РЕШЕНИЕ

Номер 114/  21.03.2014 г.                                      Град Стара Загора

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     II   Граждански състав

На шести март                                                            Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                      2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

Секретар   С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1057 по описа за 2014 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена    е     въззивна     жалба     от    страната-въззивник

Общинска служба "Земеделие" гр. Р., представлявани от процесуалният им представител гл.юрисконсулт Д.Н.И., редовно упълномощена с пълномощно № К001-138/28.08.2013г., против решение № 161/22.10.2013г. постановено по гражданско дело № 278/2013г., по описа на Раднсвския районен съд.

В законоустановеният срок въззивникът Общинска служба "Земеделие" гр. Р. обжалва постановеното първоинстанционно решение и изразяват становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните норми. Считат, че неправилно районният съд е приел за установено, че по отношение па въззиваемия П.П.И. земеделския имот предоставен му с решение на ПК № 020 Б от 14.05.2007 г. за обезщетяване в землището на с. С., община Р., представляващ: нива с площ 16,658 дка, IV категория, местността “Д.», описана подробно в Решение 020Б/14.05.2007г., за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. С., общ. Р., не представлява   годна   обработваема   земеделска   земя   по   смисъла   на зспзз.

Позовават се па чл. 2 от ЗСПЗЗ: Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; 2. не са включени н горския фонд; 3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общностниили др.обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни напоителни, транспортни или др.съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

Считат, че в конкретния случай първоинстанционният съд е взел под внимание единствено факта, че за дълъг период от време земята не е ползвана за земеделско производство, не била обработвана и съдът е стигнал до извода, че не представлява земеделска земя, по смисъла на ЗСПЗЗ, което определяме считат за неправилно и незаконосъобразно, не само защото не съответства на легалното определение па земеделска земя по ЗСПЗЗ, т.к (отговаря на всеки един от посочените критерии}, но и защото водещ критерий е бил начина па ползване не земята, а не нейното предназначение. Цитират съдебна практика: (Решение № 190/18.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 85/2010г., II г.о. ГК; Решение № 765 от 28.10.2010 на ВКС по гр.д. N0 1987/2009 Г 1 г.о., ГК). Считат, че основание за изключване от понятието за земеделска земя не може де бъде факта, че земята не е обработвана и не е ползвана за земеделско производство, тъй като при извършеното разграничение законът взема за критерий предназначението на земята, а не начина на нейното ползване. Излагат доводи, че в хода на делото пред районния съд не е доказано, че процесната нива не е отредена за земеделско ползване. Още повече, че от момента на обезщетяването на ищеца е изминал значителен период от време, който с пречка към настоящият момент да бъде установено по какъв начин е използван имота.

Не са доволни от така постановеното първоинстанционно решение на РС-Р. и считат същото за неправилно и постановено при нарушаване па процесуалните правила, още повече, че по делото не е била конституирана като страна - общ. Р., в чийто фонд се е намирала процесната нива към момента на обезщетяването. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ - общ. Р. стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановителната процедура. Излагат доводи, че процесната нива е била определена за обезщетение от общинския поземлен фонд, от което следва, че Община гр. Р. се явява заинтересована страна по това дело и е следвало да вземат становище относно изложеното в подадената въззивна жалба.

Въззивникът твърди, че при постановяване па решението си първоинстанционният РС-Р. не е взел под внимание всички събрани писмени доказателства но делото относно: по какъв начин се е стигнало до обезщетяването па ищеца с процесния имот - като считат, че това е от съществено значение за изясняване на делото. Счита, че дори и да бъде уважен предявеният установителен иск, Общинската служба по земеделие - гр. Р. не би могла да отмени решението си за обезщетяване на земеделска земя, съгласно плана за обезщетяване. Решението па районния съд с издадено на основание на влязло в сила решение по чл. 19, ал.8 от ПГТЗСПЗЗ за определяне на правото   на   обезщетение   и   в   този   смисъл   представлява   валиден  административен акт. Сочат, че планът за обезщетяване също е влязъл в сила и е отговарял па изискванията на чл. 19, ал.20 от ППЗСПЗЗ, а именно собственикът да получи имот със стойност, равна на дължимото обезщетение със земя, определена в решението по ал. 17, т. 1. В случая ищецът е обезщетен с поземлен имот от ОПФ № 083045 от плана за обезщетяване, представляващ нива от 16,658 дка, 4 категория на стойност 11178 ( единадесет хиляди сто седемдесет и осем лева ). Същият е въведен във владение на имота, съгласно представения и приет по делото протокол за въвод във владение № 020В /06.11.2007 год. Посочват, че процесният имот представлява имот за трайно ползване и е отреден за земеделска земя - нива, IV-категория, като отговаря по стойност па дължимото обезщетение.

Въззивникът счита, че всички срокове за обжалване на посочените решения са изтекли и преклузивни - е погасена възможността на ищеца да иска отмяната на административните актове.

Молят въззивният съд, да разгледа подадената въззивна жалба, да уважи същата и постанови решение, с което да отмени изцяло решение № 161/22.10.2013 г. на Районен съд – Р., постановено по гр. дело № 278/2013 г., като отхвърли предявения иск подаден от въззиваемия П.П.И., като като неоснователен и недоказан.

Въззивникът не прави искане за събиране на нови доказателства.

Претендира да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение на гл. юриск. Д. И., на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.

Въззиваемата страна П.П.И. и чрез процесуалният си представител адв. С.К., в законоустановения срок и на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Считат, че подадената въззивна жалба е допустима, но необоснована и за неоснователни изложените доводи във въззивната жалба.

Считат постановеното решение на РС-Р. за правилно и законосъобразно постановено, а предявеният иск за неоснователен и недоказан, като наведените доводи във въззивната жалба на жалбоподателя поставят под съмнение официални констатации, намерили отражение в разменените писмени доказателства - писма, включително и становището на обсз-Р., че терена не е земеделска земя. Излагат становище, че действително решението на ОбСЗ е издадено па ]4.05.2007г. и след изтичане на законовия срок е влязло в сила, а пет месеца по-късно е извършен процесният въвод и терена на който е върната процесната нива, няма нищо общо със съдържанието и характера, който влага закона за земеделската земя.

Според въззиваемия назначената пред първоинстанционния съд съдебно-агротехническа      експертиза      е     дала      недвусмислени      и категорични отговори на поставените към нея въпроси, че целият имот е с различна дълбочина 2-3 метра, че земята представлява дере, овраг и не била обработваема, поради което не могат да се отглеждат земеделски култури и по смисъла на закона терена не представлява земеделска земя.

По отношение на оплакването на въззивника за конституиране като страна в процеса на Община –Р. пред първоинстанционния съд считат, че не би следвало да бъде конституирана като страна по спора между страните.Сочат, че с изменение на петитума на исковата молба в първата инстанция възиваемият е направил искане да бъде установено по отношение на ответника - Общинска служба "Земеделие"- Раднево само, че имот № 083045 не представлява земеделска земя по смисъла на закона, предназначена за земеделско производство, но не и отмяна на решение № 0200Б/14.05.2007г. на ОбСЗ – Р., което представлява категоричен административен акт.

Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба на въззивника Общинска служба "Земеделие" - гр. Р., като необоснована, недоказана и противоречива и потвърдите постановеното решение на първоинстанционния РС-Р., като законосъобразно, правилно и обосновано.

Въззивпикът Общинска служба "Земеделие"-гр. Р., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото. Заемат становище с въззивната жалба пред въззивния съд, че и молят изцяло да бъде отменено постановеното решение от РС-Р., като неправилно и незаконосъобразно и да им бъдат присъдени всички направени по делото разноски, включително и юрисконсултеко възнаграждение.

Въззиваемият П.П.И. - редовно и своевременно призован, лично се явява и със адв. С.К., като молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото. Не претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и н тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл, 124, ал. 1 от ГПК, във вр, с чл. 2, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява основателна и доказана, поради следните съображения: Съгласно специалната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, решенията на Поземлените комисии /сега Общински служби "Земеделие"/  могат да се обжалват в   14-дневен  срок пред районния съд.   Жалбата   се   подава   чрез   ПК,   като   съдът   решава   спора   по същество.

Решение № 020ОБ е постановено па 14.05.2007г. за обезщетяване наследниците на П. И. П., чрез предоставяне собственост па 27.972 декара земеделски земи съгласно плана за обезщетяване в землището на с. С., община Р., като на въззиваемия П.П.И. е предоставен в собственост ПИ от ОПФ № 08345 по плана за обезщетяване представляващ процесната нива от 16.658 декара, подробно описана в същото решение. Въззиваемият е бил надлежно уведомен за същото решение на ОСЗГ – Р. по реда предвиден в ГПК, като е имал процесуалната възможност в 14 - дневен срок от съобщението да обжалва същото решение пред районния съд, при положение, че е останал недоволен от същото. Това не е било направено от въззиваемия П.П.И. в законоустановения срок.

Нещо повече, същият дори на дата 14.09.2007г. се е снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот № 174, том IV, рег. № 6221, нот. дело № 459/2007г. на нотариус Г.Д., с район на действие РС-Р.. Впоследствие с протокол № 020В/06.11.2007г. е бил извършен и въвод във владение върху процесния имот, като е/ща на 09.11.2007г. въззиваемия П.П. е депозирал писмен отказ за въвеждането му във владение на процесния имот от 16.658 декара.

Съобразно константната практика на Върховните съдилища на Републиката когато е предвиден специален ред за защита на законните права и интереси на правните субекти, то общия исков ред е процесуално недопустим /определение № 2/1962г. на I ГО на ВКС на РБ и реш. № 27/21.03.2013г. на ВКС по търг.дело № 502/2011г. на I ТО на ВКС/. Същото се отнася и за предявяването на установителен иск за собственост или за установителен иск за установяване на факта, че процесната нива не представлява годна обработваема земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ /съобразно уточнения и конкретизиран петитум ма първоначалната искова молба, посочен с писмена молба вх. № 4077/18.07.2013г. пред РС-Р. па л. 40 от първоинст. дело/.

Съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от ГПК когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва като прекратява производството по делото.

В тази връзка въззивният съд счита, че постановеното решение от първостепенния съд се явява недопустимо, като постановено по процесуално недопустим иск и като такова следва да бъде обезсилено и въззивният съд да постанови прекратяването на делото.

В заключение въззивният съд счита, че не е налице законова възможност Общинска служба " Земеделие "-гр. Р. да промени своето решение, като това може да стане само при хипотезата на чл. 27а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която обаче не с налице в процесния случай. Налага се извода, че всички срокове за обжалване па горепосоченото решение са изтекли и същите се явяват преклузивни по своя правен характер, с което е погасена възможността на ищеца да иска отмяна на влезлия в сила вече стабилен административен акт - процесното решение на Общинска служба "Земеделие"-гр. Р..

Следва заключението, че липсата на обжалване на горецитираното решение за обезщетяване от страна на въззиваемия П.П.И. изключва възможността за воденето на установителен иск, относно процесната нива.

На основание чл.78, ал.1 и ал. 8, във връзка с чл. 273 от ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивникът направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един юрисконсулт - гл. юриск. Д.Н.И., определени от съда при условията на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно представеното пълномощно № К001-138/28.08.2013г. /на лист 5 от въззивното дело./.

На основание чл.280, ал. 1 от ГПК настоящото Решение подлежи на касационно обжалване, в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.


Водим от горното, съдът

                                                 Р      Е Ш     И   :



ОБЕЗСИЛВА решение № 161 /22.10.2013г., постановено по гр.дело № 278/2013г., по описа на Р. районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА П.П.И. с ЕГН ***** 17645, от гр. С., бул. "Ц." № . вх. ., ет. ., ап. ., да заплати на Общинска служба по земеделие - гр. Р., със съдебен адрес: гр. С., бул. "Ц." № ., ет. ., сумата в размер па 100 /сто/ лева, представляващи направените от въззивника разноски по делото, пред въззивната  инстанция  по  чл.78,  ал.  8  от  ГПК.


    

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.             2.