Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  49/12.02.2014 г.                                          Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На тридесети януари                                                             Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                 Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1522 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Настоящото дело е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №6028/19.11.2013г. от адв. Р.С. в качеството й на процесуален представител и пълномощник на “Е.” ЕООД - гр. Р., представлявано от управителя Е. Н. М. – въззиваеми по делото пред въззивната инстанция, против решение № 175/01.11.2013г., постановено по гр.дело № 167/2013г., по описа на РС-Р., с която обжалват решението на районния съд  като считат решението за  неправилно, противоречащо на закона, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.

 

Считат, че районния съд е опорочил фактическите констатации, допуснал е грешки при прилагане правилата на логическото мислене и на опитните правила. Сочат, че описаното в длъжностната характеристика не се е изпълнявало от никой друг, освен от ищеца – въззиваем В.Г.Р. ***.

 

          Молят да бъде отменено решението на Районен съд- гр. Р. като неправилно и бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените обективно-съединените искове, предявени в общ размер на 5 802.60 лева, като неоснователни.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски в размер на заплатеното на адвоката възнаграждение пред двете инстанции. 

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

          В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. Д.А.К. *** действаща като пълномощник на В.Г.Р. – въззиваем по настоящото въззивно дело, срещу постановеното решение на РС-Р. № 175/01.11.2013г. по гр. дело № 167/2013г. по описа на съда, с който заемат становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано. Считат, че изложените възражения във въззивната жалба са неоснователни, а решението на районния съд за постановено напълно законосъобразно и обосновано обсъждайки всички събрани по делото доказателства и заключението на назначената пред РС експертиза.  Считат, че РС-Р. е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба да се остави без уважение.

 

          Молят   съдът да остави без уважение подадената въззивна и потвърди постановеното решение от Радневския районен съд като правилно и мотивирано.

 

          Не правят искания за събиране на нови доказателства.

 

          Претендират за присъждане на разноските направените пред настоящата въззивна инстанция.

 

           Въззивникът “Е.” ЕООД - гр. Р., редовно и своевременно призовани, явява се адв. С., която заема становище пред въззивния съд, че изцяло поддържа подадената въззивна жалба, поради което моли изцяло да бъде отменено постановеното решение от РС-Р., като неправилно и незаконосъобразно и да им бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

 

Въззиваемият В.Г.Р. - редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. К. и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1,2 и 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззиваемият е бил в трудово правоотношение с ответното дружество-въззивник “Е.” ЕООД - гр. Р. и е заемал длъжността „технически организатор", с месторабота  посочена в трудовата характеристика в  ТЕЦ “А. Г.”, а всъщност с място на работа офиса на фирмата в град Раднево, постоянно, на открито и в помещения, работа на височина, шумна и запрашена  среда, котли за изгаряне на въглища и мазут, турбинни съоръжения  мелнични агрегати за въглища и шлака, електрофилтри и съоръжения с  повишена опасност.

 

Със заповед под № 2 от 18.01.2013г. на изпълнителния директор на дружеството-въззивник трудовото правоотношение на въззиваемия е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване в щата. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено на въззиваемия да се изплатят обезщетение по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестие за един месец. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл.328 ал.1 т.2 от КТ, който текст предвижда отправяне на писмено предизвестие от страна на работодателя до работника в сроковете по чл.326 ал.2 КТ. Видно от отправеното до въззиваемия предизвестие под №1 от 18.01.2013г.., връчено на същия с изтичането на едномесечния срок трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ – съкращаване в щата и при неспазен срок на предизвестието ще му бъде изплатено обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Работодателят е отправил едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на ищеца, съобразно изискванията на закона. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отбелязано да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазване срока на предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец. Неспазването на срока на предизвестието и изплащането на обезщетение вместо това, е предвидена в закона възможност, от която работодателят се е възползувал в конкретния случай. Предвид горното въззивният съдът намира, че изискването на чл.326, ал.2 от КТ е спазено, както правилно и обосновано е приел и първостепенния съд.

 

По делото не се спори също така и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е трудоустроен, страда от заболяване “захарен диабет  тип ІІ”- НИЗТ. Захарният диабет е включен в Списъка на заболяванията, при които лицата  ползват  особената  закрила на Наредба №5 на МЗ/20.02.1987г. С оглед на това при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ същият попада под закрилата на чл.333, ал.1, т.2 и 3, ал.2 и ал.4 КТ и работодателят при уволнението следва да вземе предварително разрешение от инспекцията по труда, мнението на ТЕЛК и съгласието на синдикалния орган. По делото са представени предварително разрешение по чл.333 ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на Дирекция “Инспекция по труда”- С.. изх. № 0068-5738/22.11.2012г., с което ДИТ Ст.Загора дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В този смисъл първостепенният съд правилно не е възприел възраженията на  въззиваемия, касаещи незаконосъобразността на тази процедура, обстоятелството, че  работодателя не бил изчакал да влезе в сила  решението на ТЕЛК, което  му било  представено от ищеца не  влияе на  процедурата по искане и даване на  съгласие от Дирекция  “Инспекция по труда”.

 

Видно от цитирания по-горе акт за прекратяване на трудово правоотношение №2/18.01.2013г. то е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – съкращаване в щата. „Съкращаването в щата” означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой работници и служители. За установяване на  обстоятелствата във връзка с посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на и ответникът представя писмени доказателства – щатните  разписания  действали  от 20.10.2011г. и 01.01.2012г., както и от 01.07.2012г. Представени на съда и длъжностните характеристики на „инженер производство” и „технически организатор”.

 

Оспорването  във връзка с обстоятелството, че на ищеца не е била  връчена длъжностна характеристика и се e оспорил  подписа положен под нея – съдът  също не споделя. В хода на производството по делото, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд се  установи  по категоричен  начин, в резултат на приетата без възражения  от страните  съдебно-графологична експертиза от вещото лице П. Г. П., че въззиваемият е подписал  длъжностната  си характеристика.

 

Всъщност спорния въпрос, който се поставя и пред въззивната инстанция, е  дали  трудовите  функции, изпълнявани от въззиваемия в качеството му на „технически организатор” се припокриват с тези на  „инженер производство” и ако  това е така , то тогава   възниква въпроса  за приложението от страна на работодателя на чл.329  от КТ.

 

За  установяването  на припокриването на  трудовите  функции- на двете  длъжности първостепенният съд е назначил и приел като доказателство по делото  съдебно-счетоводна експертиза. Съдът  след като е съпоставил и двете  длъжностни характеристики, взел е  предвид  показанията на разпитаните  свидетели,  правилно и законосъобразно е приел, че  трудовите  функции на двете длъжности всъщност се явяват идентични, както е установило и в съдебно заседание вещото лице. В тази насока видно от същата съдебно-счетоводна експертиза изпълнена от вещото лице Иван Петров Антов /на л.л. 103-109 от първоинстанционното дело – т. 3 от заключението/, Анализирайки длъжностните характеристики за длъжността “инженер-производство” и “технически организатор” експертизата категорично е установила, че функциите на длъжността “инженер-производство” се припокрива с длъжността “технически организатор”.

 

При извършената щателна съпоставка и от въззивния съд единствените  различия  в двете длъжностни характеристики се явява  изискването да се управлява ел. телфер - за инженер производство, както и  изискването  за образование, което за инженер производство може да бъде както висше, така и средно. Обстоятелството, дали  въззиваемият е могъл да управлява  ел.телфер изобщо не е изследвано от работодателя, и всякакви твърдения  в посока, че  въззиваемият  не е могъл да управлява такъв съдът не следва да разглежда, до които обосновани изводи е стигнал и първостепенния съд в мотивите към обжалваното решение.

 

На следващо място въззивният съд следва да отбележи и обстоятелството, че подбор не е извършван изобщо от дружеството-въззивник, факт, по който не се спори от страните. Твърдението  на работодателя  се състои в това , че  такъв подбор не е нужен , защото  длъжността на  ищеца е само  една  в щатното разписание и всъщност  работодателя няма  между  кого  да прави  подбор.Не така стои  въпросът обаче, когато трудовите  функции на няколко, макар и наименовани по различен начин длъжности  се покриват- както е в случая. В този  смисъл са и показанията на  свидетеля  К. Д., който е работил и на двете  длъжности  в предприятието на ответника и който вече не работи  там. Обосновано и мотивирано първоинстанционният съд е дал вяра на неговите  показания , макар , че е свидетел  посочен от  въззиваемата страна, тъй като той не се намира в никакви зависимости- нито с ищеца, нито с ответника ,към момента на разпита. Докато другите  двама  свидетели, разпитани в хода на първоинстанционното производство, освен, че не са дали конкретни  показания – навеждаха изводи,които сами са си направили, и се намират  с ответника в служебни  взаимоотношения.

 

Налага се категоричния извод, че работодателят-въззивник задължително е следвало да извърши подбор по чл.329  от КТ, тъй като трудовите  функции, изпълнявани от въззиваемия в качеството му на „технически организатор” се припокриват с тези на идентичната длъжност „инженер производство” и то тогава възниква задължението за извършване на подбора от страна на работодателя.

 

Изцяло в същия смисъл се явява и константната практика на Върховните съдилища на Републиката, а именно Решение № 61 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И., постановено по реда на чл. 290 ГПК и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ според което Уволнителното основание "съкращаване на щата" осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват неговата дейност. Няма значение как се именова длъжността, заемана от тези работници или служители. Същественото е каква дейност те са изпълнявали. Ето защо работодателят може да съкрати едни работници и да назначи други на длъжност, която има същото наименование, но въпреки това да е налице реално съкращаване на щата. Това ще е така, ако новоназначените работници, макар заемащи длъжност със същото наименование, изпълняват различни трудови функции в сравнение с тези на съкратените.

 

Следва заключението, че липсата на извършен подбор опорочава процедурата по уволнението на въззиваемия.

 

Въззивният съд намира от данните по делото, че тъй като  предявения иск за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, се явява основателен и доказан, основателни се явяват и другите два обективно съединени иска за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ поради незаконно уволнение. Правото на въззиваемия да бъде възстановен на преди заеманата длъжност и да получи посоченото обезщетение е обусловено от признаването на обжалваната заповед за незаконна и нейната отмяна. Първият иск е преюдициален по отношение на исковете за възстановяване на работа и за изплащане на обезщетение, поради което и с оглед основателността и доказаността на първия обективно съединен иск, основателни и доказани се явяват и обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.225 ал.1 КТ във вр. с чл.344 ал.1 т.3 от КТ.

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал всички законови предпоставки за уважаването и на иска и по чл. 225, ал. 1 от КТ в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че действително може да се приеме, че обезщетението по чл. 225, ал. 1  КТ следва да се определи съобразно заключението на назначената от този съдебно-счетоводна експертиза за сумата от 5 802.60 лева, ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на делото в съда на 20.03.2013 год. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Д.К. по договор за правна защита и съдействие от 09.12.2013г., представен с писмения отговор на въззиваемия /на лист 12 от въззивното дело./.

 

На основание чл.280, ал.1 от ГПК настоящото Решение  подлежи на касационно обжалване, в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

Водим от горното, съдът

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 175/01.11.2013г. постановено по гр.дело № 167/2013г., по описа на Р. районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

      ОСЪЖДА “Е.” ЕООД ЕИК…… - гр. Р., ул. “Г.” № ., представлявано от управителя Е. Н. М. да заплати на В. Г. Р.  с ЕГН ********** от гр.С., ул. “Е.” № ., ет.., ап.. и със съдебен адрес гр.С., ул.”К.” № ., вх.”0.”, ет.., ап.. чрез адв. Д. К. сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляващи направените от него разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

      Решението подлежи на касационно обжалване, в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.