Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 117   …………………26.03.2014 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет шести февруари…………………………………………..Година 2014              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                               

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………...………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1041…по описа за 2014………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1316 от 14.11.2013 г., постановено по гр.дело № 2857/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което признато за установено по отношение на Т.Д.Ц., че дължи на Д.Б.Б., сумата от … лв. по запис на заповед от 13.09.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 18.03.2013 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1353/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Въззивникът Т.Д.Ц. счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като недоказани. Претендира за разноските по делото за двете съдебни инстанции. Подробните съображения, изложени във въззивната жалба, са докладвани в с.з.

 

        Въззиваемият Д.Б.Б., чрез пълномощника си по делото адв.С.Т., взема становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а потвърден изцяло обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира за разноските по делото. Подробните съображения, изложени в отговора по чл.263, ал.1 ГПК, са докладвани в с.з.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът Д.Б.Б. твърди, че подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника за сумата от … лева, дължима по запис на заповед от 13.09.2012 г., нотариално заверен при нотариус В.И., рег. № 163, с дата на плащане 20.10.2012 г., срещу която Заповед ответникът подал възражение. Претендирал е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено съществуващото парично вземане срещу ответника в размер на … лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

 

        В отговора си  по чл.131  ГПК ответникът е оспорил иска с възражението, че действително е подписал записа на заповед на 13.09.2012 г. пред нотариус В.И., но с оглед обезпечение на бъдещ договор за заем, като договорената парична сума не му била изплатена. Твърди, че с ищеца се договорили той да му даде сумата от …лв. в заем, а ответникът да му ги върне в срок от един месец с лихва от …лв.- или общо …лв. Но договор не бил сключен и не му била изплатена договорената парична сума, поради което между страните никога не били възниквали валидни правоотношения, вследствие на които той да дължи посочената сума.

 

        С молба- становище от 24.09.2013 г. ищецът признава, че между него и ответника са налице взаимоотношения, произтичащи от предоставена на последния сума в размер на …лв., за връщането на която до 20.10.2012 г. ответникът е подписал пред нотариус процесния запис на заповед.

       

        Със Заповед за изпълнение № 772 от 19.03.2013 г.на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по приложеното ч.гр.дело № 1353/2013 г. на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от  … лв.-  неизпълнено задължение по запис на заповед от 13.09.2012 г. и законна лихва от 18.03.2013 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу тази заповед. В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

 

        Не е спорно по делото, че на 13.09.2012 г. ответникът Т.Ц. издал в полза на ищеца Д.Б. запис на заповед за сумата от … лв. Записът на заповед е с падеж 20.10.2012 г. и подписът на издателя- ответник в настоящото производство, е заверен от нотариус В.И., рег.№ 163 с район на действие РС- Нова Загора. Записът на заповед /ЗЗ/ е редовен от външна страна, отговаря на всички изисквания на чл.535 ТЗ. Ответникът не спори, че е издал и подписал този ЗЗ. С отговора си обаче възразява, че процесният ЗЗ бил издаден за обезпечение на бъдещ договор за заем, който впоследствие не бил сключен. Тъй като ответникът е направил възражение, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението на бъдещ договор за заем между него и ищеца, който обаче не се осъществил, на ищеца- поемател по ЗЗ, е тежестта на доказване съществуването на каузално правоотношение. 

 

        От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р.Б.Б. - майка на ищеца, се установява, че страните са поддържали колегиални отношения, тъй като и двамата били земеделски производители. Тя също познавала ответника, тъй като помагала на сина си в работата му. Няколко месеца преди даването на процесната сума били продали на ответника земеделска машина, доставили му я и той я платил. Поради колегиалните им отношения, когато ответникът помолил, синът й му услужил с пари. Присъствала на предаването на сумата от …лв. от сина й на ответника, като самата тя настоявала ответникът да издаде запис на заповед, който да се завери от нотариус. Сумата от … лв. била предадена от сина й на ответника на 13.09.2012 г. в гр. Нова Загора, в колата, почти пред входа на нотариуса. Ответникът поел ангажимент до един месец да върне парите, но му дали още една седмица и срокът станал до 20.10.2012 г. При падежа синът й търсил ответника много пъти, но той избягвал срещите и отговорите. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани по съображенията, изложени от районния съд, които въззивният съд възприема и намира, че не следва да бъдат преповтаряни, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Неоснователно се твърди в жалбата, че искането за допускане на свидетел било преклудирано, тъй като не било направено с исковата молба. Искането е било направено своевременно- с оглед заявеното в отговора на ответника по чл.131 ГПК- чл.143, ал.2 ГПК, и направеното с доклада по делото от съда разпределение на доказателствената тежест.

 

        При така установените факти, съдът приема от правна страна следното: На 13.09.2012 г.- в деня на издаване на ЗЗ, ищецът дал в заем на ответника сумата от …лв., като последният се задължил да я върне на 20.10.2012 г. Доказано е съществуването на каузалното правоотношение- договор за заем, за обезпечаването на което е поето задължението по ЗЗ. Падежът на заема, респ. и на записа на заповед е на 20.10.2012 г., т.е. задължението на ответника е изискуемо. По делото няма доказателства, а няма и твърдения заетата сума да е била върната. Впрочем, ответникът /сега въззивник/ в отговора си на исковата молба не е изпълнил задължението си по ал.3 на чл.131 ГПК, както и не е посочил каквито и да било доказателства за доказване на своите възражения и положителни факти, наведени с отговора, както му е указал съда с доклада по делото. С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият претендира за разноски по делото, но не е представил доказателства за извършени такива във въззивната инстанция.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                         Р     Е    Ш    И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1316 от 14.11.2013 г., постановено по гр.дело № 2857/2013 г. на Старозагорския районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                  2.