Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 97                                      12.03.2014 г.                 град  Стара Загора

 

                                       В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На тринадесети февруари 2014 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.,

Прокурор Юлияна СТ.

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 63 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ- пълнолетния български гражданин Н.И.К. *** е подал първоначална Искова молба, в която твърди, че през 2010г. по повод възникнат инцидент в **** е било образувано досъдебно производство/ДП/ № 993/2010г. по описа на РУП - К. /което е част от структурата на ОД на МВР - Стара Загора/. В хода на разследването той бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за това, че на 30.05.2010г. в **** чрез прострелване с пневматично оръжие е бил причинил средна телесна повреда на пострадалия Р.М.Т., изразяваща се в нараняване, което прониква в коремната кухина, с разкъсване на апендикса и сляпото черво, с развитие на дифузен перитонит, което е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота- престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от НК. Едновременно с повдигането на обвинение, спрямо него е била взета и мярка за неотклонение/МНО/ "Подписка". След приключването на разследването по досъдебното производство е бил изготвен обвинителен акт от РП- К., който е внесен за разглеждане от съда. Поради отвеждане на съдиите от РС- К., делото е разпределено за разглеждане и решаване от РС – Т., обл.Габровска и е било образувано НОХД № 47/2011г. на РС- Т., обл.Габровска. След провеждане на няколко съдебни заседания съдебното следствие е приключило, като в хода на съдебните прения прокуратурата поддържала повдигнатото му обвинение и пред съда се пледирало, че следва да бъде признат за виновен за деянието, за което е бил предаден на съд и да му се наложи съответно наказание. С Присъда от 07.09.2011г., постановена по НОХД № 47/11г. на РС- Т. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е бил оправдан изцяло. В срока на обжалване е бил подаден протест от прокуратурата срещу постановения от РС - Т. съдебен акт, и е било  образувано ВНОХД № 193/11г. по описа на ОС- Г.. Отново са били  проведени няколко съдебни заседания, като след събирането на необходимите доказателства при приключването на съдебното следствие, в хода на съдебните прения представителят на прокуратурата е поддържал подадения протест и поискал от ОС- Г. да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която той да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се наложи съответно наказание. С Решение № 70/18.06.2012г., постановено по ВНОХД № 193/11г. ОС- Г. потвърдил изцяло оправдателната Присъда на РС- Т., постановена по НОХД № 47/2011г., което въззивно Решението е било  окончателно и е влязло в законна сила. Счита, че в резултат на тези действия на органите на досъдебното производство и прокуратурата, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличане в качеството му на обвиняемо лице по ДП № 993/2010г. по описа на РУП- К., изготвянето на обвинителен акт по това досъдебно производство и внасянето му за разглеждане от съда, поддържането на обвинението в хода на съдебното следствие и съдебните прения, подаването на протест срещу оправдателната присъда, както и поддържането на подадения протест пред въззивната инстанция и не на последно място поредното искане да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание, той е претърпял вреди от неимуществен характер, за времето на проведеното досъдебно производство, претъпял редица унижения и страдания. Гореописаните действия на органите на досъдебното производство силно го смутили и притеснили. Той е знаел, че не е извършил престъпление, но въпреки това са го третирали като престъпник и е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е било повдигнато обвинение, че е извършил гореописаното престъпление. Още след като бил привлечен като обвиняем, това се разчуло в селото и хората започнали да странят от него. Коментирало се е, че било доказано, че е стрелял по пострадалия и че ще влезе в затвора поне за 5 години. Неговите приятели го успокоявали, че докато не приключи разследването, не се знае какво ще стане. Окуражавали са го, че прокуратурата няма да се подведе и с оглед доказателствата ще прекрати делото. Бил се поуспокоил, когато дошло съобщението от съда, че има образувано НОХД № 47/11г. на РС- Т., като е бил предаден на съд и се искало да бъда осъден за нещо, което не е извършил. Хората много бързо разбрали за случилото се и коментарите отново се появили. Твърди, че вече не само съселяните му, но и близките му приятели, започнали да го избягват и да го наричат престъпник. Правели си шеги с него относно бъдещето му пребиваване в затвора и какво щяло да му се случи там. Започнал да се притеснява, изгубил съня си. Имал е чувството, че като отивал на дело повече няма да се върне в къщи, понеже ще бъда осъден и отведен в затвора. Бил щастлив след произнасянето на оправдателната присъда. След получаването на протеста на прокуратурата, страховете и притесненията му се върнали. Всеки път, когато ходел до гр.Г. за делото имал чувството, че с него ще се случи нещо ужасно. Не смеел да влезе в съдебната зала, а стоял близо до сградата на съда и треперел от страх какво ще стане с него. Кошмарен за него бил денят, в който делото приключило и прокуратурата отново поискала да бъде признат за виновен, осъден и да му се наложи наказание. Имал чувството, че светът е свършил. Не знае как е минало времето, докато ОС- Г. произнесе своето решение, с което е потвърдил оправдателната присъда на РС- Т.. Дори и след прекратяване на наказателното производство отрицателните му преживявания, свързани с този период, не се преустановили. За голяма част от близките и познатите му, неговото име се асоциирало с недобро обществено поведение. Неоснователното обвинение, че е извършил това престъпление, неизбежно рефлектирало върху авторитета му и чувството му за лично достойнство. Чувствал се обиден и огорчен, заради това дело се променил и изгубил вяра в органите надосъдебното производство и прокуратурата. Тези две години, в които срещу него се водло наказателно производство, бил привлечен като обвиняем и даден на съд, са били най-лошите години в живота му. Събуждал се с мисълта, че хората го смятат за престъпник, нямало ден, в който да не изпитва страх от бъдещето, лягал с мисълта каква ли несправедливост ще му донесе следващия ден. Тези претърпени от него вреди от неимуществен характер оценявал на 26 000 лв. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да ми заплатят солидарно, общо сумата 26 000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от обвинението по ДП № 993/2010г. по описа на РУП- К. /по-късно НОХД № 47/2011г. на РС - Т. и ВНОХД № 193/2011г. на ОС- Г./ в извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение № 70/18.06.2012г., постановено по ВНОХД 193/11г. на ОС- Г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски и дължимите такси.

Впоследствие ищецът е подал втора уточняваща писмена Молба, в която уточнява, че сумата, която Претендира от ответниците, моли да му заплати солидарно, тъй като се дължи на действията им, описани в обстоятелствената част на исковата ми молба, като претенцията му се основавала на факта, че причинените му вреди, за които претендира обезщетение, произтичат от комплекс от действия и актове на органите на прокуратурата и ОД на МВР- Стара Загора, всички извършени, респ. издадени в хода на ДП № 993/2010г. по описа на РУП- К. /което е част от структурата на ОД на МВР - Стара Загора/ и преписката на РП- К.. Твърди, че осъществяването на наказателната репресия спрямо него в хода на досъдебното производство е резултат от действия и актовете на органите на досъдебното производство, които са взаимосвързани, но от различна компетентност, и които в своята съвкупност са довели до причиняването на вредите, за които претендирам обезщетение. В резултат на действията на органите на разследване - служители при РУП- К., което не е самостоятелно юридическо лице, но което структурно е към ОД на МВР - Стара Загора, и РП – К., му е повдигнато незаконно обвинение и е водено срещу него досъдебно производство за продължителен период от време, през който той е имал качеството на обвиняемо и подсъдимо лице. От даваните от прокуратурата указания и изготвени документи е бил незаконно обвинен в извършването на престъпление, взета му е била МНО, изготвен е бил  обвинителен акт, който е внесен в съда, а след постановяването на оправдателната присъда е изготвен протест към нея, и който протест е поддържан от представител на прокуратурата пред ОС- Г.. Сочи като правното основание на молбата си по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, по която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. От същото основание произтича и солидарната отговорност на ответниците, тъй като повдигането на обвинение, привличане в качеството на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение са действия, извършени от разследващ полицай при РУ „Полиция"- гр. К., което представлява структурна част на ОД на МВР - Стара Загора, и което в качеството си на юридическо лице на бюджетна издръжка се явява надлежен ответник по иска по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, като в този смисъл е налице тълкувателно решение на ВКС- София. Ето защо счита, че Прокуратурата на РБ и ОД на МВР- гр. Стара Загора следва да отговарят солидарно към него като увредено лице, като сочи конкретна практика в този смисъл. Изрично  е било посочено, че ВКС не поставя под съмнение възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от приложимата правна норма, в случая чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Това следва от § 1 от ПР ЗОДОВ, чийто текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудовите закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина при условията па чл.53 от ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците - чл.122, ал.1 от ЗЗД. Той може да предяви правата си срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане.

Преди последното открито съдебно заседание по делото на 13.02.2014г. ищецът е представил по делото 2 бр. писмени Становища.

В първото сочи, че той не може да намери и представи посочените от съда медицински и други писмени документи, поради което заявява, че няма да сочим други доказателства и моля да дадете ход по същество. Моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан по размер, като осъдите ответниците да му заплатят претендираното обезщетение в пълен размер съобразно исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на Решение № 70/18.06.2012г., постановено по ВНОХД № 193/11г. на ОС- Г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли и да му се присъдят направените от него разноски съобразно приложения към настоящото становище Списък на разноските по реда на чл.80 от ГПК.

Във второто претендира съда да уважи предявения иск като основателен и доказан по размер, като осъди ответниците да заплатят на ищеца претендираното обезщетение в пълен размер съобразно исковата молба ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на Решение № 70/18.06.2012г., постановено по ВНОХД 193/11г. на ОС- Г., до окончателното изплащане на сумага.

Моли и да му се присъдят направените от него разноски съобразно приложения към предходно становище списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК.

         Нито ищецът лично, нито процесуалния му представител- адвокат са се явили лично и не са пледирали пред настоящата първа съдебна инстанция в последното открито съдебно заседание на 13.02.2014г.

В Писмената си защита по делото ищецът сочи, че моли съда да уважи обективно и субективно съединените искове срещу органите на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР- гр. Стара Загора, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове и действия на органите на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР - Стара Загора, ведно със законната лихва за претендирания период, както и направените по делото разноски.

Относно допустимостта на исковете и производството.

Предявените с ИМ искове са обективно и субективно съединени. Същите са с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Досежно допустимостта на производството и исковете, следва да бъдат обсъдени въпросите относно процесуалната легитимация на страните по делото. Процесуалната легитимация касае надлежността на страните в едно конкретно производство. Легитимирани страни са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет па процеса. Именно заявеното от ищеца спорно право обуславя надлежните страни по делото. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната легитимация- неговата основателност. Исковете - предмет на настоящото производство са за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от имуществен и неимуществен характер, вследствие незаконосъобразни актове и действия на органите на досъдебното производство- прокуратурата на РБ и ОД на МВР-Стара Загора. Т. е. за да е допустим иск с подобно правно основание, същият следва да е предявен от пострадало лице от незаконосъобразни актове и действия на органите на досъдебното производство по см. на чл.2 ЗОДОВ, срещу органите издали съответните актове, респ. извършили съответните незаконосъобразни действия. По делото е безспорно установено, видно от материалите по ДП № 993/2010г. по описа на РУП - К., че по отношение на ищеца К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, че същият е привлечен в качеството на обвиняем и му е определена МНО "подписка". Също от материалите по досъдебното производство, както и от приложеното към ИМ копие от постановление на РП от 11,10.2010 г. е видно, че след приключване на досъдебното производство, прокуратурата е изготвила и внесла в съда обвинителен акт срещу К.. Безспорно е че по този обвинителен акт е образувано съдебно производство Поради отвеждане на съдиите от РС- К., делото е разпределено за разглеждане и решаване от РС- Т.. Образувано е НОХД № 47/2011 г. на РС- Т.. След провеждане на няколко съдебни заседания съдебното следствие е приключило, като в хода на съдебните прения представителят на прокуратурата е поддържал повдигнатото на ищеца обвинение и пред съда е пледирал, че следва същият да бъде признат за виновен за деянието, за което е предаден на съд и да му се наложи съответно наказание. С присъда от 07.09.2011г. постановена по НОХД № 47/11г. на РС- Т. е признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение и го е оправдал. В срока на обжалване е подаден протест от прокуратурата срещу постановения от РС- Т. съдебен акт. Във връзка подадения от прокуратурата протест е образувано ВНОХД 193/11 г. по описа на ОС - Г.. Проведени са няколко съдебни заседания, като след събирането на необходимите доказателства при приключването на съдебното следствие, в хода на съдебните прения представителят на прокуратурата е поддържал подадения протест и е поискал от ОС Г. да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която ищецът да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се наложи съответно наказание. С Решение № 70/18.06.2012г., постановено по ВНОХД № 193/11г. ОС- Г. е потвърдил оправдателната присъда на РС- Т., постановена по НОХД № 47/2011г. Решението е окончателно и е влязло в законна сила.

От горните факти, могат да се направят следните изводи:

1. Срещу ищеца Н.К. е било водено досъдебно производство, като на същия е повдигнато обвинение, привлечен с в качеството на обвиняемо лице и е определена МНО "подписка".

2. След приключване на разследването по делото е изготвен и внесен в съда обвинителен акт, като К. е предаден на съд с обвинение, че е извършил престъпление по чл.129, ал.2 от НК.

3.  След няколко заседания проведени по НОХД № 47/11г. на РС- Т., съдът е признал К. за невиновен по обвинението, за което е предаден на съд и го е оправдал.

4.  Срещу оправдателната присъда на РС- Т. по НОХД № 47/11г. е подаден протест от представител на прокуратурата.

5.   Във връзка с подадения протест срещу оправдателната присъда е образувано ВНОХД № 193/11г. на ОС- Г..

6.   След провеждането на няколко заседания по ВНОХД № 193/11 г. на ОС- Г., втората инстаниция е потвърдила с Решение № 70/18.06.2012г. изцяло произнесената   по НОХД № 47/11г. на РС- Т. присъда, с която съдът с признал К. за невиновен по обвинението, за което е предаден на съд и го е оправдал.

7. Постановените съдебни актове са влезли в сила на 18.06.2012г.

Тези факти безспорно определят доверителя ми като носител на право на иск за претърпени вреди срещу органите на досъдебното производство, които със свои актове и действия незаконно са повдигнали обвинение, водили наказателно производство, определили са МНО на доверителя ми, като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда. С оглед тези обстоятелства, безспорно е установена активната процесуална легитимация на доверителя ми по делото.

По отношение пасивната процесуална легитимация :

Исковата претенция е насочена срещу органите на Прокуратурата на РБ и ОД на МВР- гр.Стара Загора. Мотивирането на претенциите на ищеца срещу тези органи се състои в обстоятелството, че осъществяването на наказателна репресия в хода на досъдебното производство е комплекс от действия и актове на органите на досъдебното производство, които са взаимосвързани, но от различна компетентност и които в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. Повдигането на обвинение, привличане в качеството на обвиняем, вземане на МНО са действия извършени в съответната форма чрез установените в закона актове — постановления на разследващ полицай при РУП- гр. К., което представлява структурна част на ОД на МВР- Стара Загора. Действията на полицая са в резултат на постановление на РП -К., с което е образувано наказателното производство и са дадени указания за разследването му. Съгласно съдебната практика, ответникът по иска по чл.2 ЗОДОВ трябва да има качеството на юридическа личност /Решение 1301 /4.06.1997г. по гр.д. № 978/1996г./.

Съобразно чл.137 от ЗСВ, прокуратурата на РБ, а съгласно чл.14 от ЗМВР-областните дирекции на МВР, са юридически лица на бюджетна издръжка, а по аргумент от разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗМВР в областните дирекции се създават и функционират районните управления. В този смисъл посочените в исковата молба и конституирани по делото ответници- прокуратурата на РБ и ОД на МВР- Стара Загора, в рамките на което функционира РУП- К., могат да участват в качеството на ответници в съдебни производства. От тези обстоятелства е видно, че законосъобразно и правилно исковата претенция е насочена срещу органите на досъдебното производство - прокуратурата на РБ и ОД на МВР - Стара Загора, тъй като вследствие на техните актове и действия на ищеца е било повдигнато обвинение и срещу него — водено наказателно производство, което прекратено поради това, че деянието не е било извършено от него. С оглед горните съображения, безспорно е налице процесуална легитимация у ищеца и ответниците, поради което провеждането на съдебното производство по предявените искове е допустимо с оглед общите правила па процеса и специалните изисквания на ЗОДОВ.

 

ІІ.По отношение основателността на исковите претенции.

С петитума на исковата молба е поискано постановяването на решение, с което съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата постановяване на Решение № 70/18.06.2012г., постановено по ВНОХД № 193/11г. на ОС- Г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски и дължимите такси. Претенцията на ищеца срещу ответниците за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при прекратено наказателно производство се явява принципно основателна по следните съображения :

В нормата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ изрично е посочено, че Държавата в лицето на своите органи отговаря в случаите при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Не съществува никаква презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия, след като то е приключило с оправдателна присъда. Тъкмо обратното - презумпцията за невиновност остава необорена и не е доказано, че е съществувало основание за предприемане на наказателно преследване, включително и за налагане на мярка за неотклонение. Ако производството по делото е приключило чрез постановяване на оправдателна присъда, с обратна сила всички действия и актове на правозащитните органи, с които са накърнени права на невиновното лице - неправилно привлечено като обвиняем с произтичащите от това последици, се явяват незаконосъобразни. Подобно оправдаване на подсъдимия може само да демонстрира, че на лицето неправилно и незаконосъобразно е повдигнато обвинение /при липсата на достатъчно доказателства за виновността и/или авторството/, ограничени са негови права, накърнени са лични права като чест, достойнство, авторитет, право на спокоен живот. Нормата на чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ има за обект защита и нематериални блага -причинени страдания от психически характер свързани с незаконно обвинение в извършване на престъпление, накърняване честта, достойнството и доброто име на гражданина, тъй като всяко обвинение в извършване на престьпление неизбежно засяга тези ценности. В чл.32, ал.1, изр.2 от Конституцията изрично е посочено, че всеки има право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Зачитането на тези ценности е задължение на всички правни субекти, включително и на органите на прокуратурата и полицията. Неоснователността на претенцията на държавата (чрез органите на полицията и прокуратурата) спрямо едно лице по образувано наказателно дело задължително води до незаконност на предприетите с оглед нейното реализиране процесуални действия. Дали определено лице е изглеждало виновно в извършването на престъпление, когато му повдигнато обвинение, не може да има никакво значение. Държавата няма право да накърнява неговата лична сфера, чест, достойнство или добро име чрез повдигане на обвинение за извършването на престъпление, ако съответният държавен орган не може да обори презумпцията за невиновност. След като до приключване на производството /в случая с издаването на Решение № 70/18.06.2012г., постановено по ВНОХД 193/11г. ОС- Г./ събраните доказателства не могат да оборят презумпцията на чл.14, ал.2 от НПК, то обвинението е незаконно. Т.е. обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред.

След като с влязла в сила присъда ищецът е оправдан, то явно е, че действията и актовете на правозащитните органи, реализирани спрямо него в хода на ДП № 993/2010 г. по описа на РУП- К. са незаконосъобразни. Незаконосъобразни са и действията на прокуратурата при поддържане на обвинението в съдебното производство срещу К. пред две съдебни инстанции. По същество влязлата в сила присъда има характер на прекратяване на незаконни служебни действия по смисъла на чл.З от ЗОДОВ, които незаконни действия се изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние, вземане на МНО, внасяне на обвинителен акт и поддържане на обвинението пред съда.

В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени на доверителя ми са накърнени законни права и интереси - негативно са повлияни отношенията с близки и други членове на обществото, увредено с самочувствието и доброто име. Доверителят ми е бил в условията на обвиняемо, а по-късно и подсъдимо лице без да са били налице основанията на закона за това. В този смисъл безспорно е, че актовете и действията проведени по процесното дело № 993/2010г. на РУП- К. и Прокуратурата на Република България, а по-късно и действията на прокуратурата в хода на съдебното производство пред РС- Т. и ОС- Г. са незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу доверителя ми е било прекратено поради това, че престъплението не е извършено от него. Предвид горните съображения, безспорно е, че актовете, действията и бездействията на органите на прокуратурата и полицията с оглед последвалата оправдателна присъда се явяват незаконосъобразни и неправилни - поради което незаконни по смисъла на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.

 

ІІІ.Относно вредите.

Причинената вреда се изразява в засягане на имуществените и неимуществените права и блага на пострадалия, като се състои в смущение, накърняване или унищожаване на такива блага. Вреда е всяко отрицателно въздействие върху право или благо, което се охранява от правото - здраве, работоспособност, вещи, парични средства или др. Тя се състои в отрицателно изменение, настъпващо в материалната и/или духовната сфера на един правен субект.  Съгласно  чл.4  от  ЗОДОВ.  обезщетение  се  дължи  за  всички  имуществени  инеимуществени   вреди,   които   са   пряка   и   непосредствена   последица   от   увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С ИМ е направено искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. В хода на настоящия процес бяха разпитани свидетели, които познават ищеца и имат наблюдения върху него като личност, човек и върху отражението което е дало обвинението на здравето и психиката му. От събраните в делото доказателства е видно, че доверителят ми е претърпял редица вреди от неимуществен характер. Свидетелите по делото Д.К., Ф.И. и П.П., които познават К. отдавна в показанията си посочват, че ищецът много тежко е преживял обвинението срещу него. Бил е видимо притеснен, избягвал е да говори по тази тема, изпитвал страх от тази история и не носел на шега. Паднал е духом, затворил се е в себе си, физически отслабнал много. Св. Д.К. има най- преки впечатления, като майка на ищеца и имаща най-близък поглед върху психичното му състояние и причините поради които К. се е депресирал посочва: „Трудно ми е с няколко думи да опиша състоянието му, след повдигнатото обвинение, поведението му изгряло се промени, стана затворен, не искаше да контактува с никой.". Свидетелката е забелязала как мълвата за „стореното" от сина й се е разнесла бързо и как хората и отношението към К. са се променили. „Населеното място е Дъбово и там мълвата се чу бързо. Всички съседи започнаха да странят от него. В единия магазин го наричаха "килъра", в другия ''стрелеца". Всички избягваха контакта с нас." Свидетелката е категорична, че именно в резултат на тези отношения към сина й, възникнали в резултат на неправомерното обвинение спрямо К. са довели до промяна в неговото поведение и състояние. Свидетелката посочва: „Изпадна в депресия и не искаше да излезе на улицата, това продължи около 2 седмици и след това го накарахме да се прибере в града и да остави всичко, с което се занимава. Може би беше минал месец и направиха обиск в къщи и извикаха съседка, която уведоми всички, че търсят пушки, наркотици и ситуацията стана много тежка. Навсякъде се разчу това и ситуацията беше такава, че нямаше излизане.... ". Състоянието на ищеца е било толкова тежко, че същият е посещаван от психиатър и е приемал лекарствени медикаменти. Това състояние е продължило до постановяването на оправдателната присъда, като в един момент след подаването на протеста и образуването на производство пред ОС- Г. се е влошило. Свидетелката е забелязала следното ,, Това продължи до момента на оправдаване в Т. и като че ли след една седмица живна малко, но след 10 дни дойде уведомление или не знам какво, че ще има дело в Г. и тогава всичко започна отначало, докато не се произнесе и съда в Г., че потвърждава присъдата. ". Въпреки оправдателната присъда и нейното потвърждаване от горестоящия съд ищецът продължава да преживява тежко случилото се с него. Свидетелката има наблюдения, че синът й „Не може да извади тази мисъл от себе си и това, което е сега, че получи високо кръвно, което поддържам. Загуби голяма част от приятелите си, тъй като се отдръпнаха от него. "

По делото е разпитан и св. Ф.И.. Същият познава К. повече от 30 години, още от ученическите му години. Посочва, че преди незаконното обвинение са били една голяма компания, като след обвиненията спрямо К. хората са се отдръпнали. Свидетелят има наблюдения и върху промяната на психичното състояние на ищеца и начина му на живот след повдигането на обвинението и след това . Свидетелят твърди „Бяхме една голяма компания и като се случи това нещо и компанията ни се развали. Повечето хора се отдръпнаха от него и си мислеха, че той е направил някакво престъпление, защото всички хора в селото и в града разправяха, че бил едва ли не убиец. Той се стесни, затвори, беше много контактен преди това, спря да излиза.". От тези показания се установява, че обществото в лицето на хора, с които К. е бил в една компания са разбрали за обвиненията спрямо ищеца и са се отдръпнали от него. Започнали са приказки, че К. епрестъпник - убиец. Свидетелят И. има поглед и върху състоянието и преживяванията на ищеца във връзка воденето на делата срещу него. Според този свидетел ищецът е бил убеден, че ще бъде осъден и задържан всеки път, когато е отивал на дело. Свидетелят има преки впечатления от това му състояние и посочва пред съда следното: „Аз съм бил с него на делата в Т., Г., за да мога да карам колата, защото винаги си е мислил, че ще го хванат там, ще го задържат   ........ притесняваше  се,   трепереше  и мислеше, че постоянно ще го задържат. Само да види съдебна кола или полиция и се притесняваше.". Свидетелят И. коректно посочва, че след оправдателната присъда в Т. К. се е успокоил, но също така и посочва, че след подаването на протеста и образуването на делото в Г. притесненията на К. са започнали отново. „В Т. като го оправдаха се успокои и като имаше дело пак имаше такива притеснения. " И. сподели пред съда, че и към момента К. продължава да преживява случилото се с него и да не го забравя. „ Той не може да забрави това нещо, а в града и селото хората не са го забравили. "

Разпитаният по делото свидетел П.П., с когото ищецът е работил заедно уведоми съда, че случаят, за който К. е бил обвинен се е разчул и сред хората, с които работят. Посочва като какъв познава ищеца и каква промяна е настъпила в него след незаконните действия. „ С Н. от 2001 г. започнахме да работим заедно, като преди това го познавах от общи приятели. Н. беше много весел човек, нямали сме много контакти, но в малкото преди да започнем да работим, беше душата на компанията, весел, жизнерадостен. Като започнахме да работим му бях пряк ръководител, при мен започна работа друг човек. Не знаех за какво става въпрос, в последствие научих и ми стана ясно, че това е причината. Останалите колеги също не знаеха, но се чуват тези неща и в момента, в който трябваше да се яви на едно дело и след това дело отношението на колегите към него рязко се промени, започнаха да странят. Неприятна ситуация в един колектив. След като приключиха делата сякаш му падна товар от плещите, но пак не е същия Н., който познавах" Свидетелят  е  забелязал,  че  отношенията на хората работещи  с ищеца се  е променило коренно. Свидетелят заявява категорично пред съда: „...., но съм чувал, че не искат да работят с такива хора, криминално проявен е ....... Имаше новоназначени хора, като започна работа и не са го познавали преди това, но след това дело отношението им се промени чувствително. "

От горните показания е видно, че воденото наказателно производство се е отразило изключително неблагоприятно върху личната сфера, честта, достойнството и името на доверителя ми, като същият е имал и проблеми в семейството, с близки и приятели. Крайно неблагоприятно се е отразило случилото се на контактите на К. в обществото, на физическото му здраве и начина му на поведение и общуване. Нарушените отношения в семейството, които не са преодолени и досега, загубата на доверие поради повдигнатото обвинение и действията по наказателното дело, възникването на съмнения, че К. е престъпник в съзнанието на хората, с които се среща и контактува, говорят за срив в личния живот на ищеца, който по необратим към-настоящия момент начин е повлиян именно от обвинението по процесното дело срещу К. и действията на разследващите органи и прокуратурата.

Съгласно чл.32 от Конституцията на РБ личният живот на гражданите е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Безспорно от събраните гласни доказателства се установява, че наказателното производство е уронило авторитета па ищеца сред близки и приятели, че е рефлектирало негативно върху самочувствието му, поведението, общуването, както и че е нарушило нормалния му живот и че е създало сериозни проблеми в семейния му живот.

Тези обстоятелства налагат извод, че действията и актовете на органите на досъдебното производство по ДП № 993/2010 г. на РУП - К., както и актовете и действията на представителите на Прокуратурата на Република България са повлияли негативно върху личната сфера на доверителя ми, като на същия са накърнени законни права и интереси, гарантирани със Конституцията и законите. Обезщетението за тези претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконен акт, трябва се стигне до обоснован извод, че е повлияно психическото и моралното състояние на пострадалия. Справедливото обезщетение за претърпени морални вреди трябва да бъде определено според степента на засягане на психическата сфера на увредения. / в този см. Решение № 1757/2002г. по гр.д. № 131/2001г., Решение № 724/1997г. по гр.д. № 376/1996г./. С оглед съдебната практика и конкретните данни по делото, предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди се явяват основателни и се подкрепят от събраните доказателства.

 

ІV.Причинна връзка между актовете и действията и вредите.

По-горе многократно са посочени и анализирани причините за настъпване на вредите, за които се претендира обезвреда. Безспорно е, че ако по досъдебното производство не беше повдигнато обвинение на доверителя ми и същият привлечен в качеството на обвиняемо лице, не беше определена и наложена МНО, не бе изготвен обвинителен акт, а впоследствие и подаван протест, ако обвинението не бе поддържано и пред двете съдебни инстанции, доверителят ми не би претърпял униженията, с които неизбежно е свързано подобно преживяване, както и ни би му „излязло" лошо име, не би влошил отношенията с близки и колеги поради тези обстоятелства, както и не би преживял другите негативни последици за здравето и живота, свързани с наказателното дело. Пряка причинна връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, щом без него те не биха настъпили. /Решение № 2324/14.03.2000г. по гр.д. № 1023/1999г./. Т.е. наличието на причинна връзка между подробно посочените в ИМ актове и действия на органите и настъпилите вреди е доказано по делото.

 

V.Относно размера на претендираното обезщетение.

С оглед изложените по-горе съображения предявените искове се явяват основателни и доказани изцяло.

Отговорността по ЗОДОВ е сходна с деликтната и се характеризира с пълно обезщетяване на причинените вреди /в т.см. Решение № Н01/2001г. по гр.д. № 2203/2000г./. В Решение № 139/28.03.2001 г. по гр.д. № 1227/2000г., ВКС изрично е посочил, че при определяне размера на обезщетението, съдът трябва да изхожда от презумпцията за честността на увредения. Поради това и исковите претенции на ищеца следва да бъдат изцяло уважени. Моли съда предвид изложеното, да уважи изцяло исковите претенции на ищеца, като му, присъди претендираното обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, мораторната лихва за периода от 18.06.2011г. до окончателното изплащане, както направените по делото разноски съобразно представения списък на разноските съобразно чл. 80 ГПК, вкл. заплатен адвокатски хонорар и заплатените такси.

 

Първият ответник Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр. София е депозирал писмен Отговор по реда на чл.131- 133 от ГПК, в който  заявява, че исковите претенции са недоказани по основание и размер. Счита, че тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинноследствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение. В случая не са ангажирани доказателства за наличие на причинно­следствена връзка между твърдините неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. Заявява, че Прокуратурата ще се ползва от доказателствата по НОХД № 47/2011г. по описа на РС-Т., обл.Габровска. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществените вреди и по размер като завишен и неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, особено след като се отчете разумната продължителност на обвинението и липсата на налагани мерки за процесуална принуда. Относно претендираната законна лихва е от значение датата на влизане в сила на оправдателната присъда, съгласно т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС- София.

Нито този първи ответник, нито негов процесуален представител са се явили лично, не са пледирали пред настоящата първа съдебна инстанция в последното открито съдебно заседание на 13.02.2014г., и не е представил Писмена защита по делото въпреки дадения му от съда 7- дневен срок.

 

Вторият ответник ОД на МВР- С.З. е депозирал писмен Отговор по реда на чл.131- 133 от ГПК, в който  заявява, че подаденият иск се явява недопустим и по същество е неоснователен :

По допустимостта на иска срещу ОДМВР - Стара Загора :

В петитума на исковата молба е направено искане обезщетението да бъде платено солидарно от ОДМВР - Стара Загора и Прокуратурата на Република България. Института на солидарната отговорност е уреден в чл.121 от ЗЗД, според който "Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена". За да е налице солидарност е необходимо първо да има двама или повече съдлъжници и второ тя да е изрично предвидена в закона или да е уговорена. В случая нито едно от условията не е налице. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, единствено отговорна е държавата - "държавата отговаря за вредите, причинени на граждани". Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, видно и от самото заглавие, предвижда отговорност само за два субекта - държавата или общините. Съгласно чл.31, ал.1 от ГПК - по искове срещу държавата пасивно легитимиран е министъра на финансите. С разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ е въведена специална пасивна процесуална легитимация по искове за отговорността на държавата по ЗОДОВ. "Искът за обезщетение се предявява срещу органите "от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите". Но посоченият текст не въвежда солидарна отговорност за органите, а определя срещу кой орган конкретно би могла да се реализира отговорността на държавата. За да бъде конституиран като ответник, някой от правозащитните органи, като задължително условие е наличие на незаконни актове, действия или бездействия, с които са причинени вредите. Тоест, при конституиране на ответника, за реализиране отговорността на държавата е съществено да се определи, кой конкретно орган е "виновен" за търсената от държавата отговорност. И докато за ищеца не е от съществено значение кой или кои държани органи ще бъдат конституирани, като ответници-отговорността на държавата ще бъде реализирана, то за самите държавни органи това е от съществено значение.

•—

По основателността на иска срещу ОДМВР- Стара Загора :

Подадената искова претенция насочена срещу Прокуратурата на Р.България и Областна дирекция на МВР - Стара Загора в частта си, срещу ОДМВР - Стара Загора като ответник е неоснователна. ОДМВР - Стара Загора не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск поради факта, че органите на досъдебното производство, разследващи полицаи, изпълняват служебните си задължения в областната дирекция, но тяхното назначаване и прекратяването на служебното им правоотношение става от Министъра на вътрешните работи. Макар и организационно да са към ОДМВР- Стара Загора, работодател на служители на длъжност разследващи полицаи е МВР, поради което като пасивно легитимиран ответник би следва да бъде конституирано МВР. В този смисъл са разпоредбите на ЗОДОВ, както и т.6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.дело № 3/2004 год. Видно от самата искова претенция по повод възникнал инцидент в с.Дъбово е образувано ДП № 993/2010г. по описа на РУП- К. при ОДМВР- Стара Загора. По настоящото дело е представен Обвинителен акт от дата 07.02.2011 год. по обвинението на Н.И.К., представен е и препис от Присъда № 60/07.09.2011 год. на Районен съд- Т., потвърдена с Решение № 70/18.06.2012 год. на Окръжен съд- Г.. От така описаните обстоятелства, визирани от ищеца в исковата му молба, е видно, че от страна на органите на разследване при ОДМВР- Стара Загора, не са осъществявани никакви процесуални действия, които да са му причинили нематериални вреди. Считам, че не са налице предпоставките, изискуеми от чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на ОДМВР- Стара Загора, тоест не е налице надлежна пасивна легитимация по отношение на ОДМВР- Стара Загора. Съгласно разпоредбите на НПК, досъдебното производство се образува с постановление на прокурора или със съставянето на протокол за първото действие по разследването, което от своя страна се докладва на прокурора незабавно, но не по късно от 24 часа /чл.212 НПК/. Не на последно място, следва да се отбележи, че съгласно чл.197 от НПК, писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение- т.е. налице е едно изпълнение на законни разпореждания и указания и не би следвало да се ангажира отговорност по отношение на ОДМВР - Стара Загора поради спазването на закона. Съгласно чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За образуване на досъдебно производство, трябва да са налице достатъчни данни, от които да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Не са нужни данни, от които да могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъпление или относно правната му квалификация/чл. 211 от НПК/. Тези обстоятелства безспорно са налице при образуване на ДП № 993/2010г. по описа на РУП- К. при ОДМВР- Стара Загора. В исковата молба не се твърди и не се сочат конкретни незаконни актове, действия или бездействия на органите на досъдебното разследване, в частност разследващи полицаи. В приложените доказателства, също няма данни за незаконни актове, действия или бездействия на разследващите полицаи по конкретното дело. Съгласно разпоредбата на чл.46 от НПК прокурорът повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, като ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразност. В този смисъл при наличието на орган, осъществяващ ръководство и надзор за законност не би могла да се ангажира отговорност от страна на ОДМВР - Стара Загора. Както посочих и по-горе в изложението, нито в исковата молба се твърдят конкретни нарушения, нито в представените писмени доказателства се съдържат данни, които да обосноват отговорността на ОДМВР - Стара Загора, за действия/бездействия или незаконни актове на разследващите полицаи по конкретното наказателно производство, които да са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

Съгласно принципите и правилата за провеждане на досъдебно производство "господар" на тази фаза е Прокурорът. Той ръководи разследването и следи за законосъобразното му провеждане. Разпоредбата на чл.219, ал.1 от НПК предвижда привличането като обвиняем на лице да се осъществява, след доклад на делото, пред съответната прокуратура и преценка на събраните доказателства, с оглед наличието на обосновано предположение за извършването на престъпление от това лице. Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл.234 от НПК, проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт- чл.235 от НПК. Прокурорът дава писмени указания по водене на разследването, които съгласно чл. 197 от НПК са задължителни за разследващия орган и не подлежат на възражение. При стриктно спазване на процесуалните правила, разследващия орган е провел разследването. Не може стриктното спазване на процесуалните правила залегнали в-НПК и изпълнение на задължителните указания на наблюдаващия прокурор да се възприемат, като част от фактическия състав на "незаконно обвинение в извършване на престъпление". В този смисъл и Решение №235/02.07.2012 год. по гр.д.№652/2011 год. на ВКС.   Предвид изложените доводи счита, че ОДМВР - Стара Загора не е пасивно легитимирана да отговаря солидарно с Прокуратурата на Република България по предявеният иск.

Твърдените от ищеца неимуществени вреди се обосновават предимно с оглед повдигане на обвинение, привличане в качеството наобвиняемо лице, изготвяне на обвинителен акт и внасяне за разглеждането му от съда, поддържане на обвинението в хода на съдебното производство и подаване на протест срещу оправдателната присъда. В този смисъл не е налице действие от страна на разследващите полицаи, което да се намира в причинно - следствена връзка с твърдените вреди. На следващо място, считам че исковата претенция е недоказана, както по основание, така и по размер. Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение, за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай претенцията е само за неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на държавата в настоящата хипотеза, съгласно ЗОДОВ, следва да бъде доказана вредата, причинната връзка между действията на органите по чл.2 от закона и вредоносният резултат. При липса, на който и да е от елементите от фактическия състав, не би могло да се ангажира отговорността на държавата. Считам, че по отношение на ОДМВР - Стара Загора не са налице изискуемите елементи от фактическия състав, визиран в хипотезите а чл.2, ал. 1, т.З от ЗОДОВ. Претендира се от страна на Н.К. обезщетение за претърпени, от него вреди, като се твърди, че по време на проведеното досъдебно производство и съдебно такова е претърпял редица унижения и страдания. Случаят станал известен на обществото, хората странили от него, започнал да се притеснява и загубил сънят си. Никъде в исковата претенция, не са посочени доказателства, от които да се изведе обоснован извод, че в действителност са претърпени някакви вреди. Не става ясно, в какво конкретно се изразяват същите. Налице е само, едно бланкетно изброяване на субективни преживявания и не е възможно да се извърши преценка, дали въобще са налице съответните психични състояния, както и налице ли е пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и съответните субективни психо-емоционални усещания.

Твърдението на ищецът, че наказателното производство спрямо него е с продължителност две години не е подкрепено с никакви доказателства. Представеният като доказателство обвинителен акт е с дата 07.02.2011 год., като в този случай до влизане в сила на потвърдената оправдателна присъда е изминал период от време не по - дълъг от година и половина. От друга страна както вече беше изтъкнато по - горе, нито в депозирана искова молба, нито в допълнителната молба са изтъкнати действия на служители в ОДМВР - Стара Загора. Налице е едно бланкетно посочване, че досъдебното производство се провежда от органите на МВР и Прокуратурата, поради което явно следва да се търси отговорност и от двата   субекта,   което   е   в   противоречие   с   разпоредбите   на   ЗОДОВ. Отговорността не възниква автоматично при наличие на досъдебно производство, а следва да са налице актове, действия или бездействия, с които са причинени вредите. Непосочването на конкретни действия на служители в ОДМВР - Стара Загора, които да се намират в причинно -следствена връзка с твърдените от ищеца вреди, води до невъзможност да вземем отношение и да изложим своите твърдения в тази насока. По отношение визираната от К. полицейска регистрация, то тя се извършва по силата на закона и по специално чл.59 ЗМВР. Подзаконовият акт, уреждащ реда за извършване на полицейска регистрация е Наредба № 1з-701 от 17.03.2011 г. за реда за извършване на полицейска регистрация. Освен реда за извършване на полицейска регистрация в наредбата е посочен и реда за снемане от такава, поради което бездействието на ищецът в този случай не би могло да доведе до причиняване на неимуществени вреди от Наша страна.

Моли съда да отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕНА и НЕДОКАЗАНА  предявената срещу ОДМВР - Стара Загора искова молба, ведно със законните последици от това, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

Процесуалния му представител- юрисконсулт пледира, че моли съда да отхвърли предявения срещу тях иск, като неоснователен и недоказан. Моли за подходящ срок за представяне на писмени бележки, и претендира разноски от ищеца, а именно юрисконсултско възнаграждение, а ищцовото адв. възнаграждение, което е твърде завишено, да бъде намалено. Моли съда да присъди по-малки размери на претендираните възнаграждения.

 

В Писмената си защита сочи, че на първо място отново не става ясно кои точно действия но органите на МВР са пряка и непосредствена причина за настъпването на твърдените вреди. Изясняването на посочените обстоятелства е от съществено значение за ангажиране отговорността на ОДМВР - Стара Загора. За да бъде реализирана отговорността на държавата е необходимо кумулативно наличие на: действия на органите, вреди и причинна връзка между тях. Тук следва да се вземе предвид, че претенцията за причинени неимуществени вреди по време на воденото досъдебно производство /чиито период така и не бе изяснен/ се обосновава единствено с твърденията на ищецът за негови субективни психични преживявания. Но предвид заинтересоваността му от изхода на настоящото производство не би могло тези твърдения да се кредитират с доверие. От изложеното в исковата молба е видно, че според ищеца факта, че е привлечен към наказателна отговорност се е разчул в селото, където живее и хората започнали да странят от него. По така изложеното претендираната вреда не се намира в причинна връзка с действия на служители в ОДМВР - Стара Загора. В настоящото съдебно производствоне се представиха доказателства ОДМВР - Стара Загора да е направила публично достояние наличието на досъдебно производство срещу ищецът. Дори в ежедневния бюлетин, публикуван от дирекцията за извършените правонарушения на територията Област Стара Загора, винаги се изнася информация с инициали на лицата, имащи отношение към конкретен случай. От друга страна от събраните гласни доказателства пред настоящия съд се установи, че през същия период, за който се претендират неимуществени вреди, ищецът е започнал работа. А в показанията си свидетеля П. /колега на ищецът в процесния период/, посочи че самият той, както и останалите му колеги на работното място са разбрали за наличието на наказателно производство от К.. Другият свидетел Ф.И. /приятел на ищеца/ твърди, че из селото се разчуло за случая от пострадалия по образуваното наказателно производство. Твърденията на майката на К. за осъществена медицинска помощ от психиатър относно възникнало психическо разстройство на ищеца, вследствие на образуваното наказателно производство не се подкрепиха от доказателства, въпреки изрично предоставения срок от съда в тази насока. Тъй като не бяха представени доказателства, считам че се касае за голословно твърдение на свидетелката Ковачева, като следва да се отбележи, че същата е заинтересована от изхода на делото, както и другите двама свидетели, предвид близките им отношения с ищецът. Тоест не са налице действия на служители в ОДМВР - Стара Загора, които да се намират в причинна връзка с твърдените вреди. По отношение на периода, касаещ воденото съдебното производство, ОДМВР - Стара Загора не би могла да изрази становище, поради факта, че правомощията на органите на разследването са само във фазата на досъдебно производство. В този смисъл дори да приемете причиняването на вреди на ищеца, то моли съдът да отчете факта, че в съдебна фаза на наказателното производство, органите на МВР нямат отношение и за този период не би могла да се ангажира отговорността на дирекцията. Внасянето на обвинителен акт и подаване на протест срещу първоинстанционната присъда са действия, които се извършват по преценка на съответния прокурор. По отношение на изтъкнатата в исковата молба криминалистическа регистрация, подробни съображения са изложили в отговора по искова молба. Отново моли съдът да обърне внимание на съображенията им относно факта, че органите на досъдебно производство, в частност разследващите полицаи се назначават и освобождават от длъжност от Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.185, т.2 от ЗМВР- служители на длъжност от категория "Г" се назначават от министъра, а съгласно Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед №1з-3097/29.12.2010 год. /обн.Д.В. бр. 10/2011 год./, разследващите полицаи са от категория "Г" и по - висока. В този смисъл работодател на служители на длъжност "разследващ полицай" е министъра и пасивно легитимиран ответник по настоящото производство следва да бъде МВР- София.

Ако не приемете изложеното по- горе, то алтернативно моли съда да вземете предвид, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер. Дори да приеме, че са причинени неимуществени вреди на К., то те са от субективен характер и засягат личната му самооценка. Самият ищец твърди, че приятелите и близките му са го подкрепяли и са вярвали в неговата невиновност. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но следва да бъде съобразено с действително претърпените вреди. В този смисъл ако приемете искът за доказан по основание, то моля размерът на обезщетението да бъде намелен.

На последно място разноските, претендирани от ищеца в настоящото производство, в частност уговореното адвокатско възнаграждение, е в твърде завишен размер, предвид фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл ако приемете искът за доказан, то моля на основание чл.78, ал.5 от ГГТК да присъдите по - малък размер на направените в производството разноски. Въз основа на гореизложеното моли съда да отхвърли предявеният иск срещу ОДМВР - Стара Загора, като неоснователен и недоказан. Алтернативно моля да присъдите по- малък размер на претендираното обезщетение, както и на направените разноски. Моля да й бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

 

         КОНТРОЛИРАЩАТА страна Окръжна Прокуратура/ОП/- Стара Загора не е депозирала отделен Отговора на исковата  молба по реда на чл.131- 133 от ГПК извън Отговора на първия ответника ПРБ- София. Представителят й пледира в последното открито съдебно заседание по делото, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че иск. претенция останала недоказана и неподкрепена с доказателства. В хода на делото не се събрали такива, доказващи изложеното в ИМ, поради което счита, че следва да се отхвърли предявения иск. В случай, че съдът приеме, че е налице основателност на иска, моли съда да прецени, че претендирания размер е прекалено завишен и не съответства на практиката. В условията на съразмерност да определи и адв. възнаграждение.

         Не е представила писмена защита по делото.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция  на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора. Предявеният с ИМ иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Процесуалната допустимост на съдебното производство по делото  и на самия иск, е пряко свързан с процесуалната легитимация на страните по делото/активна и съответно пасивна/, тъй като касае надлежността на страните в това конкретно исково съдебно производство по делото. Легитимирани страни по делото за този особен осъдителен иск са тези правни субекти, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса.

Заявеното от ищеца спорно право обуславя надлежните страни по делото, като формалната процесуална легитимация обуславя допустимостта на иска, а материалноправната легитимация – неговата основателност. Искът, предмет на настоящото производство е за заплащане на парично обезщетение за твърдените от ищеца претърпени от него неимуществени  вреди, вследствие незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на досъдебното производство– Прокуратурата на Република България/ПРБ/. Тоест за да е допустим иск с такова правно основание, същият следва да е предявен от пострадало лице от незаконосъобразни актове и действия на органите на досъдебното производство по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, срещу органите издали съответните актове, респективно  извършили съответните незаконосъобразни действия. Видно от материалите по ДП № 56с/2011г. по описа на ОСлО при ОП- Стара Загора, е безспорно установено, че по отношение на ищеца К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление  по чл.302, ал.2 от НК, и че същият е привлечен в качеството на обвиняем и по отношение на него е определена МНО „парична гаранция”. Също от материалите по досъдебното производство, както и от приложените към ИМ копия от постановление на ОП от 07.05.2012г., потвърдено с Определение № 77/19.05.2012г. на ОС- Стара Загора по ЧНД 255/2012г. е видно, че наказателното производство по делото срещу ищеца е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК. В тази връзка направените фактически и правни изводи са, че срещу обвиняемия/ищеца/ Г. К. е било водено досъдебно производство, като на същия е било повдигнато обвинение, бил е привлечен  в качеството на обвиняемо лице и му е определена МНО „Парична гаранция” в размерна 1 000 лв. Впоследствие наказателното дело е прекратено с прокурорско постановление на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия/ищеца/. Тези факти безспорно определят бившия обвиняем по нак.дело/сега ищец по настоящото гр.д./ като носител на активното право на иск за претърпени вреди срещу органите на досъдебното производство, които със свои актове и действия незаконно са повдигнали обвинение, водили са наказателно производство, определили са МНО на ищеца, като наказателното производство е прекратено. С оглед на тези обстоятелства, безспорно е установена активната процесуална легитимация на ищеца по настоящото гр. делото.

Същевременно исковата претенция е насочена срещу Прокуратурата на РБ- София, като претенциите на доверителя ми срещу ищеца се състои в обстоятелството, че осъществяването на наказателна репресия против него в хода на досъдебното производство е комплекс от действия и актове на органите на досъдебното производство, които са взаимосвързани, но от различна компетентност и които в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. Повдигането на обвинение, привличане в качеството на обвиняем, вземане на МНО са действия извършени в съответната форма чрез установените в закона актове/ постановления/ на водещ разследването следовател. Действията на следователя са в резултат на постановление на ОП – Стара Загора, с което е образувано наказателното производство и са дадени указания за разследването му. Съгласно съдебната практика, ответникът по иска по чл.2 от ЗОДОВ трябва да има качеството на юридическа личност, каквато съгласно разпоредбата на чл.137 от ЗСВ притежава цялата Прокуратурата на РБ, която е 1 бр. единно юридическо лице на бюджетна издръжка. В този смисъл ответникът/ПРБ/, може да участва в качеството на ответник в съдебни производства/каквото е настоящото/, и безспорно е налице пасивна процесуална легитимация на ответника, поради което провеждането на съдебното производство по предявения  иск е процесуално допустимо с оглед общите правила на процеса по ГПК и специалните изисквания на ЗОДОВ.

Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по настоящото първоинстанционно гражданско дело.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

ОТНОСНО ГЛАВНИЦИТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- показанията на разпитаните по делото 3 бр. свидетели, се установи следното :

 

Свидетелката Д.С.К./майка на ищеца/ заявява, че след повдигането на обвинението,
поведението на ищеца/сина й/ изцяло се е променило, той е станал затворен, не искал да
контактува с никой. Населеното място е с.Дъбово, обл.Старозагорска, и там мълвата се чува
бързо. Всички съседи започнали да странят от него. В единия
магазин го наричали "килъра", в другия "стрелеца". Всички избягвали
контакта с нас. Той изпаднал в депресия и не искал да излезе на
улицата, като това продължило около 2 седмици, след което роднините му го накарали
да се прибере в града и да остави всичко, с което се занимава.
Може би бил минал месец и направили обиск в къщи и извикали
съседка, която уведомила всички, че търсят пушки, наркотици и
ситуацията станала много тежка. Навсякъде се разчуло това и
ситуацията беше такава, че от нея нямало излизане и тя извикала психиатър, защото синът й не искал да излиза от дома. Изписали му
със зелена рецепта Ксенакс и другото някакво лекарство, което вземал, когато трябвало да тръгне за гр.Т.. Тя имала рецепти само от джипито д-р Т., която идвала в гр.К.. До него били най- добрите му
приятели, тъй като другите започнали да странят. Имал е приятелка,
която под давление на нейните родители също се отдръпнала, и това
била другата травма, която дошла. Това продължило до момента на
оправдаването му в РС- Т., и като че ли след една седмица живнал малко,
но след 10 дни дошло уведомлението или не знае какво точно, че ще има
дело в ОС- Г. и тогава всичко започна отначало, докато не се
произнесе и съда в Г., че потвърждава оправдателната присъда против него. Той не можел
да извади тази мисъл от себе си и това, което е сега, е че е получил
високо кръвно, което поддържа, и загубил голяма част от приятелите
си, тъй като те се отдръпнали от него.

Свидетелят Ф.О. И./без родствени и други особени отношения със страните/ заявява, че много добре познава ищеца Н. още от 1979г. Учили са заедно в Механотехникума в гр.К., добри приятели са били. Били са една голяма компания и като се случило това нещо с него, и компанията им се развалила. Повечето хора се отдръпнали от него и си мислели, че той е направил някакво престъпление, защото всички хора в селото и в града разправяли, че бил едва ли не убиец. Ищецът се стеснил, затворилб се в себе си, а бил много контактен преди това, но спрял да излиза. Свидетелят е бил с него на делата в РС- Т. и ОС- Г., за да може да кара колата, защото ищецът винаги си е мислил, че ще го хванат там и ще го задържат. В Т. като го оправдали се успокоил и като имал дело в Г. пак имал такива притеснения. Той не можел да забрави това нещо, а и в града и селото хората не са го забравили. Не е искал да бъде на негово място, притеснявал се, треперел и мислел, че постоянно ще го задържат. Само да види съдебна кола или полиция, и се притеснявал. Неговите близки и приятели знаели, че не е той убиеца, защото знаели сърцето му, но като кажат нещо в селото и града, и всичко пламвало.

 

 

Свидетелят П.Р. П./без родствени или други особени отношения със страните по делото/ заявява, че с ищеца Н. се познават от 2001г., започнали да работят заедно, като преди това го  е познавал от общи приятели. Н. бил много весел човек, нямали са много контакти, но в малкото такива, преди да започнат да работят заедно, бил душата на компанията- весел, жизнерадостен. Като започнали да работят, той му бил пряк ръководител, при него започнал работа друг човек. Не е знаел за какво става въпрос, в последствие научил и му станало ясно, че това е причината. Останалите колеги също не знаели първоначално, но се чували тези неща и в момента, в който трябвало да се яви на едно дело и след това дело отношението на колегите му към него рязко се променило, започнали да странят от него, което е била една неприятна ситуация в един колектив. След като приключили делата, сякаш му паднал товар от плещите, но вече не бил същия Н., който той познавал. Вече не работели заедно, но голямата промяна била, когато разбрал, че се явява на дело и в един колектив само от мъже, по цял ден освен многото работа и веселба се чуват и подмятания. През есента на 2011 г. настъпила коренна промяна. Той като ръководител по-малко е контактувал с него, но е чувал, че не искат да работят с такива криминално проявени хора. Екипът е К. и така Н. попаднал при него. Ръководството е едно, но работят и в К., и в С.З.. Свидетелят е разбрал от него, защото в приятелски разговор го попитал за промяната в поведението му, но колегите му разбрали, че в периода, докато работили заедно, той трябвало да отиде на дело. Имало е новоназначени хора, като ищецът е започнал работа и не са го познавали преди това, но след това дело отношението им се променило чувствително.                                                                                     

 

         Анализирайки всички тези свидетелски показания, дадени от 3 бр. различни свидетели/майка, приятел и пряк ръководител в работата/, съдът кредитира в пълна степен показанията на всички тези общо 3 бр. свидетели/включително и на майката на ищеца/, тъй като показанията на всички тези свидетели са пълни, подробни, обосновани, вътрешно непротиворечиви и без противоречия помежду си. Освен това с изключение на свидетелката- майка, липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни някой от тези свидетели да е пряко или косвено заинтересован в морално или материално отношение от изхода на настоящия граждански съдебен спор. Още повече, че техните показания се потвърждават изцяло както от събраните по делото многобройни писмени доказателства, които не са оспорени от никоя от страните.

 

Следователно, претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за  имуществени и неимуществени вреди при прекратено наказателно производство се явява принципно основателна, тъй като съгласно трайната и непротиворечива практика по аналогични случаи, съответният правозащитен орган отговаря и във случаите, включително и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението против обвиняемия. Основанието за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, т.2, пр.3 от ЗОДВПГ/изм./, съответстващ на чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от сегашния ЗОДОВ, когато деянието не е извършено от обвиняемото лице. Поради което не съществува никаква пряка или косвена законова презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия, след като то е било впоследствие изцяло прекратено, ведно с всички законни последици от това. Тъкмо обратното– презумпцията за невинност остава необорена и тепърва трябва да се докаже, че е съществувало основание за предприемане на наказателно преследване против обвиняемия/ищеца/, включително и за налагане му на мярка за неотклонение, дори и тя да не е най- тежката такава “задържане под стража”. Прекратяването на наказателното производство поради недоказаност на обвинението е достатъчно фактическо и правно основание, за да се приеме, че определянето и налагане на мярка за неотклонение е лишено от законово основание само по себе си. При недоказаност на обвинението, единственият възможен фактически и правен извод е, че обвиняемият е невиновен/невинен/, и ако производството по делото бъде прекратено изцяло, поради това, че престъплението не е извършено от обвиняемото лице/ищеца/, на който е било повдигнато първоначално обвинението, или пък се постанови изцяло оправдателна присъда спрямо него, с обратна сила всички действия и актове на правозащитните органи, с които са накърнени права на виновното лице – неправилно привлечено като  обвиняем с произтичащите от това последици, се явяват изцяло и изначално незаконосъобразни.

Такова прекратяване на наказателното дело или цялостно оправдаване на подсъдимия може само да показва, че на лицето неправилно и незаконосъобразно е повдигнато обвинение/при липсата на достатъчно доказателства за виновността и/или авторството/, ограничени са негови права, накърнени са лични негови права като чест, достойнство, авторитет, право на  спокоен живот и други. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ има за обект защита не само на материални, но и на нематериални блага – причинени страдания от психически характер, свързани с незаконно обвинение в извършване на престъпление, накърняване честта, достойнството и доброто име на  гражданина, тъй като всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези основни индивидуални човешки ценности. Разпоредбата на чл.32, ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България/КРБ/ изрично е сочи, че всеки има  право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Зачитането на тези ценности е задължение на всички правни субекти в държавата, включително и на органите на прокуратурата и полицията. Неоснователността на претенцията на държавата /чрез органите на полицията и прокуратурата/ спрямо едно физическо лице по образувано наказателно дело задължително води и до незаконност на предприетите с оглед нейното реализиране процесуални действия. Дали определено лице е изглеждало виновно в извършването на престъпление, когато му е повдигнато обвинение, не може да има никакво значение, тъй като Държавата като колективен орган няма право да накърнява неговата лична сфера, чест, достойнство или добро име чрез повдигане на обвинение за извършването на престъпление, ако съответният държавен орган не може да обори презумпцията за невиновност. След като до приключване на наказателното производство /в случая с изцяло потвърдително въззивно Решение на наказателния ОС- Г./, събраните по делото писмени и гласни доказателства не могат да оборят  законовата презумпция на чл.14, ал.2 от НПК, поради което обвинението е изцяло и изначално незаконно, тъй като неговата основателност не е доказано по предвидения в закона ред. Следователно  с влязъл в законна сила окончателен съдебен акт, деянието не е извършено от ищеца К.- т.е. действията и актовете на правозащитните органи, реализирани спрямо него в хода на цялото наказателно преследване на досъдебната и на съдебната фаза/първа и въззивна инстанция/, са изцяло и изначално незаконосъобразни.

По съществото си влязлото в законни сила като изцяло потвърдена оправдателна Присъда на РС- гр.Т., обл.Габровска, има характера на прекратяване на незаконни служебни действия по смисъла на чл.3 от ЗОДОВ, които се  изразяват в повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем на лице, което не е извършител на престъпното деяние. В резултат на тези неправомерни действия и актовете, с които са осъществени на обвиняемия/ищеца/ и са накърнени законни права и интереси, и с които  негативно са повлияни отношенията с близки и други членове на обществото, е увредено самочувствието и  доброто му име в семейството и в обществото. Ищецът за периода от време от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното преследване, е бил в условията на обвиняемо и подсъдимо лице, без да са били изначално налице законови основания за това. В този смисъл несъмнено и безспорно е, че  всички актовете и действията на съответните държавни органи- ответници/както от изпълнителната власт в лицето на ОД- МВР- С.З., така и в лицето на съдебната власт в лицето на РП- К. като част от единната ПРБ- София/, са изцяло незаконни по смисъла на закона, тъй като наказателното производство срещу обвиняемото лице/ищеца/ е било приключено окончателно с изцяло оправдателна влязла в законна сила присъда, и това вменявано му престъпление не е извършено от него. Предвид горното, безспорно и несъмнено е, че актовете, действията и бездействията на съответните наказателно- процесуални се явяват незаконосъобразни и неправилни– тоест те се явяват изначално незаконни по смисъл на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

         По делото няма искани, назначавани и приемани съдебни експертизи.

 

С оглед така установеното и доказано от фактическа страна, съдът достигна до следните фактически и правни изводи :

 

Причинената вреда на бившия обвиняемия и подсъдим/ищеца/ се изразяват в засягане на имуществените и неимуществените права и блага на него като пострадал, което се състои в смущение, накърняване или унищожаване на такива блага. А вреда е всяко отрицателно въздействие върху право или благо, което се охранява от правото/здраве, работоспособност, вещи, парични средства или др./. Тя се  състои в отрицателно изменение, настъпващо в материалната и/или духовната сфера на един правен субект, какъвто е ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице или не. С ИМ бившият обвиняем/ищеца/ е направил искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 26 000 лв. В хода на настоящия процес бяха разпитани свидетели, които познават ищеца и имат наблюдения върху него като личност, човек и върху отражението което е дало обвинението на здравето и психиката му. От събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е претърпял редица вреди от неимуществен характер- ограничено е било правото му на свободно придвижване, повдигането на обвинение, третирането му като лице, извършило престъпление неизбежно са рефлектирали върху битието, съзнанието и отношенията му с другите хора. Развили са се и са се задълбочили стари заболявания, които са се задълбочили по време на наказателното преследване против него.

 

И тримата видетели по делото, с които ищецът е бил в близки отношения в този период от време в показанията си посочват, че  ищецът много тежко е преживял обвинението срещу него. Бил е видимо притеснен, избягвал е да говори по тази тема, изпитвал е страх от тази история и не носел на шега, паднал е духом, затворил се в себе си, физически и психически се променил много. В показанията си свидетелите посочват, че  случаят е станал известен на неограничен кръг от хора – негови колеги и познати.

Констатациите на свидетелите, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство има промяна в здравословното, физическото и психическото му състояние. От горните показания и факти е видно, че воденото воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило изключително неблагоприятно върху личната сфера, честта, достойнството и името му, като същият е имал и проблеми в семейството, с близки и приятели. Крайно неблагоприятно се е отразило случилото се на контактите на  ищеца в обществото, на физическото му здраве и начина му на поведение и  общуване. Нарушените отношения в семейството, които не са преодолени и досега, загубата на доверие поради повдигнатото обвинение и действията по наказателното дело, говорят за срив в личния живот на ищеца, който по необратим към настоящия момент начин е повлиян именно от обвинението по процесното дело срещу него и  действията на органите на досъдебното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от КРБ личният живот на гражданите е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателството върху неговата чест, достойнство и добро име. Безспорно от събраните гласни доказателства се установява, че наказателното производство е уронило авторитета на ищеца сред близки и приятели, че е рефлектирало негативно върху самочувствието му, поведението, общуването, както и че е нарушило нормалния му живот и че е създало сериозни проблеми в семейния му живот. Тези обстоятелства налагат извод, че действията и актовете на органите на наказателното преследване/ОД-МВР- С.З. и РП- К./ са повлияли негативно върху личната сфера на ищеца, като на същия са накърнени законни права и интереси, гарантирани с Конституцията и законите на страната ни. Обезщетението за тези престъпни неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконен акт, трябва да се стигне до обоснован извод, че е повлияно психическото и моралното състояние на  пострадалия.

Справедливото обезщетение за претърпени морални вреди трябва да бъде определено според степента на засягане на психическата сфера на увредения. С оглед съдебната практика и конкретните данни поделото, предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди се явяват основателни и се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства. Горепосочените  посочени и анализирани причините за настъпване на вредите, за които се претендира обезвреда. Безспорно е, че ако по наказателното производство не беше повдигнало обвинение на ищеца и същият не беше привлечен в качеството на обвиняемо лице, не беше определена и наложена МНО, той не би претърпял униженията, с които неизбежно е свързано подобно преживяване, както и не би влошил отношенията с близки и колеги поради тези обстоятелства, а и не би преживял другите негативни последици за здравето и живота си, свързани с наказателното дело против него. Пряката причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди е налице и когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, щом без него те не биха настъпили- т.е. наличието на причинна връзка между подробно посочените в ИМ актове и действия на органите от една страна, и настъпилите вреди от друга страна, което е доказано по несъмнен и безспорен начин по делото.

По този начин ищецът е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатото му обвинение, потвърдената изцяло оправдателна съдебна Присъда има силата на присъдено нещо както за подсъдимия/ищеца/ и обвинението/прокуратурата/ по наказателното производство, но и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК.

 

От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано/какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца щети/имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/разследващи полицаи от ОД- МВР- С.З. и прокурори от РП- гр.К., обл.Старозагорска и РП- гр.Т., обл.Габровска като неразделна част от ПРБ- София/. С посочените по-горе актове на прокуратурата и на съда, безспорно се доказва, че действията на РП- К. и РП- Т. като неразделна част от ПРБ- София са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата Прокуратура на Република България- София, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.

 

Относно отговорността на ОД на МВР- С.З., независимо от органа, който назначава разследващите полицаи/Министъра за служители от категория “Г” и по- висока/, отговаря отделното самостоятелно ЮЛ по ЗМВР, каквото е ОД на МВР- С.З., аналогично, както кадровия назначаващ всички прокурори орган е ВСС- София, но отговорността носи самостоятелното ЮЛ за всички прокуратури, каквато е ПРБ- София, а не РП- гр.К., обл.Старозцагорска и РП- гр.Т., обл.Габровски.

 

Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно ЗМВР, ЗСВ и НПК Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице е оправдано/какъвто е настоящия казус/, респективно когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност - напротив, налице са данни за неговия висок професионализъм и изграден авторитет сред неговите колеги и служители в полицията. Ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни. Той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си. В поведението си се ръководи от принципите за уважение и зачитане на институциите и общо приетия ред, бил е целенасочен, със съхранен самоконтрол, държал на семейната и воинската чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти, винаги център на компанията. Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в сравнително добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с роднините, колегите и приятелите си, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай перипетиите с наказателното дело ищецът много се измъчил, бил психически разстроен, което е довело и до значително обостряне на по- старите му здравословни проблеми.

 

И макар, че след като е било приключило изцяло наказателното дело против него и с оглед на изтеклото време, ищецът все още не се е възстановил физически, в поведението му още се усещала тревожност и той останал мнителен, без по- предишната вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други- започнали да го избягват, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и квалифициран работник, който да служи за пример на колеги и подчинени. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени.

 

Следствие от незаконното обвинение съществено е бил уронен авторитета на ищеца пред колегите му и в обществото, пред обществеността на населеното място, в което той живее, поради това, че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество негови колеги, приятели и познати, както и от по- висшестоящите или по- низшестоящите и подчинените му. Следователно воденото против него наказателно производство обективно тогава и в настоящия момент е довело до това той да има по-ниско самочувствие, останал е раздразнителен и се е затворил в себе си. Физически се променил много. Поради спецификата на личността и ценностната му система тежко са преживени уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия толкова дълъг процес, невъзможността да упражнява пълноценно професията си и воинския дълг. Дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното наказателно производство при извършване на процесуално-следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответниците е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по смисъла на чл.49 във вр. с чл.45 от общия закон/ЗЗД/ във вр. с чл.2 ,ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/.

С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален     и     психически     дискомфорт, които следва     да бъдат обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

 

ОТНОСНО НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило сравнително дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на МВР и  Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. Реално разследването срещу ищеца е траяло в периода от повдигането на обвинение му до датата на окончателното приключване на наказателното преследване срещу него. Установи се и се доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът като обвиняем е претърпял морални болки и страдания в резултат на необосновано опетненото му име в работата, в семейството и в обществото, свързано с провежданото против него наказателно преследване, което следва да бъде надлежно оценено и обезщетено. Наред с това се установи и че той е получил в резултат на изживените психически негативи, обостряне на по- рано съществувалите при него здравословни проблеми, които в резултат на наказателното преследване против него са се задълбочили. Но се доказа и по несъмнен и безспорен начин, както в процесния период от време, така и към датата на завеждане на иска в съда, така и към датата на обявяване на делото за решаване, че той е предприел медицински мерки, че е ползувал специализирана професионална помощ и е провеждал лечение за тяхното минимализиране, облекчаване и преодоляване.

Поради това съдът счита, че  необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от общо 21 000 лв.- тоест по 1000 лв./малко над тройния размер на МРЗ/ за 1 месец наказателно преследване при 240 лв. минимална работна заплата за страната съгласно ПМС № 326/30.12.2009г., публикувано в Д.в. № 2/08.01.2010г., в сила от 18.06.2010г., 270 лв. съгласно ПМС № 180/30.06.2011г., публикувано в Д.в. № 51/05.07.2011г., в сила от 01.09.2011г., 290 лв. съгласно ПМС № 299/10.11.2011г., публикувано в Д.в. № 91/18.11.2011г., в сила от 01.05.2012г. до 18.06.2012г.

Същата следва да се заплати от ответниците/ОД- МВР- С.З. и ПРБ- София/ като самостоятелни ЮЛ- публичноправни органи, които отговаря за всички противозаконни действие, актове и бездействия на своите органи и служители/разследващи полицаи и прокурори/. Съдът счита, че в този му размер искът за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е напълно основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот. В останалата част над доказаните общо 21 000 лв. до общо претендираните 26 000 лв. исковата претенция се явява твърде завишена, необоснована, неоснователна и недоказана в този си размер, и следва да се отхвърли частично, ведно със законните последици от това. В този смисъл е постоянната, неизменна и непротиворечива практика по аналогични случаи както на настоящия първоинстанционен ОС- С.З., така и на въззивния му ПАС- Пловдив, както и на касационния ВКС- София.

 

ОТНОСНО СОЛИДАРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА 2 ОТВТЕНИЦИ :

Съгласно разпоредбата на чл.121- 127 от ЗЗД, двамата ответници дължат на ищеца солидарно горепосочените суми за главници и лихви, ведно със законните последици, тъй като благодарение на взаимосвързаните, комбинирани и наказателно- процесуално обвързани действията на техните служители се е стигнало до претърпените от пострадалия ищец неимуществени вреди, които следва да бъдат парично обезщетени. Напълно е възможно да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от приложимата правна норма/ чл.2, т.2 от ЗОДОВ/- съгласно разпоредбите на § 1 от ПР на ЗОДОВ, чийто текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудовите закони за неуредените въпроси. Следователно щом вредите са причинени от неколцина при условията па чл.53 от ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях, и кредиторът/ищец/ може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците/ответниците/ съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД, и той може да предяви правата си срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане.

 

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на имуществени и неимуществени вреди в уважените размери като главници, се дължат от виновните- 2 ответника/ОД- МВР- С.З. и ПРБ- София/ към пострадалия- ищеца, считано от датата на увреждането му/датата на повдигане на обвинение против  него с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.09.2010г./л.23 от ДП № 993/2010г. на РУП- гр.К., при ОД- МВР- С.З./, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това. Но тъй като исковата претенция е за мораторна лихва върху главницата, считано от датата на влизане в законна сила на Въззивното Решение № 70/18.06.2012г., постановено по ВНОХД 193/11г. на ОС- Г./18.06.2012г. като неподлежащо на касационно обжалване/, до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- С.З. в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- чл.86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 ОСЪЖДА ответниците Областна дирекция на МВР/ОД- МВР- гр.С.З., ул.”Граф Игнатиев” № 16 и Прокуратурата на Република България/ПРБ/– гр.София, бул. “Витоша” № 2 да заплатят солидарно на ищеца Н.И.К.- ЕГН **********,*** общо сумата 21 000 лв./двадесет и една хиляди лева/  парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 21 000 лв. от датата на увреждането/18.06.2012г./, до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата част над присъдените 21 000 лв. до претендираните първоначално общо 26 000 лв., като частично неоснователен и недоказан.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :