Р Е Ш Е Н И Е

 

 120                                      26.03.2014г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,         І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и шести февруари                     две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                                                        Р. ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                       МАРИАНА МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА     въззивно гражданско дело N 1049 по описа за 2014 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „Мини Марица – изток” ЕАД, клон рудник „Трояново – север” – с. Ковачево чрез юрисконсулт Р.М. против решение № 203 от 29.11.2013г., постановено по гр.дело № 256/2013 г. по описа на Радневския районен съд, с което се осъжда Мини „Марица изток”, клон рудник „Трояново 1” с.Трояново общ.Раднево да  заплати на С.Й.К. сума общо в размер на лева, обезщетение при пенсиониране по силата на чл.222 ал. 3 от КТ, във вр. с чл.82, ал.1 от КТД, както и сумата от лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 03.01.2013г. до 17.04.2013г., ведно със законната лихва  върху  сумата от лева, считано от 24.04.2013г.  до окончателното изплащане на задълженията, присъдени са държавна такса и разноски.

 

         Въззивникът взема становище, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано, а по отношение на присъдената лихва за периода 03.01.2013г. до 17.04.2014г. и неправилно изчислена. Сочи, че решението противоречи на материалния закон – чл.228, ал.1 от КТ и чл.17, ал.1, т.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/. Излага подробни съображения в жалбата си, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Обжалва решението и в частта за присъдените разноски за защита от адвокат – лв. , които счита за прекомерни и моли да бъдат намалени до лв., в случай на потвърждаване на решението. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.

 

Въззиваемата С.Й.К. чрез пълномощника си адв. М.З. взема становище, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – необоснована и неоснователна. Излага подробни съображения в отговора си, които са докладвани в съдебно заседание. Моли решението да бъде потвърдено изцяло. Претендира за разноски.

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

 

Производството е с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.

 

Ищцата С.Й.К. твърди в исковата си молба, че поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, трудовото и правоотношение с “Мини Марица-Изток„ ЕАД, гр. Раднево – Рудник “Трояново 1” било прекратено, считано от 02.01.2013г. на основание чл.325, ал.1 от КТ. На основание чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.82, ал.1 от КТД, ответникът и изплатил обезщетение от 15 брутни месечни възнаграждения, общо в размер на … лв. В тази сума, обаче, не било включено допълнителното възнаграждение за съответния месец – декември 2012г. в размер на лв. С тази сума – … лева, ищцата твърди, че била ощетена. В съдебно заседание на 31.10.2013г. прави намаление на иска за сумата … лв. Моли да се осъди „Мини Марица Изток ЕАД, да и заплати сумата лв., която не била включена при определяне на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ във вр. чл.82, ал.1 от КТД от 2012г., както и сумата от … лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 03.01.2013г. – 17.04.2013г. както и законната лихва. Ответникът „Мини   Марица Изток ЕАД гр. Раднево, представляван от изпълнителния директор Т.П.Д.оспорва предявеният иск по основание и размер, като счита че е неоснователен и недоказан.

             

Не се спори по делото, че ищцата С.К. е работила в ответното дружество по трудов договор. Със заповед № 83 от 27.12.2012г. на Рудник „Трояново 1”село Трояново, трудовия договор на ищцата е прекратен на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 02.01.2013г.

 

Правото на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, възниква при прекратяването на трудовото правоотношение, когато работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Трудовото правоотношение е прекратено считано от 02.01.2013г. От представената заповед № 83/27.12.2012г. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят е начислил на ищцата обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 15 брутни трудови възнаграждения, съгласно чл.82, ал.1 от КТД .  

 

Разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ, предвижда, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, брутната работна заплата се състои от: основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в предходните.

Разпоредбата на чл.17 , ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвижда, че в брутното  трудово възнаграждение за  определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 или на обезщетенията по чл.228 от КТ се включват: Основна заплата за отработено време, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения; определени с наредбата, с друг нормативен акт , с колективен или индивидуален трудов договор или с вътрешен  акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ; възнаграждението по реда на чл.266, ал.1 от КТ; възнаграждението, заплащано при престои или поради производствена необходимост, по чл.267, ал.1 и ал.3 от КТ; възнаграждението по реда на чл.268,ал.2 и 3 от КТ.

 

В случая, тъй като основанието за обезщетение на ищеца по делото е възникнало м. януари 2013 година, то базата за изчислението му е брутното трудово възнаграждение за месец декември 2012г. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза, в брутното трудово възнаграждение се включват основната заплата за отработено време и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Размерът на брутното трудово възнаграждение за месец декември 2012 година, използван като база при изчисляване на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ е лева. Компенсацията с код 151 за м. 12. 2012 година в брутен размер на лева, не е включена в брутното трудово възнаграждение, използвано за база за определяне размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ от работодателя.

 

Вещото лице установява, че спорното допълнително трудово възнаграждение /компенсации/ за месец декември 2012 година в размер на 389.31 лева е начислено през м. януари 2013 година в изпълнение на Заповед УЧР- 02-012/16.01.2013 година на изп. директор инж. Теодор Дребов на „Мини Марица ИзтокЕАД. Съгласно заповедта от 16.01.2013 година, сумата се начислява във фишовете за м. декември 2012 година и се заплаща като следва: полагащото се допълнително възнаграждение за м. октомври и ноември 2012 година със заплатата за м.12.2012 година, а полагащото се допълнително възнаграждение за м. декември 2012г. в рамките на първо тримесечие 2013г. по преценка на работодателя. Съгласно заключението на вещото лице допълнителното трудово възнаграждение /компенсации/ на ищцата К. за месец 12.2012 година в размер на лева е начислено към фиша за м.12 2012 година и е изплатено по ведомост и изписано от касата на ответника чрез иницииране на платежно нареждане за масово плащане  на 08.02.2013г.

 

При така установеното от вещото лице, е видно, че компенсацията за м.12.2012 година на ищцата С.К. е начислена със заплатата за м.12.2012 година по ведомост и изписана от касата на ответника с платежно нареждане от 08.02.2013 година.  

 

Съгласно чл.17 от Наредбата,т.3 - в размера на обезщетенията съгласно чл.228 от КТ  влизат  допълнителните трудови възнаграждения, определени  с наредбата, които имат постоянен характер. Ръзпоредбата на чл.15 от Наредбата, ал.1 предвижда, че допълнителните трудови възнаграждения по чл.11 и 12 са с постоянен характер. Съгласно ал.2, за допълнителни  възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните  възнаграждения, които се изплащат постоянно,  заедно с полагащото се за съответния  период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В случая, начисляваното на ищеца допълнително възнаграждение/ компенсация/, тъй  като се начислява всяко тримесечие от работодателя, съдът приема, че е с постоянен характер.

 

Разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ, обаче предвижда, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.  В този смисъл, като база за изчисление на обезщетението следва да се приеме брутното трудово възнаграждение за м. 12.2012г., което е получено от работника. Тъй като допълнителното възнаграждение – компенсации,  дължимо за м. 12.2012г. е начислено, заедно с възнаграждението за м. 12.2012г., във фиша за м. декември 2012г., и същото има постоянен характер, следва да се включи при изчисление на дължимото обезщетение на ищеца.

         Решението на Радневския районен съд, в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

Претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на 439,87 лв. за периода 03.01.2013 г. до 17.04.2013 г. е неоснователна. Задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ като безсрочно задължение, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, изисква покана на кредитора. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който искът е предявен (ТР № 3/1996, ОСГК; О-901-2010, ІІІ г.о.). В случая по делото не е представена покана до ответника, поради което съдът приема, че такава не е изпращана. Затова искът за присъждане на мораторно обезщетение е неоснователен.

 

Решението на Радневския районен съд, с което предявения иск за присъждане на мораторна лихва в размер на …лв. е уважен като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено. Вместо това следва да се отхвърли предявения иск за присъждане на мораторна лихва като неоснователен.

        

         В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатска защита. Направеното възражение от пълномощника на въззивника за намаляване на адвокатското възнаграждение за първата и настоящата инстанция, съдът намира за основателно за разноските за настоящата инстанция. Направените разноски за адв. хонорар от … лв. за настоящата инстанция са прекомерни, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъдат намалени наполовина на …лв.

        

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение от 203 № 29.11.2013г., постановено по гр.д.№ 256/201. по описа на Радневския районен съд, в частта му относно присъдената мораторна лихва - …лв., върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ – …лв. , за периода 03.01.2013г. до 17.04.2013г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.К. ***, ЕГН ********** против Мини „Марица изток” ЕАД, клон рудник „Трояново 1 с.Трояново, общ.Раднево иск за сумата от … лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от …лв. за периода от 03.01.2013 г. до 17.04.2013 г. като неоснователен.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

    

ОСЪЖДА МИНИ ”МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, ЕИК 8330175520023, клон рудник „Трояново 1” с.Трояново общ.Раднево, да заплати на С.Й.К. ***, ЕГН **********, сумата от … /…/  лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстация.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.    

                                                                 

                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: