Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер  38                                     11.02.2014 година                        град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     Втори граждански състав

На тридесети януари                                                                                    2014 година

В открито заседание в следния състав: 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1005 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Г.Д.М., против решение № 378/02.07.2012 год., постановено по гр. д. № 294/2012 год. по описа на К. районен съд.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновано, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Ж.М.Ж., чрез адв. Ш. ***, оспорва въззивната жалба като недопустима за разглеждане, алтернативно като неоснователна. По изложените в отговора съображения моли въззивният съд да прекрати производството по делото, алтернативно да остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

 

         Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Ж.М.Ж., с която са предявени срещу Г.Д.М. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 953 лв. причинени имуществени вреди и сумата от 1000 лв. претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършено от ответника на 08.12.2010 г. пътнотранспортно произшествие, и искане с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на непозволеното увреждане - 08.12.2010 г. до окончателното им погасяване.

         Настоящият съдебен състав намира, че неуспешно проведеното производство по гр.д. № 1445/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не препятства суспенсивното действие на подадената преди това въззивна жалба /погрешно наименована молба/ от 16.07.2012 г. на въззивника. С подаването на въззивната жалба е възпрепятствана възможността първоинстанционното решение да влезе в сила съгласно чл. 296, т. 2 ГПК (т.нар. суспенсивен ефект), производството е било висящо и е следвало служебно районният съд да извърши съответните действия по администрирането на жалбата – чл. 262, ал. 1 ГПК. Поради това въззивната жалба е допустима и следва да се разглежда по същество от въззивната инстанция.

         За възникване на отговорността на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена последица са настъпили за ищеца вреди – имуществени и неимуществени. По делото не са отделени безспорни факти, поради което на главно доказване от ищеца подлежат всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

         Установява се по делото, че на 08.12.2010 г. в гр. К., на бул. “.” до бензиностанция “Е.” въззивникът Г.М. е причинил пътнотранспортно произшествие, управлявайки собствения си автомобил Мицубиши Лансер с ДК№…. като движейки се с несъобразена скорост и неспазвайки дистанция, застига и удря в задната част движещия се пред него автомобил Опел Вектра с ДК№ …, управляван от неговия собственик Ж.Ж.. В производството пред районния съд служебният адвокат на въззивника (адв. А.признава факта на настъпилото ПТП, като се оспорва единствено обемът на причинените от него имуществени и неимуществени вреди (виж протокол от съдебно заседание на 02.07.2012 г.). Оспорването на тези факти за първи път се прави от ответника във въззивната му жалба, което ги прави преклудирани съгласно чл. 133 във вр. чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК. Въпреки това съдът намира за необходимо да посочи, че това обстоятелство се доказва от съвкупния анализ на представения протокол за ПТП № 1271389 от 08.12.2010 г., показанията на св. М. Д. (преценени с оглед неговата вероятна заинтересованост), както и от констатациите в решението от 25.09.2012 г. по АНД № 606/2012 г. на К. районен съд (стр. 2). Не се отразява на изводите обстоятелството, че наказателното постановление, с което е наложена глоба и са отнети точки на Г.М., е отменено, тъй като това е сторено поради нарушено право на защита по чл. 43, ал. 5 ЗАНН – нечетлив АУАН, а не поради липса на извършено деяние. В тази връзка се установява и вторият елемент от фактическия състав на деликта, а именно че деянието е противоправно. За наличието на противоправност на деянието като обективен факт се прави извод от нормата на чл. 45 ЗЗД, съгласно която никой не следва да причинява вреди другиму и следователно всяко виновно извършено и причиняващо другиму вреди деяние е обществено неприемливо и неправомерно.

         Относно третия елемент от фактическия състав на деликта – вредата, съдът намира следното:

         По отношение на имуществените вреди – установява се по делото, че са извършени поредица ремонти на увредения от пътнотранспортното произшествие лек автомобил Опел Вектра, собственост на въззиваемия. За извършените ремонти са представени писмени доказателства (фактура № 1000001325 от 15.11.2011 г.; фактура № 1000001326 от 15.11.2011 г.; фактура № 1000001247 от 15.11.2011 г.; фактура № 0000000281 от 12.12.2011 г.; фактура № 0000000883 от 08.12.2011 г.; фактура № 0000000518 от 24.11.2011 г.; фактура № 0000001249 от 24.11.2011 г. и прикрепен към нея касов фискален бон; фактура № 0400003824 от 09.12.2011 г.), видно от които е закупено и сменено задното стъкло на автомобила, извършено е боядисване в камера на целия автомобил, ремонтирани са заден десен калник, задна броня, заден десен стоп, държач на регистрационната табела, предна броня, заден десен подкалник, задна греда купе, дъно на багажника, задна престилка /маска/, капак на багажника, панта на капака на багажника, греда на теглича, дясна вежда и десен праг, закупена е боя и са извършени тенекеджийски и заваръчни услуги. От приетото заключение на СТЕ, неоспорено от страните, е видно, че цените на всички извършени ремонти и закупени части по увредения автомобил отговарят на актуалните пазарни стойности на частите и ремонтите.

         От представените два броя опис-заключения по щета № .. е видно, че застрахователят е признал за увреждания на описния лек автомобил следното: дъно багажник – тежък ремонт; панта дясна багажник – лек ремонт; подкалник заден десен – подмяна; задна маска багажник – тежък ремонт; греда на теглича – лек ремонт; задна дясна греда на купето – подмяна; заден десен калник – подмяна; задна броня – подмяна; заден десен стоп – подмяна; врата багажник – лек и тежък ремонт; преден държач на регистрационен номер – подмяна; предна броня – лек ремонт. Посочено е в забележка към единия опис, че автомобила има корозия. За приетите от застрахователя увреждания е заплатена на Ж.Ж. сумата от 710 лв. с разходен касов ордер от 13.01.2011 г.

         Съдът намира, че вследствие на установения механизъм на ПТП (удар в задната част на автомобила), съпоставен с опис-заключенията на застрахователя, следва да се признаят за настъпили вследствие (причинно-следствена връзка) на ПТП следните вреди: заден десен калник, задна броня, заден десен стоп, държач на регистрационната табела, предна броня, заден десен подкалник, задна греда купе, дъно на багажника, задна престилка /маска/, капак на багажника, панта на капака на багажника, греда на теглича.

         По отношение на ремонтираното задно стъкло (частта и ремонта общо възлизат на сума от 200 лв.) съдът намира, че ищецът не е доказал същите да са в причинна връзка с настъпилото ПТП, т.е. не са настъпили вследствие на установеното ПТП на 08.12.2010 г. В нито един от описите на застрахователя не е посочено да има вреди върху задното стъкло на автомобила. Съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че ищецът не успя да докаже, че от увреждащото ПТП е настъпила вреда върху задното стъкло на автомобила, налагаща неговото обезщетяване.

         От установения механизъм на ПТП не се установи да са настъпили и увреждания върху дясната вежда и десния праг на автомобила, за които ищецът е заплатил 80 лв. Такива увреждания не са констатирани в описите на застрахователя, нито са представени доказателства от ищеца за наличието им вследствие на ПТП. Механизмът на ПТП посочва, че ударът е отзад, а твърдените увреждания са в страничната част на автомобила, които съдът намира за ненастъпили от процесното ПТП.

         Съдът намира, че не следва да се включват в имуществените вреди от процесното ПТП и разходите за боя /три броя черен спрей на стойност 36,55 лв., претендирани от ищеца в размер на 37 лв./, необходими за боядисване на дъното на багажника, тъй като видно от твърденията на страните, забележката в опис-заключението на застрахователя и посоченото от вещото лице в съдебно заседание на 02.07.2012 г. са налични корозии върху автомобила, преди настъпване на ПТП, от снимковия материал при застрахователя е видно, че автомобилът е “жестоко изгнил в основата”. Целта на обезвредата от непозволеното увреждане е да се поправят причинените вреди. Ако вредата е била налице преди настъпване на вредоносното деяние, то не е възможно последното да я причини. В тази връзка не следва по реда на обезвредата от деликт да се обезщетяват ненастъпили във връзка с него вреди. Съдът намира, че основата на багажника е била силно корозирала преди ПТП, а вложените разходи за боя са във връзка с придобиване на по-добър вид на лекия автомобил и не са вследствие на процесното ПТП. Поради това този разход не следва да се включва в обезвредата.

         По отношение на извършените разходи за боядисване в камера на целия автомобил (408 лв.) и извършените тенекеджийски и заваръчни услуги (300 лв.) съдът намира същите за основателни в ограничен обем. Видно от приетите по-горе за настъпили вследствие на ПТП вреди е, че същите са в задната и в задната дясна част на автомобила и в предната броня, т.е. не са налице вреди по целия автомобил, налагащи цялостното му боядисване и извършването на тенекеджийски и заваръчни услуги за целия автомобил. Посоченият обем вреди според съда възлизат около 1/3 от общата площ на автомобила, за какъвто обем следва да се признаят разходите за боядисване и тенекеджийски и заваръчни услуги. Преценени съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК по изведения критерий за признати 1/3 части от разходите, съдът определя за основателен размера на вредата за боядисване в камера за 136 лв., съответно за тенекеджийски и заваръчни услуги в размер на 100 лв.

         При така изложените мотиви от общо установените ремонти на стойност от 1663 лв. следва да се приспаднат платените от застрахователя 710 лв., стойността за закупуване и смяна на задното стъкло в размер на 200 лв., ремонта на дясната вежда и праг в размер на 80 лв., трите флакона с боя на стойност 37 лв., 2/3 от боядисване в камера на целия автомобил на стойност 272 лв. и 2/3 от извършените тенекеджийски и заваръчни услуги на стойност от 200 лв. При математическо изчисляване се установява, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 08.12.2010 г., възлизат в размер на 164 лв., до която част искът е основателен, а за горницата до претендираните 953 лв. е неоснователен. Следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането 08.12.2010 г. до окончателното погасяване на задължението съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на неимуществените вреди – Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). Установява се от показанията на св. М.Д., преценени с оглед вероятната негова заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК, че въззиваемият Ж.Ж. е претърпял вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на психичното му здраве – същият е бил неспокоен и притеснен, изпитвал е болки в областта на врата. В тази връзка следва да се отбележи, че е нормално вследствие на ПТП да са търпени неимуществени вреди, тъй като неизбежно от ПТП настъпват негативни емоционални състояния у пострадалия водач на МПС. Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 100 лв., като претендираният от ищеца размер над тази сума до 1000 лв. се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането 08.12.2010 г. до окончателното погасяване на задължението съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете за имуществени вреди за разликата от 164 лв. до 953 лв. и за неимуществени вреди за разликата от 100 лв. до 500 лв., като исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни в тази им част, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

        

По разноските:

         При този изход на спора, следва да се ревизира обжалваното решение и в частта за разноските. Спрямо уважената част от исковите претенции (предвид крайния резултат в настоящата съдебна инстанция) на база доказаните от въззиваемия разноски пред първата инстанция (348,12 лв.) следва въззивникът да му заплати разноски в размер на 47,06 лв., над която част до присъдените 259 лв. решението следва да се отмени.

         За въззивното производство въззивникът има право на разноски, като спрямо резултата и доказаните разноски в размер на 39,06 лв. за заплатена държавна такса, въззиваемият следва да му заплати разноски в размер на 33,78 лв.

         Производството пред районния съд е образувано по повод два обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД, с оглед на което държавната такса за първата инстанция е в размер на 100 лв. (по 50 лв. за всеки иск). Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за таксите по ГПК за въззивното производство държавната такса е в размер на 50 лв. Въззивникът е заплатил 39,06 лв. за въззивното производство, като следва да довнесе още 10,94 лв. по сметка на Окръжен съд – С..

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 378/02.07.2012 год., постановено по гр. д. № 294/2012 год. по описа на К. районен съд, в частта, с която са уважени исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинените имуществени вреди на собствения на Ж.М.Ж. лек автомобил Опел Вектра с ДК№ … за разликата от 164 лв. (сто шестдесет и четири лева) до 953 лв. (деветстотин петдесет и три лева) и за претърпените от Ж.М.Ж. неимуществени вреди за разликата от 100 лв. (сто лева) до 500 лв. (петстотин лева), настъпили вследствие на извършено от Г.Д.М. на 08.12.2010 г. пътнотранспортно произшествие в гр. К., бул. “…” до бензиностанция “Е.”, и в частта за присъдените разноски за разликата от 47,06 лв. (четиридесет и седем лева и 6 ст.) до 259 лв. (двеста петдесет и девет лева), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ж.М.Ж., ЕГН **********,***, срещу Г.Д.М., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинените имуществени вреди на собствения на Ж.М.Ж. лек автомобил Опел Вектра с ДК№ ….за разликата от 164 лв. (сто шестдесет и четири лева) до 953 лв. (деветстотин петдесет и три лева) и за претърпените от Ж.М.Ж. неимуществени вреди за разликата от 100 лв. (сто лева) до 500 лв. (петстотин лева), настъпили вследствие на извършено от Г.Д.М. на 08.12.2010 г. пътнотранспортно произшествие в гр. К., бул. “.” до бензиностанция “Е.”.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 378/02.07.2012 год., постановено по гр. д. № 294/2012 год. по описа на К. районен съд, в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Ж.М.Ж., ЕГН **********,***, да заплати на Г.Д.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 33,78 лв. (тридесет и три лева и 78 ст.) разноски за въззивното производство.

 

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Окръжен съд – С. 10,94 лв. (десет лева и 94 ст.) държавна такса за въззивното производство.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.     

                    

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.