Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 99                             14.03.2014 г.                 град  Стара Загора

 

                                       В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На двадесети февруари 2014 г.

в открито съдебно заседание в следния състав :

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.,

Прокурор Юлиана Станева

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело №67 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

 

    Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с  чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ Е.К.Ц. *** постъпилата първоначално Искова молба/л.4- 8 от приложеното първоначално образувано гр.д.№ 3856/2013г. на СГС- С./ твърди, че на 16.08.2006 г. е бил привлечен като обвиняем с постановление по следствено дело № 1236- К/2005г. по описа на ОСС - Стара Загора (надзорна пр.пр.№ 99/1999г. на Окръжна прокуратура- Стара Загора), с обвинение срещу него за тежко умишлено престъпление по чл. 115 от НК, и  му е била наложена мярка за неотклонение/МНО/ „подписка". Делото е било внесено с обвинителен акт от 24.10.2006 г. в Окръжен съд- Ст.Загора с повдигнатото обвинение в престъпление по чл.115 от НК, което след множество процесуални и инстанционни перипетии по н.д. № 2278/2011г. с окончателно необжалваемо Решение № 473/09.02.2012г. ВКС- С. го е оправдал окончателно по това обвинение. Счита, че Решението на Върховния касационен съд като неподлежащо на обжалване, е влязла в законна сила в деня на постановяването му. Твърди, че повдигането и поддържането на обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, признаването му за виновен в извършване на такова и налагането му на наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 години при първоначален строг режим, наложената му мярка за процесуална принуда “подписка” му причинили сериозни    имуществени и неимуществени вреди, които продължава да търпи и до днес. Заявява, че през цялото време на наказателните производства- 5 г., 5 м. и 24 дни е бил изключително подтиснат и подложен на неимоверен стрес. Твърди, че не може да опише в пълнота и преживяното по време на годините, през които срещу него е било водено наказателно преследване за престъпление, което не е извършил.

         Подробно описва всички фактически, психически и емоционална сътресения, които той е претърпял в личен, семеен, професионален и обществен план.

    Предвид изложеното моли съда да осъди Прокуратурата на Република България/ПРБ/ да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и законната лихва върху нея от деня на деликта- продължил до 09.02.2012 г., до окончателното й изплащане; сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение, както и законната лихва върху нея от деня на деликта- продължил до 09.02.2012 г., до окончателното й изплащане.  Като с уточняваща си Молба сочи, че лихвите   за   забава,   предмет   на   предявените   с   исковата   молба акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД, са както следва- законната лихва върху претендираното с иска за обезщетяване на неимуществени вреди обезщетение в размер на 60 000 лева, за периода от 09.02.2012 г.- дата на постановяване на решение № 473 по н.д. № 2278/2011г. на ВКС, съответно на влизане в сила на постановената по отношение на него оправдателна присъда, до окончателното изплащане на сумата, и законната лихва върху претендираното с иска за обезщетяване на имуществени вреди обезщетение в размер на 6 000 лева, за периода от 09.02.2012г.- дата на постановяване на решение № 473 по н.д. № 2278/2011г. на ВКС, съответно на влизане в сила на постановената по отношение на ищеца оправдателна присъда, до окончателното изплащане на сумата, тъй като общо за защита по горепосочените съдебни производства, приключили с окончателна оправдателна присъда, той е заплатил адвокатски хонорари на обща стойност от 6000 лв., с която сума е бил намален патримониума му, поради което е предявен иск за изплащане, на основание чл. 2 от ЗОДОВПГ,  на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6000 лева.

Преди последното открито съдебно заседание по делото на 20.02.2014г. ищецът не се е явил и не е пледирал нито лично, нито чрез процесуален представител- адвокат пред настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора.

Представил е предварително по делото писмена Защита и Списък на разноските си по чл.80 от ГПК.

         Ищецът в дадения му от съда допълнителен 5- дневен срок не е представил друга допълнителна Писмена защита по делото.

 

         ОТВЕТНИКЪТ Прокуратура на Република България/ПРБ/ - гр. С. е депозирала първоначален писмен Отговор по реда на чл.131- 133 от ГПК, че предявения иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ е допустим, тъй като съобразно твърденията в исковата молба и представените доказателства, е налице влязъл в сила оправдателен акт на съдебен орган.

         Оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер, тъй като ищецът Ц. не е представил надлежни доказателства, които да установят действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Изцяло в тежест на ищеца е да докаже както основателността на претенциите си по чл.2 от ЗОДОВ, така и реалното наличие на заявените вреди ведно с изискуемата се непосредствена причинно-следствена връзка с предявеното обвинение. Следва да се отбележи, че повдигнатото обвинение спрямо Ц. е било за извършено тежко умишлено престъпление "убийство" по състава на чл.115 от НК, като предвид фактическата и правна сложност на казуса и процесуалното поведение на страните, продължителността на съдебната фаза от наказателния процес е била по-голяма от нормалната - над 3 години. Претендираното с исковата молба обезщетение от 60 000 лв. за неимуществени вреди, намира за крайно завишено и несъответстващо нито на принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, нито на социално-икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси, вкл. и тази на Европейския съд по правата на човека. Оспорва изцяло и имуществената претенция на ищеца за сумата от 6 000 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, като счита, че макар и облигационни по своята същност, вземанията за разноски (каквито са изплатените суми за адвокатски хонорар), следва да се реализират в наказателния процес, а не по реда на настоящото производство.         Относно заявените в исковата молба вземания за лихви заявява, че при евентуално уважаване на предявения иск, лихви  върху  присъдените  обезщетения  биха  се  дължали от датата на влизане в сила на постановената оправдателна присъда, а не от по-ранен момент- в този смисъл е и категоричното становище на ВКС на РБ, отразено в т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК-ВКС- С.. Отбелязва, че въпреки тежестта на
повдигнатото обвинение за престъпление "убийство" по чл.115
от НК, спрямо ищеца Ц. никога не е била изпълнявана
мярка за неотклонение "Задържане под стража"- както в
периода на досъдебното производство, така и на съдебната
фаза, същият е бил с определена най- лека мярка за
неотклонение "Подписка", отделно от горното не са
взети никакви други мерки за процесуална принуда, от което
практически не са произлезли значителни неблагоприятни
последици и негативни промени в обичайния начин на живот на
обвиняемото    лице.    Счита,    че    остават    неподкрепени    с надлежни доказателства твърденията в исковата молба за възникнали сериозни здравословни, семейни и социални проблеми в живота на ищеца по причина и вследствие на повдигнатото срещу него обвинение и воденото наказателно производство. Всичко изброено свидетелства за ниска степен на увреждане и нисък интензитет на отрицателни преживявани във връзка с процесното обвинение.

Впоследствие Ответникът Прокуратура на Република България/ПРБ/ - гр. С. е депозирала втори писмен Отговор по реда на чл.131- 133 от ГПК,  че подадения отговор на основание чл.131 от ГПК от СГП- С. по това гражданско дело, е подаден от името на Прокуратурата на РБ/ПРБ/ като ответник по предявените искове и го поддържа изцяло.

По делото не се е явил процесуален представител на ПРБ- С., не е взел становище по делото и не е пледирал по съществото на делото.

Ответникът ПРБ не е представил по делото и писмена Защита въпреки дадената му за това изрична възможност от съда в 7- дневния срок.

 

         КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА Окръжна Прокуратура- гр.Стара Загора не е депозирала отделен Отговора на исковата  молба по реда на чл.131- 133 от ГПК извън Отговорите на ответника ПРБ- С..

Представителят й пледира в последното открито съдебно заседание по делото, че счита предявения иск за основателен, но с оглед на претендираната сума за имуществени вреди е прекалено завишен. Самото развитие на ДП и съдебното такова имат значение. Постановената и влезнала в сила оправдателна присъда се дължи на допуснато процесуално  нарушение, касаещо веществено доказателство по делото. Не са във вина на прокуратурата, каквато страна се явява и ответника по делото. За това има външни проверки, резултатите във връзка с тях са налице. Налице е и осъдителна присъда на първа инстанция, преди повторното разглеждане на делото. Счита, че следва присъдения размер на неимуществени вреди да е съразмерен, със събраните по делото доказателства. По отношение на имуществените вреди, да се присъдят, съобразно действително заплатените суми, а в този смисъл и евентуално присъждане на разноските в настоящето производство, съобразно правилата за съразмерност на уважената част на иска и по Наредбата за минимални адв. възнаграждения, а не тройния размер, с оглед практиката на ВКС.

         ОП- Ст.Загора не е представила писмена Защита въпреки дадената й за това изрична възможност от съда.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – Стара Загора. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

 

ОТНОСНО ГЛАВНИЦИТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- писмо изх. № 11472/20.05.2013г. на СГС, молба от адв. Д. от 18.10.2013г., кс. копие от лична карта на ищеца, молба от адв. Д. от 30.10.2013г, заявление № 3977/26.11.201Зг. на ОП -Ст.Загора, молба от ищеца от 13.02.2014г., с приложени към нея под опис документи, молба от 18.02.2014г.  и писмена защита, както и от приложените множество наказателни съдебни дела от многократните три съдебни инстанции, на 16.08.2006 г. ищецът Е.К.Ц. *** е бил привлечен като обвиняем с постановление по следствено дело № 1236- К/2005г. по описа на ОСС - Стара Загора (надзорна пр.пр.№ 99/1999г. на Окръжна прокуратура- Стара Загора), като обвинението срещу него е било за тежко умишлено престъпление по чл. 115 от НК, и със същото постановление му е била наложена мярка за неотклонение/МНО/ „подписка". Делото е било внесено с обвинителен акт от 24.10.2006 г. в Окръжен съд - Стара Загора, като повдигнатото срещу него обвинение бе за престъпление по чл. 115 от НК. По него беше образувано нохд № 1208/2006 г. по описа на ОС - Стара Загора, НО. С Присъда № 114/30.09.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, постановена в рамките на горепосоченото дело, е бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение. По протест на прокурора и жалба на частните обвинители и граждански ищци присъдата била проверена по въззивен ред и потвърдена изцяло с решение № 136/29.06.2009г.,  постановено  по  внохд  № 189/2009г. на Апелативенсъд - гр.П..    По протест на Прокуратурата решението на АС- гр. П. по внохд № 189/2009 г. било проверено от касационната инстанция, отменено и върнато за ново разглеждане на Апелативния съд с Решение № 12/09.12.2009г., постановено по н.д. №543/2009г. по описа на Върховния касационен съд, 1 н.о. С решение № 11 от 01.02.2010г., постановено по в.н.о.х.д. № 541/2009 г. Апелативният съд- гр.П. отново потвърди изцяло присъда № 114/30.09.2008г. на Старозагорския окръжен съд, постановена по н.о.х.д. № 1208/2006г. По протест на Прокуратурата и жалба на частните обвинители и граждански ищци, с решение от 31.05.2010 г., постановено по н.д. № 162/2010г. Върховният касационен съд, I- во н.о. е отменил постановеното при повторното въззивно разглеждане на делото Решение № 11/01.02.2010г. по в.н.о.х.д. № 541/2009г. по описа на Апелативен съд- гр. П. и е върнал делото за разглеждане на въззивната инстанция.   С Присъда № 225/04.11.2010 г., постановена от П.ския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 258/2010 г. по описа на съда, бил признат за виновен по повдигнатото ми обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление (чл. 115 от НК) и му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 години, при първоначален строг режим, и със същата присъда бил осъден да заплати и сумата от общо 90 000 лв. на тримата граждански ищци по делото. Въз основа на подадена от него касационна жалба срещу присъда № 225/04.11.2010г. по внохд № 258/2010г. по описа на П.ския апелативен съд, било образувано н.д. № 762/2010г. по описа на Върховния касационен съд с Решение № 20/25.01.2011г. по горецитираното дело, III НО на ВКС е отменил изцяло Присъда № 225/04.11.2010г. по внохд № 258/2010г. и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. При четвъртото разглеждане на делото от въззивната инстанция, е Решение № 76/15.06.2011г., постановено от П.ския апелативен съд по внчхд № 45/2011г. присъда № 114/30.09.2008г. по нохд. № 1208/2008г. по описа на ОС – Стара Загора, с която е бил първоначално признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, била изцяло потвърдена. Въз основа на касационен протест срещу решение № 76/15.06.2011г., постановено по внохд № 45/2011г. по описа на Апелативен съд- гр.П. пред Върховния касационен съд било  образувано н.д. № 2278/2011г., по което с Решение № 473/09.02.2012г., постановено по посоченото дело, Върховният касационен съд е потвърдил изцяло въззивното Решение № 76/15.06.2011г., постановено от П.ския апелативен съд по внохд № 45/2011г. Решението на Върховния касационен съд, неподлежащо на обжалване, у влязла в законна сила в деня на постановяването му- 09.02.2012г.

Следователно обвиняемият и подсъдим ищец е бил оправдан окончателно, решението на ВКС- С. е влязло в законна сила и има силата на присъдени нещо за подсъдимия, ПРБ, всички съдилища и учреждения, включително за страните и за съда по настоящото гражданско дело, ведно с всички законни последици от това.

 

Видно от събраните по делото общо 3 бр. гласни доказателства- свидетелски показания, се установи следното :

Свидетелката С.Т.П./майка на ищеца/ заявява, че от 2006г. са започнали делата със сина й, от тогава в неговото семейство станало нещо невероятно- той много трудно го приел, защото е знаел по какъв жесток начин ще му се отрази. Бил освободен от работа като инспектор по риболов, и фирмата му фалирала. Започна да търси помощи от брат си и тях- родителите. През 2008 г. съпругата му/снаха й/ го напуснала и заминала в чужбина. Внучката им не завършила средното си образование и тръгнала по лош път. Ищецът започнал да страни от тях, започнал да се затваря в себе си, получил холестерол, започнал да заеква като говори, усамотил се. Това много ги тормозело и търсели всякаква помощ, но не можели да му помогнат. Осъдителна присъда получил в П., после в С. отишъл, но нямал пари. Съпругата му не се обаждала, и дъщеря му тръгнала по лош път и тя заминала за чужбина. Самата тя продала целия си имот, за да му дава  пари. Благодари на сина си и на внука си, който казвал “тате, ти не си убиец”. На последното дело, когато приключило през 2011г. съпругът й бил вече с втори инсулт, на легло. Ищецът заедно с брат си се върнали от гр.П. и на третия ден съпругът й починал. Поради което ищецът останал с убеждението, че той е причината да почине баща му и да си отиде от този живот. Казвал й “Майко, вие се грижехте за мен”. Сега той бил самотник, а тя вдовица. Много трудно ищецът преживял тази осъдителна присъда, станало му лошо, дала му валидол. Казвал й : “Аз не съм убиец, вие трябва да разберете. Тате, вярваш ли ми. Ще възтържествува правдата”. Косата му цялата побеляла, не били отшумели последиците от това наказателно производство. Сега бил много неврозен, всяко нещо го дразни. С цялото семейство разрив се получил, заради обвинението в убийство, което не е извършил. За сега не работел никъде синът й, заради разноските за адвокатски хонорари продала си имотите, точно по време на делата. Имала земи, които продала. Съпругът й имал фирма, но ищецът получил страхова невроза, тъй като си мислел, че другите може да го имат за такъв човек. Лекувал се само с лекарства, които му предписвали. В гр.К. ходел на лекари за сърцето, холестерола и др. Тя не разполага с документи за това, нямало е медицинско и психиатрично обследване, само лекарства вземал ищеца, като тя имала рецепти и епикризи.

Свидетелят К.К.П./брат на ищеца/ заявява, че ищецът е бил обвинен в инцидент през 1997г. и от 2006г. се водели наказателни дела срещу него. Делото било за убийство от 2006г., като през 1997г. той бил като свидетел, а от 2006г. като обвиняем. Много тежко му се отразило наказателното производство, имал е фирма, работели с баща му, но бил оклеветен от вестник, като много тежко го преживял, в СБА извършвал автомонтьорски работи, автомонтьори били и колегите му, които се отдръпнали от него, загубихал много клиенти, приятели, познати, роднини също. Много тежко го изживял, поболял се, отслабнал, вдигнал кръвно, семейството му тотално се разбило, имал спестени пари, жена му ги взела и заминала за чужбина, дъщеря му не можала да завърши средното си образование, и тя го изоставила, замина за чужбина и останала там. Ищецът останал безработен и фирмата я затворили, фалирала. Баща им починал през 2011г. Точно не помни през кои години е работел в СБА. По време на инцидента/в 1997-99 г./ работел в Инспекцията по рибарство и аквакултури, но от тогава му вземали разрешителното за носене на огнестрелно оръжие. След това бил освободен, било му взето оръжието и разрешителното. Ищецът имал фирма заедно с баща си, но не може да каже през кои години. Ходил на личен лекар- там му предписали лекарства, имал високо кръвно налягане, ходел на кардиолог и невролог. Фирмата била на брат му, мисли че е била ЕТ, баща им имал след това фирма, но не може да каже по- точно от кога до кога. Сега не съществува никоя от фирмите. След приключване на наказателното производство до ден днешен ищецът си останал с разбито здраве и психически недобре, вече нямал нито семейство, нито нищо, с нищо не се препитавал, той му помагал, давал му пари назаем, майка им си продала земите.

Свидетелят К.Е. Ц./син на ищеца/ заявява, че баща му бил обвинен в тежко престъпление- предумишлено убийство. От 2006 г. през цялото време било много стресиращо това дело- отслабнал с 40 кг, побеляла му косата, по време на делото най- тежко е понесъл факта, че се разпаднало семейството му. С майка му непрекъснато се карали заради това, бил доста изнервен, майка му заминала за чужбина, останали той, сестра му и баща им/ищеца/. Сестра му била настроена от майка им, тя продължила да всява това напрежение в семейството. Баща му тежко го преживял това нещо, сестра му да го нарече убиец в очите. Той сутрин я карал на училище, опитваше се с всички възможни средства да я накара да завърши училище, но тя не успяла, заминала за чужбина, оженила се в Г., и има детенце на няколко месеца. Баща им не бил поканен нито на сватбата, нито на кръщенето, и дори не бил известен, че има внук. То тежко е преживял това нещо, имал проблеми с работата, имаше фирма преди делото, но постепенно беше ангажиран с делото  и с адвокати. Имало публикация във вестник и след това спрял тотално да ходи, имал чувството, че му говорят зад гърба, нямал желание за работа. И фирмата била закрита. Тези последици са до ден- днешен, като се виждал с него, плачел като малко дете, че не може да си види внука и му е тежко да му иска пари. Към датата на инцидента били заедно в едно домакинство. В момента свидетелят живеел в гр.С. при съпругата си и детето си, и си ходел понякога при баща си. Някъде през 2003 г. напуснал семейното жилище, като отишъл студент. Като се изключи, че физически бил отслабнал и отпаднал, косата му побеляла, не бил вече психически уравновесен, защото мислел, че всеки един човек го сочеше с пръст. Непрекъснато си мерел кръвното, но не може да каже защо не е ходил на специализирани медицински кабинети. Майка му била в Г. в момента, напуснала България около м.февруари 2008г., сестра му 6 месеца по-късно. Нямало официален развод между баща му и майка му. ЕТ„Е.Ц." била фирмата, сега доколкото знае, тя не функционира, а дали съществува юридически не знае. Сега в гр.К. живеел баща му, апартаментът бил на баба му доскоро, като мисли, че го прехвърлила апартамента на негово име, а имат си и жилище на втория етаж в същия блок. Баща му не получавал помощи, доколкото знае баба му била продала част от нивите си, той също му давал пари, и чичо му също му е помагал.

 

         Съдът кредитира в значителна степен показанията на всички тези общо 3 бр. свидетели, макар че всички те са в близки родствени отношения с ищеца/съответно негови майка, брат и син/, тъй като показанията на всеки един от тези свидетели и всички те като цяло са пълни, подробни, обосновани, вътрешно непротиворечиви и без противоречия помежду си. Освен това липсват по делото каквито и да са преки или косвени данни някой от тези свидетели да е пряко заинтересован в материално отношение от изхода на настоящия граждански съдебен спор. Още повече, че техните показания се потвърждават изцяло както от събраните по делото многобройни писмени доказателства, така и мотивите и диспозитивите на влезлите в законна сила изцяло оправдателни съдебни актове на различните три инстанции по наказателното дело против ищеца.

 

Следва да се вземе предвид, че по делото няма искана, назначавана и приемана каквато и да съдебно експертиза нито по искане на някоя от страните по делото или от наблюдаващата ОП- Ст.Загора, нито служебно от настоящия първоинстанционен ОС- Ст.Загора.

 

Съдът счита, че се установи се и се доказа по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият по приключилото наказателното производство/ищец по настоящото гражданско производство/ Е.Ц. се е чувствал изключително разстроен и заради близките си, които тежко преживявали случилото се с него. Един от най- тежките за него моменти по време на воденото срещу него наказателно преследване било, когато баща му получил инсулт и впоследствие починал на 21.03.2011 г. През цялото време се измъчвал, че той е причината за влошаването на здравословното му състояние и дори за смъртта му, като и до днес не можел да преживее факта, че той си е отишъл от този свят без да разбере, че воденото срещу него наказателно преследване е незаконно и че винаги е бил невинен. Лишен бил  и от възможността да се грижа за майка си, като изпитваните от родителите му стрес и ужас във връзка с повдигнатите срещу нето обвинения и медийното му оклеветяване, допринесли за още по- силното влошаване на здравословното му състояние, което не можел да си прости и до днес. Вследствие на воденото срещу него наказателно преследване сериозно се влошили отношенията със съпругата му А.Ц., което довело до фактическата им раздяла след дългогодишно семейно съжителство. Съпругата му не спирала да го обвинява, че е несретник и престъпник, и през м.февруари 2009г. напуснала семейното жилище, заминавайки в чужбина и заявявайки му, че не иска да живее с престъпник. Скоро след това я последва и дъщеря им Д., чието отношение към него също било сериозно влошено. Много от близките му и приятелите му се отдръпнали от него, защото го смятали за престъпник, било ги е срам, а може би дори и страх да общуват с него. Семейството му също било изолирано от обществеността в гр. К., обл.Старозагорска. Воденото срещу него наказателно производство било отразено в медиите, бил злепоставен в обществото, опозорено било доброто му име на гражданин и професионалист- дългогодишен инспектор към Изпълнителната агенцията за риболов и аквакултури/ИА-РА/. Вследствие на воденото наказателно преследване бил освободен от длъжността „инспектор" към ИА- РА, тъй като във връзка с делото му било отнето разрешителното за притежание на огнестрелно оръжие. По време на воденото срещу него наказателно преследване не можел да намери работа, отговаряща на професионалната м, квалификация и опит, и наред с личния му, тотално бил сринат и професионалния му живот. Дълбоко били накърнени честта и достойнството м, непрестанно бил принуден да обяснява, че не е извършвал престъпление. Наложило се да отделя продължително време за участие в различните процедури и за организиране на защитата си, като през цялото време на наказателното производство е бил изключително подтиснат и подложен на неимоверен стрес. Вследствие на наказателното преследване сериозно било влошено и здравословното му състояние/психическо и физическо/, получил страхова невроза и депресивна психоза. Вследствие изпитвания от наказателното дело стрес нивото на холестерола му било завишено /7.31 при максимална граница 6,2/, получих хиперхолестеролемия и артериална хипертония, което наложи да спазва строга диета и да приемам лекарствените препарати - „Рипотрил", „Нолигрел Форте" и „Аторис", което прел и до днес. Прекомерната продължителност на воденото срещу него наказателно преследване го лишило от възможността своевременно да бъде възстановено доброто му име в обществото чрез постановяването на оправдателна присъда.     Създаден му бил дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „подписка". Огорчението, болките и страданията от неоснователното обвинение не можели да отшумят и до днес. Поради всички описани обстоятелства счита, че е налице основанието на чл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, и изхождайки от съдебната практика оценява претърпените от него неимуществени вреди на 60 000 лв.

 

С оглед така установеното и доказано от фактическа страна, съдът достигна до следните фактически и правни изводи :

Ищецът Ц. е бил напълно и окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения, като тази изцяло оправдателна Присъда против него е влязла в законна сила още на 09.02.2012г./датата на постановяване на окончателното Касационно Решение на ВКС- С./, тя има силата на присъдено нещо както за подсъдимия/ищеца/ и обвинението/прокуратурата/ по наказателното производство/ответник по настоящото гражданско дело/, но и за настоящия граждански съд съгласно императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК. От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано/какъвто е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца щети/имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/следователи и прокурори/ от съответните прокуратури, които са неразделна структурна част от единната и неделима Прокуратура на Република България/ПРБ/. С посочените по-горе актове на съдилищата и от трите съдебни инстанции безспорно се доказва, че действията на трите инстанционни прокуратури/ОП- Ст.Загора, АП- П. и ВКП- С./ като неразделна част от Прокуратурата на РБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата Прокуратура на Република България- С., в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно ЗСВ и НПК  Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице е оправдано/какъвто е настоящия казус/, респективно когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е изпълнявал служебните си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми, регламентиращи осъществяването на служебната му дейност. Напротив- ищецът е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да са регистрирани противообществени прояви и с позитивни характеристични данни. Той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си. В поведението си се ръководел от принципите за уважение и зачитане на институциите и общо приетия ред, бил е целенасочен, със съхранен самоконтрол, държал на семейната и служебната чест, бил социална личност, жизнерадостен, контактен, с много приятели и контакти. Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и деца, с родителите и брат си, радвал се е на професионален авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си. Покрай перипетиите с множеството наказателни дела при многократното им разглеждане и в трите съдебни инстанции, ищецът много се измъчил, бил психически разстроен и получил главоболие и с оглед на изтеклото време дори да се е бил донякъде възстановил физически, но в поведението му още се усещала тревожност и останал мнителен, без вяра в хората. Общата му реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство, чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите си, част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други- започнали да го избягват, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден. Поради оформената му ценностна система със стойностни морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж и служител, който да служи за пример на колеги и подчинени. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено дълго продължило дразнение и с проявени форми като тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени като промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне, които не са били провокирани от него. Следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца Ц. пред роднините, колегите и познатите  му,  пред обществеността на града, в който живее/гр.К./, поради това, че негативните факти около личния живот и службата са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество граждани и служители, включително от колеги, приятели и познати.

 

Следва да се има предвид и обстоятелството, че по наказателното дело са разпитвани множество лица като свидетели по такъв начин, че обстоятелствата по ДП да им станат известни и те от своя страна да ги коментират с неограничен брой други трети лица. С това е пострадало доброто му име на български гражданин и професионалист, социалните му контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на производството, дълго време ищецът не е могъл да изпълнява работата си с онова желание и заряд, известен на роднините и приятелите му, като основна негова грижа в този продължителен период била да докаже невинността си и защити името си, като той останал в изолация и контактувал единствено с най- близките си родственици/родители, брат и син/, и с много малко със съпругата, дъщеря си и бившите си приятели, променил се е хода на ежедневието му, плановете за бъдещето и професията, настъпило е отражение в обкръжението му. Следователно воденото против него наказателно производство обективно му е попречило да продължи да работи както като инспектор в ИА-РА, като и като ЕТ в областта на авто- сервизните услуги. В резултат на непрекъснатия интерес към неговото дело, на упреците за завишена подозрителност към него от колеги, познати, роднини и граждани, заради разследването за деяние, които той не е извършал, и ограниченията в социалните му контакти, са подтикнали ищеца да напусне работата си и да се лиши от дотогавашното си препитание по специалността си. Затова следва да се отчете факта, че живота на интелигентен мъж на средна възраст с добра и доходна професия и добро семейство е сринат и се е наложило да предприеме действия свързани с промяна на работното му място, адаптация в нов колектив и нова работна среда. Дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното и съдебното производство при извършване на процесуално следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника/ПРБ- С./ е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален     и     психически     дискомфорт, които следва     да бъдат обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.

 

ОТНОСНО НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило твърде дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по-късното изчистване на името му. В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства- по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.115 от НК, за което първоначално му е било наложено наказание “лишаване от свобода” 8 години, тъй обвинението е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Макар от момента на повдигане на обвинението до внасяне на обвинителния акт в съда да са изтекли няколко месеца, реално цялото наказателно разследването срещу ищеца е траяло от 16.08.2006г./от когато е бил привлечен като обвиняем с постановление/, до 09.02.2012г./датата на постановяване на окончателното и неподлежащо на по- нататъшно обжалване Касационно Решение по внохд № 45/2011г. на НК на ВКС- С., влязла в законна сила в деня на постановяването му/- следователно общо цялото време на наказателните производства е в размер на 5 г., 5 м. и 24 дни, с висок интензитет на процесуалните действия и действията по проверката. Следва да се вземе предвид и изцяло проведеното на няколко пъти 3- инстанционното съдебно производство, в което ВКС- С. е признал изцяло неоснователността на повдигнатите на подсъдимия/ищеца/ обвинения/. Наред с това следва да се отчете и факта, че позицията на подсъдимия/ищеца/ Ц. е поддържана от него и от защитата му непрекъснато в хода на твърде продължителното и с множество съдебни инстанции наказателното производство, като навсякъде той последователно е излагал и отстоявал становището си за невиновност по така предявеното му обвинение, оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции, като през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и обвинение.

