Р Е Ш Е Н И Е

 

71                                   21.02.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори януари                          две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА                                        

         РУМЯНА ТИХОЛОВА

       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор……………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1497 по описа за 2013 година.

         

                Производството е образувано по въззивната жалба на “Ай Би Джи” ЕООД  гр. Стара Загора, чрез адв. Л.Ц. против решение № 703 от 06.06.2013г., постановено по гр.д.№ 6284/2012г. по описа на Старозагорския районен съд. В срока е постъпила и насрещна въззивна жалба от Ж.И.Н., чрез адв. Б.П. против решението, с което се осъжда “Ай Би Джи” ЕООД, гр.Стара Загора да заплати на Ж.И.Н. сумата …лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както следва: …лв. за периода 05.06.2012г. - 05.07.2012г., … лв. за периода 06.07.2012г. - 05.08.2012г., …лв. за периода 06.08.2012г. -05.09.2012г. и … лв. за периода 06.09.2012г. - 05.10.2012г., сумата …евро, представляваща обезщетение по чл.215 КТ - дневни пари за периода 05.06.2012 г. - 04.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 09.11.2012 г. до окончателното им изплащане, сумата …лева, представляваща лихва по чл.245, ал. 2 от КТ за неизплатеното трудово възнаграждение в размер на … лв. за периода 05.06.2012г. -05.10.2012г., както и сумата …лева, представляваща разноски по делото, като се отхвърлят предявените от Ж.И.Н. против “Ай Би Джи” ЕООД - гр.Стара Загора искове за обезщетение по чл.215 КТ - дневни пари за периода 05.06.2012 г. - 04.09.2012 г. в останалата част до претендирания размер …евро и за обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл. 215 от КТ - дневни пари за периода 05.06.2012 г. - 04.09.2012 г. в размер на …евро, като неоснователни, и се осъжда Ж.И.Н. да заплати на “Ай Би Джи” ЕООД - гр.Стара Загора сумата … лева, представляваща разноски по делото. Осъжда се “Ай Би Джи” ЕООД - гр.Стара Загора да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата …лева, представляваща държавна такса и в полза на Старозагорския районен съд сумата … лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

 

Въззивникът е останал недоволен от обжалваното решение, в частта му  за сумата от 1670 евро, представляваща обезщетение по чл.215 от КТ - дневни пари за периода 05.06.2012г. – 04.09.2012г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.12г., както и присъдените разноски в размер на … лв.. Счита, че съдебният акт бил постановен при нарушение на процесуалните правила и материалноправните норми. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго,  с което да се отхвърли иска с правно основание чл.215 КТ, заедно с разноските, като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски. 

 

Въззиваемият Ж.И.Н., чрез пълномощника си адв. П., взема становище за неоснователност на въззивната жалба на другата страна и моли да се остави без уважение.

 

Въззивникът по насрещната въззивна жалба Ж.И.Н. обжалва решението в отхвърлителната му част, относно иска му за заплащане на дължими командировъчни, лихва и разноски, като счита, че решението било неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Неправилно били присъдени сторените от страните разноски. Претендира за разноски за насрещната жалба.

 

Въззиваемият по насрещната жалба “Ай Би Джи” ЕООД, гр.Стара Загора, чрез адв. Л.Ц. оспорва жалбата. Излага подробни съображения и моли да се остави без уважение насрещната въззивна жалба на Ж.И.Н..

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 и 2 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86 ЗЗД. Поради необжалване решението на съда, в частта относно исковете с правно основание чл.245 от КТ е влязло в законна сила.

