Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 35                       06.02.2014 година                        град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        Втори граждански състав

На тридесети януари                                                                       2014 година

В открито заседание в следния състав: 

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                   2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при секретар С.С., като разгледа докладваното от младши съдия Цветанов, въззивно гражданско дело номер 1012 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., общ. Р., представлявано от управителя Д. Ч., чрез юрисконсулт М., против решение № 198/20.11.2013 год., постановено по гр. д. № 395/2013 год. по описа на Р. районен съд.

В жалбата са наведени доводи, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 17, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г./ (накратко НСОРЗ). С оглед на твърденията си страната иска да бъде отменено обжалваното решение като противоречащо на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените от ищеца обективно съединени искове като неоснователни. Претендира разноски за въззивната инстанция.

          Въззиваемата страна Й.Р.Ж., чрез пълномощника си адв. К. ***, в депозиран отговор на въззивната жалба оспорва същата, моли въззивният съд да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира за разноските пред въззивната инстанция.

         

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

          Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Й.Р.Ж., с която е предявен срещу “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 4852,50 лв.

          Не са спорни между страните по делото фактите, че въззиваемият е бил в трудово правоотношение с въззивника, което е било прекратено на 10.12.2012 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (приложена е заповед № 73/06.12.2012 г., неоспорена от ответника), както и че въззиваемият към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при въззивника над 25 години. Не е спорно между страните, че КТД от 05.11.2012 г. в предприятието намира приложение при уреждане на трудовото правоотношение между страните, което всъщност се потвърждава от извънсъдебното признание на работодателя, изразено в заповедта за прекратяване на трудовия договор. Спорен между страните е въпросът включва ли се в брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ полученото от работника допълнително трудово възнаграждение /т.нар. компенсации/ и доколко то има постоянен характер с оглед разпоредбата на чл. 17 НСОРЗ.        За да се даде отговор на този въпрос следва да се отчете нормативния характер на спорното допълнително трудово възнаграждение.

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 82, ал. 1 от КТД от 2012 г. в “Мини Марица – изток” ЕАД във връзка с чл. 228, ал. 2 КТ работникът или служителят получава увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, като при работа от 25 г. до 35 г. размерът е 15 брутни заплати. От разпоредбите е видно, че база за определяне на обезщетението е брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. Същевременно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ постановява,  че брутното трудово възнаграждение за определяне на това обезщетение е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Основанието за възникване на правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в настоящия случай е прекратяването на трудовия договор, считано от 10.12.2012 г., то по смисъла на разпоредбата база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е брутното трудово възнаграждение на работника за месец ноември 2012 г., който месец е пълно отработен.

Относно спорното допълнително трудово възнаграждение – разпоредбата на чл. 6, ал. 1 НСОРЗ посочва, че допълнителните трудови възнаграждения са определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително, както и договорените с индивидуален и/или с КТД възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. По въпроса за брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ практиката на съдилищата е уеднаквена с решения на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК, а именно решение № 540 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 895/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 847 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 727 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 432/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО. Съгласно посочената практика в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се включват тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работна заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, и други изрично изброени възнаграждения. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

В изпълнение на разпоредбите на КТД е проведено заседание между страните по КТД от 2012 г. в “Мини Марица – изток” ЕАД, за което е съставен и подписан Протокол № 3 от 16.01.2013 г., видно от който е договорено окончателното приключване на работните заплати за ІV-то тримесечие на 2012 г., взето е решение към индивидуалното трудово възнаграждение за месец декември 2012 г. на всички работници да се начисли допълнително възнаграждение в размер на 16,77 % върху БТВ за ІV-то тримесечие на 2012 г. (т. 1). Взето е решение сумата да се начислява във фишовете за месец декември 2012 г., а изплащането да се осъществи в рамките на първо тримесечие на 2013 г. по преценка на работодателя. В изпълнение на постигнатите договорености и за постигането им изпълнителният директор на “Мини Марица – изток” ЕАД е издал заповед № УЧР-02-012 от 16.01.2013 г., въз основа на която на въззиваемия с допълнителен фиш е начислено през месец декември 2012 г. допълнително трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. (записано във фиша като компенсация с код 151) в размер на 323,50 лв., изплатено на 25.01.2013 г. През месец декември 2012 г. на въззиваемия е начислено обезщетение при пенсиониране в общ брутен размер 26464,35 лв., същото е изплатено на 25.01.2013 г.

Съдът намира, че така начисленото във фиша за месец декември 2012 г. допълнително трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. на въззиваемия в брутен размер на 323,50 лв. не попада в обхвата на чл. 17, ал. 1 вр. чл. 15 НСОРЗ във връзка с чл. 228, ал. 1 КТ и не следва да се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. В конкретния случай в разпоредбите на КТД от 2012 г. в “Мини Марица – изток” ЕАД е посочено кои допълнителни възнаграждения са с постоянен характер (чл. 69 – доплащане за нощен труд; чл. 70 – за придобит трудов стаж и професионален опит; чл. 86 – допълнителни възнаграждения в автотранспорта). Въпросното допълнително трудово възнаграждение не е посочено изрично в КТД като имащо постоянен характер, същото не е предвидимо и сигурно и зависи изцяло от наличните средства за работна заплата на база тримесечие. Изпълнението на натуралните и качествените показатели се отчита на тримесечие и неизпълнението им носи процентно намаляване /санкция/ от формираното допълнително трудово възнаграждение за тримесечието (т.1.5 от ВПОРЗ). В този смисъл въпросното допълнително трудово възнаграждение не зависи от отработеното време, нито е предвидимо и сигурно. Изплащането на суми за допълнително възнаграждение за тримесечието по посочените критерии в Методиката за определяне размера на средствата за работна заплата /приложение № 8.5 към КТД/ и Вътрешните правила за работна заплата /приложение № 8 към КТД/, тъй като отчитането му зависи от възприетия от работодателя начин на оценяване на персонала за тримесечието, не може да бъде отнесено към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, поради което и брутното трудово възнаграждение на въззиваемия, получено през месец ноември 2012 г., видно от приложения фиш за работна заплата е в размер на 1764,29 лв. и се състои от индивидуална месечна заплата – 1178 лв., прослужено време – 447,64 лв. и нощен труд – 138,65 лв. Допълнителното трудово възнаграждение с код 151 е начислено през месец декември 2012 г. и е изплатено на 25.01.2013 г., влиза в брутното трудово възнаграждение на работника при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ и върху него се дължи данък и осигуровки, но то не попада в обхвата на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ във връзка с чл. 17 и чл. 15 НСОРЗ. В този смисъл не е необходимо да се изследва моментът на изплащане на допълнителното трудово възнаграждение с код 151.

          Вярно е, че при друг трудов спор, предмет на въззивно гр. дело № 1337/2013г. по описа на ОС – С.е постановено решение, с което е уважен искът на работника. Съдебният състав постановил това решение е с друг съдия-докладчик, който не е член на настоящия съдебен състав. Сегашният съдебен състав след внимателно анализиране на установените факти по настоящото дело и като ги съобрази с действащата нормативна уредба и уеднаквената практика на ВКС по чл. 290 ГПК (посочена по-горе в решението), намира необходимо да изостави становището си по в.гр.дело № 1337/2013г. по описа на ОС – С.. В този смисъл следва да се приеме, че първоинстанционният съд няма вина за отмяна на решение № 88/09.07.2013г., постановено по гр. дело № 189/2013г. по описа на Р. районен съд.

Пред първата инстанция е прието като доказателство писмо от ръководител правна служба. Писмото от ръководителя правна служба не следва да се кредитира като писмено доказателство, доколкото същото представлява правно становище на служител при въззивната страна, което по никакъв начин не обвързва съдът.

          Предвид изложеното въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, вместо което предявеният от Й.Р.Ж. иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ следва да се отхвърли като неоснователен.

 

          По разноските:

          Правният спор пред настоящата инстанция е повдигнат по въззивна жалба на “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., относно иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ. Държавната такса за въззивното производство съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за таксите по ГПК е в размер на 97,05 лв. (4852,50 лв. х 2%). Въззивникът е заплатил 95,55 лв., с оглед на което следва да бъде осъден да заплати още 1,50 лв. държавна такса за въззивното производство.

          С оглед изхода на спора въззивната страна има право на разноски, като следва да и се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. С.

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ решение № 198/20.11.2013 год., постановено по гр. д. № 395/2013 год. по описа на Р. районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Й.Р.Ж., ЕГН **********,***, срещу “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., общ. Р., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК …… представлявано от управителя Д. Ч., иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 4852,50 лв. (четири хиляди осемстотин петдесет и два лева и петдесет ст.), представляваща невключени компенсации при изчисляването на обезщетението, ведно със законната лихва от 19.06.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението.

 

ОСЪЖДА Й.Р.Ж., ЕГН **********,***, да заплати на “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., общ. Раднево, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК …….., представлявано от управителя Д. Ч., на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) разноски за въззивното производство за защита от юрисконсулт.

 

ОСЪЖДА “Мини Марица-изток” ЕАД, клон Рудник “Т.”, с. Т., общ. Р., вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК …….., представлявано от управителя Д. Ч., да заплати по сметка на Окръжен съд – С.още 1,50 лв. (един лев и петдесет ст.) държавна такса за въззивното производство.

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.        

                    

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.