Поради това съдът счита, че при почти 5г. и 6 м./тоест общо около 66 месеца/ наказателно преследване, и при минимални работни заплати/МРЗ/ за страната в този период от време/от 18.06.2006г. до 09.02.2012г./ съответно от 18.06.2006г.-  160 лв., от 01.01.2007г.-  180 лв., от 01.01.2008г.-  220 лв., от 01.01.2009г.-  240 лв., от 01.01.2010г.- 260 лв., от 01.09.2011г. до 09.02.2012г.- 270 лв./тоест средно 222 лв. МРЗ за процесния период от време/, необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от поне 4- кратния размер на действалите МРЗ, пост по около 888 лв. месечно, за 66 месеца, в размер на приблизително общо 58 000 лв., чиито размер е основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и служебен живот, ведно със законните последици от това.

В останалата част над доказаните общо 58 000 лв. до първоначално претендираните 60 000 лв. исковата претенция се явява твърде завишена, неоснователна и недоказана в този си размер, и следва да се отхвърли частично, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

Предвид по- горе изложените мотиви, ответникът дължи на ищеца и всички направени от него разходи, с които той е намалил/увредил/ имуществения си патримониум, до размера на обедняването, в хода на цялото осъществено против него наказателно преследване, във всички негови фази и инстанции.

Видно от материалите по приложените наказателни производства/дела/, за осигуряване на защитата си по н.о.х.д. № 762/2010г. по описа на
НО- ВКС- С., ищецът Е.Ц. е сключил с Адвокатско  дружество  "Доковска,  Атанасов  и   съдружници" договор за правна защита и съдействие № 1215/12.01.2011г., и е платил с фактура № 1694/12.01.2011г. и ПКО № 10/12.01.2011г. адвокатски хонорар в размер на общо 3000 лв., и за осигуряване на защитата си по н.д. № 2278/2011г. по описа на ВКС-С. ищецът е сключил със същото Адвокатско дружество "Доковска, Атанасов и съдружници" договор за правна защита и съдействие № 1534/09.11.2011г., и е платил с фактура № 2169/09.11.2011г. и ПКО № 276/09.11.2011г. същото адвокатски хонорар в размер на общо 3000 лв.- или общо за защита по горепосочените съдебни производства, приключили с окончателна оправдателна присъда, ищецът Е.Ц. е заплатил адвокатски хонорари на обща стойност от 6 000 лв., с която сума е бил намален патримониума му.

Поради което е предявеният иск за изплащане на основание чл.2 от ЗОДОВ  на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 6 000 лв. се явява изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи изцяло, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на имуществени и неимуществени вреди в уважените размери като главници, се дължат от виновния- ответника/ПРБ- С./ към пострадалия- ищеца, считано от датата на увреждането- тост от датата на прекратяване на наказателната репресия против него с последното изцяло оправдателно касационно Решение на ВКС- С./09.02.2012г./, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.

 

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от ОП- Ст.Загора в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- Ст.Загора, чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му Апелативен съд- гр.П..

 

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- чл.86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 ОСЪЖДА ответника Прокуратурата на Република България/ПРБ/– гр.С.- 1040, бул.“Витоша” № 2 да заплати на ищеца  Е.К.Ц.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес- гр.С.-1303, ул.”Марко Балабанов” № 4-А, адв.Я.Д. ***, общо като главница сумата 64 000 лв./шестдесет и четири хиляди лева/ парично обезщетение за претърпени вреди от водени срещу него наказателни производства в периода от 18.06.2006г. до 09.02.2012г., от които неимуществени вреди 58 000 лв./петдесет и осем хиляди лева/ и имуществени вреди 6 000 лв./шест хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от общо 64 000 лв. от датата на увреждането/09.02.2012г./, до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска за неимуществени вреди в останалата част над присъдените 58 000 лв. до претендираните първоначално 60 000 лв., като частично неоснователен и недоказан.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- Ст.Загора, чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.П..

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :