Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

105                                                    19.03.2014 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари                              две хиляди и четиринадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

        РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                           МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1023 по описа за 2014 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.С.П., действаща чрез адв. Д.Е. против решение № 1293 от 08.11.2013г., постановено по гр.дело № 2092/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователен предявения от Г.С.П. срещу Р.К.Р. иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане в размер на … лв.,  представляващо задължение за плащането на тази сума в изпълнение на договор за правна помощ и съдействие от 16.11.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 805 от 20.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1383/2013 г. на Старозагорския районен съд, като се осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК Г.С.П. да заплати на Р.К.Р. сумата от … лв., представляваща направените по делото разноски.

 

            Въззивницата счита, че постановеното по делото решение било неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени и груби  процесуални нарушения и моли да бъде изцяло отменено. Излага подробни съображения в жалбата, които са докладвани в съдебно заседание. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното и да се уважи изцяло въззивната жалба.  Претендира за разноски.

 

Въззиваемият Р.К.Р., чрез адв. П.Д. взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на съда било правилно, а оплакванията срещу него – необосновани. Излага подробни съображения в отговора си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение въззивната жалба и в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира за разноски.

 

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК - за установяване на вземане, дължимо в изпълнение на договор за правна помощ.

           

Ищцата Г.С.П. твърди, че упълномощила адвокат Р.К.Р. да я представлява, защитава и с всички права по чл.34, ал.1 и ал.3 от ГПК, по изп. дело № 2012760400966 по описа на ЧСИ Г. И., по което дело била длъжник. За изпълнение на вземането на взискателя била извършена публична продан на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Стара Загора - нейна собственост. След продажбата и изпълнение на вземането на взискателя останала сумата 22 763 лв., която била преведена по сметка на адв. Р., който не й я предал. Твърди, че подала заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. Ответникът възразил срещу издадената заповед по ч. гр. д. № 1383/2013 г. на Старозагорският районен съд. Затова моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено дължимостта на посочената сума от …лв. Ответникът оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че ищцата е отишла при него, доведена от лицето Е.Н.Х.от гр. Раднево. Твърди, че ищцата му предоставила постановление за възлагане на недвижим имот от дата 08.11.2012 г. по изп. дело № 2012765400966 по описа на ЧСИ Г.И. и уведомление, с което била уведомена за изготвеното постановление за възлагане на недвижим имот. Обяснила, че била длъжник по изпълнителното дело и съдебният изпълнител Г. И. продал неин собствен недвижим имот - апартамент в гр. Стара Загора за сумата от …лв. От тази сума бил погасен дългът на ищцата към кредитора в размер на пет-шест хиляди лева с разноските. За длъжника оставала сума от около … лв., която тя заявила, че не може да получи от съдебния изпълнител, защото той искал от нея да посочи банкова сметка, ***, но тя нямала такава. Имала задължения към други хора и имало образувани и други изпълнителни дела и в случай на превеждане на парите по нейна лична банкова сметка, ***а се удовлетвори и друг кредитор. Ответникът признава, че са сключили договор за правна помощ и че се съгласили той да получи парите по негова сметка, след това да ги изтегли и да й ги предаде в брой. Уговорили адвокатско възнаграждение в размер на …лв., която сума тя заплатила веднага. Ответникът твърди, че ищцата му дала нотариално заверено пълномощно и на 20.11.2012 г. подал молба пред съдебния изпълнител, в която посочил банкова сметка. *** сумата от …лв., представляваща остатъка от продажната цена на 23.11.2012 г. На 26.11.2012 г. ответникът изтеглил на каса от банката сумата от … лв., тъй като банката удържала комисионна за теглене в брой в размер на …лв. На същата дата, ищцата дошла и получила парите. Ответникът твърди, че е съставил разписка, удостоверяваща предаването на сумата. Тя преброила пачките и подписала разписката.

 

От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че ищцата е длъжник по изп.д. № 2012765400966 по описа на ЧСИ Г. И., образувано на 06.07.2012 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на МДЦ „Медикус Алфа” ЕООД гр. Пловдив за сумата от …лв. Изпълнението е насочено върху имот - апартамент № …в гр. Стара Загора, кв."Три чучура север" бл. …, вход …, ет…., собственост на длъжника. След проведена публична продан апартаментът е възложен на лицето Р.С.Ч. с постановление от 08.11.2012 г. С писмо от 09.11.2012 г., длъжникът е уведомен за възлагането на имота. От постъпилата от купувача сума е изплатено задължението на длъжника към взискателя и разноските по изпълнителното дело. С молба от 20.11.2012 г. ответникът по делото, в качеството му на процесуален представител на длъжника, упълномощен с пълномощно от 16.11.2012 г., е посочил сметка, по която ЧСИ да преведе останалата сума. Производството по изпълнителното дело е приключило с протокол от 28.02.2013 г.

 

            Между страните не се спори, че адв. Р. е изтеглил на 26.11.2012 г. сумата от … лв. в брой от „Прокредит банк”, съставляваща остатък от продажната цена на апартамента.

 

Със заявление от 19.03.2013 г. ищцата e поискала издаването на заповед за изпълнение за сумата от …лв. Заповедта е издадена на 20.03.2013 г., като  срещу нея на 28.03.2013 г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК.

 

            Страните не спорят, че са били в облигационни отношения по силата на договор за правна защита и съдействие. Ищцата е възложила, а ответникът се е задължил лично да извърши за сметка на доверителя определени правни действия – получаването на остатъка от продажната цена след извършването на публична продан. В съответствие с учредената му с изрично пълномощно представителна власт, на 23.11.2012г. ответникът е получил сумата от … лв., която е преведена по банковата му сметката от съдебния изпълнител. На 26.11.2012г.   Р.Р. е изтеглил сумата … лв., след приспадане на дължимата на банката такса от … лв. и я е предал на ищцата, за което последната е подписала разписка.

 

            При така установената по делото фактическа обстановка, въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Изпълнението на парично задължение, установено в писмен акт, както е в настоящия случай, се установява с писмен документ. Разписката е документ, удостоверяващ получаване на парични суми. По своята правната същност разписката е частен свидетелстващ документ, с който издателят (ищцата) удостоверява неизгодни за него факти, поради което разписката се ползва с материална доказателствена сила. Тя доказва пълно и пряко изпълнението на задължението, доверителят по договора за правна защита да даде сметка и да предаде полученото в изпълнение на поръчката. Вярно е, че в разписката не е посочена конкретно сумата, която е предадена от ответника, но е посочено, че получената сума съставлява всичко, което й се е дължало по посоченото изпълнително дело.  По делото липсват данни, а и не се твърди, че ищцата е имала да получава и други суми по посоченото изпълнително дело.

 

            От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Г. , се установява, че ищцата Г.П., заедно с Е.Х. е посетила кантората на адв. Р.Р. *** два пъти. Двамата свидетели установяват, че при второто си посещение в кантората на ответника, ищцата е получила пари на пачки от адв. Р..

 

            Разписаните в хода на производството свидетели на ищцата Р. и К., чрез които ищцата се домогва да установи, че на 26.11.2012 г. не е посещавала гр. Стара Загора и кантората на ответника и че е била в гр. Сливен, не могат да оборят доказателствената стойност на разписката и останалите събрани по делото гласни доказателства. Самата разписка няма посочена дата на съставянето и.

 

            Наистина в първото по делото съдебно заседание на 16.09.2013г. адв. Е., като пълномощник на ищцата е заявила, че оспорва верността на разписката, по конкретно - текста и. Заявила е, че доверителката и не оспорва, че е подписала разписката и е изписала имената си под разписката, но можело да е подписала празен лист. В тази връзка, обаче, следва да се има предвид, че пълномощникът на ищцата в законовия срок не е изложил категорични нови твърдения, че ищцата е подписала празен лист, нито е направил искания за събиране на доказателства в този смисъл. Нещо повече, никой от разпитаните по делото свидетели на ищцата не сочи, че ищцата е подписала празен бял лист, а св. Д.К. – майка на ищцата Г.П., твърди, в показанията си, че Г. по повод представената и разписка, заявила, че подписът приличал на нейния, но не си спомняла да е подписала такава разписка.   

 

            Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато процесуално нарушение от районния съд, като въпреки оспорването на разписката, не било открито производство по реда на чл.193 ГПК. Това е така, защото частният  свидетелстващ документ, каквато е разписката, няма обвързваща съда, материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него, не е нужно откриване на производство по чл.193 от ГПК. Безспорно е, че частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства, допустими според процесуалния закон. Доказателственото им значение,  обаче, се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.

 

            Неоснователно е оплакването в жалбата, за допуснато процесуално нарушение във връзка с отказа на съда да допусне като свидетели по делото лицата Е.Н.Х.и съпруга и С.С.Х., позовавайки се чл.164, ал.1, т.4 от  ГПК, тъй като при оспорване истинността на разписката били допустими свидетелски показания. Видно от протокола за съдебно заседание на 08.10.2013г., адв. Е. е направила искане да бъде разпитана Е.Х., във връзка с твърденията на св.П.и св. Г., че същата е присъствала в кантората на ответника при даване на парите, а съпруга й – за указания й натиск да свидетелства по делото. Така направеното искане е неоснователно, тъй като е преклудирано. Това искане е  следвало да бъде направено в първото по делото съдебно заседание. От друга страна лицето Е.Н.Х. е била допусната като свидетел по делото по искане на ответника. Ищцата е могла да поиска разпита й, дори при отказ на страната, която я е поискала. Ищцата не се е възползвала от предвидената в чл.173 от ГПК, възможност.

            Не е допуснато процесуално нарушение при допускане като свидетел по делото Н.Г., тъй като искането е направено своевременно, в първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд, след разпределение на доказателствената тежест между стрините.  

            При така установените по делото обстоятелства, въззивната инстанция намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

           

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно.  Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. 

           

            С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на  2500 лв.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  1293/ 08.11.2013г., постановено по гр.дело № 2092/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА Г.С.П. ***, ЕГН **********  да заплати на Р.К.Р. ***, ЕГН **********, сумата от …/…/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: