Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 73/26.02.2014 г.                                                   Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                          ­­ІІ   Граждански състав

На двадесет и първи януари                                       Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1496 по описа за 2013 година

 

  Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от въззивника “Т. с. П.” ЕООД с. Б., представлявано от управителя К.Г.К. и чрез процесуалния им представител – адв. П.К. ***, с която обжалват решение № 23/13.06.2013г. и допълнително решение към него от 05.11.2013г. на РС-гр. Ч., постановени по гр. дело № 301/2012г., по описа на същия съд, като считат, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и постановено при допускане на груби процесуални нарушения. Твърдят, че не съществува спор между страните, че процесното МПС-товарен автомобил "Волво Ф 10-49" е престояло на територията на стоковото тържище собственост на Тържище с. П., находящо се в с. П., община Б., област С.. Въззивникът сочи, че е възникнал спор относно дължими такси за пребиваването на процесното МПС на територията на стоковото тържище, охраната тържището е била възпрепятствана ищеца да изведе превозното средство от тази територия до заплащане на дължимите суми. Считат също така, че постановеното решение от РС-Ч. е неправилно, тъй като е доказано, че претендираните увреждания по процесното МПС  и присъдените имуществени вреди на стойност  5000 лева са в пряка причинно-следствена връзка с действията на охраната на стоковото тържище, не допускайки това МПС да напусне района на тържището. Не било доказано, че служители на тържището са нанесли претендираните имуществени вреди по процесното МПС при и по повод изпълнение на възложената им работа от ответникът Не са събрани доказателства, че  всеки собственик сам следва да се грижи и пази имуществото си, намиращо се на територията на стоковото тържище. Поради това считат, че ищецът не е положил дължимата грижа към своето имущество, както и не е могъл да определи периода в който са нанесени претендираните щети. Считат, че решението е неправилно и по отношение на предявения иск за пропуснати ползи на стойност 4000 лева. Предвид сключения предварителен договор за покупко-продажба на тов. Автомобил от 10.04.2012г. двете страни са се договорили в т.1, че “товарният автомобил се продава в такова състояние, в каквото се намира в момента на продажбата”. В договорът няма клауза, че купувачът има право да се откаже, ако при огледа се констатират липси. От това следва, каквито и други уговорка да е имало между страните, те не са били писани в договора и  следвало договорът да бъде изпълнен. В противен случай неизправната страна е следвало да си понесе санкцията за неизпълнен договор.

Твърдят, че пропуснатите ползи са в резултат на не упражняване на дейност от страна ищеца, тъй като МПС е било задържано от тържището с. П. тъй като не било доказан по никакъв начин размера на претендираните пропуснати ползи, както и за какъв период от време са те. В този смисъл били и показанията на разпитаните пред районния съд свидетели.

Въззивникът счита, че постановеното решение от първоинстанционния съд е необосновано, неконкретизирано и порочно, тъй като е постановено при грубо нарушаване на правните норми. РС е допуснал изменение на исковата претенция-  увеличаване на размера на предявения иск по чл. 214 от ГПК, в отсъствие на ответника, без да задължи ищеца да направи това изменение в писмена молба и без съда да поиска становище от ответника. Това  си действие съдът е довел до ограничаване правото на защита на въззивника.

Въззивникът моли предвид изложеното, да бъде отменено изцяло постановеното решение и допълнителното решение към него на РС-Ч., постановени по гр. дело № 301/2012г. по описа на същия съд, като неправилни и необосновани и бъде постановено ново, с което да се отхвърлят предявените искове от “Ф. Н.” ЕООД със седалище гр. =, представлявано от управителя А.А.М., да заплати на “Тържище с. П.” ЕООД, със седалище на управление с. Б., ул. “С.” № .-., община Б., област С. – направените разноски пред двете инстанции.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Т. М. ***, като пълномощник на “Ф. Н.” ЕООД – гр. Плевен, представлявано и управлявано от А.А.М., като считат постановеното първоинстанционно решение за правилно, обосновано и при спазване на всички процесуални изисквания, с което решение е осъдена Тържище с. П. да заплати на въззиваемия нанесените имуществени и неимуществени вреди в размер на 9 150 лева, от които сумата 5 000 лева мораторна лихва от имуществените вреди и 4000 лева – за пропуснати ползи, както и 150 лева мора торна лихва от датата на поканата – 16.05.2012г., до момента на подаване на исковата молба 18.07.2012г., както и законната лихва от момента на подаване на исковата молба  до окончателното заплащане, както и е осъдил “Тържище с. П.” ЕООД за направените съдебни и деловодни разноски – адвокатски хонорар в размер на 400 лева, платена държана такса в размер на 285 лв. и депозит за в. лице в размер на 270 лева.

 

 Считат, че постановеното решение на РС Ч. е обосновано и правилно както в частта касаеща нанесените имуществени вреди, така и в частта за пропуснатите ползи.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Претендират за присъждане на разноските за адвокатски хонорар и разноските направени пред въззивната инстанция.

 

       Въззивникът “Тържище - село с. П.” ЕООД село Б., редовно и своевременно призован, не изпращат представител по делото, но са депозирали писмена молба-становище по същото, с която вземат становище, че въззивнага жалба се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното решение на РС-Ч. следва да бъде изцяло отменено, по съображения подробно изложени в същата молба – становище с вх. № 603/17.01.2014г. при ОС-Стара Загора.

 

Въззиваемият “Ф. Н.” ЕООД гр. П., представлявано от Управителя си и едноличен собственик А.А.М. редовно и своевременно призовани, явява се адв. Т.М., която взема становище по въззивната жалба на жалбоподателя, че същата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, а да бъде потвърдено решението на РС-Ч., ведно с всички законни последици от това.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Въззивният съд намира, че правилно е била установена фактическата обстановка пред първоинстанционния съд, а именно:

 

Между страните по делото не се спори, че процесният товарен автомобил – В. Ф 10-49, тип - ФУРГОН, цвят - бял/зелен с рег.№ ЕН = АМ е бил собственост на въззиваемото дружество, което се установява и от представеното свидетелство за регистрация на превозното средство пред първостепенния съд.

 

Между страните по делото не се спори също така, че „ТЪРЖИЩЕ с.с. П.” ЕООД, ЕИК:200886865, със седалище и адрес на управление – село Б., община Б., област С., с управител А.А.М.,***– Б.Д., видно и от Удостоверение изх.№ ...... год. на Агенцията по вписванията.

 

   Не е спорно, че тържището е имало утвърден Правилник за организацията, дейността, вътрешния ред и охраната на стоковото тържище, като при стопанисването и управлението му са се събирали входни такси, утвърдени с Решение № 284/10.03.2010 год. на Общински съвет Б.Д..

 

    Между страните по делото не се спори, че през периода от 08.11.2010год. до 17.04.2012 год. включително, процесното МПС се е намирало на територията на стоковото тържище с. П..

 

    Безспорно е също така, че с влязло в сила Решение от 07.01.2013 год. по гражданско дело № 6303/12 год. по описа на П. районен съд е бил отхвърлен предявеният от „ТЪРЖИЩЕ с.с. П.” против „Ф. Н.” ЕООД иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 2100 лева, представляваща обезщетение за ползването на стоковото тържище в с.с. П., през периода от 08.11.2010 год. до 17.04.2012 год. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

