Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 115                                          24.03.2014 г.                                 гр. С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                 ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари                                                                Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                    Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                                   

                                                               Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                              

         2. ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар:  С.С.

Прокурор ……………………..

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1233 по описа за 2013 година, взе предвид следното за да се произнесе:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от М.Т.В. против Решение  № 304 от 11.03.2013 г., постановено по гр. дело № 5814/2012 г. по описа на Районен съд С.. По делото е постъпила и частна жалба от К.Т.В. против Определение № 1314/25.04.2013 г. по гр. дело № 5814/2012 г. по описа на Районен съд С. в частта за разноските.

 

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от М.Т.В. против К.Т.В. иск за установяване, че К.Т.В. дължи на М.Т.В. връщане на сумата в размер на 18 000 лв., поради неизпълнено задължение по Договор за поръчка от 16.08.2007 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 11.07.2012 г. до изплащането й, за която сума е издадена Заповед № 2670 от 11.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3979/2012 г. по описа на С. районен съд. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на адв. З.Й., като пълномощник на К.Т.В. за допълване на решението в частта за разноските.

 

Въззивникът М.Т.В., чрез адв. А. моли да се уважи подадената въззивна жалба изцяло, по изложените подробни съображения в нея и писмената защита представена пред ОС С.. Претендира за направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата М.Г.С., чрез нейния пълномощник адв. Й. моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба срещу постановеното решение на РС С., като е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Моли да се уважи подадената частна жалба в частта за разноските. Претендира за направените разноски в тази инстанция.

 

Въззиваемата  Р.Г.С., чрез особеният представител адв. П. Д. счита предвид събраните по делото доказателства, че подадената въззивна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Счита постановеното решение от РС-С. за законосъобразно, правилно и напълно обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Видно от приложеното ч. гр. дело № 3979/2012 г. по описа на РС-С., ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумата от 18 000 лева – не възстановена сума по Договор за поръчка от 16.08.2007 г., който ответницата не изпълнила, ведно със законна лихва, считано от 11.07.2012 г., както и за разноски по заповедното производство. Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищцата е предявила срещу ответницата настоящия иск за установяване на вземането, предмет на заповедта.

 

Видно от договор за настаняване на болен в Медико – социален дом Св. Д. М.”, сключен между управителя на Дома, от една страна и ищцата от друга страна, на 01.03.2007 г. майка на страните по делото е била настанена в дома, като ищцата е поела задължението да заплаща месечната такса, консумативи, лекарства и рехабилитация, както и възникналите допълнителни разходи във връзка с престоя.

 

По делото са представени са доказателоства за извършени парични преводи чрез Уестърн Юнион от ищцата към Дома, както следва: на 31.03.2007 г. сумата  от 380 евро; на 28.04.2007 г. сумата от 440 евро, на 31.05.2007 г. сумата от 300 евро, на 30.11.2007 г. сумата от 400 евро и на 18.02.2008 г. сумата от 420 евро. Ищцата на 09.08.2007 г. и на 20.08.2007 г. лично в България е внесла по банкова сметка *** «Св. Д.М.» сумите съответно от 3000 лева и от 500 лева.

 

Представени са договор за заем от 08.08.2007 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от същата дата, от които се установява, че ищцата е получила от “С.» ЕООД в заем сумата в размер на 12 000 лева, като за обезпечаване на този заем е учредила ипотека в полза на заемодателя на собствения си апартамент, находящ се в град С., ж.к. Р., бл.., вход ., етаж ., ап...

 

            На 04.07.2008 г. е бил подписан Анекс към горепосочения Договор, с който управителят на Дома и ищцата са се съгласили, че дължимите и незаплатени такси от ищцата за престоя и лечението на майка й за периода от м. декември 2007 г. до м. юни 2008г. вкл. , са общо в размер на 11 093 лева. Видно още от съдържанието на Анекса, в същия е посочено, че ищцата ще уведоми сестра си – ответницата по делото и брат си Г.Т. В. за дължимата сума за покойната им майка и след постигане на съгласие помежду им ще изплатят общо тази сума. В случай на отказ от тяхна страна, ищцата е декларирала, че сама ще я изплати. Тази сума е била заплатена от ищцата на 19.03.2009 г., видно от разписка от същата дата, подписана от управителя на Дома и от подписаното помежду им споразумение от 14.10.2009 г..

 

По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници от 01.06.2012 г. се установява, чемайката на страните е починала на 30.06.2008 г.

 

По делото са представени 3 бр. Епикризи от 2004 г., от 2005г. и от 2006 г., издадени от МБАЛ “Проф. Д-р Ст. К.” АД, от които се установява, че ответницата е получила първия си мозъчен инсулт през 2004 г. със загуба на съзнанието, през 2005 г. е получила втория мозъчно - съдов инцидент със загуба на говор и ориентация, като през 2006 г. е приета в болница по смешност в тежко общо състояние - в кома, с данни за мозъчно – съдов инцидент. В епикризата от 2006 г. като окончателна диагноза е посочено – Хипертонична болест, Мозъчна артеросклероза, Исхемичен инсулт.

 

Видно от представеното удостостоверение за настоящ адрес ответницата на 12.02.2007 г. е променила настоящия си адрес от гр. С. в град С., ж.к. Р., вход ., етаж ., ап... Представена е и молба от същата от 04.05.2007 г. до управителя на ОББ АД за прехвърляне на дебитната й карта от клон С. в клон С.. Ответницата е била хоспитализирана в МБАЛСМ “П.” ЕАД, гр. С. на 11.09.2007 г. поради влошаване на здравословното й състояние, видно от представената епикриза от 2007 г. Представени са и 3 бр. медицински направления, искане за образно изледване и фактура, издадена на 12.08.2007 г. от МБАЛ “А. ЕАД, гр. С..

 

Видно от представената по делото нотариална покана, рег. 1867 от 16.08.2007 г. на Нотариус Е. Т. с район на действие – РС - С., ищцата е уведомилал сестра си - ответницата, че неколкократно я е молила да й окаже помощ и съдействие относно грижите за майка им и че от 2003 г. до момента на поканата – 16.08.2007 г. е заплатила за лечение на майка им сумата от 10 000 лева, поради което я поканила в 7 – дневен срок да й плати половината от сумата в размер на 5000 лева. Видно от съдържанието на нотариалната покана, ищцата е посочила, че ответницата живее на адрес: гр. С., ж.к. Р., бул. В., вход ., етаж ., ап.. Нотариалната покана е получена от последната на 21.08.2007 г., което е удостоверено от Нотариус И. Н. с рег. ... на НК и с район – С.. На 18.08.2008 г. ищцата отново е отправила до ответницата нотариална покана, с която я е уведомила, че за престоя и грижите за майка им в Дома, в който е била настанена, е заплатила сумата от 23 000 лева, поради което е претендирала възстановяване на половината от сумата. Отделно от това, я е уведомила, че за периода м. декември 2007 г. до смъртта на майка им е останала неизплатена сума към Дома в размер на 12 687.90 лева, поради това че тя изпаднала във финансови затруднения, затова я е поканила да заплати тези суми, а ако не може – й предложила да продадат останалия им в наследство апартамент. В поканата е посочено още, че ищцата счита, че разходите по грижите за майка им е следвало да бъдат заплатени от тях двете общо, тъй като това било техен морален дълг на деца към родители.

Разпитаната по делото свидетелка Ж. В. разказва, че през 2007 г. ответницата живеела в С.  и че по това време свекърва й била настанена в социален дом, като разходите за престоя и лечението й там били поети изцяло от ищцата, която била във Франция. Казва, че на 16.08.2007 г. празнували в гр. С. рождения ден на М. и че на него присъствали тя, дъщеря й С. и К.. Пред нея лично М. дала на К. сумата от 18 000 лева, за да може последната да плати лекарствата, операцията, престоя в Дома на майка им за периода от 2008 г. занапред. К. приела парите и пред нея лично ги броили. Свидетелката разказва още, че К. към онзи момент била в добро здравословно състояние - говорила, движила се. Знаела, че К. получила инсулта през 2004 - 2005 г. Веднъж я видяла (впоследствие уточнява, че веднъж на седмица я е виждала). Не знаела през 2006 г. да е била в кома, чула била само от съседи, че е била настанена и тя в социалния дом през 2006 г., но не била ходила да я види там.

 

Разпитаната по делото свидетелка Ж. К. разказва, че М. е довела в Дома А., че с нея сключили Договора и че само тя е заплащала таксите за майка си и е ходила да я посещава, че другата дъщеря К. нито веднъж не е позвънила да се интересува за състоянието на А., да я види и никакви такси не е заплащала. Разказва още, че М. периодично превеждала пари или по банков път, или когато си идвала в Б. плащала авансово. На другата година сключили анекса към договора, тъй като М. била финансово затруднена и се наложило да преразглеждат плащанията. Тогава М. й споменала, че предварително била дала една сума на сестра си, с която сестра й да заплаща престоя на майката.

 

Свидетелката М.С. разказва, че е взела при себе си майка си да живее в гр. С. през м. октомври 2006 г., поради това, че е прекарала доста тежък инсулт. Била в кома. Наложило се да лежи в частен хоспис и след това отишла при нея. Оттогава насам майка й идвала в гр. С. два пъти през 2008 г. - веднъж преди и веднъж есента. Но сама не била идвала до гр. С., а винаги била придружавана от свидетелката. Свидетелката разказва, че нито тя, нито майка й, са били на рожден ден на леля й и че леля й не е давала пари на майка й за издръжка на баба й. Казва, че леля й преценила сама да настани баба й в частния хоспис в гр. С. и поела отговорността да плаща. Искала помощ и съдействие от тях, но те нямали такава възможност.

 

Разпитаната по делото свидетелка П. С. С. разказва, че К. живяла до 2006 г. в С.. Някъде края на м. август 2006 г. К. получила масивен инсулт и била в много тежко състояние. Дъщеря й била принудена да я вземе и да я гледа в гр. С.. Оттогава К. се връщала в С. около два пъти, но с дъщеря си. Знаела това, защото отсядали при нея, като идвали в гр. С..

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Настоящият състав, намира, че СтРС правилно е квалифицирал иска, като такъв по по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД с оглед твърдението на  ищцата, че е натоварила ответницата да заплаща от нейно име таксите за престоя на майка им в Медико-социален дом, като за целта й предала сумата от 18 000 лева, а ответницата не изпълнила поетото задължение по договора.

 

Спорът между страните очертан с подадената въззивна жалба по делото се свежда до достоверността на свидетелските показания и за превратно тълкуване на част от писмените доказателства.

 

В конкретния случай съдът намира, че съдът не е допуснал сочените във въззивната жалба нарушения. Напротив, изследвал е всички писмени и гласни доказателства, като подробно е мотивирал въз основа на тях, кои факти приема за доказани и кои не, както и кои гласни доказателства кредитира и защо не кредитира други.

 

Настоящия съдебен състав напълно споделя изводите на СтРС, че показанията на свидетелката Ж. В., че през 2007 г. К. живеела в С. противоречи на представеното по делото удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че на 12.02.2007 г. ответницата е променила настоящия си адрес от гр. С. в град С., което обстоятелство се потвърждава и от съставената от ищцата нотариална покана от 16.08.2007 г., /датата за която твърди в ИМ, че е ищцата е предала на ответницата процесната сума/ в която е посочила, че към този момент сестра й живее в град С. и с която я кани да й възстанови 5 000 лева - половината от сумата, която до онзи момент тя била заплатила за майка им, което пък от своя страна опровегава опровергава твърденията на ищцата, обективирани в исковата й молба.

 

Безспорно ищцата е сключила договор с болничното заведение където  настанила майка си и е заплащала всички такси по нейното лечение. В този смисъл правилно СтРС е заключил, че ищцата всъщност претендира половината от това което е заплатила по грижите за майка си, а съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

 

Обсъждайки всички доказатлства СтОС също прави извода, че по никакъв начин не се подкрепят твърденията на ищцата, че на 16.08.2007 г. дала на ответницата сумата от 18 000 лева в гр. С. за заплащане на суми за престоя на майка им в Дома.

 

Изводите които СтРС е направил са правилни и отговарят на фактическото правно положение. Поради тази причина съдът намира че решението на СтРС е правилно, като настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на първата инстанция, подари което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. Въззивната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение.

 

Следва да бъде потвърдено и определението на СтРС с което е оставено без уважение молбата на проц. представител на ответника за допълване на решението в частта за разноските. Видно от представените като доказателства до приключване на устните състезания по делото: договор за правна помощ и кредитно нареждане, е уговорено възнаграждение в размер на 1 600 лв., но действително направените разноски са в размер на 800 лв.. За останалата сума платежното нареждане е представено с молбата по чл. 248 от ГПК. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък с разноските най- късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. Това означава, че най- късно до този момент могат да се представят и доказателства, че такива са направени. За да бъде уважено искането за разноски, то трябва да е заявено най- късно до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция и разноските да бъдат доказани в същия срок.

 

С оглед изхода на делото на въззиваемата М.Г.С. следва да се заплати направените разноски в тази инстанция в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, С.я Окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 304 от 11.03.2013 г., постановено по гр. дело № 5814/2012 г. по описа на Районен съд С..

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1314/25.04.2013 г. по гр. дело № 5814/2012 г. по описа на Районен съд С. в частта за разноските.

 

ОСЪЖДА от М.Т.В., ЕГН **********, от гр. С., кв. “Ж.”, ул. “М.”, № ., вх.., ет.., ап. ., да заплати на М.Г.С., ЕГН **********,***, сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

                                                                                                           

                                                                                    2.