700 /четири хиляди и седемстотин/ лева до пълния претендиран размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, като неДОКАЗАН в тази му част.

ПОТвърждава Решение № 96/18.07.2013г., постановено по гр. дело № 46/2013г., по описа на Районен съд гр. Р. в останалата му част.

ОСЪЖДА Рудник “Т.”, с. Т., община Р., област С., клон на Мини „М.” ЕАД- гр. Р., с  ЕИК ..., представлявано от Д. К. Ч. – управител,  да заплати на Ж.С.Л., с ЕГН **********, с адрес:***,  и със съдебен адрес: гр. С., ул. “Ц.” № ., ет. ., офис. “Адвокатско сдружение П., А., Ц.” сумата от сумата от 300 /триста/ лева, разноски за производството пред първата и въззивната инстанции за адвокатско възнаграждение, по съразмерност.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез ОС-С., при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                  2.