 

Ищецът Ж.И.Н. твърди, че по силата на сключен трудов договор № 59 от 04.06.2012г. бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като заемал длъжността „електромонтьор”. Със заповед № 44 от 05.06.2012г. на ответника бил командирован със задача да осъществява електро-монтажна дейност в Германия на основание Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Още същия ден заминал за Германия, където на посочени му от работодателя обекти осъществявал възложената му дейност до 03.09.2012г. включително. За времето на командироването му - 05.06.2012г. - 05.09.2012г., работодателят не му бил изплатил полагащите му се командировъчни - дневни в размер общо на …. евро, представляващи: … евро на ден - до 31-ия ден от командировката, а след това … евро на ден до завръщането му - на 05.09.2012г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Ай Би Джи” ЕООД да му заплати сумите: … евро, представляващи дължимите му командировъчни за периода от 05.06.2012г. до 04.09.2012г., от които … евро за първите 31 дни, а за останалите - дни по …евро, съгласно Заповед за командировка и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, както следва: 05.06. - 30.06.2012г. -… евро със законна лихва за забава - до 08.11.2012г. – …лв.; 01.07. - 30.07.2012г. - ….евро  и законна лихва за забава - до 08.11.2012г. … лв. ; 01.08. - 31.08.2012г. - …евро и законна лихва за забава - до 08.11.2012г. - …лв. ; 01.09. - 04.09.2012г. - …евро и законна лихва за забава - до 08.11.2012г. – … лв. Ответникът “Ай Би Джи” ЕООД, гр.Стара Загора не оспорва, че със Заповед № 44 от 05.06.2012 год., ищецът е бил командирован в Германия. Оспорва, че периодът на командироване бил 05.06.2012 год. - 05.09.2012 год., тъй като от приложената към исковата молба заповед било видно, че този период е 05.06.2012 год. - 03.08.2012 год., за който период била заплатена сумата от …евро командировачни пари на няколко части. Всички тези суми били преведени по сметка на ищеца в „Про Кредит банк” АД.

 

От представения по делото трудов договор № 59/04.06.2012 г., се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжността „електромонтьор”. Със заповед № 44/05.06.2012 г. е бил командирован в Германия за осъществяване на електро-монтажна дейност за периода 05.06.2012 г. - 03.08.2012 г.

 

Разпоредбата на чл.215 КТ предвижда, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По естеството си командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение. Съгласно чл.5 от Наредбата командироването се извършва с писмена заповед с определено съдържание, а съгласно чл.9 изменението на условията на командировка, която е започнала, се извършва с допълнителна писмена заповед. В разглеждания случай по делото е представена заповед № 44/05.06.2012 г. на ръководителя на ответното дружество, с която ищецът е командирован в Германия за осъществяване на електро-монтажна дейност през периода 05.06.2012 г. - 03.08.2012 г. Ответникът оспорва продължителноста на командировката на ищеца, като сочи,  че за периода 03.08.2012г. - 05.09.2012 г., липсва  писмена заповед на работодателя.

 

От представените по делото работни листове, се установява че ответникът е продължил да работи в Германия до 03.09.2012 г. включително. Този факт се потвърждава и от показанията на свидетеля Л.Н.М.. Свидетелят установява, че е работил заедно с ищеца в Германия до 03.09.2012 г. Сочи, че отчитането на извършената работа се извършвало ежеседмично именно с представените по делото работни листове. При тези обстоятелства съдът приема, че макар работодателят да не е издал нарочна заповед по реда на НСКСЧ, ищецът е бил фактически командирован в Германия за периода 04.08.2012 - 04.09.2012 г. Нарушаването на нормативно установените изисквания за командироване от работодателя има за единствена последица липсата на задължение за работника да изпълни разпореждането, но при изпълнение възниква задължение за работодателя за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да компенсират неудобствата, които работникът търпи при изпълнение на задача извън мястото на работа и местоживеенето си. Като не е издал командировачна заповед на ищеца за времето от 04.08.2012г. до 04.09.2012г., в което ищецат е продължил да работи в Германия, работодателят е нарушил разпоредби на закона и затова не може да черпи права от собственото си недобросъвество поведение. В този смисъл има задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК -  решение № 123/14.03.2011 г., по гр.д.№ 1167/2010 г., IV г.о. и решение № 736/21.01.2011 г., по гр.д.№ 278/2010 г., IІ г.о.

 

Неосноватилни са оплакванията на въззивника, че по делото липсвали доказателства,  установяващи по категоричен начин фактическия престой на ищеца в Германия за процесния период. В случая, относимите доказателства са представените в превод работни листове, попълвани от ищеца и приети от съответната фирма в Германия.  Във връзка с оспорването на работните листи от ответника, са събрани гласни доказателства – св.Л.М., който установява, че работата им в Германия се отчита с представените по делото работни листи и че същите са попълвани от българската фирма, а се подписвали от немската фирма. Установява също, че през целия период на работа в Германия той и ищецът попълвали тези форми.  Ето защо, съдът намира, че оспорването от ответника е неуспешно проведено и оспорените доказателства следва да се ценят наред с останалите, събрани по делото такива.

 

          В подкрепа на оспорените обстоятелства са налице показания и на свидетелките К.Т. и С.В.. Св. Т. твърди в показанията си, че ищецът Ж. бил техен служител до първите дни на м. октомври 2013г. ,/ вероятно има предвид 2012г./ както и установява, че от ”Интерпро СА” ЕООД не били направени възражения по изпълнението на задълженията на работниците. Св. В., заявява, че не знае кога точно се е върнал Ж., но същата е направила превод по неговата сметка в края на м. септември 2012г., което обстоятелство се установявана и от приложената вносна бележка на Прокредит банк от 24/29.09.2012г. за захранване на сметка на Ж.Н..

 

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 05.06.2012 г. - 04.09.2012 г. дължимите дневни пари са в размер на …евро, или …лева. Според вещото лице дневни пари се дължат и за 04.09.2012 г., тъй като това е ден за пътуване след последния работен ден на ищеца в чужбина. По банковата сметка на ищеца са получени парични преводи за командировъчни в размер на …евро, извършени от „Интерпро СА” ЕООД, а по РКО в брой на ищеца са заплатени …евро аванс за командировка от „Европул СА” ООД. На 26.09.2012 г. на каса по сметката на ищеца са внесени …евро от С.Д.В..

 

Предвид събраните по делото доказателства, установи се, че ищецът е получил плащания за дневни командировъчни пари в размер на … евро, поради което ответникът дължи командировъчни в размер на
1670 евро. Ето защо съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение по чл.215 КТ – дневни командировачни е основателен и следва да бъде уважен до размера на … евро, а в останалата част до претендирания размер …евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

         Неоснователно е оплакването на въззивника по насрещната жалба, че неправилно съдът приел, че извършените плащания били за командировачни, като твърди, че същите били в изпълнение на допълнителното споразумение от 05.06.2012г., с което “Евро пул СА” ООД се задължавал да заплаща допълнително възнаграждение в размер на …евро на час на ищеца.  Въззивната инстанция намира тези твърдения за неоснователни, предвид представените с отговора на исковата молба платежни, от които само първото от 04.06.2012г. за …евро е извършено от “Евро пул СА” ООД и в него изрично е записано – “аванс командировка”, Останалите платежни нареждания са извършени от “Интерпро СА” ЕООД, и макар че не съдържат записване на основание, не могат да бъдат в изпълнение на допълнителното споразумение за заплащане на допълнително възнаграждение от 05.06.2012г.  

 

Изискуемостта на вземането за обезщетение по чл.215 от КТ настъпва с изтичане на периода от време, за който се дължи обезщетението. Тъй като срокът за изпълнение на това задължение не е определен в закона е необходимо длъжникът да бъде поканен, с искане за получаване на дължимата престация в определен подходящ срок от кредитора. Тъй като ищецът не е  поканил ответника, последният не е изпаднал в забава до предявяване на иска. Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че искът за заплащане на сумата 150.07 евро, представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл. 215 от КТ, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. 

        С оглед изхода на делото, разноски по делото не следва да се присъждат.

        По направеното искане в насрещната въззивна жалба на Ж.И.Н. за изменение на решението в частта за разноските, съдът намира, че не следва да бъде разгледано, като недопустимо, предвид не представяне на списък на разноските пред първата инстация до приключване на съдебното дирене от пълномощника на ищеца. В този смисъл е т. 9 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 703 от 06.06.2013г., постановено по гр.д.№ 6284/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: