Р Е Ш Е Н И Е

 

 30/06.02.2014 година                                                            Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  тридесети януари                                                                          2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                     АСЕН ЦВЕТАНОВ  

 

Секретар С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1014 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 196/20.11.2013г. постановено по гр. дело № 305/2013г., по описа на Р. районен съд

 

Въззивникът Рудник “Т.” село Т. моли да бъде отменено изцяло решението като противоречащо на материалния закон – чл. 228, ал. 1 от КТ и чл. 17, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск, като неоснователен. Претендира за разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

 

Въззиваемата Д.Д.Д. чрез адв. Х. е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който моли постановеното решение да бъде потвърдено и присъдят направените разноски пред тази инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.

 

Установено е по делото, че ищцата Д. е работила при ответника на длъжност “стрелочник” и видно от заповед № 6/30.01.2013г. на работодателя трудовото правоотношение е прекратено, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно същата заповед са били изплатени на лицето обезщетение в размер на шест брутни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 КТ и обезщетение в размер на девет брутни заплати на основание чл. 82 от КТД – за работа над двадесет и пет години в дружеството, или общо сумата 4 048.80 лева.

 

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се заплаща когато работникът е придобил право на пенсия за изслужено време и старост и трудовото правоотношение е прекратено. Страните по делото не спорят, че са били в трудово правоотношение.

 

Видно от представеният по делото фиш за месец декември 2012г. и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е начислил на ищцата обезщетението посочено по-горе и не се спори, че същото е изплатено на работника.

 

Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника БТВ за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за него или последното получено от работника месечно БТВ, доколкото друго не е предвидено.

 

Според чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, в БТВ в случаите по чл. 228 от КТ /обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ/ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор.

 

Съгласно чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, брутната заплата се състои от основната такава и допълнителни възнаграждения определени в КТ, в Наредбата, в друг нормативен акт или в КТД.

 

В съответствие с НСОРЗ, както и с договореното в КТД от 2012г., в дружеството са създадени вътрешни правила за работната заплата. Съобразно установените правила допълнителните възнаграждения са в зависимост от изпълнението на натуралните и качествени показатели, както и от остатъка от парични средства, който остава след изплащането на трудовите възнаграждения.

 

Допълнителните възнаграждения за които ищцата претендира, видно от вътрешните правила са с непостоянен характер, като се включват в трудовото възнаграждение при настъпването на определени условия, при определени предпоставки и не са установени по размер. Във връзка с посочената по-горе НСОРЗ и създадените вътрешни правила за работната заплата, при изплащане на обезщетения по КТ се включват начисленията само с постоянен характер, посочени в чл.чл. 69, 70, 83 и 85 от КТД. Само на работниците от автотранспорта се определят допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер, но ищцата не е заемала длъжност в този отрасъл. За заплащаното на лицето допълнително трудово възнаграждение “компенсации”, видно от заключението на назначената икономическа експертиза следва да се приеме, че същото не може да се отнесе към възнагражденията с постоянен характер.

 

Ето защо предявеният иск е неоснователен. Следва още веднъж да се подчертае, че процентът допълнителни възнаграждения са в зависимост от остатъка по фонд “Работна заплата”, от постигнати трудови резултати за цялото дружество, след което се оценява поотделно приносът на всеки работник чрез комплексна оценка, поради което тези трудови възнаграждения не са с постоянен характер. Поради това и не следва да се включват при изчисляване на обезщетението при пенсиониране, съгласно чл. 15 и чл. 17 от НСОРЗ.

 

Вярно е, че при друг трудов спор, предмет на въззивно гр. дело № 1337/2013г., по описа на ОС-С. е постановено решение, с което е уважен искът на работника. Съдебният състав постановил това решение е друг съдия-докладчик, който не е член на настоящия съдебен състав. Сегашният съдебен състав след внимателно анализиране на установените факти по настоящото дело и като съобрази с действащата нормативна уредба и уеднаквената практика на ВКС /реш. № 847/14.01.2011г. по гр. дело № 1558/2009г. на ІV ГО на ВКС/ по чл. 290 ГПК, намира необходимо да изостави становището си по в.гр. дело № 1337/2013г. по описа на ОС-С.. В този смисъл следва да се приеме, че първоинстанционният съд няма вина за отмяна на решение № 88/09.07.2013г., постановено по гр. дело № 189/2013г. по описа на Р. районен съд.

 

В съдебно заседание в настоящата инстанция е прието като писмено доказателство писмо-указание до ръководител сектор “Управление на човешките ресурси” и други от 28.11.2012г., подписано от ръководител правна-служба С. Ж., но същото няма никаква правна стойност при разрешаване на настоящия спор, във връзка с предмета на делото. То не попада в никоя от категориите на актовете, които се ценят като писмени доказателства и имат значение при решаване на делата.

 

Във връзка с изложеното въззивният съд намира, че постановеното решение от РС-Р. следва да бъде отменено и отхвърлен предявеният иск.

 

Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски на дружеството-въззивник, съдът счита следното: На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 359 КТ, на дружеството следва да се присъди сумата 300 лева общо за двете инстанции – дължимо юрисконсултско възнаграждение, тъй като настоящият спор е трудов спор. Ищецът-въззиваем не дължи заплащане на държавна такса и други разноски направени в съдебното производство съгласно чл. 359 ГПК, визиращо безплатно производство по трудови дела за работниците. Действително, безплатността на производството на работника се отнася до задължението му заплащане на разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността му за разноските направени от другата страна когато тя е спечелила делото и е била представлявана от юрисконсулт.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 196/20.11.2013г. постановено по гр. дело № 305/2013г., по описа на Р. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, иск против Мини “М.” ЕАД, клон Рудник “Т.” село Т., за заплащане на обезщетение в размер на 4 048.80 лева /четири хиляди и четиридесет и осем лева и 80 ст./ за невключени компенсации при изчисляването на петнадесет брутни заплати, по чл. 222, ал. 3 от КТ, при пенсиониране.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на Мини “М.” ЕАД, клон Рудник “Т.” село Т., сумата 300 /триста/ лева , юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                 2.