Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 76   …………………28.02.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и девети януари…………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                        

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             АСЕН ЦВЕТАНОВ                                                                                            

                        

Секретар П.В.……………...………………………………………

Прокурор……………………………………….……………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1513….по описа за 2013……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1191 от 17.10.2013 г., постановено по гр.дело № 1569/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което И.М.В. и Т.Х.А. са осъдени да заплатят солидарно на Ц.Н.Ц. сумата … лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 13.09.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

 

        Въззивницата И.М.В. твърди, че решението е необосновано, недоказано и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з. Представена е и писмена защита от пълномощника й във въззивната инстанция адв.В.Щ.. Претендира за разноските по делото.

 

        Въззиваемият Ц.Н.Ц., чрез пълномощника си по делото адв.С.Р., взема становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение- потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.  Претендира за разноските по делото.

        Въззиваемият Т.Х.А. взема становище, че обжалваното решение е неправилно и подадената срещу него жалба следва да се уважи.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.240 ЗЗД. Ищецът Ц.Н.Ц. твърди в исковата си молба, че с договор за наем на недвижим имот от 01.08.1999 г., действащ чрез фирмата си ЕТ "Ц.Н.Ц."*** право да ползва временно и възмездно общинска земя, върху която бил разположил временен обект- „Павилион за продажба на вестници, списания и цигари" с площ от 2.5 кв.м, находящ се в гр.Стара Загора, на пресечката на бул. „Митр. М. Кусев” с ул. „Ген. Гурко”. През 2005 г. предоставил ползването на този търговски обект на ответницата И.В. до края на 2011 г. През целия период ответницата изпитвала затруднения да заплаща както наема, така и консумативите, свързани с ползването му, поради което тези суми, въпреки наличието на уговорки между страните, били заплащани от ищеца. Освен това, предоставял в заем и парични средства, с които първата ответница да зарежда необходимите за дейността си стоки. Вследствие на всичко това, към 13.09.2011 г. първата ответница му дължала сума в размер на 4100 лв. Твърди още, че на 13.09.2011 г. заедно с двамата ответници се съгласили всички натрупани досега задължения на И.В. да бъдат новирани в договор за заем, чрез който договор за заем се прекратили отношенията между ищеца и първия ответник за предоставяните в продължение на предходните шест години суми. Между него и двамата ответници възникнало едно ново правоотношение, като съдържанието му било определено от волята на страните по него. По силата на този договор за заем страните се били съгласили, че ответниците са получили в заем и дължат солидарно сума в размер на …лв., която сума следвало да му бъде върната изцяло на 31.12.2012 г. За целта бил съставен от ответниците запис на заповед за сумата от …лв., който документ удостоверявал, както получаването на сумата, така и срока, до който тя следвало да бъде върната. Твърди още, че на 31.12.2012 г. с изрично известие предявил на И.М.В. и Т.Х.А. за плащане посочения запис на заповед. Свидетели на факта на сключването на процесния договор за заем били и Й.А.М., и С.П.П.. Към настоящия момент, въпреки изтичането на уговорения срок и въпреки изричното предявяване на записа на заповед на двамата ответници, липсвало каквото и да е връщане на заетата сума. Претендирал е съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 4100 лв. по договор за заем от 13.09.2011 г., ведно със законната лихва.

 

        Ответницата И.М.В., чрез назначения й особен представител адв. М.М., е взела становище, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърдението за съществуването на уговорки за заплащане на наема и консумативите от страна на първата ответница сочело на извода, че между ищеца и И.В. бил сключен договор за пренаемане на имота, предмет на договора за наем от 01.08.1999 г. Такъв договор обаче бил нищожен поради противоречие със закона. И договорът за заем също би бил нищожен, тъй като за да съществува новационно съглашение, трябвало да съществува действителен стар дълг или действително старо правоотношение. Освен това, размерът на реално предадените суми не бил определен, но от изложението ставало ясно, че те били част от сумата …лв. Останалата също неопределена част от сумата, не била предавана реално и не можела да бъде предмет на договор за заем по чл.240 ЗЗД. Не ставало ясно и на какво основание встъпвал в новационното съглашение вторият ответник. Не се твърдяло, че той е получавал парични суми от ищеца, не се твърдяло, че той бил длъжник на първата ответница. Нищожен бил и представеният с исковата молба запис на заповед от 13.09.2011 г., тъй като в текста на документа не се съдържал изразът „запис на заповед" съгласно императивното изискване на чл.535 ТЗ. Ответникът Т.Х.А. не е подал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание е заявил, че ответницата В. е получила заем от ищеца, а той подписал приложения към делото запис на заповед, за да гарантира, че сумата ще бъде върната.

 

        По делото е представен документ, озаглавен „запис на заповед” от 13.09.2011 г., с който двамата ответници са се задължили да заплатят на ищеца сумата …лв. на 31.12.2012 г. Представено е и известие за предявяване на този запис на заповед от 31.12.2012 г. И двата документа са подписани лично от ответниците. От показанията на допуснатите и разпитани като свидетели по дело лица Г.И.И., Й.А.М. и С.П.П. се установява, че след 2005 г. ищецът предоставил на ответницата В. за ползване павилион за канцеларски материали и вестници в гр.Стара Загора. От 2008- 2009 г. ответницата започнала да изпитва затруднения при зареждането на павилиона и започнала да взема от ищеца пари в заем. Първоначално връщала заетите суми, но впоследствие започнала да забавя плащанията. Свидетелките М. и П. сочат, че са присъствали на среща между ищеца и ответниците през месец септември 2011 г., при която същите се уговорили, че в срок от една година двамата ответници ще върнат на ищеца взетата от него сума от около …лева. За връщането на парите ответниците, които към този момент живеели заедно, подписали документ в полза на ищеца.

 

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и следв. от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД,  с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Установи се по делото, че ищецът е предоставил реално сумата …лева, като на 13.09.2011 г. ответниците са поели солидарно задължение за връщането й. Предоставянето на паричната сума се установява от свидетелските показания и от обясненията на ответника А., преценени с оглед на всички обстоятелства по делото- чл.175 ГПК, а размерът на заетата сума и поемането на задължение за връщането й в определен срок от ответниците- от представения документ, озаглавен „запис на заповед” и известието за предявяването му. Съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК, допустимо е установяването със свидетелски показания на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала. По делото няма данни за други правоотношения между страните, които да обосновават издаването на посочения документ, поради което съдът приема, че горепосочените документи се отнасят до установеното даване на парични суми в заем и намира, че са налице основните елементи на потребителския заем, установени в чл.240 ЗЗД, поради което ответниците дължат съобразно съдържанието на сключения договор връщане на получената сума. Ответниците не твърдят и не са представили доказателства по делото за връщането на заетата сума в определения срок или след това. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивницата И.В. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Ц.Ц. направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 100 лв.

        

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                       Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1191 от 17.10.2013 г., постановено по гр.дело № 1569/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН **********,***, да заплати на Ц.Н.Ц., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на … лв. /… лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.