Р Е Ш Е Н И Е

 

  87       /05.03.2014 година                                                            Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  двадесет и седми февруари                                                           2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер  1046 по описа за  2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 207/04.12.2013г. постановено по гр. дело № 490/2013г., по описа на Р. районен съд.

 

Въззивникът В.Д.Л. моли да бъде отменено решението и уважат предявените искове, като му се присъдят всички направени по делото разноски. Представена е и писмена защита.

 

Въззиваемият Рудник “Т.” село Т., клон на Мини “М.” ЕАД – гр. Р. е подал писмен отговор, в който е развил подробни съображения и с оглед на изложеното моли, да се потвърди решението. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Предявени са искове с  правно основание чл. 344, ал. 1,

т. 1 – 3 от КТ.

 

Установено е по делото, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор от 1993г., първоначално като “пазач въоръжена охрана” и впоследствие като “механошлосер – ТПРМС ІV група”.

Със заповед № 59/04.07.2013г. трудовият му договор е прекратен поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. В заповедта е посочено, че ищецът е извършил опит да изнесе от рудника стоково-материални ценности без надлежно разрешително за това – 9 литра дизелово гориво, което е квалифицирано от работодателя като нарушение по чл. 187, т. 7 от КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и чл. 187, т. 8 от КТ, поради злоупотреба с доверието на предприятието.

 

С вх. № 2674/06.03.3013г. организатор охрана при дружеството уведомява управителя на рудника за направената на 05.03.2013г. проверка от страна на охранителя Д. Д. на личния багаж на В. Л., при която е открита трилитрова бутилка с дизелово гориво.

 

Поради изложеното въззивният съд не споделя твърденията на ищеца, че всъщност той е намерил бутилките и в момента, в който е решил да ги изнесе в личния си багаж не осъзнавал какво върши.

 

От показанията на свидетелите Д. и Й. и конкретно от показанията на първия свидетел се установява, че проверката е извършена на личния багаж на Л., тъй като имало подаден сигнал, че всяка вечер си отивал с пълна чанта. В момента, в който е извършена проверката ищецът обяснил, че чантата която стои под седалката не е негова, а на негов колега, която междувременно е преместил от седалката, под нея. При извършването на проверката се установило, че в чантата са намерени документи за самоличността на ищеца. При последвалия обиск в РУ – Р., в личния багаж на Л. са открити и още две бутилки по три литра дизелово гориво.

 

С писмо изх. № УН – 01-95/08.03.2013г. до ищеца, същият е поканен да даде обяснения. Същият е дал обяснения пред работодателя с вх. № 7951/24.06.2013г. Л. е признал за опита си да изнесе бутилките с гориво.

 

С писмо рег. № 7851/18.05.2013г. РУ “Полиция” гр. Р. посочва, че е образувана преписка за констатираната кражба. С постановление от 10.04.2013г. по посочената по-горе преписка Районна прокуратура гр. Р. е приел, че формално В.Л. е осъществил престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, но деянието не е общественоопасно поради своята малозначителност и е отказала образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер.

 

С опита си за кражба Л. е нарушил заповед № 274 и заповед № 121 и двете от 11.04.2006г. и № 406/22.11.2005г. на изпълнителния директор на дружеството и на управителя на рудника, с които се забранява изнасянето на какъвто и да е било инвентар, горива и други, без надлежно разрешително за това. В заповед № 121, т. 2 е записано, че неизпълнението на забраната ще се счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина, а нарушителите ще бъдат наказвани с дисциплинарно наказание “уволнение”.

 

В приложеният по делото Правилник за вътрешния трудов ред е залегнало задължение на работника или служителя да изпълнява законните нареждания на работодателя – раздел Б, т. 1, б. “и”.

 

При налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил изискванията на КТ като е изискал писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание и заповедта отговаря на императивната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ - налице са всички реквизити, които законът предпоставя като условия за законност на заповедта. Посочен е нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина и кога е извършено, законовият текст въз основа на който се налага наказанието, като е налице и съответствие между посоченото правно основание и фактическата обстановка.

 

Съществен елемент на трудовата дисциплина е задължението на работника да се подчинява на нарежданията на работодателя. Правомерните нареждания на работодателя са на общо основание задължителни за работника или служителя и тяхното виновно неизпълнение съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Злоупотреба с доверието означава използването на указаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго. Характерно за това нарушение е неговата субективна страна. То е съставомерно, когато е извършено умишлено.

 

От събраните по делото доказателства се установява факта за неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, с които се забранява изнасянето на какъвто и да било инвентар собственост на рудника, така и злоупотреба с доверието на същия. Деянието е извършено с факта на поставянето на бутилките в личния багаж, от което произтича, че ищецът Л. е установил владение върху тях. Безспорно е, че рудникът е бил ощетен независимо от малката стойност на откраднатото.

 Неоснователен е довода на процесуалния представител на въззивника във връзка с постановлението на Районна прокуратура гр. Р. за отказ да се образува досъдебно производство. Това е направено поради ниската стойност на откраднатото гориво, а не поради факта, че деянието не е извършено. Неоснователни са и доводите свързани с изтъкване на личните и професионални качества на ищеца, че е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения и стриктно изпълнявал нарежданията на преките му ръководители. Тези качества дори и да са притежавани от ищеца не омаловажават стореното от него. Дори и когато бутилките с гориво са намерени в багажа му, ищецът не се е разкаял и не е обяснил своята грешка, ако е допусната такава. Напротив, той е твърдял, че багажът не е негов и освен това е направил опит да укрие чантата с част от откраднатото количество гориво. Отежняващ е според въззивният съд факта, че в продължение на две години – от 1993г. до 1995г. ищецът е бил на длъжност “пазач въоръжена охрана”.

 

Съдът счита, че е налице съответствие между тежестта на наложеното наказание с извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ. Това е така, защото е налице изрична забрана оформена със заповеди на ръководителите на дружеството и рудника да се изнасят всякакви стоково-материални ценности и предвид обществената значимост и разпространение на случаите на кражба на гориво от дружеството.

 

С оглед на изложеното предявените искове са неоснователни и правилно и законосъобразно районният съд ги е отхвърлил. Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                        

       Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 207/04.12.2013г., постановено по гр. дело № 490/2013г., по описа на Р. районен съд.

 

ОСЪЖДА В.Д.Л. ***, с ЕГН **********, да заплати на Рудник “Т.” село Т., община Р. клон на Мини “М.” ЕАД – гр. Р. сумата 150 /сто и петдесет/ лева, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от решението, пред ВКС.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                 2.