Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 109                                20.03.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 20 февруари                                                                                2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1037 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.В.Р. чрез адв. С.А. против решение № 1303 от 11.11.2013 г., постановено по гр.дело №  1970/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът обжалва решението изцяло и счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемият  М.С.Х. чрез адв. В.И. взема становище, че въззивната жалба за неоснователна. В нея не се изтъквали никакви мотиви в потвърждение на залегналото становище в същата относно неправилността и незаконосъобразността на постановеното решение, нито кое нарушение на материалният закон е налице. Моли да се приеме, че жалбата е неоснователна и бъде оставена без уважение, а  решението като правилно и законосъобразно постановено при анализ на всички представени по делото доказателства, бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 342, ал.1 ТЗ и иск с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД.

 

Безспорно е установено по делото, че страните са  сключили договор за  лизинг от 30.05.2012 г., който е с нотариално заверени подписи на страните, рег. номер 2686/30.05.2012 г. на Нотариус с рег. номер 490 на НК. По силата на този договор ищецът М.С.Х. /въззиваем в настоящото производство/, като лизингодател, е предоставил на ответника Р.В.Р. /въззивник в настоящото производство/, като лизингополучател, за временно и възмездно ползване собствения си лек автомобил, марка „Рено”, модел „Еспейс” с рег.№ ЕН 9656 ВМ, срещу сумата общо в размер на …лева, от които …лева платени предварително /чл. 1, чл. 3 и чл. 4 от договора/. В чл. 5 от договора страните са уговорили, че остатъкът от … лева да бъде заплатен от въззивника на въззиваемия на 4 равни месечни вноски, всяка от които по …лева, в срок от 1-во до 5 – то число на календарния месец, считано от м. юли 2012г. Страните са уговорили още прехвърляне на собствеността на МПС - то при изплащане на лизинговите вноски /чл. 6.4/, а при неплащане в срок на окончателната цена на автомобила са уговорили неустойка /лихва/ в размер на 0.5 % за всеки ден просрочие /чл. 8/.

Видно от представените по делото разписки за доставки на пощенски пратки от 06.07.2012 г. и от 21.08.2012 г. лизинговите вноски за месец юли 2012 г.и за месец август 2012 г., всяка от които в размер на …лева, са платени на лизингодателя.

По делото липсват доказателства, че въззивникът Р.В.Р. е заплатил следващите две дължими на въззиваемия М.С.Х. лизингови вноски.

Други доказателства по делото не са искани от страните и не събрани по делото. 

При така събраните доказателства по делото, въззивният съд намира, че изводите на районния съд са правилни и законосъобразни. Действително  по делото е установено по безспорен и категоричен начин, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от представения по делото договор, съдържащ всички елементи на договора за оперативен лизинг. Установено е предаването на автомобила от лизингодателя на лизингополучателя, както и извършеното плащане на уговорените с него лизингови вноски за месец юли 2012 г. и за м. август 2012 г. Тежестта на доказване, с оглед правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, на факта на плащане на лизинговите вноски за м. септември 2012 г. и за м. октомври 2012 г. е на въззивника, който не е представил никакви доказателства за това.

С оглед на гореизложеното предявеният иск за заплащане  дължимите вноски по договора за лизинг е основателен и доказан. Въззиваемият е изправна страна по договора, а по отношение на въззивника е налице виновно неизпълнение на задължението му за плащане, което обуславя ангажирането на отговорността му за неустойка съгласно чл. 8 от договора.

Видно от разпоредбата на чл.8 от договора, страните по него - лизингодателят и лизингополучателят са уговорили неустойка в размер на 0.5 %  при неплащане на окончателната цена на автомобила, като крайният срок за плащането й, съгласно чл. 5 е до 5 – то число на м. октомври 2012 г. Старозагорският районен съд е изложил подробни съображения относно начина на изчисляване на размера на неустойката, които са правилни и законосъобразни,  поради което въззивният съд на основание чл.272 ат ГПК препраща към същите, тъй като намира, че не следва да ги преповтаря.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд, че исковете на ищеца за заплащане на лизинговите вноски за м. септември 2012 г. и за м. октомври 2012 г. в размер на …лева всяка, както и искът за неустойка за вноската за м. октомври 2012 г. за периода от 06.10.2012 г. до 19.04.2012 г. в размер на …лева, следва да бъдат уважени изцяло, а искът за заплащане на неустойка за вноската за м. септември 2012 г. - до размера на … лева за периода от 06.10.2012 г. до 19.04.2012 г., като над този размер до пълния претендиран от …лева и за периода от 06.09.2012 до 06.10.2012 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, са правилни и законосъобразни.

Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви конкретни оплаквания, поради което въззивният съд намира, че не следва да се излагат допълнителни съображения.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

 

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство, които са в размер на …лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Следва също така въззивникът следва да бъде осъден да заплати ДТ за въззивното обжалване по сметка на Окръжен съд –Стара Загора в размер на … лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1303 от 11.11.2013 г., постановено по гр.дело №  1970/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Р.В.Р., ЕГН: **********,*** …, вх. …, ет…., ап. …, да ЗАПЛАТИ на М.С.Х., ЕГН: **********,***, сумата … лв. /… лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА  Р.В.Р., с п.а. да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на … лв. /… лева/, по сметка на Окръжен съд – Стара Загора за въззивното обжалване.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: