Р Е Ш Е Н И Е

                                                                       

 

Номер 121                                         26.03.2014г.                              гр.Стара Загора

 

                                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

на двадесет и седми февруари 2014г.

в публично заседание в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

секретар П.Г. 

като изслуша докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.д.№ 23 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

 

          Производството е на основание чл.59 във вр. с чл.55 и сл., във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК.

 

          Постъпила е първоначална, допълнителна и две уточняващи Искови молби от ищеца- пълнолетния гръцки гражданин П.Й. с право на постоянно пребиваване в Република България, в които заявява, че предявява исковата си претенция въз основа на издадена от ответника на 14.12.2011г. запис на заповед, с която последният се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца или на негова заповед, без предявяване и без протест сумата от 40 000 евро на падежа 14.05.2012г., че вземането му е изискуемо и ликвидно. Твърди също така и, че до настоящия момент, длъжникът- ответникът Р.Г.С. не е изпълнил задължението си по горепосочената запис на заповед да заплати на ищеца сумата от 40 000 евро, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец да предяви настоящия осъдителен иск за осъждане на издателя на записа на заповед да му заплати тази сума. Моли съда да осъдите ответника Р.Г.С., да му плати на ищеца П.Й., сума в размер на 40 000 евро главница, и законната лихва 1 386, 64 евро, равняващи се на 2 712, 03 лв., върху главницата от 40 000 лв., считано от 07.11.2012г./датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК/, до окончателното изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

 

           Чрез процесуалния си представител- адвокат ищецът моли съда исковете му да се уважат изцяло, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат в последното открито съдебно заседание по делото.

 

           В Писмената си защита по делото ищецът поддържа изцяло изменената си искова претенция, като сочи допълнително, че издаденият запис на заповед не е имал единствено и само обезпечително предназначение, заради обещанието на ответника да погаси негови задължения към трети лица, а е за реално получени суми, и че е необосновано твърдението на ответника за наличие на каузалното му правоотношение с него като кредитор, поради което бил издал в негова полза процесния запис на заповед. Моли исковете му да се уважат изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

       Ответникът  Р.Г.С. от гр.С.З. в първия си Отговор на ИМ счита, че предявеният иск е процесуално допустим, но по същество е неоснователен. Оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава иска, тъй като действителните им отношения с ищеца са били такива, че с него са се запознали непосредствено преди подписването на записа на заповед, че той му е бил представен от едни трети за делото лице/М.Б.Н. и неговия зет С.И.М./, които преди това му били дали пари назаем, и те му споделили, че един гръцки бизнесмен искал да му помогне при обслужването на задълженията му към тях, като ги изплати, а той да заплати на него парите, които е дължал на тях. След подписването му, записа на заповед бил взет от ищеца П.Й., като му било казано от него и неговите кредитори, че те ще се оправят помежду им, като гръцкия бизнесмен ще им заплати неговите задължения. Впоследствие той бил много изненадан, тъй като при подписването на записа на заповед със С.М. се разбрали да заличи учредената ипотека в негова полза и му казали, че това, което са подписвали с ищеца Й. си било тяхна работа, и тях това не ги засягало. В един и същ ден/07.11.2012г./ срещу него били подадени едновременно 2 заявления по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съответно от ищеца П.Й. и от третото лице С.М., по които били образувани съответно ч.гр.дело № 6240/2012г. и ч.гр.дело № 6241/2012г.- и двете по описа на РС- Ст.Загора. Като от съседните номера на образуваните дело срещу него можело да бъде направен категоричен извод, че заявителите на заповедните производства са действали координирано, тъй като издадената заповед за незабавно изпълнение срещу него в полза на третото лице С.М. е влязла в сила и срещу него е било образувано изп.дело № 20128650401136 по описа на ЧСИ- Маргарита Димитрова, и видно от приложеното съобщение, по изпълнителното дело е насрочена публична продан на неговите недвижими имоти. С оглед на изложеното твърди, че не е получавал никакви пари от ищеца и няма никакви задължения към него. Счита, че издаденият от него запис на заповед в негова полза е имал обезпечително предназначение, заради обещанието му да погаси негови задължения към трети лица, което очевидно той не е направил. Ето защо оспорва изцяло исковата претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Счита, че предявените искове са допустими, но по същество са неоснователни, поддържа изцяло всички фактически твърдения и доказателствени искания, изложени в подадения първоначален отговор по делото и твърди, че представеният запис на заповед по делото е подписан от него единствено и само поради обещанието на ищеца да погаси задълженията му към третите лице. Твърди, че по посоченото изп.дело е извършена публична продан на негов собствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 15, с площ 91.50 кв.м., находящ се в ****, заедно с прилежащите таванско и избено помещение, че е налице каузално му правоотношение с ищеца, поради което е издал в негова полза записа на заповед, тъй като никога не е получавал пари от него в заем и не съществува друго основание освен посоченото, той да се задължи да му заплати посочената сума в ценната книга. Счита, че след като ищецът не е изпълнил задължението си да погаси дълга му към посочените трети лица, в полза на ищеца не е съществувало материалноправно вземане към него- ответника, поради което и оспорва изцяло исковата претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Чрез процесуалния си представител- адвокат пледира исковете против него да се отхвърлят изцяло, ведно със законните последици от това, и в този смисъл е и писмената му защита по делото.

 

СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебно- икономическите експертизи и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

                    Осъдителния иск е своевременно предявен пред настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, той е родово и местно подсъден като първа инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора. Поради което искът се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора, и по него съдът следва да се произнесе по съществото на спора със съдебното си решение по делото.

 

                    ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА:

   Видно от събраните по делото писмени доказателства и от съдебните актове по приложените множество граждански дела се установява, че видно от приетите по делото писмени доказателства- копие от запис на заповед, копие на заповед 4192, копие от изпълнителен лист от 08.11.2012г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека 118, том I, рег. 663 дело 93 от 2011г., копие заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, копие на заповед 4209, копие на съобщение за насрочване на публична продан, приложение 1 взети и върнати на М.Б. пари, постановление за възлагане на недвижим имот от 03.07.2013г., молба от адв. Я. от 24.10.2013г., декларация от ищеца от 24.10.2013г., ксеро- копие от българската лична карта на ищеца, удостоверение рег. 2906/25.01.2008г. на ОДП - Ст.Загора, и от приложените към настоящото гр. дело, преписка 48943/2012г. на ОД на МВР- Ст.Загора и гр.д. 6240/2012г. на СРС, ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на издадена от ответника на 14.12.2011г.  запис на заповед, с която последният се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца или на негова заповед, без предявяване и без протест сумата от 40 000 евро на падежа 14.05.2012г. На 07.11.2012г. въз основа на записа на заповед и на осн. чл.417 от ГПК ищецът е поискал от РС- Ст.Загора издаването на заповед за незабавно изпълнение и същата била издадена по ч.гр.д. №6240/2012 г. по описа на РС- гр.Стара Загора, като в рамките на законния 14- дневен срок е постъпило писмено Възражение от страна на длъжника- ответник срещу нея. В определения от съда законен 1- месечен срок ищецът е предявил в ОС- Ст.Загора установителен иск с правно основание чл.415 във връзка с чл. 422 от ГПК, по което е образувано настоящото гражданско дело № 23/2013 г. по описа на ОС-гр.Стара Загора. Очевидно поради технически пропуск ищецът не е представил в законния 1- месечния срок убедителни писмени доказателства по ч.гр.д. № 6240/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора, че е завел в срок този първоначален установителен иск в ОС- Ст.Загора по настоящото гр.дело, поради което напълно законосъобразно РС- Ст.Загора е обезсилил издадената от него по това ч.гр.д. Заповед № 4192/08.11.2012г. Заповед и съответния й изпълнителен лист. Тъй като записа на заповед, издаден от ответника, е без предявяване и с определен падеж/14.05.2012г./, от когато вземането е станало изискуемо, нито от тази дата/14.05.2012г./, нито до датата на предявяването на установителния иск по чл.422 от ГПК в настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора/14.02.2013г./, нито до датата на изменение от ищеца на иска му против ответника от установителен към осъдителен/22.04.2013г./, нито да датата на обявяване на делото за решаване/27.02.2014г./ длъжникът– ответник Р.Г.С. не е бил изпълнил паричното си задължение по горепосоченият запис на заповед да заплати на кредитора си- ищец сумата от 40 000 евро главница, ведно със законните  последици от това. Което показва, че ответникът- длъжник следва с настоящото първоинстанционно съдебно Решение да бъде осъден да заплати като  издател на тази записа на заповед, на кредитора си- ищец тази сума от 40 000 евро, като главница, с която сума той се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил неоснователно по смисъла на чл.59 във вр. с чл.55 от ЗЗД, ведно със законните последици от това.

Действително в Отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че записа на заповед бил подписан от него само поради обещанието длъжникът да погаси задълженията към третите лице- С.И.М. и М.Б.Н., като излага фактически и житейски обяснения за това, свързани с други парични и имуществени взаимоотношения с други, трети лица, които не са страна по Записа на заповед и съответно и по настоящото първоинстанционно гражданско дело с предмет осъдителен иск. Независимо обаче от твърдените от ответника факти и взаимоотношения, както и с оглед потвърдени от него недвусмислени предприетите срещу него фактически и правни действия, в неговия Отговор на ИМ не се съдържат никакви твърдения за някакви каузални взаимоотношения, каквито той излага по делото, които да обосновават и да се налага евентуално ищецът да доказва в хода на съдебното дирене по настоящото дело. Дори и да е извършена твърдяната от ответника публична продан на негов собствен апартамент, това по никакъв начин не показва и не доказва неговите твърдения и заключения, че издаденият в негова полза запис на заповед имал единствено и само обезпечително предназначение, заради обещанието му да погаси задълженията към други трети лица, още повече, че такива данни няма нито в Записа на заповед, нито в другите писмени доказателства по делото. Следователно това не е твърдение за такова наличие на каузално правоотношение с ищеца, поради което той да е бил издал в негова полза процесния запис на заповед за сумата 40 000 евро.

 

                    По делото не са искани от никоя от страните, не са изисквани служебно от съда и не са събирани никакви гласни доказателства.

 

                    Същевременно, видно от заключението на приетата по делото първоначална съдебно- икономическа експертиза/СИЕ/, размерът евентуалната лихва, изчислена на база претендираната главница от 40 000 евро за периода от време от 07.11.2012 г. до 08.03.2013 г., като се вземе предвид 3- месечния евро-либор/еуробор/ е  точно 1 386, 64 евро. А съгласно заключението на приетата по делото допълнителна съдебно- икономическа експертиза, размерът на евентуалната мораторна лихва върху 40 000 лв. е както следва :

1.От 17.11.2012г. до 14.02.2013г.- 1 130, 22 евро.

2.От 18.12.2012г. до 14.02.2013г.- 671, 05 евро.

3.От 18.12.2012г. до 08.03.2013г.- 924, 60 евро.

 

Предявеният процесен осъдителен иск е с правна квалификация по чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ- видно от Доклада по делото в о.с.з. на 28.06.2013г./л.49- 50 от делото/, който е направен от първоначалния съдия- докладчик по делото, и който Доклад не е променят или изменян от съда до обявяване на делото за решаване, въпреки междувременно направената персонална промяна на съдиите- докладчици по същото.

 

Следователно и с оглед императивната норма на общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произлиза исковата му претенция, а ответникът- че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума, т.е. възраженията си - било то абсолютни срещу самия запис на заповед, било то лични, които произтичат от каузалните отношенията с кредитора по ефекта, съпътстващите менителницата. Следователно предметът на доказване следва да се изведе от фактическите твърдения на ищеца в ИМ и от възраженията на ответника в Отговора на ИМ. В конкретния случай, след като ответникът излага още в Отговора си на ИМ твърдения, че вземането му произтича от каузално правоотношение с ищеца, то в негова тежест е да докаже това обстоятелство, независимо от процесуалното си качество. В случая ищецът твърди, че вземането му произхожда от договор за заем, сключен под формата на Запис на заповед за сумата 40 000 евро, а ответникът твърди, че процесният запис на заповед бил издаден като обезпечение на задължението му към други, трети по делото 2 бр. физически лица- пълнолетни български граждани. Въпросът за съществуването на това каузално правоотношение, по повод на което е и издаден процесният запис на заповед, послужил като документ по смисъла на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ, при издаването на тази заповедта за изпълнение, е спорен между страните. Възраженията на ответника са за липса на съгласие, тъй като при подписването на записа на заповед твърди, че не е имал намерението да се задължава лично към ищеца, а да направи услуга на свой приятел и да уреди други свои парични взаимоотношения с трети за делото лице.

По правило договорът за заем по правната си същност е реален, което означава, че предаването на сумата, предмет на заема, е елемент от фактическия състав на самата сделка. При това положение е нужно с всички допустими по ГПК доказателствени средства да се докаже реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя. Доказателствата, представени по делото, създават сигурно убеждение у съда за истинността на фактическите твърдения на ищеца, тъй като от самия текст на записа на заповед е видно, че освен реквизитите по чл.535 от ТЗ, той съдържа и изявление на издателя- ответник, че е получил сумата от лицето, на което се задължава да плати/ищеца- кредитор, а не на други трети за делото лица/. Това признание на длъжника, че е получил сумата по записа на заповед, е напълно достатъчно, за да се приеме, че договорът за заем е сключен и е породил присъщите му правни последици за страните по него/съответно страни по делото/. Освен прякото доказване на самата сделка, по делото са установени косвени факти, от които може да се направи извод за правнорелевантния факт. Самият запис на заповед също има отношение към доказването, а не към основанието на иска, тъй като той е доказателствен, а не за юридически факт, който е в непосредствена връзка на зависимост с релевантния за спорното право факт на предаване на сумата от ищеца на ответника.

Недоказано остана в хода на съдебното дирене по настоящото първоинстанционно гр.дело възражението на ответника, че записът на заповед е подписан без намерение да се задължава реално по него, а формално към ищеца, а действително към други 2 бр. трети за делото физически лица/пълнолетни български граждани/. Твърденията на ответника в тази връзка са напълно голословни, необосновани и недоказани, тъй като сам по себе си фактът, че документът извън бланкетната си част е изписан и печатно, и ръкописно, като всяка една от страните е попълнила своето име и адрес, и е положила личните си подписи под него, не може да обоснове извод за нищожност. Няма изискване в закона текстът на документа да е изписан по някакъв особен начин или от едно и също лице, поради което съдът приема, че той може да бъде изписан по всякакъв начин, стига да съдържа всички основни законови реквизитите, в това число и подписът на издателя. По делото няма доказателства ответникът да е подписал празна бланка или празен лист. Изискванията за форма на писмения записа на заповед са спазени, поради което той е напълно редовен от външна страна, и представлява от своя страна един писмен договор за паричен заем, със съответните страни, сума, валута, срокове и други.

 

               ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ПАРИЧНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ :

          ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ГЛАВНИЦАТА :

    Следователно в хода на съдебното дирене пред настоящата първа съдебна инстанция в пода на осъдителното производство против ответника- длъжникът Р.Г.С. се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че той и към датата на обявяване на делото за решаване/27.02.2014г./ не е бил изпълнил задължението си по горепосоченият запис на заповед да заплати на кредитора си- ищец сумата от 40 000 евро, което показва и доказва, че ответникът- длъжник следва да бъде осъден да заплати на издателя на записа на заповед тази сума от 40 000 евро като главница по реда на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ, представляваща получена и невърната тази парична суми от 40 000 евро, ведно със законните последици от това.

 

      ОТНОСНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛИХВИТЕ :

                С оглед разпоредбите на чл.59 във вр. с чл.55 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД ответникът- длъжник дължи на ищеца- кредитор освен главницата от 40 000 евро, също и обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума от датата на изпадането в забава- не от датата на подаването на заявлението по реда на чл.415 от ГПК/07.11.2012г./, тъй като Заповедта е била междувременно обезсилена от издалия я РС- Ст.Загора, а от датата на завеждането на първоначалния установителен иск в съда/14.02.2013г./, до окончателното изплащане на сумите, ведно със законните последици от това.

                А исковата претенция за заплащане на законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК/07.11.2012г./ до датата на завеждане на първоначалния установителен иск по чл.422 от ГПК в ОС- Ст.Загора/14.02.2013г./ следва да се отхвърли в тази му част, като неоснователен и недоказан поради междувременното обезсилване на Заповедта въз основа на Заявлението по чл.415 от ГПК.

 

                 ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ :

                 Съгласно правилата на чл.258- 261 от ГПК, настоящото първоинстанционно съдебно Решение на ОС- Ст.Загора може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

             Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.59, ал.1 и 2 във вр. с чл.55 и сл. и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- Ст.Загора

 

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

 

                    ОСЪЖДА ответника Р.Г.С.- ЕГН ********** *** да заплати на ищеца П.Й.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в гр.Стара Загора, ул.”Димитър Наумов” № 37- адв.Н.И.Я. от АК- Ст.Загора, сумата 40 000 евро/четиридесет хиляди евро/, заедно със законната лихва върху главницата 40 000 евро от 14.02.2013г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от 07.11.2012г. до 14.02.2013г., като неоснователен и недоказан.

 

 

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- гр.Пловдив.

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :