Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  37                                       10.02.2014 година                        град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На двадесет и осми януари                                                                          2014 година

В открито заседание в следния състав: 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                               2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1518 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на третото лице – помагач ЗАД “А.” против решение № 1023 от 05.08.2013 г., постановено по гр.д. № 7085/2012 г. по описа на С. районен съд.

В жалбата са наведени твърдения, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Жалбоподателят иска да бъде отчетено, че застрахователната полица е нищожна поради отсъствие на застрахователен интерес, не е налице настъпило застрахователно събитие и е налице неизпълнение на задължения на застрахования. Не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемите страни И.П.Г. и В.Д.Ц. не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, не се явяват в съдебно заседание.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно правомощията си по чл. 269  ГПК, във връзка с изложеното във въззивната жалба, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което разглеждането й е допустимо.

При извършена служебна проверка на валидността на обжалваното решение, съдът намира, че същото е постановено от надлежен съд в кръга на правораздавателната му власт, обжалваното решение е в писмена форма, подписано и съдържа ясни мотиви за изразената от съда воля, поради което същото не е нищожно.

При извършена служебна проверка на допустимостта на решението в обжалваната му част, съдът намира, че същото не е недопустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), при спазване на правилата за подведомственост и подсъдност, налице е правен интерес у ищцата за водене на исковите претенции и страните са процесуално дееспособни.

Предвид правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК с оглед ограниченията за проверка правилността на решението от посоченото в жалбата, съдът намира, че във въззивната жалба не е посочен порок за неправилност на обжалваното решение. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, във връзка с чл. 5 ГПК, въззивният съд има задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. В настоящия случай производството се развива по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, която правна уредба се урежда от диспозитивни правни норми. При разглеждането на тези искове не е налице приложима императивна материалноправна норма, установена в публичен интерес (например производство за поставяне под запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище), поради което при липсата на посочени във въззивната жалба пороци, въззивният съд няма правомощия да изследва правилността на обжалваното решение.

Наведените в жалбата твърдения, че застрахователната полица е нищожна поради отсъствие на застрахователен интерес, не е налице настъпило застрахователно събитие и е налице неизпълнение на задължения на застрахования, не влизат в предмета на доказване в настоящото производство по искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и са ирелевантни за основателността на исковете. Пред районния съд не е насочен обратен иск на ответника /застрахования/ срещу третото лице – помагач /застрахователя/, поради което и тези възражения не следва да се обсъждат понастоящем. Същите са релевантни по евентуално бъдещо производство на застрахования срещу застрахователя по искова молба, чието правно основание почива на договора за застраховка, но не и в настоящото дело за деликт.

         Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, не е налице неправилно приложение на материалноправна норма, установена в публичен интерес, поради което следва да се потвърди изцяло.

         Разноски за производството не са поискани, поради което не следва да се присъждат.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1023 от 05.08.2013 г., постановено по гр.д. № 7085/2012 г. по описа на С. районен съд.

                          

         Делото е разгледано и решено с участието на ЗАД “А.”, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК….. със седалище и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “Ст.” № ., представлявано от изпълнителния директор Р. Г., трето лице - помагач на въззиваемия В.Д.Ц., ЕГН **********,***.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.     

                    

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.