Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 77 ……………………28.02.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и девети януари…………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                            

                        

 

Секретар П.В.……………...………………………………………

Прокурор……………………………………….……………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1517….по описа за 2013……….……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1264 от 05.11.2013 г., постановено по гр.дело № 5634/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което е намалено на основание чл.30 ЗН безвъзмездното разпореждане, направено от Д.С.И. в полза на М.Г.И., със саморъчно общо завещание от 25.05.2005 г., в размер на 1/3 ид.част от наследството, открито на 04.01.2008 г., като е възстановена запазената част на С.М.Г. в размер на 1/3 ид.част от имуществото на наследодателката Д.С.И..

 

        Въззивницата М.Г.И., чрез пълномощника си по делото адв.Д.М., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият С.М.Г., чрез пълномощника си по делото адв.С.Д., взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение- оставено в сила. Претендира за разноските пред въззивната инстанция. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск за възстановяване на запазена част на основание чл.30, ал.1 ЗН. Ищецът С.М.Г. твърди, че на 04.01.2008 г. починала майка му Д.С.И.. След смъртта й разбрал, че със завещание от 25.05.2005 г. тя завещала цялото си недвижимо и движимо имущество на племенницата му М.Г.И.- дъщеря на брат му Г.. Така той бил лишен изцяло от запазена част от наследството на майка му, която била 1/3 ид. част. Моли, съдът да постанови решение, с което да възстанови запазената му част като низходящ в размер на 1/3. Признава, че не е приел наследството по опис.

 

        Ответницата М.Г.И. в отговора си по чл.131 ГПК взема становище, че искът е неоснователен. Признава, че ищецът има право да иска възстановяване на запазената си част и че тази част се равнява на 1/3. Когато правото да иска намаляване и възстановяване на запазена част се упражнявало спрямо лица, които не са наследници по закон, наследникът следвало да е приел наследството по опис. Само ако заветникът или дареният едновременно са и наследници по закон на същия наследодател, които са и призовани към наследяване, при оспорване на завещанието като накърняващо запазената част на другите наследници, не било необходимо приемане на наследството по опис. Наследници по закон били само призованите към наследяване. Ответницата била сред лицата, които са наследници по закон, но не и сред кръга на призованите за наследяване, тъй като при настъпване на смъртта Д.С.И. тя е оставила  двама сина- ищецът С.М.Г. и Г.М.И. - неин баща, които на основание чл.5, ал.1 ЗН били призовани да я наследят. Затова счита, че в настоящия случай е приложима нормата на чл.30, ал.2 ЗН. Твърди, че ищецът не е приел наследството по опис и не можел да се ползва от материалното право да иска възстановяване на запазената си част от наследството.

 

        Не е спорно по делото, че ищецът е син на Д.С.И., починала на 04.01.2008 г., а ответницата- дъщеря на другия й син Г.М.И.. Д.С.И. оставила за наследници двамата си сина. Приживе тя притежавала идеални части от поземлен имот в гр.Стара Загора с две жилищни постройки и второстепенни постройки; дворно място с жилищна постройка в с.Кирилово, община Стара Загора, както и земеделски земи. Със саморъчно завещание от 25.05.2005 г. тя завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на внучката си М.Г.И.. Ищецът не е приел наследството по опис.

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:    Безспорно е, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съгласно чл.30, ал.2 ЗН обаче, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, е необходимо той да е приел наследството по опис.

 

        В конкретния случай ответницата, макар да има родствена връзка с наследодателката, не е призована към наследяване с оглед степента на родство, т.е. няма качеството „наследник по закон”. С ТР № 1/2005 г. ОСГК ВКС обявява за изгубила сила т.15 от ППлВС № 4/1964 г., с което е било прието, че по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН  „наследници по закон” са всички лица, които биха могли да бъдат наследници, независимо дали са призовани към наследяване и практиката се върна към тълкуването, дадено в ТР № 28/1962 г., според което „наследници по закон” по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН са наследниците, които в конкретния случая са призовани да наследяват, а не всички лица по чл.5- 10 ЗН.

 

        Ответницата е назначена за наследник с универсално завещание, направено в нейна полза от наследодателката. Универсалното завещание съставлява разпореждане с цялото или с дробна част от цялото имущество на завещателя. При заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството, накърнена с универсално завещание, не се формира маса по чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба, се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остава свободно имущество, от което лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат своята запазена част от наследството. Следователно, в тази хипотеза е ирелевантно обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество. С ТР № 3/2013 г. /т.4/ ОСГК на ВКС приема, че изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството на наследник, а не на кредитор на наследството/.

     

        Както бе посочено, съгласно чл.16, ал.1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото имущество на завещателя, са общи. Такова завещателно разпореждане съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на посочената по-горе правна норма. Следователно в настоящия случай, за да реализира правото си да иска възстановаване на запазената част от наследството, не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис. При общите /универсалните/ завещателни разпореждания намаляването им, за да се възстанови запазената част на наследника, се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството. Съгласно чл. 28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Съгласно чл.29, ал.1 ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е 2/3 ид.част от имуществото при две и повече деца. Тъй като в случая наследодателката не е оставила съпруг и е имала две деца- ищецът и бащата на ответницата, то изчислена по посочените правила, запазената част на ищеца се равнява на 1/3 ид.част от наследството. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се намали безвъзмездното разпореждане, извършено от наследодателката с универсално завещание, до размера на запазената част на ищеца- 1/3 ид.част от наследството.

                 

        С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски по делото във въззивната инстанция в размер на … лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                       Р  Е  Ш  И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1264 от 05.11.2013 г., постановено по гр.дело № 5634/2012 г. на Старозагорския районен съд.

 

        ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на С.М.Г., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на …лв. /…лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                  

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.