Р Е Ш Е Н И Е

 

119                                       26.03.2014 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и шести февруари                  две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА                                                                            

РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1030 по описа за 2014 година.

         

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.Г.Б., действащ чрез адв. Ф.Г. против решение № 1308 от 12.11.2013г., постановено по гр.дело № 702/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          Въззивникът е останал недоволен от решението в частта, с която се отхвърлят претенциите му по чл.226, ал.1 и по чл.226, ал.2 от КТ. Счита, че съдът не обсъдил обстойно всички събрани по делото доказателства, както и че решението в обжалваната част било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като вместо това се уважат предявените искове. Претендира за разноските за двете инстанции.

 

Въззиваемият “Пътстрой” ООД, гр.Стара Загора, представлявано от управителя С.Ж.,  чрез адв. И.И., взема становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Счита, че съдът правилно преценил фактите относно фактическата обстановка. По отношение на обжалваната част, във връзка с исковете по чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ, счита, че съдът правилно кредитирал събраните доказателства. Излага съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание  и  моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди изложените във въззивните жалба оплаквания и съображенията на страните, въз основа на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

          Производството пред въззивната инстация е по предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ .

           Страните не спорят, че са били в трудовоправно отношение, възникнало по силата на трудов договор от 26.05.2011 г., като ищецът е заемал длъжността „машинист на ПСМ” с месечно възнаграждение в размер на лв. Със заявление, получено от ответника на 19.09.2012 г., ищецът е отправил искане трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл.327, т.2 КТ - поради забавяне на плащането на трудовото възнаграждение. Със заповед № 70 от 18.11.2012 г. работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”, а със заповед № 426 от 03.12.2012 г. е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - поради дисциплинарното уволнение. Ищецът е сезирал с жалба няколко пъти  Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

          Безспорно е обстоятелството, че ищецът е отправил писмено искане до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. Това изявление е достигнало при работодателя на 19.09.2012 г. Правните последици от това изявление са, че трудовото правоотношение се счита за прекратено – чл.335, ал.2, т.3 КТ.

          Страните не спорят относно обстоятелството, че трудовата книжка на ищеца е задържана от работодателя до 27.12.2012г. , когато е върната на ищеца. 

 

          Ищецът претендира лв. - обезщетение по чл.226, ал.1 от КТ, предстваляващи неполучените обезщетения за безработица поради неиздаване на необходимите документи за регистрация в БТ, заедно с мораторна лихва. Уважаването на иска предпоставя установяване както на факта на причиняване на твърдените имуществени вреди, така и на причинната връзка между вредата и конкретното поведение на съответното длъжностно лице.  

Съгласно чл.226, ал.1, т.1 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника поради неиздаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Ищецът твърди, че такъв неиздаден документ е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.Установи се по безспорен начин, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено едностранно от ищеца на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В този случай прекратяването на трудовото правоотношение настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора от работодателя. Законът не свързва прекратяването на трудовото правоотношение с наличието на друго волеизявление и не вменява на работодателя задължение да издава заповед. Затова издаването й в този случай няма правно значение. Удостоверяването на прекратяването на трудовото правоотношение става с вписването на основанието в трудовата книжка.

В случая въззивната инстация изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Неполучаването на обезщетение за безработица, не е в причинна връчка с неиздаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Още повече, че  по делото не са представени доказателства за направен опит за регистрация в БТ. Следва да се има предвид и факта, че е след прекратяване на трудовия договор с ответника, ищецът е започнал работа в „Пи ес ай” АД от 07.10.2013 г. Ето защо въззивната инстация намира, че искът по чл.226, ал.1 от КТ е неоснователен.  Неоснователен е и иска за присъждане на мораторно обезщетение.

 

          По отношение на иска по чл.226, ал.2 КТ, съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Основателността на иска предпоставя кумулативното наличие на следните юридически факти: прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудовата книжка и вреди, които са в причинно - следствена връзка с незаконното задържане.

 

          Разпоредбата на чл.350, ал.1 от КТ, предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. В наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж са предвидени специални правила, в тежест на работодателя за предаване на трудовата книжка на работника. От данните по делото не се установява, с писмо с обратна разписка работодателят да е поканил ищеца да получи трудовата си книжка. Достатъчно е обективно неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Вредите са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл.226, ал.3 от КТ – те са имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е необходимо нарочното им доказване от работника, освен ако е налице спор по този въпрос. Тогава обаче, доказателствената тежест е разменена и тежи върху работодателя. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 606 от 27.09.2010г., по гр.д.№ 908/2009г. , ІV ГО и Решение № 519 от 09.01.2012г. по гр.д.№ 1741/2010г. ІV ГО. 

 

          От събраните по делото доказателства не се оборва законовото предположение за претърпени от ищеца вреди от незаконното задържане на трудовата му книжка за периода от 19.09.2012г. до 27.12.2012г. от работодателя.

         

          Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че предявения иск за обезщетение за претърпените вреди от незаконно задържане на трудовата книжка е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Размера на дължимото обезщетение  е …лв.,  който размер е установен в заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза. 

 

          Претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на 23,82 лв. за периода 28.12.2012г. до 11.02.2013г.е неоснователна. Задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл.226 КТ е безсрочно задължение, за което съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, е нужна покана на кредитора. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който искът е предявен (ТР № 3/1996, ОСГК; О-901-2010, ІІІ г.о.). В случая по делото не е представена покана до ответника, поради което съдът приема, че такава не е изпращана. Затова искът за присъждане на мораторно обезщетение е неоснователен.

 

          Решението на Старозагорския районен съд, в частта, с което е отхвърлен иска за обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за сумата над …лв. до претендирания размер на …лв., като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като вместо него се уважи предявения иск за сумата … лв., заедно със законната лихва върху сумата. Решението следва да бъде отменено и в частта му за присъдените разноски, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително разноски в размер на …лв. за първата инстанция и …лв. за втората, съразмерно на уважената част от исковете, както и държавна такса по сметка на Окръжен съд Стара Загора в размер на … лв.

           

          Водим от горните мотиви, на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 1308 от 12.11.2013г., постановено по гр.д. № 702/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл.226, ал.2 от КТ, за размера над …лв. до претендираната сума …лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

          

          ОСЪЖДА „Пътстрой” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, зона „Голеш”, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков, ЕИК 123626427, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Б. ***, ЕГН **********, още сумата от лв. (…. и 31 ст.), представляваща обезщетение за  вредите, които е претърпял поради незаконно задържане на трудовата книжка, след прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя за периода от 19.09.2012г. до 27.12.2012г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 11.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от …/ …/ лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатска защита за първата и втората инстация, съразмерно на уважената част от исковете.

          

           ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

 

          ОСЪЖДА „Пътстрой” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, зона „Голеш”, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков, ЕИК 123626427, да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд –гр.Стара Загора в размер на … лв./ … ст./.  

                            

Решението не подлежи на обжалване.            

                                                 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

                            

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: