Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 125                                28.03.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 05 март                                                                                       2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1020  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на “ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ” ЕООД гр.Велинград против решение № 1297 от 08.11.2013 г., постановено по гр.дело № 1873/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът обжалва решението в законния срок, като счита същото за недопустимо, тъй като РС се произнесъл по недопустим иск. Съдът се произнесъл по иск, предявен след изтичане на предвидения в КТ преклузивен срок. В случай, че съдът приемел, че обжалваното решение  е допустимо, моли да бъде отменено като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и да бъде оставен без уважение предявеният от ищеца иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Претендират да им бъдат заплатени и направените разноски пред двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият  Н.В.Г. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено решението на СРС като законосъобразно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и при спазване на процесуалните правила.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Предявен и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

Безспорно е установено по делото, че страните са  сключили трудов договор, по силата на който ищецът   Н.В.Г. /въззиваем в настоящото производство/ е работил при ответника “ЗАЛОЖНА КЪЩА ДОВЕРИЕ” ЕООД гр.Велинград  /въззивник в настоящото производство/ като е заемал длъжността “продавач – консултант”. Трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 27-1/30.01.2013г.  на Управителя на "Заложна къща Доверие” ЕООД гр. Велинград, с която на основание чл. 330, ал.2, т.6  и чл. 128а, ал.3 от КТ  и Заповед за дисциплинарно наказание № 27/30.01.2013 г.,  е уволнен дисциплинарно.

Видно от представената от въззивника заповед за прекратяване на трудово правоотношение, същата е връчена на ищеца на 30.01.2013г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Страните спорят относно обстоятелството кога е връчена заповедта за уволнение.

Видно от представената от въззиваемия заповед за прекратяване на трудовия договор, същата е без подпис на управителя на ответното дружество и без подписи на свидетелите, удостоверяващи отказа на ищеца да получи екземпляр от връчената му заповед № 27-1/2013 г. Същата заповед е представена и от въззивника, но с подпис на управител и подписи на посочените свидетели.

По делото е представено писмо изх. № 0068-1482 от 19.03.2013 г. на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Стара Загора, от което се установява, че след извършена проверка в ответното дружество на личното трудово досие на въззиваемия от инспектор от Д “ИТ”, същият е констатирал, че не са налице издадени заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения с лицата С.А.А./свидетел по делото/ и Н.В.Г. – ищеца по делото, не са им били връчени по надлежния ред и в нарушение на чл. 128а, ал.3 от КТ, поради което е дадено предписание за отстраняване на тези нарушения на работодателя със срок за изпълнение – 19.03.2013 г. Констатирано е, че работодателят е регистрирал прекратяване на трудовите правоотношения на тези лица.

Във връзка с това въззивният съд приема, че районният съд правилно е приел, че към датата на извършване на проверката от Д “ИТ” Стара Загора не е била изготвена и връчена надлежно на въззиваемия заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, а същата е изготвена в последствие, след издаденото предписание и за нуждите на настоящия процес. В този смисъл са и показанията на свидетелката Г.С.Д.. Очевидно, представените от въззивника заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия, с подписите на управителя и свидетелите, които са удостоверили отказа на въззиваемия да получи екземпляр от връчената му заповед, не са се намирали в кориците на ЛТД на Н.В.Г. преди поискването му от Инспекцията по труда.

С оглед на това са правилни изводите на СРС, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 от КТ е допустим, като е приел, че въззиваемият е уведомен за атакуваната от него заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с въззивника по пощата на 19.03.2013 г. / видно от пощенско клеймо на представения пощенски плик/, т.е. сред проверката на Д “ИТ” Ст. Загора.

Предвид горното неоснователни са доводите, наведени във въззивната жалба, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предявен в срока, предвиден в чл. 358, ал.1 т.2 от КТ.

По отношение на законосъобразността на обжалваната заповед въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд също са правилни и законосъобразни. На първо място правилно съдът е приел, че не са поискани писмени обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание съобразно разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ,  тъй като по делото няма представени такива доказателства. Представената по делото заповед № 20/2013 г., получена от работника на 25.01.2013 г., се отнася за представяне на писмени обяснения относно констатираните от ревизията нарушения, но не и във връзка с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание  - уволнение.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна и поради нарушение на императивната разпоредба на чл.195 от КТ, съгласно която заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да бъде мотивирана. В същата следва да има описание на всяко нарушение, така както го е възприел и оценил работодателят, с неговите обективни и субективни признаци, точно време на извършване, а ако то е довело и до увреждане на имуществото му - данни от какво произтича вредата и нейния приблизителен размер. Яснотата в отношенията на страните изисква работникът или служителят да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на трудовите си права. Това е необходимо и за да може съдът да провери начина, по който е формирана волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамките на спора, а само при конкретното им описание съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване /изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове/, както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и правилно ли са приложени критериите за определяне на наказанието, респ. правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание.

В настоящия случай като фактическо основание за наложеното наказание в Заповед № 27/30.01.2013г. е посочено, че въззиваемият е злоупотребил с доверието на работодателя, в качеството си на МОЛ е приемал за залог вещи, които не отговарят на изискванията, за които са предназначени; умишлено е отпускал завишени заеми срещу залог на некачествени вещи; заемал е многократно суми на лица срещу залог на изделия, описани като златни, оказали се впоследствие от друг метал. Изхождайки от това описание на фактическата обстановка в  заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът счита, че не са  конкретизирани дати на извършените нарушения – приемането на конкретните залози относно вещи, които не отговарят на съответните изисквания, кога е отпускал “завишени заеми срещу залог на некачествени вещи”, кога е заемал сума на “лица”  срещу залог на изделия, описани като златни, оказали се впоследствие от друг метал и кои са тези лица. Липсва конкретизация, яснота и пълнота относно посочените нарушения. Изложеното обуславя извода за немотивираност на атакуваната заповед съобразно изискването на чл.195, ал.1 от КТ. Отделно от това следва да се отбележи, че работодателят не е представил и никакви доказателства в подкрепа на изложеното в обжалваната заповед.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че изводите на Старозагорския районен съд, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е допуснал нарушение на императивните норми на чл. 193, ал.1 от КТ и чл.195 от КТ, с оглед на което   атакуваната заповед № 27 -1/30.01.2013 г. на Управителя на „Заложна къща Доверие” ЕООД гр. Велинград се явява незаконосъобразна са правилни и законосъобразни. С оглед на това правилно е уважен предявеният иск за нейната отмяна като основателен и доказан.  

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, не следва да се присъждат разноски на въззивника. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция, а и не  представил доказателства да е направил такива, поради което също не следва да му се присъждат разноски за въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1297 от 08.11.2013 г., постановено по гр.дело № 1873/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: