Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  102                      17.03.2014 г.                       Град Стара Загора

 

                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На шести март                                                                        Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                   Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                        Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                        2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

                

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1485 по описа за 2013 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от въззивниците Г.Г.Б. и И.Д.Г., чрез процесуалният им представител адв. Д.Б. ***, против решение № 488/17.10.2013г. постановено по гр. дело № 636/2013г., по описа на Районен съд – гр. К..

 

Въззивниците не са доволни от постановеното решение и считат същото за необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения в частта, в която са били осъдени да заплатят на ищеца С.К. сумите от по 9 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2013г., до окончателното изплащане на главниците. Считат, че предявените искове по размер са много завишени и не съответстват на претърпените болки и страдания от въззиваемия. Твърдят, че в съдебно заседание пред РС ищецът С.Б.К. е признал,  че е получил сумата 570 лева представляваща застрахователно обезщетение, което следва да се приспадне от сумата неимуществените вреди - 18 000 лева. Сочат, че от тази сума следва да се приспадне  и обезщетението  за твърдените и настъпили неимуществени вреди от насочването на оръжието и липсата на възможност за упражняване на професия, които вреди били недоказани. Недоказани били и вредите от продължителното хоспитализиране на въззиваемия /около месец/.

 

Обжалват в законоустановения срок постановеното решение от първоинстанционния съд с молба да бъде изцяло отменено, като се реши спора по същество да се отхвърлят обективно съединените искове на въззиваемия като неоснователни.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

 

По делото не е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.Б.К. на въззивната жалба на двамата въззивници.

 

Въззивниците Г.Г.Б. и И.Д.Г. - редовно и своевременно призовани, явява се втория въззивник И.Г., заедно с процесуалния представител адв. Б. в съдебно заседание. Молят съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли изцяло  предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Също така съдът намира, че по делото е постъпила и писмена защита от адв. Б., в качеството му на пълномощник на въззивниците, с която също молят да се отхвърли изцяло предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

 

Въззиваемият С.Б.К., редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него се явява адв. Г., която подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в същата писмена молба депозирана по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.52 от ЗЗД, за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

  

По делото не се спори, а и се установява и от доказателствата по приложеното АНД № 794/2012г. по описа на РС - Казанлък,  че с  Решение № 419/24.10.2012  г. съдът е признал въззивника И.Д.Г., за виновен в това, че на 10.12.2011 год. в гр. К. в изпитателен полигон на завод № 1, цех 250 на завод “А.” ЕАД е причинил другиму- на С.Б.К. /въззиваемия по настоящото дело/ от гр. К., тежка телесна повреда изразяваща се в загуба на дясното крило на белия дроб, поради немарливо изпълнение на занятие - при изпитване на изделие .автомат „К.”, в качеството си на изпитател не е спазил Инструкция за безопасна работа при изпитване на 5012 и 5436 чрез стрелба на функция, точност и групираност на боя на “А.” ЕАД гр. К., утвърдена от 1999г., като не е проверил за наличие на патрон в патронната част на цевта чрез двукратно прещракване на спускателния механизъм, за да се увери, че в изделието няма патрон и едва тогава да го извади от амбразурата и да го постави на масата, с което си действие е допуснал в патронната част на оръжието да има патрон, с който в последствие е прострелян С.Б.К.,с което е нарушен чл. 126 т.5 от Кодекса на труда „При изпълнение на работа, за която се е уговорил, работника или служителя е длъжен да спазва техническите и технологичните правила: , а именно : Инструкция за безопасна работа при изпитване на изделие 5012 и 5436 чрез стрелба на функция, точност на групираност на боя, Раздел ІІІ - Задължения по време на работа - т.2 на стрелец-изпитател, 2.7 След приключване на стрелбата, преди да е подаден сигнал по радиоуредбата за прекратяване на същата, всеки стрелец е длъжен: -да извади пълнителя от изделието, - да провери за наличие на патрон в патронната част на цевта чрез двукратно /Не по-малко/прещракване на спускателният механизъм- след като се установи, че в изделието няма патрон, изважда го от амбразурата и го поставя на масата- Нарушаване на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ ДВ бр. 124/1997г. , а именно : Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, представляващи източник на повишена опасност, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 134 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НК , поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/. Със същото решение е признал и нарушителката и въззивница Г.Г.Б., за ВИНОВНА за същото деяние, и я е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

 

По отношение на отхвърлените искове за претендираното обезщетение за имуществени вреди от въззиваемия общо от 10 000 лева, решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.

 

По отношение на обезщетението за неимуществени вреди присъдено с първоинстанционното решение, въззивния съд възприема следното:

 

Видно от приетата по делото епикриза на МБАЛ “Д-р Хр. С.”-гр.К., Хирургично отделение/ХО/ с изх. № 1230 въззиваемия С.Б.К. е постъпил при тях на 10.12.2011г. с  диагноза: “……..”. От анамнезата е видно, че същият постъпва по спешност в ХО, като по негови данни и тези на колегите му бил прострелян с автомат „К." в гърдите от разстояние 2-3 метра, не е губил съзнание, оплаквал се от силни болки в дясната гръдна половина и задух. Същият бил в следното обективно състояние: мъж на 46 години в увредено общо състояние, контактен адекватен,ориентиран, глава и шия - б.о. Гръден кош- щади дясна половина при дишане, огнестрелна рана в дясна гръдна половина - входяща 5-6 мм. и изходна рана в дясна пекторална област - 10-8 см., слабо кървене от смесен тип от двете рани, липсва везикуларно дишане в дясно. Претърпял е оперативна интервенция. Изписан е на 27.12.2011г., като в графа „обективно състояние при изписването" е отразено, че се превежда в КГХ - гр. С. за продължаване на лечението.

От представената по делото епикриза ИЗ № 22096 на МБАЛ “Проф Д-р Ст. К.” гр. С. АД, Отделението по гръдна хирургия се установява, че на ищеца С.Б.К. е била поставена диагноза “…………”. От 15-ти постоперативен ден бил с гнойно-възпалително усложнение на белия дроб, плевра и меки тъкани. Касаело се за постоперативни усложнения с гнойна деструкция на белия дроб, сепарирани емпиеми и флегмон на гръдната стена с разпад на меките тъкани.

 

По делото е изготвена съдебно - медицинска експертиза с вх. № 8017/04.07.13г. В заключението вещото лице е посочило, че след като се е запознало с материалите по делото, друга медицинска документация и е извършило преглед на ищеца е установило следните обстоятелства : На 10.12.2011г. ищецът С.Б.К. е получил огнестрелна рана в дясна гръдна половина. Приет е по спешност в МБАЛ „д-р Хр.С.” гр. К. и е опериран. На 27.12.2011г. е постъпил в Клиника по гръдна хирургия на МБАЛ „Проф. д-р С." гр. С., поради усложняване на състоянието му. Опериран е повторно. Изписан е на 19.01.2012г.. След изписването му, възстановителният му период продължил 6 месеца, през който период ползвал отпуск, поради временна нетрудоспособност. Злополуката била призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ гр. С.. На 04.12.2012г. ищецът се явил на ТЕЛК. С експертно решение № 3515/04.12.12г. ТЕЛК 3 състав при МБАЛ „Проф. С." гр. С. определя лицето като работоспособен. Вещото лице е установило,че в т. 14 от експертното решение не са упоменати противопоказни условия на труд. При прегледа се установило, че пострадалият е мъж на видима възраст, отговаряща на календарната е в добро общо състояние, контактен, адекватен, с правилно телосложение, с добре изразена подкожна мастна тъкан. Глава, шия, анализатори, без паталогични отклонения. Симетричен гръден кош, стари, груби, оперативни, цикатрикси, в горна дясна половина, отзад и отпред, спокойни. Аскултаторно -чисто, везикуларно дишане без прибавена хрипова находка. Сърдечно-съдова система, нормални сърдечни граници, тонове - ясни, без шумове. Корем - неболезнен, без органомегалия. Сукусио реналис-отрицателно двустранно.Опорно-двигателен апарат- в момента на прегледа ищецът бил със счупен ляв крак в областта на глезена. Заключението на вещото лице е, че след злополуката ищецът С.Б.К. е в добро общо състояние. В съдебно заседание вещото лице пред първоинстанционния съд е дало  обяснение, че в първите дни след инцидента състоянието на ищеца било критично, след това тежко, което наложило да бъде преместен в болница от по-високо ниво. Опериран е два пъти. В последствие лицето се е възстановило напълно и в експертното решение на ТЕЛК е определен като работоспособен и не са му дадени никакви противопоказания за условия на труд. Като физическо състояние ищецът е бил годен да заема предишната длъжност.

 

В тази насока съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на Наказателния съд е задължителна за Гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това: Дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Същата законодателна постановка е възпроизведена и в специалната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от НПК. Според чл. 413, ал. 3 от НПК разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по Глава ХХVІІІ и ХХІХ. Налага се категоричният извод, че постановеното решение на Наказателния съд е задължително за Гражданския съд, относно горецитираните обстоятелства.

 

В този смисъл въззивният съд намира, че първостепенният съд е преценил правилно и обосновано, че след противоправните деяния от страна на въззивниците Б. и Г. осъществени на 10.12.2011г. въззиваемият К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него реални болки и страдания. От представените по делото писмени доказателства - медицинска документация и заключението на експерта по съдебно - медицинската експертиза се установи, че на горепосочената дата, когато въззиваемият е получил огнестрелната рана, неговото състояние е било критично. Приет е бил по спешност в МБАЛ „д-р Хр." гр. К., не е губил съзнание, оплаквал се от силни болки в дясната гръдна половина и задух. В болницата била извършена първата му операция. На 27.12.2011г. е получил постоперативни усложнения с гнойна деструкция на белия дроб, сепарирани емпиеми и флегмон на гръдната стена с разпад на меки тъкани, което наложило привеждането му в Клиника по гръдна хирургия на МБАЛ „Проф. д-р С." гр. С.. Опериран бил повторно и изписан на 19.01.2012г. Болките и страданията му се засилили от това, че е претърпял две операции. Наличието на претърпени от К. неимуществени вреди се потвърждава от обстоятелството, че след изписването му, възстановителният му период продължил 6 месеца, през който период ползвал отпуск, поради временна нетрудоспособност. Причинената на въззиваемия тежка телесна повреда няма как да не доведе до дискомфорт в ежедневието му, изпитване на морални страдания от случващото се с него, психически шок и физическа болка. Така причинените на ищеца неимуществени вреди са резултат от престъпното деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и престъпление по чл. 134, ал. 4, във вр. с ал.1, т.1 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянията, доколкото същите са настъпили единствено вследствие на противоправните действия на въззивниците.

 

Относно размера на неимуществените вреди, съдът намира, че съобразно константната практика на Върховните съдилища на Републиката /ППВС № 4/1968г. на ВС на РБ/, при определяне обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени, обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера на тези вреди съобразно обществения критерии за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Такива обстоятелства са характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогноза за развитие. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на въззиваемия е причинена тежка телесна повреда загуба на дясното крило на белия дроб, последиците от това увреждане /първоначалното критично състояние, претърпени две операции, временна неработоспособност/, продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания в продължение на 6 - месеца К. е ползвал отпуск по болест, настоящият съдебен състав по справедливост определя размера на обезщетението за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, поради което правилно и мотивирано първостепенния съд е приел, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се уважи до този размер, като бъдат осъдени ответниците да заплатят по 9 000 лв., всеки един от тях, предвид разделното предявяване на претенцията. За разликата от 9 000 лв. до предявеният размер от по 15 000 лв., а съдът правилно е преценил спрямо всеки ответник исковете следва да бъдат отхвърлени.

 

Причина за това се явява и обстоятелството, че съгласно експертното заключение ищецът за тези 6-месеца се е възстановил напълно. При него не се наблюдава никакъв функционален дефицит. Белият му дроб е възстановен почти напълно, ТЕЛК го е определила като работоспособен и не са му посочени противопоказни условия на труд.

 

Пред въззивния съд е било направено възражение, че Застрахователната компания “Дженерали застраховане” АД е заплатила на пострадалия-въззиваем сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия вреди. Съдът намира, че това твърдение на въззивниците остана недоказано пред въззивния съд, поради следните съображения:

На първо място въззиваемият и ищец С.Б.К. е бил разпитан от първостепенния съд на 17.09.2013г. по реда на чл.176 от ГПК, който е заявил, че му е изплатена застраховка от  Застрахователната компания “Д.” АД, в размер на 570 лева. Същият е обяснил, че така са му обяснили от ЗК, че това се явявало максимума за събитието. В същото съдебно заседание пълномощника на ответниците и въззивници адв. Б. е заявил, че не оспорват изплатената на ищеца застраховка в размер на 570 лева. Впоследствие пред въззивния съд е било представено първо официално писмо изх. № 403/31.01.2014г. от ЗК “Д.” АД – гр. С., с което отговарят, че предоставената им информация не е достатъчна за издаване на удостоверение във връзка с посочените обстоятелства и молят да бъде посочена датата на събитието, във връзка с което е спорно обстоятелството на евентуалното извършено плащане. Впоследствие е постъпило е второ официално писмо-отговор от ЗК “Дженерали застраховане” АД – гр. С., изх. № 594/14.02.2014г., с което уведомяват съда, че въз основа на предоставената им информация след направената справка в електронната система на ЗК, се е установило, че не са налице данни за изплатено застрахователно обезщетение на лицето С.Б.К., с ЕГН **********.

С оглед на тези съображения съдът счита, че е останало недоказано твърдението на въззивниците заявено пред въззивния съд, че на пострадалия и въззиваем е изплатено обезщетение в размер на 20 000 лева от застрахователя ЗК “Дженерали застраховане” АД.

 

В тази връзка дължимите обезщетения следва да бъдат присъдени, ведно и със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2013г., до окончателното изплащане на сумата, както правилно и мотивирано е преценил първостепенния съд.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваните му части, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са направени от същия пред въззивната инстанция и не са поискани такива от тази инстанция, то и разноски в полза на въззиваемия не следва да бъдат присъждани.

 

 Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 488/17.10.2013г., по гр.дело № 636/2013г., по описа на К. районен съд, в частта му, с която РС-К. е ОСЪДИЛ на осн. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 52, ал.1 от ЗЗД Г.Г.Б.,***,  да заплати на С.Б.К., с ЕГН **********,***, сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, причинени от непозволено увреждане, извършено на 10.12.2011г. в гр. К. и изразяващо се в нанесена тежка телесна повреда, а именно загуба на дясното крило на белия дроб, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -08.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над 9 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., като е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен в тази му част и е ОСЪДИЛ на осн. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 52, ал.1 от ЗЗД, И.Д.Г. *** да заплати на С.Б.К., с ЕГН **********,*** сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, причинени от непозволено увреждане, извършено на 10.12.2011г. в гр. К. и изразяващо се в нанесена тежка телесна повреда, а именно загуба на дясното крило на белия дроб, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -08.03.201Зг., до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над 9 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и в частта му, в която е ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Г.Г.Б. *** и И.Д.Г.,***, да заплатят на С.Б.К., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 472,50 лв. за адвокатско възнаграждение, изчислени съответно на уважения размер на исковете и е ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал.3 от ГПК С.Б.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Г.Г.Б. *** и И.Д.Г. ***, направените по делото разноски з размер на 264 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете, като правилно и законосъобразно в тези му части.

 

          ОБЯВЯВА че решение № 488/17.10.2013г., по гр.дело № 636/2013г., по описа на Казанлъшкия районен съд, е влязло в сила  в останалите му части.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд С., при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.