Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 68                                  21.02.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 22 януари                                                                                    2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1511  по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.И.Д. против решение № 1277 от 07.11.2013г., постановено по гр.дело № 1885/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Въззивникът Д.И.Д. обжалва и моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно горепосоченото решение, в частта, в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове против ЕТ"К.2010 - К.В." с правно основание чл.245, ал.1 от КТ - за сумата от …лв., представляваща неизплатено възнаграждение за месец юли 2012г.; с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ - за сумата от …лв., представляваща лихва за забавена плащане на трудовото възнаграждение за периода 25.07.2012г. до 15.04.2012г., както и в частта за разноските. Подробни съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з.  Претендира и за разноските по делото.

Въззиваемият К.В.Ц., като собственик и представител на ЕТ „К.2010 – К.В.”***, чрез пълномощника му адв. М.С. заявява, че счита въззивната жалба за процесуално допустима с оглед нейната редовност - подадена е от надлежна страна, в предвидения срок. Изложените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционното решение били несъстоятелни. Подробни съображения излага в писмен отговор, докладвани в с.з. Счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение като им бъдат присъдени извършените в производството разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред Старозагорския районен съд са предявени искове с правно основание чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл. 22 4, ал.1 от КТ и чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 8 6 от ЗЗД.

Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове против ЕТ”К…2010 - К.В.” с правно основание чл.245, ал.1 от КТ - за сумата от …лв., представляваща неизплатено възнаграждение за месец юли 2012г.; с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ - за сумата от … лв., представляваща лихва за забавена плащане на трудовото възнаграждение за периода 25.07.2012г. до 15.04.2012г., както и в частта за разноските.

Досежно тези искове първоинстанционният районен съд е установил следното:

По делото е установено, че въззивникът Д.И.Д. е работил при въззиваемия ЕТ”К…2010 - К.В.”  по трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 07/24.07.2012г. на едноличния собственик на ЕТ “К…2010 -К.В.”*** - на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ. Не се спори също, че въззивникът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.245 от КТ, съгласно която при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период, въззиваемият дължи изплащане на пълния размер трудовото възнаграждение, уговорено между страните по трудовия договор, за процесния месец.

Въззиваемият обаче в депозирания писмен отговор твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца за м. юли 2012г. за отработените 10 дни е изцяло заплатено, след приспадане на законовите удръжки и сумите по наложени върху трудовото му възнаграждение запори от ЧСИ М.Д., ЧСИ Г.И. и ЧСИ И.С.. Във връзка с това по делото са представени 3 бр. платежни нареждания - всички с дата 30.07.2012г., от които е видно, че работодателят е превел общо сумата от …лв. по посочените банкови сметки, с посочено основание плащане по ИД20128650400420, ИД20128700400123, ИД 20117650401194, с посочен длъжник - въззивникът по делото. На осн. чл. 193 от ГПК, съдът е открил производство по оспорване истинността на 3 бр. платежни нареждания от 30.07.2012г., адресирани до получателите ЧСИ М.Д., ЧСИ И.С.и ЧСИ Г.И.. Въззиваемият, чиято е тежестта на доказване, е представил 3 бр. запорни съобщения, съответно по образувани срещу въззивника изпълнителни дела №№ 20128650400420 при ЧСИ М.Д., с рег. № 865, район на действие СтОС, 20128700400123 при ЧСИ И.С., с рег. № 870, с район на действие СтОС, 20117650401194 при ЧСИ Г.И., рег. № 765, с район на действие СтОС, от които е видно, че върху трудовото възнаграждение на въззивника по делото е наложен запор по всяко от изпълнителните дела.

          За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е представила писмено заключение. От същото се установява, че по ведомост за работни заплати нетното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.07.2012г. - 24 . 07.2012г. /датата на прекратяване на трудовото му правоотношение/ е в размер на …лв. От същата сума са удържани осигурителни вноски и данък, в размер на … лв., както и наложени запори по изпълнителни дела, в размер на … лв. Вещото лице е изчислило, че след приспадане на законовите удръжки и наложените запорни суми, остава сумата от …лв. - трудово възнаграждение, което е изплатено на ищеца по ведомост за м. юли 2012г., срещу положен подпис. В съдебно заседание вещото лице заявява, че изготвеното заключение по експертизата е изцяло въз основа на оригинални платежни документи при работодателя, както и оригинал на ведомост за м. юли 2012г. В съдебно заседание вещото лице е уточнило също така, че при работодателя са налични оригинали на оспорените платежни. Заключението като компетентно и добросъвестно изготвено, правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Същото не е оспорено от страните по делото.

          При така събраните доказателства по делото въззивният съд намира, че изводите на районният съд са правилни и законосъобразни. Действително оспорването на посочените платежни нареждания е недоказано. Безспорно е установено по делото, че от трудовото възнаграждение на ищеца за м. юли  2012г. е удържана сумата от …лв. за наложени запори по ИД20128650400420, ИД20128700400123, ИД 20117650401194, като остатъкът от сумата по трудово възнаграждение на ищеца в размер на …лв. е изплатена на последния по ведомост - с надлежно положен подпис за получател. С оглед на това правилно съдът е приел, че искът по чл. 245, ал. 1 от КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на претенцията по чл. 245, ал. 1 от КТ, неоснователен се явява и акцесорния иск с правно основание чл. 245, ал.2 от КТ, поради което правилно и той е отхвърлен.

С оглед изхода на спора въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно са определени и присъдени направените разноски по делото пред районният съд.

Предвид горното въззивният съд намира, че изводите на СРС, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен са правилни и законосъобразни.

 

С оглед на това обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

 

Пред въззивната инстанция също е направено искане за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция и от двете страни. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски по делото за въззивната инстанция. В случая обаче въззиваемият не е представил доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция, нито списък с разноските по чл.80 от ГПК, поради което не следва да се присъждат такива, тъй като няма данни да са направени.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1277 от 07.11.2013г., постановено по гр.дело № 1885/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: