Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер   34                        06.02.2014 година                        град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        Втори граждански състав

На двадесет и първи януари                                                           2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: 1. Н. УРУКОВ

                                                                                                         2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар П.В., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1509 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., общ. Р., представлявано от управителя Д. Ч., чрез юрисконсулт М., против решение № 184/08.11.2013 год., постановено по гр. д. № 474/2013 год. по описа на Р. районен съд, в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД. Решението, в частта, с която е оставено без разглеждане искането за установяване дължимостта на присъдените в заповедното производство разноски, като необжалвано е влязло в сила.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 17, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г./ (накратко НСОРЗ). С оглед на твърденията си страната иска да бъде отменено обжалваното решение като противоречащо на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените от ищеца обективно съединени искове като неоснователни. Претендира разноски за въззивната инстанция.

          Въззиваемата страна Н.Т.К., чрез пълномощника си адв. Д. ***, в депозиран отговор на въззивната жалба оспорва същата, моли въззивният съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира за разноските пред въззивната инстанция.

         

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

          Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н.Т.К., с която са предявени срещу “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4422 лв., от които обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 1768,80 лв., ведно с обезщетение за забава за периода от 01.02.2013 г. до 30.05.2013 г. в размер на 58,62 лв., и обезщетение по чл. 82 от КТД от 2012 г. в размер на 2653,20 лв., ведно с обезщетение за забава за периода от 01.02.2013 г. до 30.05.2013 г. в размер на 87,96 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 4422 лв. от деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 345/2013 г. по описа на Р. районен съд. Правният си интерес обосновава с подаденото възражение по чл. 414 ГПК.

          Видно от приложеното          ч.гр.д. № 345/2013 г. по описа на Р. районен съд, на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 306/05.06.2013 г., по силата на която ответникът “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., е осъден да заплати на ищеца Н.Т.К., сума в общ размер на 4422 лв., от които обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 1768,80 лв. и обезщетение по чл. 82 от КТД от 2012 г. в размер на 2653,20 лв., ведно с обезщетение за забава за периода от 01.02.2013 г. до 30.05.2013 г. в размер на 146,58 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 4422 лв. от деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и направените разноски в размер на 391,38 лв.

          В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил исковете пред районния съд.

          Не са спорни между страните по делото фактите, че въззиваемият е бил в трудово правоотношение с въззивника, което е било прекратено на 01.02.2013 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (приложена е заповед № 7/04.02.2013 г., неоспорена от ответника), както и че въззиваемият към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при въззивника над 25 години. Не е спорно между страните, че КТД от 05.11.2012 г. в предприятието намира приложение при уреждане на трудовите правоотношения между страните, което всъщност се потвърждава от извънсъдебното признание на работодателя, изразено в заповедта за прекратяване на трудовия договор. Спорен между страните е въпросът включва ли се в брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ полученото от работника допълнително трудово възнаграждение /т.нар. компенсации/ и доколко то има постоянен характер с оглед разпоредбата на чл. 17 НСОРЗ.        За да се даде отговор на този въпрос следва да се отчете нормативния характер на спорното допълнително трудово възнаграждение.

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 82, ал. 1 от КТД от 2012 г. в “Мини Марица – изток” ЕАД във връзка с чл. 228, ал. 2 КТ работникът или служителят получава увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, като при работа от 25 г. до 35 г. размерът е 15 брутни заплати. От разпоредбите е видно, че база за определяне на обезщетението е брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. Същевременно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ постановява,  че брутното трудово възнаграждение за определяне на това обезщетение е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Основанието за възникване на правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в настоящия случай е прекратяването на трудовия договор, считано от 01.02.2013 г., но доколкото през месец януари 2013 г. служителят е ползвал платен годишен отпуск и няма отработени дни (виж т. 2 от заключението на СЧЕ и фиш за работна заплата за месец януари 2013г.), то по смисъла на разпоредбата база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е брутното трудово възнаграждение на работника за месец декември 2012 г., който месец е пълно отработен.

Относно спорното допълнително трудово възнаграждение – разпоредбата на чл. 6, ал. 1 НСОРЗ посочва, че допълнителните трудови възнаграждения са определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително, както и договорените с индивидуален и/или с КТД възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. По въпроса за брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ практиката на съдилищата е уеднаквена с решения на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК, а именно решение № 540 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 895/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 847 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 727 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 432/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО. Съгласно посочената практика в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се включват тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работна заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, и други изрично изброени възнаграждения. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

В изпълнение на разпоредбите на КТД е проведено заседание между страните по КТД от 2012 г. в “Мини Марица – изток” ЕАД, за което е съставен и подписан Протокол № 3 от 16.01.2013 г., видно от който е договорено окончателното приключване на работните заплати за ІV-то тримесечие на 2012 г., взето е решение към индивидуалното трудово възнаграждение за месец декември 2012 г. на всички работници да се начисли допълнително възнаграждение в размер на 16,77 % върху БТВ за ІV-то тримесечие на 2012 г. (т. 1). Взето е решение сумата да се начислява във фишовете за месец декември 2012 г., а изплащането да се осъществи в рамките на първо тримесечие на 2013 г. по преценка на работодателя. В изпълнение на постигнатите договорености и за постигането им изпълнителният директор на “Мини Марица – изток” ЕАД е издал заповед № УЧР-02-012 от 16.01.2013 г., въз основа на която на въззиваемия с допълнителен фиш е начислено допълнително трудово възнаграждение за месец декември 2012 г. (записано във фиша като компенсация с код 151) в размер на 294,80 лв., като след приспадане на сумите за данъци и осигуровки на работника е изплатена на 08.02.2013 г. нетна сума в размер на 235,07 лв. През месец януари 2013 г. на въззиваемия е начислено обезщетение при пенсиониране в общ брутен размер 22867,35 лв.

Съдът намира, че така начисленото във фиша за месец декември 2012 г. допълнително трудово възнаграждение на въззиваемия в брутен размер на 294,80 лв. не попада в обхвата на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 15 НСОРЗ във връзка с чл. 228, ал. 1 КТ и не следва да се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. В конкретния случай в разпоредбите на КТД от 2012 г. в “Мини Марица – изток” ЕАД е посочено кои допълнителни възнаграждения са с постоянен характер (чл. 69 – доплащане за нощен труд; чл. 70 – за придобит трудов стаж и професионален опит; чл. 86 – допълнителни възнаграждения в автотранспорта). Въпросното допълнително трудово възнаграждение не е посочено изрично в КТД като имащо постоянен характер, същото не е предвидимо и сигурно и зависи изцяло от наличните средства за работна заплата на база тримесечие. Изпълнението на натуралните и качествените показатели се отчита на тримесечие и неизпълнението им носи процентно намаляване /санкция/ от формираното допълнително трудово възнаграждение за тримесечието (т.1.5 от ВПОРЗ). В този смисъл въпросното допълнително трудово възнаграждение не зависи от отработеното време, нито е предвидимо и сигурно. Изплащането на суми за допълнително възнаграждение за тримесечието по посочените критерии в Методиката за определяне размера на средствата за работна заплата /приложение № 8.5 към КТД/ и Вътрешните правила за работна заплата /приложение № 8 към КТД/, тъй като отчитането му зависи от възприетия от работодателя начин на оценяване на персонала за тримесечието, не може да бъде отнесено към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, поради което и брутното трудово възнаграждение на въззиваемия, получено през месец декември 2012 г., видно от приложения фиш за работна заплата е в размер на 1524,49 лв. и се състои от индивидуална месечна заплата – 1019 лв., прослужено време – 366,84 лв. и нощен труд – 138,65 лв. Допълнителното трудово възнаграждение с код 151 е начислено през месец декември 2012 г. и е изплатено на 08.02.2013 г., влиза в брутното трудово възнаграждение на работника при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ и върху него се дължи данък и осигуровки, но то не попада в обхвата на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ във връзка с чл. 17 и чл. 15 НСОРЗ. В този смисъл не е необходимо да се изследва моментът на изплащане на допълнителното трудово възнаграждение с код 151.

          Вярно е, че при друг трудов спор, предмет на въззивно гр. дело № 1337/2013г. по описа на ОС – С.е постановено решение, с което е уважен искът на работника. Съдебният състав постановил това решение е с друг съдия-докладчик, който не е член на настоящия съдебен състав. Сегашният съдебен състав след внимателно анализиране на установените факти по настоящото дело и като ги съобрази с действащата нормативна уредба и уеднаквената практика на ВКС по чл. 290 ГПК (посочена по-горе в решението), намира необходимо да изостави становището си по в.гр.дело № 1337/2013г. по описа на ОС – С.. В този смисъл следва да се приеме, че първоинстанционният съд няма вина за отмяна на решение № 88/09.07.2013г., постановено по гр. дело № 189/2013г. по описа на Р.я районен съд.

Пред въззивната инстанция са приети като доказателства писмо от ръководител правна служба, както и писмо на изпълнителния директор на “Мини Марица – изток” ЕАД с приложено към него допълнително споразумение от 15.03.2013 г. към КТД 2012 г. Писмото от ръководителя правна служба не следва да се кредитира като писмено доказателство, доколкото същото представлява правно становище на служител при въззивната страна, което по никакъв начин не обвързва съдът. Видно от приложеното допълнително споразумение е изменен КТД като е добавен нов §2 с оглед уреждане на въпросите за размера на обезщетенията по глава десета, раздел трети от КТ. Същото е неотносимо към настоящия правен спор, доколкото касае последващо уреждане на правоотношенията, настъпило след възникване правото на въззиваемия по чл. 222, ал. 3 КТ.

При така изложеното предявеният от Н.Т.К. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 222, ал. 3 КТ се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

          Като неоснователен следва да се отхвърли и обусловеният иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД.

          Предвид изложеното въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, включително и в частта за присъдените разноски, вместо което предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

 

          По разноските:

          Правният спор пред настоящата инстанция е повдигнат по въззивна жалба на “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., относно двата обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД. Държавната такса за въззивното производство съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за таксите по ГПК е в размер на 113,44 лв. (88,44 лв. за главния иск – 4422 лв. х 2%; и 25 лв. за обусловения иск – чл. 18, ал. 1 вр. чл. 1 Тарифата). Въззивникът е заплатил 88,44 лв., с оглед на което следва да бъде осъден да заплати още 25 лв. държавна такса за въззивното производство.

          С оглед изхода на спора въззивната страна има право на разноски, като следва да и се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ решение № 184/08.11.2013 год., постановено по гр. д. № 474/2013 год. по описа на Р. районен съд, в обжалваната част по исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД и в частта за присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., общ. Р., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ………….3, представлявано от управителя Д. Ч., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във вр. чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 4422 лв., от които обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 1768,80 лв. и обезщетение по чл. 82 от КТД от 2012 г. в размер на 2653,20 лв., представляващи невключени компенсации при изчисляването на обезщетението, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението, и по чл. 422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 146,58 лв. обезщетение за забава върху главницата от 4422 лв. за периода от 01.02.2013 г. до 30.05.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 306/05.06.2013 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 345/2013 г. по описа на Р. районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., общ. Р., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ……, представлявано от управителя Д. Ч., на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., общ. Р., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ……., представлявано от управителя Д. Ч., да заплати по сметка на Окръжен съд – С. 25 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса за въззивното производство.

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.        

                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.