Р Е Ш Е Н И Е

 

122                                   27.03.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети март                                                две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

    РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1004 по описа за 2014 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на П.С.П. и Г.А.П. чрез адв. А.Г. против решение № 467 от 08.10.2013г., постановено по гр.дело № 3127/2012 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърлят предявените от П.С.П. и Г.А.П. против „Групама Животозастраховане„ ЕАД - гр. София искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от загубата на застрахователна сума по договор за индивидуална застраховка „Злополука" на картодържател поради нелоялни търговски практики в размер на лв. за всеки от тях ведно със законната лихва, считано от 27.11.2007г. до окончателното изплащане като неоснователни и недоказани; присъдени са разноски.

 

Въззивниците считат, че решението е неправилно и необосновано. Установените по делото факти, разгледани в съвкупност и в контекста на процесуалното поведение на ответната страна, били достатъчни да обосноват извод, че в процесния случай ответният застраховател предприел недобросъвестни търговски действия, с които причинил вреди на ищците. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли, съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да присъди на ищците обезщетения до претендираните размери, заедно със законната лихва. Претендира разноски.

 

Въззиваемият „Групама Животозастраховане” ЕАД – гр. София, представлявано от изп. директор С.Б., чрез юрисконсулт Я.Д., взема становище, че правилно първоинстанционният съд приел, че предявеният иск е неоснователен и го отхвърлил. Излага подробни съображения в отговора си, които съдът е докладвал в съдебно заседание.          Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди постановеното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Предявени са при условията на субективно съединяване искове за сумата    лв. с правно основание в чл. 49 във вр. чл.45 и сл. от ЗЗД. Искът е насочен срещу юридическо лице за неправомерни действия, поради което  очевидно се търси ангажиране на неговата обезпечителна отговорност като възложител на работата на непосредствения причинител, причинил вреда в процеса на извършване на работа в чужд интерес. Поради това неправилно районният съд е квалифицирал така предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вместо по чл.49 от ЗЗД .

 

Предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита.Въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор по същество. В случаите, когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. Въззивният съд в рамките на правомощията си ако установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като е квалифицирал погрешно иска, трябва да разреши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК -  Решение № 13 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 167/2012 г., IV г. о., ГК.

 

В исковата си молба ищците твърдят, че ответникът и наследодателят им Ангел Георгиев П. в качеството му на застраховано лице имали сключена индивидуална застраховка „Злополука на картодържател по договор № 1000000042473/10.11.2005г. с договорени конкретни условия. Договорена била застрахователна сума до лв. Покритите рискове били настъпване на смърт и трайна загуба на работоспособност на застрахованото лице. Срокът на застраховката бил 1 година с начало 00.00 ч. на 11.11.2005г. и край 24.00 ч. на 10.11.2006г. Застрахователната премия била годишна. Плащането й се извършвало при условията на директен дебит, като нареждане за плащане ставало по искане на застрахователя, за което застрахования предварително дал съгласието до „Банка ДСК ЕАД. Страните договорили автоматично продължаване на договора за нов едногодишен срок, ако до 30 дни преди изтичането на срока никоя от тях не отправи писмено уведомление до другата, че не желае продължаване на срока на договора и при условие, че дължимата за следващия период застрахователна сума бъде платена най-късно до края на предходния едногодишен срок. От сключването на договора до 2007г. застрахователят чрез директен дебит бил наредил плащания и бил удържал три последователни години премии, като през това време никоя от страните не била отправила изявление за непродължаване на договора.           На 03.05.2008г. А.П. претърпял ПТП, в резултат на което настъпила смъртта му. В качеството си на негови наследници ищците предявили пред ответника претенции за заплащане на договорената застрахователна сума. По образуваното дело исковете им били отхвърлени, тъй като застраховката била прекратила действието си към 11.11.2006г. поради неплащане на дължимата застрахователна премия в срок въпреки, че застрахователят я бил удържал на 28.11.2006г. Поведението на ответника представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на разпоредбите на ЗЗП. През целия период наследодателят им не бил уведомен, че застрахователят счита договора за прекратен. Това го заблудило, че има сключен застрахователен договор и  му попречило да сключи друг такъв. Поведението на ответника не било в резултат на грешка, а представлявало търговска практика, при която били получавани застрахователни премии при прекратени договори. Ако бъдела предявена претенция за плащане, сумата се връщала като ответникът се позовавал на грешка. В конкретния случай с тази си практика ответникът им причинил имуществена вреда в размер на застрахователната сума - по лв. за всеки от ищците. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати исковите суми, представляващи обезщетение за    загубата на застрахователната сума по договора за застраховка, законната лихва, считано от 27.11.2007г. Ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установявало противоправно негово поведение. От заключението на експертизата не се установявало наличие на нелоялна търговска практика. Договорът му с наследодателя на ищците бил прекратен поради изтичане на срока му, а последвалите плащания въз основа на които се претендирало продължаването му били извършени след падежа, поради което и удържаните суми били върнати. Договорът бил прекратен, а настъпилата смърт не представлявала покрит риск, за да възникне в полза на застрахованото лице право на застрахователно плащане. Поради това и не била налице вреда, нямало причинно-следствена връзка, тъй като нямало нелоялни търговски практики, които да са довели до имуществените вреди, твърдяни от ищците. Твърди, че предявените искове са погасени по давност. Моли исковете като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.

 

          Не е спорно, че на 10.11.2005г. между наследодателя на ищците А.Г.П. и ответника е бил сключен застрахователен договор № 1000000042473 „Злополука на картодържателс покрит риск смърт в следствие на злополука и застрахователна сума в размер на лв. Не е спорно по делото, че на 03.05.2008г. А.П. е загинал при ПТП, както и че двамата ищци са негови родители и единствени наследници по закон. По предявени от тях искове против ответника с правно основание в чл.238 ал.1 от КЗ, с решение от 11.11.2009г., постановено по гр.д. № 6627/2009г. по описа на СРС, потвърдено с решение от 09.03.2012г. по гр.д. № 12710/2010г. по описа на СГС, съдът е постановил отхвърлителен диспозитив, като е приел, че към момента на настъпване на смъртта на застрахованото лице, между страните не е имало действащ договор за застраховка, а последващо внесената на 28.11.2006г. от застрахованото лице, сума е внесена без правно основание и поражда само облигационна претенция за връщането й по реда на неоснователното обогатяване. В застрахователния договор са посочени условията, при които се продължава срока на договора, а именно: ако никоя от страните не отправи до другата писмено уведомление за непродължаване на срока на застрахователното покритие и при условие, че застрахователната премия за продължението на срока е платена до или преди падежа. Падежът на застрахователната премия е съответната годишнина от падежа на застраховката – 10.11.2006г. При неплащане на премия до тази дата, договорът се прекратява поради изтичане на срока. В случая премията е трябвало да бъде платена чрез безкасово плащане. Плащането е извършено на 28.11.2006г., т.е. след падежа на годишната премия, необходима за продължаване на срока на договора. Надвнесените суми с лихвите са били възстановени на ищците с преводно нареждане от 16.05.2011г., с което взаимоотношенията между страните са приключили.

 

От показанията на св. К.се установява, че застраховката А.П. сключил, тъй като теглил от „Банка ДСК заем за закупуване на мотор и бил доволен, че превода ставал по банков път и той нямал грижа за нищо.

 

От заключението на вещото лице, възприето от съда се установява, че при ответното дружество има изготвени вътрешни правила, съобразени с вътрешното и европейското законодателство, а от счетоводните записвания не може да се получи информация по поставените от ищците въпроси - по колко от застраховките „Злополука сключени в периода от 2005г. до 2008г. има плащания, извършени след датата на падежа, и по колко от тях има върнати от застрахователя суми. Водените регистри дават информация за глобална сума, а не за всяка отделна полица. Срокът за съхраняване на документите по застрахователните договори е 5 годишен.

 

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД предвижда, че този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.   В тежест на ищците е да докажат претърпени вреди, техния размер, противоправното поведение на служител при ответника и причинната връзка между него и вредите.

 

Със смърта на сина си А.Г.П., ищците са понесли имуществени вреди, изразяващи се в размера на сумата, която е следвало да получат от договора за застраховка на пострадалия в размер на …лв. за всеки от тях.  

         

          Предвид условията по застрахователния договор, неизпълнението на задължението от страна на застрахователя да усвои в срока на застрахователния договор до 10.11.2006г., дължимата сума за застрахователна премия за продължаване на срока на договора, е недобросъвестно поведение – безсдействие от страна на служител при ответника, което е довело до прекратяване на договора, без да са били налице желание за това на някоя от страните по него. Изтеглянето на сумата по сметката на 28.11.2006г. от застрахователя, след прекратяване на застрахователния договор е недобросъвестно действие от негова страна, което заблуждава потребителя на услугата, че договора му за застраховка е продължен и за следващия едногодишен период. Причинно – следствената връзка между причинените вреди и противоправното поведение на служителя при ответника е налице, тъй като точно противоправното бездействие на застрахователя е довело до прекратяване на договора за застраховка и до неизплащане на застрахователна премия от …лв. при настъпване на застрахователното събитие.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал.3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. При правоотношение, произтичащо от деликт, деликвентът е длъжен да поправи причинените вреди веднага, за това той изпада в забава и без покана. Смъртта наследодателя на ищците е настъпила на 03.05.2008г. и от тази дата за тях е възникнало правото на иск против ответника за вреди от непозволено увреждане. Поради това и погасителната давност не е изтекла към датата на предявяване на иска - 28.11.2012г.

 

Предвид изложените съображения и събраните доказателства, въззивната инстация намира, че предявения иск е основателен и доказан. Установи се, че ищците се претърпели вреди в размер на неизплатената застрахователна премия – … лв. общо, при настъпване на застрахователното събитие по договора за застраховка  на техния син; установи се неправомерно поведение – бездействие от страна на служител при ответника, изразяващо се в неусвояване на дължимата застрахователна сума чрез директет дебит в срока на договора; налице е и причинно - следствена връзка между противоправното поведение на застрахователя и причинените на ищците вреди, тъй като точно това неправомерно поведение води до прекратяване на договора за застраховка, без да е налице желание на някоя от страните за прекратяване, съобразно условията му и до неизплащане на застрахователна премия на застрахованото лице.          

 

Въз основа на изложените съображения, въззивната инстация намира, че  обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищците на основание чл. 49, във вр. чл.45 от ЗЗД сумата 12 500 лв., на всеки от тях, заедно със законната лихва от датата на увреждането – 03.05.2008г. до окончателното и изплащане.

 

В полза на въззивника следва да се присъдят направените разноски за двете инстации в размер на …лв., от които …лв. – държавна такса, платена пред първата инстация, …лв. – държавна такса за възивната инстация  и … лв. – възнаграждение на вещото лице.

 

 

 

 

Мотивиран от горното, Старозагорския окръжен съд, в настоящия съдебен състав

Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ решение № 467 от 08.10.2013г., постановено по гр.дело №  3127/2012г. по описа на Казанлъшкия районен съд, вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

 ОСЪЖДА Групама Животозастраховане ЕАД, ЕИК 131272330 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 47 А бл. В ет. 3 да заплати на П.С.П. ЕГН ********** и Г.А.П. ЕГН **********, двамата от гр. Казанлък, ж.к. „…” бл….ет….ап….сумата от лв. / …лв. / за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от загубата на застрахователна сума по договор за индивидуална застраховка „Злополука на картодържател, заедно със законната лихва, считано от 03.05.2008г. до окончателното и изплащане, както и сумата … /…/ лв., представляващи направените разноски за двете съдебни инстанции.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: