Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 80                                  28.02.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 29 януари                                                                                    2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1514 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на П.С.А. против решение № 450 от 01.10.2013г., постановено по гр.дело № 881/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Въззивницата П.С.А. обжалва решението изцяло. Счита, че така постановеното решение е неправилно и страда от редица пороци, за което излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли да се отмени изпяло обжалваното решение като неправилно и да се постанови решение, с което да бъде уважен предявения иск срещу Община Казанлък като основателен и доказан с всички произтичащи правни последици. Моли да й бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар при уважаване на настоящата жалба.

Въззиваемият Община Казанлък чрез представителя си заявява, че жалбата е изцяло неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото изобщо не се доказало да е била извършвана консултантска  дейност, тя да е била извършвана от ищцата, а още по-малко на какво основание същата я е извършвала. Излагат се подробни съображения за това, докладвани в с.з. Моли  да бъде постановено решение, с което да се остави в сила обжалваното решение на Казанлъшкия районен съд, като правилно и законосъобразно и да се остави без уважение подадената срещу него въззивна жалба, като неоснователна. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото съдебни и  деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила и частна жалба от Община гр.Казанлък против определение  №2299 от 13.11.2013г. по гр.д.№ 881/2013г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил молбата на Община –Казанлък за изменение на решение №450/01.10.2013г. в частта му за разноските като недопустима. Считат, че същото е неправилно и молят да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което се присъдят в полза на Община – Казанлък деловодни разноски в по-голям размер, представляващ юрисконсултско възнаграждение за представляващия Община Казанлък юрисконсулт съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Постъпил е отговор на частната жалба от П.С.А., с която заявява, че счита частната жалба за изцяло недопустима, тъй като по делото не е представен списък на разноските съгласно изискванията на чл.80 от ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

По отношение на въззивната жалба против решение № 450 от 01.10.2013г., постановено по гр.дело № 881/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

От приложеното ч.гр.д. № 353/2013г. по описа на КРС е видно, че по заявление на  ищцата П.С.А. по реда на заповедното производство по чл. 410 ГПК в нейна  полза е била издадена заповед за изпълнение  № 257/05.02.2013г., с която ответникът Община гр. Казанлък   е задължен да й заплати …лв. главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2013г. до изплащане на вземането, …лв., лихва за периода от 01.04.2010г. до 04.02.2013г. и … лв.  разноски по делото. В заявлението е посочено, че вземането произтича от  извършена консултантска дейност във връзка с решение № 469/29.07.2010г. на Общински съвет гр.Казанлък.

         В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение  срещу  заповедта, поради което ищцата  е предявила настоящия установителен иск.

Ищцата П.С.А. /въззивник в настоящото производство/  твърди, че през  периода от 01.03.2010г. до 31.10.2011г. или в продължение на общо 20 месеца  извършвала консултантска дейност “Връзки  с обществеността”  към Общински съвет - Казанлък  във връзка с решение № 469/29.07.2010г. на Общински съвет - Казанлък, свързана с осигуряване на прозрачност и публичност на дейността на съвета и на постоянните му комисии, популяризиране на  неговата работа и утвърждаване на авторитета му  като местен орган. Задачите си тя изпълнявала в обем, възложен й  от Председателя на Общ. Съвет и удовлетворяващ го.  Ежемесечно представяла отчети за извършената работа. До настоящия момент не й било изплатено възнаграждение за извършената от нея работа в размер на …лв. месечно съгласно договора. За целия посочен период  общо дължимата  й се сума  възлизала на 11 000 лв., а за забавеното плащане й се дължало обезщетение в размер на …лв. за периода от 01.04.2010г. до 04.02.2013г.

Безспорно е установено по делото, че  на свое заседание, проведено на 29.07.2010г.  Общински съвет – Казанлък   е взел решение № 469/ т.2 и т 2.2/ , с което е утвърдил  договор за извършване на  консултантска дейност „Връзки с обществеността” между Община Казанлък и въззивницата и е упълномощил и задължил  Кмета  на Община Казанлък  да подпише този договор.

Безспорно е също така обаче, че  Кметът на Община Казанлък не е подписал този договор и е обжалвал това решение пред Старозагорския административен съд, който се е произнесъл с решение  № 438/14.01.2011г. по адм. д. № 404/2010г. по описа на АС-Стара Загора, с което е обявил за нищожни  т. 1.1, т.2.2 и т.3.3 от решение № 469/29.07.2010г.  на Общински съвет - Казанлък, с които е упълномощен и задължен Кмета на Община Казанлък да подпише  гражданските  договори в  т.ч. и този  с въззивницата. Това решение е било обжалвано и с решение № 7022/19.05.2011г., постановено по адм.д. № 3845/2011г. по описа на ВАС  е било отменено решение № 438/14.01.2011г. на АС-Стара Загора като вместо това е постановено друго, с което атакуваното решение на Общинския съвет в посочените точки е отменено като незаконосъобразно, тъй като в него  не била  посочена  конкретната норма, регламентираща материалното правомощие  и обуславяща компетентността за приемането му, както и не било посочено фактическото основание.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред районният съд са допуснати и разпитани свидетели.

Свидетелите С., П. и Ж. установяват, че през  процесния период въззивницата е осъществявала дейност „Връзки с обществеността”, която според тях се е изразявала в присъствие на заседанията на  Общинския съвет,  на заседанията на постоянните комисии, на заседанията на председателския съвет, занимавала се с медиите, като отразявала работата на  съвета и неговите органи, фотографирала  негови мероприятия, консултирала председателя и останалите общински съветници при публични изяви, организирала посрещане на гости и делегации. На всички официални и национални празници разпределяла участието на общинските съветници, консултирала ги при изготвяне на приветствия. В най  активните месеци – март-юни /Чудомирови празници, Празник на розата, Празници на тракийските царе/  работела всеки ден и дори повече от 8 часа. Тя  била човекът, който подавал информацията  за дейността на Общинския съвет, публикувала на сайта му  новините и решенията му. Администрацията на  Общината публикувала информация по  друг ред, ежедневно подавала  прессъобщения на  вестник „Новината” за  основаните събития  на Общинския съвет, в сайта на Общинския съвет  бил качван и снимков материал, изготвен от нея, а когато било необходимо за вестника да се  чуе мнението на отделни съветници или председатели на комисии, въззивницата осъществявала  връзката с тях.

Свидетелят Ш. пък установява, че в качеството си на съветник през процесния период и понастоящем  виждал въззивницата да присъства на  заседанията на  Общинския съвет, но те били публични. Знаел, че до сключване на договор не се е стигнало, но виждал редовно ищцата в канцеларията на Общинския съвет. От него лично в качеството му на председател на комисия тя не била искала информация, а и той не бил търсил от нея помощ, но счита, че това се дължи на специфичната материя, не била присъствала  на заседание на неговата комисия.

Свидетелката И. – бивш началник  на отдел „Административно обслужване”,  сега  секретар на Община Казанлък  установява, че към отдела  имало звено „Организационно обслужване” с трима служители и въззивницата не била между тях. Тези трима служители публикували на сайта на Общината материали, а сайта обслужвал и Общинския съвет. Не можела да каже от тримата кой какво е правил през  процесния период, не знаела  дали  е имало друг човек, който е работил с Председателя на съвета. Била виждала ищцата на сесиите, виждала я и сега, но не знаела в какво качество присъства.

Свидетелката М., работеща в Общината  в отдел „Връзки с обществеността” установява, че тя осигурявала комуникациите  на Общината с други организации и медиите и  присъствала на всички сесии на Общинския съвет, отразявала решенията му, изпращала прессъобщения до всички медии. Информацията в сайта на Общината отразявал и работата на Общинския съвет.

Въззивницата е представила по делото като писмени доказателства 20 бр. отчети, изготвени от нея и приети от В. С., удостоверение №1/02.04.2013г. и представените от третото, неучастващо  по делото лице – „Казанлък Медия Груп” ЕООД по опис писмени доказателства се установява, че въззивницата е подавала информация, отразяваща дейността на Общински съвет Казанлък и неговите комисии.

Други доказателства по делото не са искани от страните и не са събрани по делото. 

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни.

Установителният иск по чл.422 от ГПК е специален и предпоставя  наличие на издадена заповед за изпълнение в полза на кредитора, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правния интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок, за да установи със сила на присъдено  нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта и тя да послужи за  изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника. Поради това и  заявителят в заповедното производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането, което индивидуализира  предмета на същото. В производството по чл.422 от ГПК предмет на доказване е  възражението на длъжника като защитно средство. С този иск кредиторът продължава защитата си по повод направеното от длъжника възражение.

