Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  82                                                   28.02.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети  януари                           две хиляди и четиринадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1505 по описа за 2013 година.

           

Производството е образувано по въззивната жалба на В.Р.В. против решение № 1183 от 17.10.2013г., постановено по гр.д.№ 2480/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда на основание чл.55, ал.1, предл. второ ЗЗД В.Р.В. да заплати на В.Ж.В. сумата от … лв., която сума той е получил от В. като плащане за предстоящо прехвърляне на притежаваните идеални части от съсобствен недвижим имот № 042137, м. Вадите, землището на с. Белозем, общ. Пловдив, което не е осъществено, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, осъжда се на основание чл.86, ал.1 ЗЗД В.Р.В. да заплати на В.Ж.В. сумата … лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от … лв. за периода 20.12.2012 г. до 22.05.2013 г.; присъдени са разноски.

 

Въззивникът е останал недоволен от обжалваното решение, поради което го обжалва в срока. Счита, че постановеното решение е неправилно. Излага съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съда да отмени решението като неправилно и да се постанови друго, с което да отхвърли исковете като неоснователни, поради изтекла давност. Претендира за разноски за двете инстанции.

 

Въззиваемият В.Ж.В., чрез пълномощника си адв. М.Д. представя писмено становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано, основавайки се, както на събраните доказателства, така и на законните разпоредби. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и се потвърди решението.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че заплатил сумата от …лв. на ответника с цел сключване на договор, който и към настоящия момент не бил сключен. Твърди, че с решение  на ОСЗГ - Раковски била възстановена собствеността върху имот, подробно описан в исковата молба на наследниците на братя З. и С.В., сред които били ответникът и майката на ищеца. През 2006 г. между съсобствениците на имота било постигнало съгласие всеки един от тях да получи парично уравнение на дела си от съсобствения имот, а идеалните части от същия да преминат в патримониума на ищеца или на неговата майка. В резултат на тази договорка през месец септември 2006 г. всеки един от съсобствениците получил съответната договорена сума за уравнение на дела си от имота. На ответника В.Р.В. била платена от ищеца сумата от … лв., както на всички останали съсобственици, за което той подписал разписка и изрично пълномощно за извършване на сделка, по силата на която да се уреди и съсобствеността върху имота. Въпреки постигната договорка и получената с цел сключване на договора сума и до настоящия момент ответникът не бил прехвърлил своите идеални части от имота на ищеца. Многократните разговори между ищеца и ответника също не довели до уреждане на отношенията. Ответникът не се отзовал и на нотариалната покана, която му била изпратена. Затова ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от … лв., заедно със законна лихва за забава върху претендираната сума, в размер на 35 лева, считано от 20.12.2012 г. до датата на искова молба, както и такава до окончателното изплащане на вземането. Ответникът В.Р.В. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесната сума му била платена срещу задължението да подпише пълномощно, с което адвокатът на ищеца в качеството си на пълномощник да се разпореди с дела му от процесния имот. Твърди, че подписал пълномощно на адв.Симеон Иванов, с което същият да се разпореди от името на ответника в полза на ищеца. Счита, че с това бил изпълнил задължението си по постигнатото споразумение. Възразява, че претенцията на ищеца била погасена по давност, тъй като сумата било платена през септември 2006 г., а връщането й - поискано през декември 2012 г. или 6 години по-късно. Счита, че липсва и задължение за плащане на мораторно обезщетение по чл.86 от ЗЗД.

 

Не се спори по делото, че страните са роднини – майката на ищеца е внучка на С.В. П., а ответникът - правнук на З.В. П.. С решение ДИ58/04.06.1992 г. на ОСЗГ – Раковски на братята С. и З.В. е възстановена собствеността върху имот с площ от 5,345 дка и постройки. С договор за покупко-продажба, оформен в н.а. № 99 от 10.12.2008 г. на нотариус М.С., с район на действие гр. Пловдив, част от наследниците на братя Витанови са продали на майката на ищеца, Д.Н.Н., своите идеални части от посочения имот. С договор за дарение от 20.12.2012 г. последната е подарила на ищеца получените по силата на наследственото правоприемство и  покупко-продажбата идеални части от имота.

 

Ответникът по делото не оспорва, че е получил сумата от 830 лв. Това обстоятелство се установява и от представената по делото разписка. От разписката е видно, че сумата е получена от В. в качеството му на наследник като дял от наследствения имот № 042137, м.Вадите, землището на с. Белозем, общ. Пловдив, възстановен с решение № ДИ 58 от 04.06.1992 г. Ответникът не отрича и, че е подписал пълномощно, с което е упълномощил адв. С.Р. Иванов да заяви от негово име и за негова сметка, че при доброволната делба на съсобствения наследствен имот не желае да получи реален дял, като за уравнение е получил сумата от … лв. от В.Ж.В..

 

            Страните не спорят, че доброволна делба не е извършена. С нотариална покана, получена от ответника на 08.12.2012 г., ищецът е поканил ответника да се яви при нотариус Мина Стоилова на 20.12.2012 г. за изслушване на покупко-продажбата на притежаваните от него идеални части, а ако не стори това – да върне сумата от …лв. На посочената дата ответникът не се е явил, за което е съставен констативен протокол. Няма доказателства за връщане на сумата от … лв.

                       

            Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Под „основание” по смисъла на правната норма се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира. Щом това правоотношение не е възникнало, основанието, поради което е получена облагата, не е осъществено. Затова, след като на ответника е платена предварително сумата като уравнение на дела му в съсобствения недвижим имот, а отчуждаване на собствените му идеални части не е осъществено, следва да я върне. Очакваното правоотношение между страните, оправдаващо приетото от ответника имуществено благо, не е възникнало.

 

            Безспорно е,  че плащането на сумата от …лв. от ищеца на ответника е във връзка с договорено ликвидиране на съсобствеността върху наследствения имот. От съдържанието на разписката и пълномощното, се установява бъдещото основание, поради което ответникът е получил сумата. Ето защо неоснователно е твърдението му, че с подписването на пълномощното е изпълнил задължението, срещу което е получил сумата. Упълномощителната сделка е различна от правоотношението, което възниква във връзка с разрешаване на съсобствеността върху наследствения имот,  макар и да е свързана с него, поради което плащането не може да бъде направено поради упълномощаването. В този смисъл въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК. 

 

            Направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията, съдът намира за неоснователно. Вземането за неоснователно обогатяване, се погасява с изтичането на  общата 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД. Този срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При фактическия състав на  чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, престацията се извършва с оглед осъществяването на едно бъдещо основание. Затова вземането става изискуемо от деня, в който настъпи невъзможността да се осъществи това основание.

 

По делото не е уговорен срок, в който да стане прехвърлянето на идеалната част от имота, но е налице обективирано несъгласие на ответника за извършване на сделката, тъй като той не се е явил при нотариуса след получаването на поканата. В този случай следва да се приеме, че невъзможността да се осъществи основанието е настъпила на 20.12.2012 г., при което 5-годишната давност няма как да е изтекла към момента на предявяване на иска за връщане на даденото поради неосъществено основание.

 

От този ден - 20.12.2012г. ответникът е изпаднал в забава, тъй като е  поканен да изпълни поетото задължение, но не го е направил. Затова и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да плати обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 20.12.2012 г.  до датата на исковата молба – 22.05.2013 г. - … лв.

 

Неоснователно е оплакването, че липсата на писмен договор правила договорките относно вещни права върху недвижими имот нищожни, което означавало, че парите били получени изначално без основание и съответно давността започнала да тече от получаването на сумата, поради което към момента на предявяване на иска била изтекла. Неоснователни са твърденията му, че поради липсата на договор между страните, както и изявление за развалянето му, налице било основанието на чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД – изначално липсващо основание. Обратното, ако между страните имаше писмен договор за постигнатата договорка за прехвърляне на ид. части от наследствен недвижим имот, то отношенията помежду им щяха да се уреждат от договора, а не от института на неоснователното обогатяване. В случая правилно съдът е определил правното основание на иска като неоснователно обогатяване на неосъществено основание. Това е така, защото от доказателствата по делото се установява, че между страните е постигната договорка за прехвърляне на дял от наследствен недвижим имот, срещу получаване на процесната сума от … лв., което не е извършено от ответника и до настоящия момент, поради което процесната сума следва да бъде върната на ищеца. Що се отнася до погасителната давност, въззивната инстанция намира, че към датата на предявяване на иска същата не е изтекла. Това е така, защото едва след получаването на поканата за изпълнение на задължението или за връщане на получената сума от …лв. започва да тече срок за погасителна давност. Преди този момент, ответника е имал възможност да изпълни доброволно договореното и едва след получаване на нотариалната покана от него и отказа за изпълнение, задължението за връщане на сумата от … лв. става изискуемо. 

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

           

 

 

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  1183 /17.10.2013г., постановено по гр.дело № 2840/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: