Р Е Ш Е Н И Е

 

96                                          12.03.2014г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,         І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на дванадесети февруари                              две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                        Р. ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА     въззивно гражданско дело N 1013 по описа за 2014 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на „Мини Марица – изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север” – с. Ковачево чрез юрисконсулт Р.М. против решение № 197 от 20.11.2013г., постановено по гр.дело № 394/2013 г. по описа на Радневския районен съд, с което се осъжда „Мини Марица изток”, клон рудник „Трояново - север” с.Ковачево, общ. Раднево - представлявано от Управителя инж. М.П.М. да  заплати на Д.Т.Д. сума в размер на лева обезщетение при пенсиониране, по силата на чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва  върху  сумата от лева, считано от деня на подаване на исковата молба - 19.06.2013г. до окончателното изплащане на задълженията; присъдени са държавна такса и разноски.

        

         Въззивникът счита, че постановеното решение било незаконосъобразно, като противоречащо на чл.228, ал.1 от КТ и чл.17, ал.1, т.3 във вр. чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излага подробни съображения в жалбата си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира за разноски за защита от юрисконсулт.

 

Въззиваемият Д.Т.Д. чрез адв. С.К. като негов пълномощник, взема становище, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, при постановяване му не е нарушен материалният закон и съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в отговора си, които съдът е докладвал в съдебно заседание.         Моли да се приеме, че въззивната жалба е необоснована, противоречива и недоказана, поради което да бъде отхвърлена, а постановеното решение на РС – Раднево като правилно и законосъобразно - потвърдено.

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.

 

Ищецът Д.Т.Д. твърди в исковата си молба, че като работник на рудник “Трояново-север„ с. Ковачево при „Мини Марица-Изток„ ЕАД  гр. Раднево, считано от 17.12.2012г. се пенсионирал, с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно заповед № 68 от 26.11.2012г. му били изплатени на основание чл.222, ал.3 от КТ, 10 брутни месечни възнаграждения съгласно КТД – 2012г. – … лв.  В тази сума, обаче, не била включена компенсацията за съответния месец – ноември 2012г. / код 151/ в размер на лв. към 10 – те брутни заплати. С тази сума - …лева, ищецът твърди, че бил ощетен. Ето защо моли да се осъди „Мини Марица Изток „ ЕАД клон Рудник „ Трояново-север с. Ковачево, да му заплати сумата от лв., представляваща обезщетение за невключени компенсации при изчисляването на 10 брутни заплати по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 82 от КТД за 2012г. Ответникът рудник „Трояново-север” с. Ковачево, клон на „Мини   Марица Изток ЕАД гр. Раднево, представляван от Управителя инж. М.М. чрез юрисконсулт Р.М. оспорва предявеният иск по основание и размер,  като счита че е неоснователен и недоказан.

             

Не се спори по делото, че ищецът Д.Т.Д. е работил в ответното дружество по трудов договор. Със заповед № 68 от 26.11.2012г. на Рудник „Трояново-север” село Ковачево, трудовия договор на ищеца е прекратен на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 17.12.2012г., като на ищеца е начислено обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на 10 брутни  заплати за работа в Дружеството.

 

Правото на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, възниква при прекратяването на трудовото правоотношение, когато работникът е придобил право на пенсия за изслужено време и старост. Трудовото правоотношение е прекратено считано от 17.12.2012г. От представената заповед № 68/26.11.2012г. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят е начислил на ищеца обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 10 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.82 от КТД  от 05.11.2012г.  

 

Разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ, предвижда, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, брутната работна заплата се състои от: основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в предходните.

Разпоредбата на чл.17 , ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда, че в брутното  трудово възнаграждение за  определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 или на обезщетенията по чл.228 от КТ се включват: Основна заплата за отработено време, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения; определени с наредбата, с друг нормативен акт , с колективен или индивидуален трудов договор или с вътрешен  акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ; възнаграждението по реда на чл.266, ал.1 от КТ; възнаграждението, заплащано при престои или поради производствена необходимост, по чл.267, ал.1 и ал.3 от КТ; възнаграждението по реда на чл.268,ал.2 и 3 от КТ.

 

В случая, тъй като основанието за обезщетение на ищеца по делото е възникнало м. декември 2012 година, то базата за изчислението му е брутното трудовов възнаграждение за месец ноември 2012г. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза, в брутното трудово възнаграждение се включват основната заплата за отработено време и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Размерът на брутното трудово възнаграждение за месец ноември 2012 година, използван като база при изчисляване на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ е лева. Компенсацията с код 151 за м. 11. 2012 година в брутен размер на лева, начислена месец декември 2012 г. не е включена в брутното трудово възнаграждение, използвано за база за определяне размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ

 

Вещото лице установява, че спорното допълнително трудово възнаграждение /компенсации/ за месец ноември 2012 година в размер на 213.79 лева е начислено през м.12 2012 година в изпълнение на взетото решение по протокол № 3/16.01.2013 година от проведеното заседание между страните на КТД в „Мини Марица ИзтокЕАД. Според т.5 от Протокол от 16.01.2013 година сумата се начислява във фишовете за м. декември 2012 година и се заплаща като следва: полагащото се допълнително възнаграждение за м. октомври и ноември 2012 година със заплатата за м.12.2012 година. Съгласно заключението на вещото лице допълнителното трудово възнаграждение /компенсации/ на ищеца Д.Т.Д. за месец 11.2012 година в размер на лева е начислено към фиша за м.12 2012 година и е изплатено по ведомост и изписано от касата на ответника с РКО № 276/28.01.2012 година, заедно с изплащането на ищеца сумата от лева.

 

При така установеното от вещото лице, е видно, че компенсацията за м.11.2012 година на ищеца Д.Т.Д. е изплатена със заплатата за м.12.2012 година по ведомост и изписана от касата на ответника с РКО № 276/28.01.2013 година, а заплатата за м. 11. 2012 година е изплатена чрез иницирането на платежно нареждане за масово плащане за сумата от лева и приложен към него списък с имената и сумата която се превежда по банковите сметки на работещите в Рудник “Трояново –Север” на 20.12.2012 година, включваща и сумата от лева, преведена по банковата сметка на ищеца по делото Д.Т.Д.. Компенсацията за м.11.2012 година от 213.79 лева е изплатена на ищеца по делото на 28.01.2012 година, а заплата за м. 11.2012 година е изплатена по-рано на 20.12.2012 година.

 

Съгласно чл.17 от Наредбата,т.3 - в размера на обезщетенията съгласно чл.228 от КТ  влизат  допълнителните трудови възнаграждения, определени  с наредбата, които имат постоянен характер. Ръзпоредбата на чл.15 от Наредбата, ал.1 предвижда, че допълнителните трудови възнаграждения по чл.11 и 12 са с постоянен характер. Съгласно ал.2, за допълнителни  възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните  възнаграждения, които се изплащат постоянно,  заедно с полагащото се за съответния  период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В случая, начисляваното на ищеца допълнително възнаграждение/ компенсация/, тъй  като се начислява всяко тримесечие от работодателя, съдът приема, че е с постоянен характер.

 

Разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ, обаче предвижда, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.  В този смисъл, като база за изчисление на обезщетението следва да се приеме брутното трудово възнаграждение за м. 11.2012г., което е получено от него през м. 12.2012г. Тъй като допълнителното възнаграждение – компенсации, макар и дължимо за м. 11.2012г. е начислено и изплатено едва с възнаграждението за м. 12.2012г., през м. 01.2013г. макар и с постоянен характер, същото не следва да се включва при изчисление на дължимото обезщетение на ищеца. Това е така,  доколкото допълнителното възнаграждение не е получено от ищеца със заплатата за м. ноември 2012г., а е начислено и изплатено по – късно, едва със заплатата за м. декември 2012г. през м. януари 2013г. Поради тази причина, същото не може да бъде включено в базата за изчисление на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, дължимо на ищеца.

 

При определяне на обезщетението по чл.228 КТ, законодателят не е предвидил преизчисляване на полученото трудово възнаграждение с включване на допълнителните периодични или годишни възнаграждения, така както това е направено при обезщетението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ  в разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

 

Не е предвидено изрично включването на допълнителното възнаграждение /компенсации/ при определяне на обезщетението по чл.222, ал.3 във вр. чл.228 от КТ в КТД или друг акт, поради което съгласно действащото законодателство, КТД и другите подзаконови актове, не са налице предпоставки за присъждане на дължимите компенсации за м. ноември 2012г., изплатени със заплатата за м. декември 2012г. към обезщетението при пенсиониране. 

 

Решението на Радневския районен съд, с което предявения иск е уважен като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено. Вместо това следва да се отхвърли предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ като неоснователен.

        

В полза на въззивника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, когато е защитаван от юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно направеното искане. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл.36, ал.3 от ЗА, във вр. с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и в съответствие с т.16 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОС на ГК и ТК на ВКС в размер на … лв. 

 

        

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение от 197 № 20.11.2013г., постановено по гр.д.№ 394/2013. по описа на Радневския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения  от Д.Т.Д. ***, ЕГН ********** против Мини „Марица изток” ЕАД, клон рудник „Трояново - север” с.Ковачево,общ.Раднево иск за сумата лева, представляваща обезщетение при пенсиониране, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва като неоснователен.

    

ОСЪЖДА Д.Т.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на Мини „Марица изток” ЕАД, клон рудник  Трояново

 

- север” с.Ковачево, общ.Раднево сумата от …/ …/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                 

                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: