Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 85…………..…………05.03.2014 година……………….Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………...Първи граждански състав

На пети февруари…………………..……………………………….Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.………………..…………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от…………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1002……по описа за 2014……..…...година.

 

        Обжалвано е решение № 540 от 15.11.2013 г., постановено по гр.дело № 2022/2013 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от П.П.Д. против Заложна къща „Доверие” ЕООД гр.Велинград искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.

 

        Въззивникът П.П.Д., чрез пълномощника си по делото адв.Д.Г., счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на разпоредбите на КТ и съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени и му се присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Заложна къща „Доверие” ЕООД гр.Велинград, чрез прокуриста А.Н., взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:   ърдеваГъГГ

 

 

        Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 КТ. Ищецът П.П.Д. твърди в исковата молба, че  бил в трудово правоотношение със Заложна къща „Доверие” ЕООД на длъжността „продавач-консултант”. Трудовият му договор бил прекратен от ответника със заповед № 29/28.08.2013 г. на основание чл.330, ал.2 КТ. Тази заповед била незаконосъобразна и неправилна понеже посочената в нея дата за неявяване на работа- 23.06.2013 г., била неделя- неработен ден. Освен това, от цитирания чл.187, т.1 КТ не се установяло на кои дати е закъснял за работа; дните, в които преждевременно е напуснал работното си място и в кои дни не е уплътнявал работното си време. Претендирал е съдът да отмени уволнението, наложено с горепосочената заповед, да го възстанови на длъжността „продавач-консултант” и да осъди ответника да му заплати обезщетение за месеците, през които е останал без работа, в размер на 2100 лв., ведно със законната лихва.

 

        Ответникът Заложна къща „Доверие” ЕООД- Велинград в отговора си по чл.131 ГПК оспорил предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищецът е работил при условията на сумарно изчисляване на работното време, по предварително утвърден график. На 15.06., 23.06. и 24.06.2013 г. не се е явил на работа. От дадените от него писмени обяснения по повод тези нарушения работодателят направил извода, че липсват уважителни причини за неявяването на ищеца на работа и му наложил дисциплинарното наказание „уволнение” правомерно и законосъобразно.

 

        Не е спорно по делото, че на 09.04.2012 г. между ищеца и ответника бил сключен трудов договор за длъжността „продавач-консултант” за определен срок- 6 месеца, при пълно работно време- 8 часа, с работно място „офис Казанлък 1”. Страните се договорили, че за неуредените с трудов договор № 98/09.04.2012 г. въпроси се прилагат Правилникът за вътрешния ред на предприятието, длъжностната характеристика, вътрешните правила за работна заплата. С Допълнително споразумение № 72/01.09.2012 г. към горепосочения трудов договор трудовото правоотношение било преобразувано в безсрочно /за неопределено време/, с основно месечно възнаграждение … лв. Със заповед № 29/28.06.2013 г. ответникът наложил на П.П.Д. на основание чл. 188,т.3 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.187, т.1 КТ дисциплинарно наказания „уволнение” и прекратил съществуващото между него и ищеца трудово правоотношение за длъжността  „продавач-консултант” на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от 28.06.2013 г. Като причини за налагане на наказанието в заповедта е посочено, че на 15.06.2013 г., 23.06.2013 г. и 24.06.2013 г. Д. не се явява на работното си място, не е уведомил работодателя за намерението си да отсъства, нито за причините за неявяването си и липсата на основателна причина за неявяването след запознаване с писмените обяснения на Д. от 25.06.2013 г.

 

        По делото е представена от работодателя- ответник Отчетна форма за явяване/неявяване  на работа за м.юни 2013 г., в която е  отразено, че ищецът не се е явил на работа /самоотлъчка/ на 15, 23 и 24 юни 2013 г. и се е явявал на работа по 7 часа дневно на 1, 4, 5, 6, 7, 9, 12, 13, 18, 19,  20, 21, 26 и 27 юни и по 10 часа дневно на 10 и 14 юни. Ответникът е поискал обяснения от ищеца за причините за неявяването му на работа на 15, 23 и 24 юни 2013 г. Представени са ръкописни и печатни обяснения на ищеца с дата 25.06.2013 г. Видно от съдържанието на тези обяснения е, че ищецът не е оспорил, че на посочените дни е следвало да бъде на работа, но не се е явил. Като причина за неявяването си на работа на 15.06.2013 г. е посочил, че на тази дата пътувал до Панагюрище с приятел, претърпял ПТП по пътя, нямали пари, останали да преспят в Панагюрище, на другия ден поправили колата, прибрали се, но било късно да се яви на работа. На 23 юни не се явил на работа, защото се събудил някъде по обяд в една кола на няколко километра от Слънчев бряг, отишли в Китен с намерение вечерта да се прибере, за да иде на 24.06. на работа, но се настанили да спят, а като се събудил, момчетата, с които бил отишъл в Китен си били тръгнали и останал без превоз. „Хванали” автобус до Бургас, после влак до Казанлък и се прибрали на 24.06.2013г. в 18.30 часа, но смяната му била „минала”.

 

        В съдебно заседание на 29.10.2013 г. ищецът повтаря обясненията си за причините за неявяването му на работа, като заявява също, че  „…когато не съм могъл да се явя на работа, винаги съм уведомявал, че не мога да отида, но за тези дни не съм уведомявал, че ще отсъствам”. Видно от признанията на ищеца в с.з. при наемането му на работа е бил уведомен, че ще работи в един от двата почивни дни- събота или неделя. Ищецът обяснява също така, че работещите в един офис служители сами си изработвали „график”, т.е. разбирали се помежду си кой кога трябва да се яви на работа, а работодателят „виждал” кой е на работа, защото всеки един от тях имал код за работа със софтуера. Заявява също така, че „…Кой ден ще почива и кой ден ще работи за датите 14.06. и 15.06.2013 г. и 22 и 23.06.2013г. сме се разбрали двамата с колегата”.

 

        От показанията на разпитания като свидетел по делото А.А.- служител при ответника, се установява, че през м.юни 2013 г. работил в друг офис на ответника, също в гр. Казанлък, колегите в офисите помежду си изготвяли график за явяване на работа, изпращали го по имейл за одобрение в администрацията и след това администрацията изпращала обратно одобрения график във вида, в който е представен по делото.

 

        При така установените факти, от правна страна въззивният съд намира следното: Съгласно чл.190, ал.1, т.2 КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Установи се по делото, че работодателят се е възползвал от правната възможност, визирана в разпоредбата на чл.142, ал.2 КТ, съгласно която едностранно може да установи сумарно изчисляване на работното време- седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Видно от събраните по делото доказателства ответникът е установил в офиса, където е мястото на работа на ищеца, сумарно по месечно изчисляване на работното време, което не надвишава определените в закона максимални размери /56 часа седмично и 12 часа дневно/. За месец юни 2013 г. ищецът е работил 118 часа от общо предвидените по график 139. Без да уведоми работодателя си и без да има основателна причина за неявяване на работа, ищецът не се е явил на работа на 15, 23 и 24 юни 2013 г., след като сам е избрал /при договарянето с колегата си/ тези дни като дни, в които ще се явява на работа. Както вече бе посочено, ищецът в обясненията си по чл.193 КТ и в съдебно заседание не оспорва, че на посочените по-горе дати е следвало да бъде на работа, но не се е явил. При това положение без значение е възражението му, че не е получавал графика за м.юни 2013 г. във вида, в който е представен по делото, тъй като в представения по делото график, работните му дни са отразени по същия начин, както ги посочва и той. Причините за неявяването на ищеца на работа на посочените в заповедта дни са изцяло субективни и са резултат от безотговорното поведение на ищеца към поетите с трудовия договор задължения. Наложеното му дисциплинарно наказание напълно отговаря на тежестта на извършеното от него нарушение- неявяване на работа три дни /от които два последователни/ в рамките на един календарен месец по неуважителни причини. Изрично в обжалваната заповед е посочено, че нарушението се изразява в неявяване на работа в посочените дни, поради което неоснователно е твърдението, че не било ясно за коя от хипотезите на чл.187, т.1 КТ се отнася констатираното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. С оглед на изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът намира за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на иска за отмяна на уволнението води до неоснователност и на другите два иска- за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

 

         Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

                

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                         Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 540 от 15.11.2013 г., постановено по гр.дело № 2022/2013 г. на Казанлъшкия районен съд.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                  2.