О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 234                           28.02.2014 г.                    град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари                                                  Година 2014         

в закрито заседание, в следния състав :

                                                

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНДЕЛЧЕВА

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                                                                           2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

Секретар

като разгледа докладваното от съдия Уруков

въззивно гражданско дело номер 1006 по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

      Производството е по чл.258, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 248, ал.1 и ал.3 от ГПК.

 

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 12582/06.11.2013г. от “К.” ООД - гр. К., представлявано от управителя А. И. А. и чрез пълномощника им адв. С.Б.Б. ***, против решение № 493/23.10.2013г., постановено по гр. дело № 1979/2013г. по описа на К. районен съд в частта му за разноските.

 

В законоустановеният срок обжалват постановеното първоинстанционно решение в частта му относно разноските, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата Д.К.А. 310 лева – съдебни разноски, както и в частта, в която е осъдено да заплати по сметка на РС-К. окончателна държавна такса в размер на 50 лева и 137.50 лева – разноски за съдебни експертизи, както и в частта, в която на ответното дружества не са присъдени дължимите му се от ищцата съдебни разноски над присъдения размер от 300 лева – като недопустим, алтернативно, неправилен, необоснован, несправедлив и незаконосъобразен съдебен акт. Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба и обезсилено, алтернативно – отменено решението на първоистанционния съд.

 

Въззивникът не е доволен от постановеното решение на съда  и счита, че е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че съдът  не е извършил  правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и считат констатациите и правните изводи на съда за неправилни и незаконосъобразни. Считат, че постановеното решение е недопустимо и неправилно тъй като е налице противоречие между отхвърлителния диспозитив спрямо исковете на ищцата, в която част това решение е правилно, обосновано и законосъобразно в обжалваната му част, която е недопустима, алтерн. Неправилна и необоснована, след като съдът е отхвърлил изцяло претенциите на ищцата по всички предявени спрямо дружеството съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГК, във вр. С чл. 78, ал. 1 от ГПК и на чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и считат, че ищцата не следва да претендира за обезщетение тъй като исковете й са напълно отхвърлени от първоинстанционния съд.

   

 Молят да бъде уважена подадената въззивна жалба на дружеството въззивник, като бъде обезсилено постановеното решение от К. районен съд в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати съдебните разноски в размер на 310 лв. на ищцата Д.К.А. и в частта, в  която дружеството е осъдено да заплати по сметка на РС-К. окончателна държавна такса в размер на 50 лева и 137.50 лева разноски за съдебни експертизи, както и в частта в която на ответното дружество не са присъдени дължимите му се от ищцата съдебни разноски над присъдения размер от 300 лева – като недопустимо.

 

Молят решението на Районен съд – К. да бъде алтернативно отменено като неправилно, необосновано, несправедливо и незаконосъобразно и вместо тази негова част бъде постановено ново решение, с което въззивният съд да осъди ищцата да заплати на ответното дружество  останалата неприсъдена част съдебни разноски в размер на 300 лева, както и да заплати по сметка на РС съдебните разноски както и да заплати по сметка на съда съдебни разноски за извършените експертизи в пълен размер, а държавната такса за разглеждане на спора да не се присъжда от съда, тъй като ищцата е освободена от внасянето на такава в процесния случай , съобразно правилото на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС-К., със съответните задължителни указания, след частично обезсилване на обжалваното решение.

 

Претендират да бъдат присъдени на дружеството-въззивник направените от него разноски пред двете съдебни инстанции, платими от ищцата и въззиваема по делото – изцяло.

 

С първоначалната въззивна жалба не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

По делото е постъпила и молба с вх. № 13739/02.12.2013г. за даване ход на производството по движение на първоначалната постъпила въззивна жалба против решението на РС-К. по гр. Дело № 1979/2013г. С която сочат, че в законния срок ответника обжалва пред ОС-Стара Загора решение № 493/23.10.2013г. постановено от състав на РС-К. в частта,в  която ответното дружество е осъдено да заплати на въззиваемата Д.К.А. 310 лева съдебни разноски, както и в частта, в която е осъдено да заплати по сметка на РС-К. окончателна държавна такса в размер на 50 лева и 137.50 лева разноски за съдебни експертизи, както и в часта, в която на ответното дружество не са присъдени дължимите му се от ищцата съдебни разноски над присъдения размер от 300лв. - като недопустим, алтернативно неправилен, необоснован, несправедлив и незаконосъобразен съдебен акт.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно специалната и императивна разпоредба на чл. 248. ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В конкретният случай въззивният съд счита, че на практика с въззивната жалба на жалбоподателя се прави искане от същия съобразно специалната разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решението в частта му за разноските, по което искане компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд. Едва след произнасянето на този съд по въпроса за разноските съобразно чл. 248, ал. 3 от ГПК, това определение за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение.

 

В този смисъл въззивният съд счита, че следва да отмени определението си, с което е приключи съдебното дирене и дал ход на делото по същество и да изпрати делото на първостепенния съд, за произнасяне на този съд по направеното искане от въззивника, за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. РС-К. не следва да извършва процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК, тъй като вече въззивният съд е изпратил препис от въззивната жалба на другата страна, който е надлежно получен от същата.

 

Окръжният съд намира, че делото следва да бъде върнато на РС-К., за изпълнение на указанията дадени с настоящото  определение.

 

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не прегражда по нататъшния ход на делото и не е предвиден специален ред за обжалване на това определение в ГПК.

Воден от горното, съдът

   О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 04.02.2014г., с което съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 1006/2014г., по описа на С. окръжен съд.

 

ВРЪЩА гражданско дело № 1979/2013г., по описа на К. районен съд, ведно с в. гр. дело № 1006/2014г., по описа на ОС-С., за изпълнение на указанията на въззивния съд, съобразно разпоредбите на чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                    

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

      

                                                                  2.