    За изясняване на спорните обстоятелства по делото пред първоинстанционния съд са били събрани и съответните гласни доказателства. В показанията на свидетеля Ц. И. Б. и свидетеля Й.В.М. се установява, че същите са работили съвместно с управителя на ищцовото дружество, като през лятото на 2010 год. били упълномощени и изпратени от последният да вземат процесното превозно средство. Свидетелите твърдят, че причина за това е било влошеното здравословно състояние на представляващия въззиваемото дружество, което му наложило да остави през 2010 год. процесния товарен автомобил на територията на тържището в с.с. П.. Свидетелите твърдят, че на място първият от тях привел камиона в движение, но бил спрян от служители на тържището да изведе превозното средство от територията му, тъй като те му казали, че собственика на автомобила дължал пари за паркинг за седем месеца, сума от около 2100 лева. Поради това свидетелят паркирал камиона близо до бариерата на входа на тържището (на 100 метра), заключил го, съобщил по телефона за случилото се на управителя на ищцовото дружество и се прибрал в гр.П.. Свидетелят Боянов твърди също в показанията си, че процесното превозно средство към онзи момент (лятото на 2010 год.) е било в перфектно техническо състояние, като с камиона фирмата си била вършила цялата работа. От показанията на този свидетел е видно, че през месец април 2012 год. заедно с управителят на ищцовото дружество отишли отново да приберат камиона от територията на тържището в  с.с. П., но констатирали, че превозното средство е обрано, като от него липсвали - пневматична система на процесния тежкотоварен автомобил, бутилка за въздух, три броя разпределителни кранове, липса на инсталация на акумулатор главен шалтер прекъсвач, странични стъкла, като камиона ставал само за скрап и не можел да се приведе в движение, поради което и не бил изведен от територията на тържището. Свидетелят твърди, че впоследствие управителят на ищцовото дружество извел камиона на буксир.

    От показанията на св.М. (разпитван три пъти в хода на първоинстанционното производство) става ясно, че с управителя на въззиваемото дружество били колеги, последният започнал да осъществява дейност на тържището в с.с. П. през 2009 год. като живеели в една квартира. Свидетелят твърди, че декември месец 2009 год. управителят на ищцовото дружество М. се разболял, което наложило да влезне за лечение в болница. Свидетелят твърди, че процесният камион бил оставен на средната алея на територията на тържището на 20-30 метра от собственият му автомобил. Свидетелят твърди, че забелязал липси по превозното средство два месеца преди да бъде изведено от територията на тържището, за което съобщил в телефонен разговор на М.. Свидетелят Мавродиев твърди, че е ползвал като склад процесното превозно средство, месец преди същото да бъде изведено от територията на тържището, като преди него го били ползвали и други търговци (посочени като „В. от С.и К. от х. села”). Свидетелят твърди, че камиона е бил в добро техническо състояние, тъй като собственика му пътувал с превозното средство до Р. и осъществявал дейността си с превозното средство. В показанията на свидетеля се съдържат данни, че липсите констатирани по превозното средство два месеца преди да бъде изведено от тържището са били от характер същото да не може да бъде приведено в движение. Твърди, че нямал ключ за превозното средство и ползвал само кабината отзад, като склад.

    От показанията на св.Първанов е видно, че провел преговори с управителят на ищцовото дружество М., за да закупи процесното превозно средство. Свидетелят твърди, че тъй като имали съвместна дейност с М. познавал добре камиона, като на 10.04.2012 год. сключили предварителен договор за покупко-продажба на превозното средство. Свидетелят твърди, че краят на март или началото на април 2012 год. съвместно с М. извършил оглед на процесното превозно средство на пазара в с.с. П. и като констатирал, че пневматичната система на камиона е разграбена, същият е ограбен и има много липси на части се отказал да го закупи.

    От разпитите на свидетелите Р.Д. и С.С.  се е установила и вътрешната организация и реда за начисляване на входните такси в тържището, както и че двамата свидетели са били в трудови правоотношения с ответното дружество. В показанията си св.Д. сочи, че един път е спрял шофьора, който бил дошъл да изведе процесният камион от тържището, тъй като собственика имал задължения към тържището. Свидетелят сочи в показанията си, че на датата на която не разрешил камиона да излезе от територията на тържището, превозното средство било паркирано срещу портала на свободно място. В показанията на свидетеля се съдържат сведения, че служителите на тържището не охранявали чуждо имущество. Тържището било оградено с телена ограда, имало нощна охрана, която охранявала имуществото на пребиваващите на тържището срещу заплащане, като процесното превозно средство не било охранявано. Свидетелят твърди, че на територията на тържището не е имало кражби, както и че процесното превозно средство било изкарано от територията на тържището на буксир.

 

Също така въззивният съд намира от представената и приета като доказателство по делото пред първостепенния съд автотехническа и оценъчна експертиза се установява, че липсата на цялата пневматична система на товарния автомобил, както и изброените в обстоятелствената част на експертизата липсващи детайли и части прави процесното МПС технически неизправно,  като не може да бъде задвижен двигателя му, както и да бъде задвижено от мястото си, като справедливата пазарна стойност на нови части и сходни такива за ремонта му възлиза на сумата от 4834.44 лева. Сочи се, че пазарната стойност на товарно транспортно средство от подобен тип и марка към 11.02.2013 год. е 19 294.24 лева или 16 217.74 лева, след възстановяване на ДДС.   

 

С оглед на съвкупната преценка на събрания пред двете съдебни инстанции доказателствен материал първоинстанционният съд е определели правилно и законосъобразно правната квалификация на спора, а именно: че предявеният иск може да се квалифицира по чл.49, вр.чл.45, ал.1  от ЗЗД. По правната си същност отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия (ищеца), вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД (ответникът) е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът или служителят да има вина за причинените вреди, както и причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди (Р-1088-08, ІV г.о.; Р-871-08, ІІІ г.о.).

          В случая от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че на процесното превозно средство В. Ф 10-49, тип - фургон, цвят - бял/зелен с рег.№ ЕН 6119 АМ - собственост на въззиваемото дружество са били причинени вреди - липса на цялата пневматична система на товарния автомобил, както и на други детайли и части, което е направило процесното МПС технически неизправно така, че да не може да бъде задвижен двигателя му, както и да бъде задвижено от мястото си, като справедливата пазарна стойност на нови части и сходни такива за ремонта му възлиза на сумата от 4834.44 лева (видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение).

 

          На второ място, първостепенният съд обосновано и мотивирано е приел, че вредите са причинени от лице в трудовоправни отношения с ответното дружество, а именно – св. .П.Д. (видно от показанията на същия свидетел). В случая следва да се посочи, че константната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката приемат, че не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците или служителите е причинил вредата (ППл на ВС № 7/1959 год.). По изложените съображения, съдът не намира, като правно релевантни възраженията, направени в писмената защита от ответното дружество, че ищецът не е могъл да докаже кой точно служител на ответника е възпрепятствал МПС да напусне територията на стоковото тържище.

          На трето място, РС-Ч. правилно и законосъобразно е приел, че вредите са причинени от физическо лице (св. Д.), на което въззивника „ТЪРЖИЩЕ с.с. П.” е възложил работа, изразяваща се в контрол на вътрешният ред на територията на тържището, т.е. вредите са причинени при или по повод на изпълнение на работата на посоченото лице. Съдът достигна до този извод, тъй като посоченият служител на ответното дружество е задържал (в изпълнение на задълженията си, видно от показанията му) процесното МПС на територията на тържището, но без да са налице предпоставките за право на задържане, предвидени в разпоредбите на чл.91 от ЗЗД и чл.315 от ТЗ.

 

          В тази насока съобразно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗЗД, който има изискуемо вземане във връзка със запазването, поддържането, поправянето или подобрение на чужда движима вещ или за вреди причинени от нея има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Настоящият въззивен съд намира, че такова изискуемо вземане в полза на въззивника не е налице, тъй като видно от горецитираното решение от 07.01.2013г. постановено по гр. дело № 6303/2012г. по описа на П.я районен съд    ,  искът на въззивника против въззиваемия по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 2 100 лева, представляваща обезщетението за ползване на “Тържището в село с. П.” през периода 08.11.2010г., до 17.04.2012г. е изцяло отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Освен това съобразно разпоредбата на ал. 2 когато предмет на задържането със стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване на неговото вземане. В конкретният случай стойността на процесния товарен автомобил неколкократно надхвърля претендираната от въззивника сума пред П. районен съд. Освен това, въззивният съд намира,  че е налице произнасяне, относно това право в главните мотиви на влязло в сила Решение от 07.01.2013 год. по гражданско дело № 6303/12 год. П.ят районен съд. Действително съществува спор между съдебната практика и доктрина, дали със сила на присъдено нещо се ползуват и т. нар. главни мотиви на решението или тя се ограничава само до въпроса, дали предявеното с иска материално гражданско право съществува или не съществува, като по въпроса е налице богата и противоречива съдебна практика. В по-старата си практика Върховният съд приема, че наред с диспозитива на съдебните решения влизат в законна сила и части от мотивите – ония мотиви, които се смятат като главни, като обосноваващи диспозитива, обуславящи постановеното решение (ТР 87–1954–ОСГК на ВС). Но по въпроса, кои мотиви могат да бъдат класифицирани като основни, Върховният съд не дава отговор. В по-новата си практика ВКС (ТР 1–2000–ОСГК на ВКС) възприема становището, че с такава сила се ползват само констатациите, относно спорното право. В случая с посоченото Решение от 07.01.2013 год. по гражданско дело № 6303/12 год. по описа на П. районен съд е бил отхвърлен предявеният от „ТЪРЖИЩЕ с.с. П.” против „Ф. Н.” ЕООД иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 2100 лева, представляваща обезщетение за ползването на стоковото тържище в с.с. П., през периода от 08.11.2010 год. до 17.04.2012 год. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. В основните си мотиви съдът е приел, че не са били налице предпоставките, предвидени в разпоредбите на чл.91 от ЗЗД и чл.315 от ТЗ за реализиране на право на задържане от страна на „ТЪРЖИЩЕ с.с. П.” на процесното МПС, поради това настоящият съдебен състав приема, че осъщественото от служител на ответното дружество-въззивник  задържане на процесното товарно превозно средство се противоправно и незаконосъобразно.

 

          Следва също така да се посочи, че макар към момента на задържане на превозното средство от служител на ищцовото дружество да не е било налице произнасяне на съда със сила на присъдено нещо, то в правната теория и практика е константно положението, че осъществявайки правото на задържане и имайки фактическа власт върху процесното МПС, ретинентът и въззивник („ТЪРЖИЩЕ с.с. П.”) е имал и задължения, свързани с опазването на тази вещ, тъй като нейното запазване е било от значение, не само за обезпечителният интерес на ретинента, на и за интересите на лицето, комуто тя трябва да бъде и ще бъде върната (ищцовото дружество-въззиваем). Всяко причиняване на вреди е противоправно, тъй като съществува общата забранителна норма на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В случая след като служител на ответното дружество при изпълнение на работата си е задържал процесното МПС да напусне територията на тържището, след което за периода в който е било задържано не е изпълнил задълженията си за запазване на целостта му, в състоянието в което е било при задържането и са били причинени вреди е налице противоправно деяние по смисъла на непозволеното увреждане.

          На следващо място, след като по това време и на това място, процесното превозно средство е било повредено така, че да не може да изпълнява функцията си, поради противоправно задържане от страна на лице, работещо в „ТЪРЖИЩЕ с.с. П.” и тъй като фактическите действия на служителя обуславят и вината му, това поведение на виновно и противоправно действие е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, поради което съдът счита, че е осъществен и последният елемент на деликта.

 

Съдът намира, че по делото няма спор между страните досежно фактите и обстоятелствата, обосноваващи отговорността на въззивника досежно имуществените вреди, тъй като същите се установяват по един категоричен начин от заключението на съдебната автотехническа и оценъчна експертиза, приета като доказателство от първостепенния съд и неоспорена от страните по делото.

 

По отношение на иска за пропуснатите ползи въззивният съд счита, че същият се явява недоказан поради следните съображения:

Първоинстанционният съд в мотивите си към обжалваното решение  е приел, че размерът на пропуснатите ползи възлиза в размер на пазарната стойност на процесното товарно превозно средство от подобен тип и марка към датата 11.02.1011г., което е в размер на сумата 19 294.24 лева или 16 217.74 лева, след възстановяването на ДДС, с оглед сключения предварителен договор за покупко-продажба на същото МПС. Освен това, въззиваемият ищец твърди, че пропуснатите ползи се изразяват в това, че същият е бил лишен от правото на ползване на собствения му товарен автомобил и с това са настъпили нереализирани печалби, но не е уточнен нито техния точен период от време, нито техния размер за тези периоди от време. Също така, не е било поискано от ищеца и съответно не е била назначена и от първостепенния съд съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключението си за евентуален приблизителен размер на тези пропуснати ползи. Размерът на същите е бил определен произволно и необосновано от първостепенния съд, без да са били събрани и проверени надлежните доказателства в тази насока. В този смисъл въззивният съд счита, че искът за пропуснатите ползи предявен от въззиваемия против въззивника се явява недоказан и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен, съобразно изложените по-горе съображения и доводи.

 

По отношение на иска за мораторна лихва, въззивният съд възприема следното:

Съдът счита, че тъй като се отхвърля втория обективно-съединен иск за пропуснати ползи в размер на 4 000 лева, то мораторната лихва за периода от 16.05.2012г. – датата на поканата, до завеждане на иска в съда – 18.07.2012г., се дължи само по отношение на главницата за имуществени вреди в размер на 4 834.44 лева, която изчислена от въззивния съд със съответната програма за изчисляване на дължимата мораторна лихва, възлиза на сумата от 87.20 лева, за горепосочения период от време. В тази насока първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му над присъдения размер на мораторната лихва от 87.20 лева, до присъдения размер от 150 лева за тази лихва. Съответно искът следва да бъде отхвърлен в тази му част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в същата му част, касаеща размера на дължимата мораторна лихва.

     

Въззивният съд намира, че също така обжалваното решение на РС гр. Ч. се явява неправилно и в частта му за разноските, тъй като на практика и с оглед на гореизложените подробни съображения и доводи искът се уважава частично и разноските следва да бъдат определени съобразно уважената част на предявения иск.

 

В тази насока, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, ответникът и въззивник следва да бъде осъден да заплати на ищеца и въззиваем направените  от последния разноски по делото пред първата инстанция, съразмерно уважената част на иска в размер на 515.70 лева, като общата сума на разноските, направени от въззиваемия е както следва: Разноските на ищеца възлизат в размер общо на 955 лв. пред първоинстанционния съд, от които 400 лева - за адвокатско възнаграждение платено от ищеца за един адвокат, сумата от 285 лева – дължима държавна такса  и сумата от 270 лева – представляваща възнаграждение за вещото лице, сума внесена от въззиваемия – ищец.

 

Също така, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, ищеца и въззиваем следва да бъде осъден да заплати на ответникът и въззивник направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част на иска в размер на 549.29 лева, като общата сума на разноските, направени от въззивника пред двете инстанции е както следва: Разноските на ответника и въззивник възлизат в размер общо на 1 194.10 лева, от които 530 лева - разноски пред първоинстанционния съд, и сумата от 462.00 лева – разноски направени пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение, платено от въззивника за един адвокат и сумата от 202.10 лева – дължима държавна такса за въззивно обжалване, съобразно представеният списък за разноските по чл. 80 от ГПК /на л. 22 от настоящото въззивно дело/.

 

Водим от горното, съдът

 

   Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ отчасти решение № 23/13.06.2013г., както и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 63/05.11.2013г.,  постановени по гр. дело № 301/2012г., по описа на Районен съд - гр. Ч., в частта им, с която РС-Ч. Е ОСЪДИЛ „ТЪРЖИЩЕ с.с. П.” ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление – с. Б.Д. 6250, община Б., област С., ул. “С.” № 55-57, с управител К.Г.К.,  да заплати на „Ф. Н.” ЕООД, ЕИК ….., седалище и адрес на управление – гр. П., ул. “Ч.” № ., с управител и представляващ А.А.М. с, ЕГН **********, адрес за призоваване и кореспонденция – гр. П., ул. “Р.” № ., чрез адв. Т.М. ***, сумата в размер на 4000 (четири хиляди) лева за пропуснати ползи, както и в частта им за присъдената сума за  мораторна лихва върху тази главница от 4000 лева, над размера от 87.20 лева до присъдения размер от 150 лева, считано от датата на поканата - 16.05.2012 год. до момента на подаване на исковата молба - 18.07.2012 год., както и законната лихва върху тази сума от 4 000 лева, считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и в частта им за разноските по делото като НЕПРАВИЛНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ в тези  им части, и вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

 

 ОТХВЪРЛЯ  иска на  „Ф. Н.” ЕООД, ЕИК …, седалище и адрес на управление – гр. П., ул. “Ч.” № . с управител и представляващ А.А.М. с, ЕГН **********, адрес за призоваване и кореспонденция – гр. Плевен, ул. “Ресен” № 11, чрез адв. Т.М. ***, против „ТЪРЖИЩЕ с.с. П.” ЕООД, ЕИК:…, със седалище и адрес на управление – с. Б.Д. 6250, община Б., област С., ул. “С.” № 55-57, с управител К.Г.К., в частта му, за сумата в размер на 4000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, както и в частта му за присъдената сума за  мораторна лихва над размера от 87.20 лева до претендирания размер от 150 лева върху тази главница от 4000 лева, считано от датата на поканата - 16.05.2012 год. до момента на подаване на исковата молба - 18.07.2012 год., както и в частта му за законната лихва върху тази главница от 4 000 лева, считано от момента на подаване на исковата молба в съда на 18.07.2012 год., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, в тази му част.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/13.06.2013г., както и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 63/05.11.2013г.,  постановени по гр. дело № 301/2012г., по описа на Районен съд - гр. Ч., в останалите им части.

 

ОСЪЖДА „ТЪРЖИЩЕ с. П.” ЕООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на управление: с. Б.Д. ., община Б., област С., ул. “Септемврийци” № 55-57, с управител К.Г.К., да заплати на „Ф. Н.” ЕООД, ЕИК:…., седалище и адрес на управление – гр. П., ул. “Ч..” № ., с управител и представляващ А.А.М. с, ЕГН **********, адрес за призоваване и кореспонденция – гр. Плевен, ул. “Ресен” № 11, чрез адв. Т.М. ***, сумата в размер на 515.70 лева /петстотин и петнадесет лева и 70 ст./, представляваща направените от въззиваемия и ищец по делото разноски съразмерно уважената част на иска.

 

ОСЪЖДА „Ф. Н.” ЕООД, ЕИК:200716165, седалище и адрес на управление – гр. П., ул. “Ч.” № . с управител и представляващ А.А.М. с, ЕГН **********, адрес за призоваване и кореспонденция – гр. П., ул. “Р.” № . чрез адв. Т.М. ***, да заплати “ТЪРЖИЩЕ с. П.” ЕООД, с ЕИК …. със седалище и адрес на управление: с. Б.Д. . община Б., област С., ул. “С.” № .-., с управител К.Г.К., на  сумата в размер на 549.29 лева /петстотин четиридесет и девет лева и 29 ст./, представляваща направените от въззивника и ответник по делото разноски, съразмерно отхвърлената част на иска.

 

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, чрез ОС-С., при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.                   

 

                      2.