 

Поради това съдът  не може да променя материалноправната характеристика на вземането като се произнесе по нещо, различно от  предявеното в заповедното производство. В заявлението си  по реда на чл.410 от ГПК ищцата е посочила, че за периода от 01.03.2010г. до 31.10.2011г. извършвала консултантска дейност във връзка с решение № 469/29.07.2010г. на Общинския съвет Казанлък, като не й било заплатено възнаграждение за 20-те месеца по 550 лв. месечно. В съдебно заседание пълномощникът й заявява, че отношенията  на ищцата с ответника почиват на института на неоснователното обогатяване.

С оглед  на събраните доказателства правилно районният съд е приел,че предявения иск е неоснователен и  недоказан. След като  решение № 469/29.07.2010г. на Общинския съвет Казанлък е отменено като незаконосъобразно в частта, касаеща сключване на договор между Община Казанлък и въззивницата, не е налице правопораждащия факт, от който тя  черпи права. Решението в тази му част не е произвело действие  и извършената от нея  дейност не  се основава на него, поради което и то не  е породило задължение за ответната община. По делото  не е установено, въззивницата да е извършвала консултантска  дейност по силата на сключен договор между нея и кмета на Община гр.Казанлък, тя да е била извършвана от нея защото й е възложена от въззиваемия,  както и какъв размер е уговорен за заплащане на възнаграждение. Именно тези обстоятелства П.С.А. е изложила в заповедното производство и тях следва да установи в настоящото производство по чл.422 от ГПК.

Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид горното въззивният съд намира, че изводите на КРС, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен са правилни и законосъобразни.

Ето защо, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.  

 

Искания за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направени от двете страни. Предвид неоснователността на въззивната жалба следва въззивницата да бъде осъдена да заплати на въззиваемият направените разноски по делото пред въззивната инстанция, които са общо в размер на …лв., от които ДТ – … лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на  …лв., съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

По отношение на частна жалба от Община гр.Казанлък против определение  №2299 от 13.11.2013г. по гр.д.№ 881/2013г. по описа на КРС, въззивният съд намира следното:

В решение № 450 от 01.10.2013г., постановено по гр.дело № 881/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, съдът е приел, че съгласно чл.78 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените в първоинстанционното производство разноски в размер на …лв. – юрисконсултско възнаграждение. Община – Казанлък чрез пълномощника си е подал молба, с която е поискала на основание чл.248 ал.1 от ГПК съдът да измени решението си в частта относно разноските и да им бъдат присъдени разноски, изразяващи се във възнаграждение за юрисконсулт в по-висок размер, тъй като считат, че следва да бъде определено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С обжалваното определение  №2299 от 13.11.2013г. по гр.д.№ 881/2013г. по описа на КРС, съдът е приел, че тази молба се явява недопустима, поради което същата е отхвърлена като такава. Съдът е приел, че след като няма представен списък с разноските, направени от ответника и предвид разпоредбата на чл.80 от ГПК молбата е недопустима.

Въззивният съд намира, че изводите на КРС са правилни и законосъобразни. Първоинстанционният съд се  е произнесъл с решението по искането за разноски и е присъдил такива. Липсата на списък по чл.80 от ГПК препятства възможността да се иска изменение на решението в частта за разноските, но не и допълване на решението в тази част при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за разноски, чието присъждане е своевременно поискано. В случая съдът се е произнесъл по искането за разноски с решението, поради което молбата му за изменение на решението в тази част се явява недопустима предвид липсата на списък по чл.80 от ГПК.

С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалните закони.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 450 от 01.10.2013г., постановено по гр.дело № 881/2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА П.  С.А.  ЕГН ********** ***  да заплати на  Община Казанлък, БУЛСТАТ 000817778, гр. Казанлък, бул. „Розова долина” № 6, представлявана от  Кмета Г.Г.С. сумата …лв. /… лева/, направените разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  №2299 от 13.11.2013г., постановено по гр.д.№ 881/2013г. по описа на КРС.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 


ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

ЧЛЕНОВЕ: