Р Е Ш Е Н И Е

78 /28.02.2014 година                                                          Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари                                                              2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1035 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 1290/08.11.2013г., постановено по гр. дело № 3070/2013г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Г. Иванов С. моли да бъде отменено решението и уважен иска. Претендира за направените деловодни разноски.

 

Въззиваемият Т.С.С. чрез адв. П. и адв. Л., молят да се остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди решението на районния съд. Адвокат Л. е представил писмена защита като счита, че е издаден недопустим съдебен акт, тъй като претенцията е заявена не чрез реда по чл. 417 ГПК, а по чл. 410 ГПК. Съдът служебно следвало  да проверява за прилагане на претенцията в относима със съответния образец форма. Позовава се на съдебна практика относно отстраняване на нередовността на заявлението за издаване на заповед.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК

 

Видно от приложеното частно гр. дело № 2324/2013г. на С. районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Т.С. да заплати на заявителя Г.С. сумата от 16 000 лева по запис на заповед от 10.05.2013г. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника С. и в законоустановения срок заявителят е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането му против длъжника.

 

По делото е приет като писмено доказателство запис на заповед, като ответникът С. в качеството си на издател на записа на заповед се е задължил да плати на ищеца сумата от 16 000 лева на падежа – 30.03.2013г.

 

Разпитаните по делото свидетели К. и Б. сочат, че в тяхно присъствие в края на месец август 2012г. ищецът е дал в заем на ответника С. 16 000 лева в заем, за закупуване на къща.

 

Разпитаният свидетел Петър П. – посочен от ответника заявява, че ответникът го потърсил тъй като бил много притеснен и уплашен. Споделил, че бил принуден да подпише запис на заповед за тази сума в парк “К.” в гр. Х. от ищеца и негов приятел, които казали на ответника, че приятеля на същия бил обрал аптека и бил задържан, поради което следвало да се дадат допълнително 10 000 лева. Ответникът подал жалба в Прокуратурата.

 

По иска по чл. 422 ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

 

Абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира, а е необходимо да се изследва наличието на каузално правоотношение между издателя и приносителя на записа на заповед. Тази необходимост произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи задължение на издателя по каузалното правоотношение, недействителността му препятства възникването на поетите с него менителнични права и задължения. Ищецът носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство в парично вземане.

 

В тази връзка по искане на ищеца са събрани гласни доказателства. Въззивният съд намира, че показанията на свидетелите К. и Б. са допустими само в частта им, в която свидетелите сочат, че ответникът доброволно е подписал процесния запис на заповед. В частта, в която свидетелите сочат, че ищецът е предал на ответника сумата от 16 000 лева като заем, свидетелските показания са недопустими, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като се отнася за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева.

От останалите събрани по делото доказателства също не се установява наличието на предаването на сумата от 16 000 лева от ищеца на ответника. В посочения запис на заповед се съдържа единствено обещание от ответника да изплати на ищеца паричната сума от 16 000 лева, без да е ясно какво е основанието на задължението, като не е посочено, че ищецът е предоставил реално на ответника посочената сума, поради което записа на заповед не може да се приеме за разписка за изпълнение и не доказва предаването на сумата.

 

Въззивният съд намира за неоснователно твърдението на адв. Л., че постановеното решение е недопустимо. Неспазването на необходимия образец заявление за издаване на заповед за изпълнение, не е съществено нарушение. Съдебната практика посочена от адв. Л. се отнася до друг момент в специалното заповедно производство – за това, че не е предвидена възможност за отстраняване на нередовност на заявлението по реда на чл. 129 ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2, която разпоредба е обща относно производството по чл. 410 и чл. 417 ГПК. Изрично такава разпоредба в производството по чл. 417 законът не е предвидил. В настоящият случай обаче не се касае за нередовности съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК.

 

Въззивният съд намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. С оглед на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд съвсем обосновано е отхвърлил предявеният иск. Поради това решението следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1290/08.11.2013г., постановено по гр. дело № 3070/2013г., по описа на С. районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис от същото, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                2.