Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 83/28.02.2014 г.                Година 2014                  Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД             ­­          ІІ  Граждански състав

На единадесети февруари                                                              Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                 2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1021 по описа за 2014 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от Т.Г.Т., чрез пълномощника му адв. К.К. ***, против решение № 1299/08.11.2013г. по гр. дело № 1285/2013г., по описа на Районен съд – гр. С., което счита за неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано, постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което в законоустановения срок обжалва решението, с което е отхвърлен предявения от него иск за признаване незаконността на неговото уволнение от работа в “Н.” ООД – гр. С. Въззивникът възразява против законността на издадената заповед за уволнение, поради посочено основание – “намаляване обема на работа” и липсата на представителна власт.  Била налице липа на надлежна представителна власт на издалия заповедта за уволнение, тъй като видно от регистрацията на дружеството в ТР към датата на издаване на заповедта – негов управител бил И.Д.И., но същият не е имал право да делегира на зам. Управителя С.Д. своите права по тр. Законодателство, позовавайки се на общите граждански норми, което възражение на въззивника не било взето предвид от районния съд. Считат, че първоинстанционният съд  в решението си не се е съобразил със събраните по делото доказателства и е направил погрешни изводи и е постановил неправилен съдебен акт. Считат, че районният съд е изложил доводи относно подбора на кадри и че част от представените документи като доказателства, особено така наречената “декларация” от ищеца, която е била оспорена в съдебно заседание, както и твърдението на дружеството – работодател, че въззивника не притежава необходимите качества. Считат, че извършеното уволнение е незаконно, моли да бъде отменена издадената заповед и да бъде възстановен на работа, като от това счита, че следва да му бъде заплатено обезщетение, поради основателността на предявения от него иск.

 

Въззивникът пред районния съд е представил документ от Дирекция “Бюро по труда” – С. в уверение на това, че е останал след уволнението му от дружеството-въззиваем без работа и е бил регистриран като безработен за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството-въззиваем - от 17.01.2013г. Излага доводи, че съобразно заключението на съдебната експертиза назначена в РС е извършено изменение на претендирания от него размер на обезщетението за времето когато е останал без работа.

 

Молят, да бъде отменено изцяло постановеното решение от РС-С. като неправилно, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се уважат всички предявени искове, както и да бъде постановено решение в частта за разноските, съобразно уважения размер на предявените искове.

 

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от адв. Ж.З. – пълномощник на дружеството-въззиваем “Н.” ООД – гр. С., с което молят да бъде потвърдено решението на С. районен съд и оставена без уважение подадената въззивна жалба

 

Считат, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като се потвърди изцяло постановеното решение от РС-Казанлък като правилно и законосъобразно, ведно със законните последици. По делото пред районния съд от събраните многобройни гласни и писмени доказателства твърдят, че е установено, че ответното дружество е намалило обема на работата си  видно от икономическите показатели и съответната заповед. В дружеството е бил извършен подбор, като ищеца е бил с най-нисък резултат и след това е бил освободен от работа с обжалваната заповед. Сочат, че към този момент дружеството не е  извършвало дейност и е подготвяло масово уволнение на всички работници, тъй като предстояла нова обществена поръчка за почистването и сметоизвозването на отпадъците в гр. С.. По отношение на първото оплакване е било поставяно за разглеждане от ищеца пред съда, като ОС-С. е приел, че тези оплаквания и възражение на ищеца са неоснователни, тъй като лицето издало заповедта за уволнение е не само пълномощник, но и заместник управител на дружеството.

 

По отношение на второто оплакване на въззивника също е неоснователно, тъй като не е установено да е налице намаляване на обема на работа в дружеството. При разпита на работещите в дружеството работници като свидетели пред районния съд било установено, че в предприятието е имало преразпределение на районите с цел ефективност на работата, което е довело  и до намаляване от нуждата за шофьори и тяхното освобождаване.

 

Относно третото оплакване, че не бил извършен подбор от работодателя, също твърди, че е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства било доказано точно обратното, че работодателят-въззивник не е допуснал нарушение на трудовото законодателство и извършеният подбор е законосъобразен и не е налице злоупотреба с право на подбор в дружеството, при преценката кой от шофьорите работи по-добре.

 

Считат, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от въззивника във въззивната жалба нарушения на материалните и процесуалните норми и решението на РС-С. считат за правилно и законосъобразно и не противоречащо на закона и съдебната практика, поради което молят да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди постановеното първоинстанционно решение изцяло, като бъде осъден въззивника Т.Т. да заплати на дружеството-въззиваем направените пред въззивната инстанция разноски и възнаграждение за един адвокат.

 

Въззивникът Т.Г.Т. - редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява адв. К.К., редовно упълномощен от по-рано, който моли съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С. като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият "Н." ООД ГРАД С. - редовно и своевременно призовани, по делото се явява процесуалният им представител адв. Ж.З., която моли съда на основание чл. 272 ГПК да постанови решение, с което да потвърди решението на РС-С. и да остави без уважение подадената въззивна жалба. Твърди, че е доказано по категоричен начин, че извършеният подбор е законосъобразен. Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са излагат в депозирания отговор на въззивната жалба и в представената по делото подробна писмена защита.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ - за отмяна на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника Т., за възстановяването на предишната му работа и за заплащането на обезщетение в размер на 3 090лв. по чл.225, ал.1 от КТ за оставането без работа.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Т.Г.Т. за признаване на незаконно уволнение и отмяна  на Заповед № 2/16.01.2013г. на търговския пълномощник и заместник управител на  “Н.” ООД гр. С=, възстановяване на предишната длъжност “шофьор на специален автомобил” и изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението, считано от 17.01.2013 г. в размер на 3090 /три хиляди и деветдесет/ лева. Поддържа, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не са налице мотивите в процесната заповед за уволнение, а именно, намаляване обема на работата.

 

Не е спорно обстоятелството, че въззивникът Т.Г.Т. е бил в трудово правоотношение с въззиваемото дружеството и е заемал длъжността “шофьор на специален автомобил”. Със заповед под № 2/16.01.2013г. на търговския пълномощник на “Н.” ООД гр. С., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с предизвестие № 1/16.01.2013г.

 

Относно твърденията на въззивника, че Зам. управителя на търговското дружество и търговския пълномощник издал обжалваната заповед е надлежно упълномощен за това, съдът намира този довод за основателен. По делото е представено нотариално заверено пълномощно от Управителя на фирмата с което на търговския пълномощник са дадени права да подписва трудови договори, назначава  освобождава работници и служители. Освен това  съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ТЗ  Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.

 

Като мотив в процесната заповед за уволнение е посочено “поради намаляване обема на работата”. Работодателят и въззиваем обосновава същия мотив, именно намаляването обема на работата с писмена заповед под № 48/28.12.2012г. с обстоятелствата за наличието на икономическа криза и поради създалата се необходимост от реакцията с намаляване обема на работа, обосновано от прекратяване на дейността на звено “Миене” и предстоящо преразпределение на графиците за обслужване на съдовете за смет, разположени на територията на гр. С. и селата на Община С.. В мотивите на заповедта също е посочено, че се оформят пет района за обслужване на територията на града, като към всеки район работели по един сметосъберачен автомобил и един самосвал като на общо разположение за ползване и в петте района били три броя специализирани товарачни машини и два броя трактори. При това положение и разпределение на машините се налагало намаляване броя на шофьорите с двама. В тази връзка работодателят е разпоредил да се сформира комисия за оценка на работата на шофьорите на специалните автомобили в състав, посочен в същата заповед.

 

Впоследствие с нова заповед под № 1/09.01.2013г. същият работодател – въззиваемият  “Н.” ООД - гр. С. въпреки констатираното намаляване обема на работа преценява, че възникнала необходимостта от ремонти и подновяване на съдовете за смет разположени на територията на Община – С., нова организация при депонирането на СБО и закупуването на нови автомобили за зимна поддръжка изискващи да бъдат управлявани от шофьори притежаващи дигитална карта НАРЕЖДА да се назначи още един брой общ работник на територията на Авторемонтната работилница, да се назначи един брой охранител на сметище “М.” и се назначи още един шофьор на специален тежкотоварен автомобил, който притежава дигитална карта.

 

Налага се категоричния извод, че въпреки констатираното от работодателя намаляване обема на работата с първата горепосочена заповед, то с последваща такава, която се издава в рамките на няколко дни след това, търговският пълномощник на въззиваемото дружество взема решение за закупуването на нови автомобили и същевременно с това, и за назначаването на трима нови работници, включително и един брой шофьор, макар и същият да притежава дигитална карта.

 

С оглед на това въззивният съд счита, че по никакъв начин от събраните по делото доказателства не се установява реално намаляване обема на работата в дружеството-ответник. От друга страна, в тази насока са били събрани гласни доказателства пред първостепенния съд. Видно от показанията на свидетелката Т.М. Д., действително въззивникът е работил като шофьор във фирмата и е било констатирано намаляване обема на работа от страна на работодателя във фирмата, но свидетелката по никакъв начин не обяснява в какво се състои това намаляване на обема на работата. От показанията на свидетелката Д. К.Ц. става ясно отново, че имало намаляване обема на работата в края на 2012г. по направени разчети, като приходите не могли да покрият разходите, което на практика по никакъв начин не обяснява отново в какво се състои намаляването на горепосочения обем на работата.

 

Първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че намаляването обема на работата е индивидуална преценка на работодателя и не е необходимо доказването на това обективно положение, по отношение на трудовата функция на въззивника. Точно в обратния смисъл се явява решение № 29/08.02.2011г., по гр. дело № 265/2010г. на ГК, ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В тази връзка работодателят е длъжен по несъмнен начин да докаже намаляването обема на работа като съвкупност от икономически фактори. Доказателства в тази насока в хода на производството и пред двете инстанции не бяха събрани. Налага се извода, че въззиваемия в качеството му и на ответник и работодател не е доказал наличието на основанието въз основа на което е извършил прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника. В същия смисъл се явява и решение № 507/08.07.2010г. по гр. дело № 978/2009г. на ІV ГО на ВКС, постановено също по реда на чл. 290 ГПК.

 

Впоследствие правилно и обосновано е бил извършен подбора при уволнението на въззивника, но основанието посочено в заповедта за уволнение по никакъв начин не се подкрепя от доказателствата събрани и пред двете съдебни инстанции.   

 

От задълбочения анализ на посочените към заповедта мотиви се установява, че процесното уволнение е извършено неправилно и незаконосъобразно, тъй като на практика и в действителност не е налице  намаляване обема на работата в предприятието, на което основание е бил уволнен въззивника по делото.

 

От събраните по делото доказателство съдът достигна до извода, че процесната заповед под № 2/16.01.2013г., с която е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя - ищец е незаконосъобразна и като такава следва да бъде изцяло отменена.

 

В тази връзка като акцесорен основателен се явява и вторият обективно-съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на въззивника Т. на преди заеманата от него работа “шофьор на специализиран автомобил” в дружеството-работодател “Н.” ООД гр. С..   

 

         Настоящата инстанция намира също така, че и третия обективно-съединен иск по чл.225, ал.1 КТ е основателен и доказан. Представените пред районния съд заверени ксерокопия от трудовата книжка на въззивника, регистрационна карта на Агенцията по заетостта – Дирекция “Бюро по труда” гр. С. от 21.01.2013г.  и от представената декларация от 18.02.2013г. се установява, че след датата на уволнението, считано от 17.01.2013г. въззивникът не е работил по трудов договор.

 

          От заключението на съдебно-икономическа експертиза, приета като доказателство от първостепенния съд се установява, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за исковия период от 6 месеца възлиза на 3 295.12 лева.

Този обективно съединен иск се явява изцяло основателен съобразно допуснатото изменение и увеличение на иска в тази му част, относно претендираното обезщетение в съдебно заседание на 29.05.2013г. /л. 10 от съдебния протокол от същата дата/, според което искът следва да се счита предявен за сумата в размер на 3 295.12 лева.

 

          Предвид гореизложеното решението в обжалваната част следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи предявения иск по чл.225 ал.1 КТ. Работодателят следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд – С. държавна такса в размер на 123,44 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. В полза на въззивника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като въззивният съд уважи предявените от въззивника обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

 

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции общо в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. К.К. ***, по договор за правна защита и съдействие от 12.03.2013г. /на л.2 от първоинстанционното гр. дело № 1285/2013г./.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1299/08.11.2013г. по гр.дело № 1285/2013г., по описа на Районен съд - С., като неправилно и незаконосъобразно,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Т.Г.Т. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес: гр. С., бул. “М.М. К.” № ., вх. ., ет. . ап. . – адв. К.К., и отменя заповед № 2/16.01.2013г. на търговския пълномощник Б. Д. Т. на “.Н.” ООД гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Е.” № 28, ет. 1, с ЕИК .., представлявано от управителя И.Д.И., с която е прекратено трудовото правоотношение с Т.Г.Т., с посочени по-горе данни, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

          ВЪЗСТАНОВЯВА Т.Г.Т., с посочени по-горе данни, на предишната му работа, на длъжността “шофьор на специален автомобил” в “Н.” ООД гр. С., с посочени данни.

 

ОСЪЖДА “Н.” ООД гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Е.” № ., ет. ., с ЕИК …, представлявано от управителя И.Д.И. да заплати на Т.Г.Т., с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес: гр. С., бул. “М.М. К.” № ., вх.., ет. . ап. . – адв. К.К., сумата от 3 295.12 /три хиляди двеста деветдесет и пет лева и 12 ст./ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето през което същият е останал без работа, считано от 17.01.2013г., но не повече от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.03.2013г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-С., при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.