Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 106   …………………19.03.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На деветнадесети февруари………………………………..…………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1033……по описа за 2014……...……...година.

 

        Обжалвано е решение № 543 от 18.11.2013 г., постановено по гр.дело № 2278/2013 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот- апартамент № 111 на шести жилищен етаж във вход „Д” от жилищна сграда, находяща се в гр.Казанлък, бул. „23- ти пехотен Шипченски полк” № 31, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 96.27 кв.м, с принадлежащите му избено помещение № 4 с полезна площ от 7.75 кв.м, ведно с 2.7069 ид.части от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху терена, при квоти по 1/2 ид. част за М.С.Г. и за Т.Д.Г..

 

        Въззивникът Т.Д.Г. счита, че решението е неправилно, тъй като не били взети под внимание становищата на страните, не била разпитана ищцата, не била проведена исканата експертиза. Моли решението да бъде „проверено” от въззивния съд.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна М.С.Г..

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба на недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.Казанлък, представляващ СИО. Ищцата М.С.Г. твърди в исковата молба, че с решение от 03.09.2013 г. по гр.дело № 3049/2012 г. на РС- Казанлък, бракът й с ответника бил прекратен. По време на брака си придобили следния недвижим имот: апартамент № 111 на шести жилищен етаж във вход „Д” от жилищна сграда, находяща се в гр.Казанлък, бул. „23- ти пехотен Шипченски полк” № 31, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 96.27 кв.м, с принадлежащите му избено помещение № 4 с полезна площ от 7.75 кв.м, ведно с 2.7069 ид.части от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи, подробно описани в ИМ. След постановяване на развода собствеността върху процесния недвижим имот се трансформирала в обикновена такава при равни квоти за всяка една от страните, поради което е претендирала да се допусне делба на гореописания имот при квоти по ½ ид.част за ищцата и ответника. Заявила е също така, че моли предявената искова молба да се счита и като нотариална покана до ответника, който единствен ползвал процесния недвижим имот, за което претендирала той да й заплаща на основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетение за лишаването от правото да ползва дела си в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на получаване препис от исковата молба, за периода от 09.10.2012 г. до 30.09.2013 г.

 

        В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът Т.Д.Г. е изразил становище, че предявеният иск за делба е основателен. По иска за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от правото й на ползване на нейната ид.част от процесния недвижим имот за периода от 09.10.2012 г. до 30.09.2013 г. счита, че претенцията била изцяло недоказана по основание и размер, като излага подробно съображенията си за това.

 

        Страните не спорят, че с влязло в сила решение № 414/03.09.2013 г., постановено по гр.дело № 3049/2012 г. на РС-Казанлък гражданският им брак е бил прекратен. Не е спорно също така, че с договор за покупко- продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на НДИ от 02.01.1991 г. началника на КЕЧ- Пловдив продал на Т.Д.Г. и М.С.Г. апартамент № 34, стопанисван и управляван от Министерството на народната отбрана, находящ се в гр.Казанлък, ул.„Г. Д.” № 31, на шести етаж, вх.Д, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ 96.27 кв.м, с принадлежащото избено помещение № 4 с полезна площ 7.75 кв.м и  2.7069 ид.части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи: на жилището- от север- междублоково пространство, от юг- улица, от изток- апартамент 15 вх.Г, от запад- стълбище и ап. 35, отгоре- апартамент 37 и отдолу- апартамент 31; на избеното помещение: от север- мазе № 2, от юг- мазе № 5, от изток- коридор и от запад- мазе № 58, за сумата … лв. Видно от приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК, изх.№ 7404009245/09.09.2013 г. на Дирекция „МДТ” при Община Казанлък,  процесният недвижим имот е деклариран като съсобствен и е с данъчна оценка 33609.30 лв. Представено е и удостоверение изх. № 94-М-2274-1 от 15.11.2013 г. на Община Казанлък, от което е видно, че бул. „Г.Д.”*** е преименуван на бул. „23- ти пехотен Шипченски полк”.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС във връзка с чл.27 СК. Предмет на делбата е недвижим имот- апартамент, представляващ съпружеска имуществена общност. Съделителите са бивши съпрузи и същите не спорят, че процесният апартамент е придобит от тях по време на брака им чрез покупко- продажба.

 

        Съгласно чл.344, ал.1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. В конкретния случай, делбата следва да се допусне между М.Г. и Т.Г. за недвижим имот- апартамент № 111 на шести жилищен етаж във вход „Д” от жилищна сграда, находяща се в гр.Казанлък, бул. „23- ти пехотен Шипченски полк” № 31 /бивш бул.”Г.Д.”/, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 96.27 кв.м, с принадлежащите му избено помещение № 4 с полезна площ от 7.75 кв.м, ведно с 2.7069 ид.части от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи- на жилището: от север- междублоково пространство; от юг- улица, от изток- апартамент № 15, вх. „Г”, от запад- стълбище и апартамент № 36, отгоре- апартамент № 37 и отдолу- апартамент № 31; на избеното помещение: от север- мазе № 2, от юг- мазе № 5, от изток- коридор и от запад- мазе № 58. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 СК, съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, а съгласно чл.28 СК, при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. С оглед на това, делбата следва да се допусне между страните при равни квоти- по 1/2 ид.част за всеки един от съделителите.

 

        Що се отнася до искането за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване, то съгласно чл.346 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Т.е. претенцията по чл.31, ал.2 ЗС на ищцата, макар и заявена в ИМ, следва да бъде разгледана във втората фаза на делбата. От изложеното в исковата молба, не става ясно дали е предявено искане по чл.344, ал.2, предл.второ ГПК. Но дори и такова да е направено, съдът може да се произнесе по него в решението по ал.1 или по- късно. Поради изложеното, неоснователни са оплакванията на въззивника, че районният съд не е събрал доказателства и не се е произнесъл по тези претенции.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжния съд

 

                                           Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 543 от 18.11.2013 г., постановено по гр.дело № 2278/2013 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.