Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 112                     20.03.2014 г.                         Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На единадесети март                                                             Година 2014

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                                             Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                           2. АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1065 по описа за 2014 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от С.С.Д., с ЕГН **********,***,  действащ чрез  пълномощника си адв. Х.Р.М. от АК- гр. С., и адрес на кантората: гр. К., ул. „Ч.” №.,  против решение № 607/13.12.2013г., постановено по гр. дело № 1916/2013г., по описа на Районен съд – Казанлък, с правно основание чл. 260 и сл. от ГПК.

 

Въззивникът не е доволен от така постановеното решение на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от него  срещу въззиваемата А.Р.Ч., с ЕГН **********,***, искове за местоживеене, родителски права и издръжка на детето С. като неоснователни. Излага доводи, че не е доволен от решението тъй като съда е постановил детето С. С.Д., с ЕГН **********, да живее при майката и въззиваема по настоящото въззивно дело - А.Р.Ч. и със същото решение е предоставено  упражняването на родителските права спрямо детето С. С.Д.,  на майката А.Р.Ч..

 

Счита, че постановеното решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно са интерпретирани събраните доказателства пред районния съд - писмени и гласни, като е игнорирал събрани непосредствени показания на неговите свидетели, а съдът е отдал вяра на показанията на свидетелите водени от въззиваемата: свидетелите Н. И. и А., които нямали непосредствени впечатления, а данните, които посочили били от проведени телефонни разговори между свидетелите и въззиваемата.

 

Въззивникът не е съгласен с извода на районния съд относно това,  че детето демонстрирало силна емоционална привързаност към майката и към членовете на разширеното семейство /баба и дядо по майчина линия, като счита, че този извод на съда е изцяло неправилен и е в противоречие с поведението на детето. Твърди, че след като детето е имало лични контакти с майка си, повече не желае да се връща при нея и на практика, въззивникът със сила го предавал на майка.

 

Въззивникът твърди, че е на постоянна работа, с редовна работна смяна и  постоянни доходи, разчитащ и на подкрепата на трудоспособните си родители. Изтъква, че майката на детето и въззиваема по делото работи на три смени, с неизвестни по делото доходи и  се грижела и за възрастните си родители, които били пенсионери.

 

Прави искане и желае родителските права на детето С. да бъдат предоставени на него.

 

 Моли, да бъде уважена подадената от него въззивна жалба и отменено обжалваното решение на РС-К., като неправилно. Да бъде постановено ново решение, с което да се  уважат предявените от въззивника пред Районен съд - Казанлък искове за местоживеене, родителски права и издръжка на детето С..

 

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. И.Н.Н. ***, с адрес на кантората гр.К., ул.”В.” №., действащ като процесуален представител на въззиваемата А.Р.Ч., срещу подадената въззивна жалба от въззивника С.С.Д., депозирана чрез пълномощника му - адв. Хр. М., против решение №607/13.12.2013г., постановено по гр.дело №1916/2013г., по описа на Казанлъшки районен съд.

 

С подадения писмен отговор въззиваемата чрез процесуалният си представител моли, да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно решение № 607/13.12.2013г. по гр.д.№1916/2013г., по описа на Казанлъшки районен съд, като правилно и законосъобразно. Счита, че при постановяване на своя съдебен акт районният съд обстойно и задълбочено е анализирал всички представени по делото доказателства, поради което считат, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, обосновано и правилно.

 

Въззиваемата моли да бъде оставена без уважение подадената въззивната жалба и изложените доводи в нея и да бъде потвърдено първоинстанционното решение на РС-К.. Счита изложените твърдения на въззивника във въззивната му жалба за неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Твърди, че основният довод изложен пред районния съд от ищеца, който го мотивирал  да предяви исковете пред настоящата въззивна инстанция било твърдението, че въззиваемата  страдала от психично заболяване, в следствие на което употребявала силни успокоителни лекарства, които ако не ги вземала, изпадала в критично състояние, в което заплашвала да се самонарани или самоубие, което твърдение на въззивника било напълно опровергано от представеното и прието по делото писмено доказателство удостоверение №16/14.08.201Зг., издадено от ЕТ „ Д-р Й. Д.- ИППМП”, от което било видно, че въззиваемата не се води на диспансерен отчет за психично заболяване, няма съобщавани психични заболявания и оплаквания и никога не са и предписвани упойващи, психотропни медикаменти и антидепресанти.

 

В мотивите на районния съд това доказателство било анализирано и считат, че в  решението си районния съд /на л.5/ правилно е приел, че по делото не е установена нито психическа нестабилност на майката, нито друго нейно поведение, което да застрашава живота и здравето на детето или да го поставя в риск. Съгласни са с този извод на съда изцяло, което се подкрепя не само от представеното по  делото медицинско   удостоверение,   но   и   от показанията на всички разпитани по делото свидетели.  

 

Считат, че твърдението на въззивника, че въззиваемата и майка на детето А. Ч. била с неизвестни доходи за неправилно и което напълно било опровергано от събраните по делото писмени доказателства.  В хода на делото пред районния съд било прието представеното удостоверение за доходите на въззиваемата с изх. № 871/33.08.2013г., от което е издадено от фирма “А. – Б.” ЕООД - гр. К. и от което било видно, че въззиваемата Ч. работи на трудов договор в посочената фирма и получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на 366.67лв., което обстоятелство правилно районният съд е анализирал в мотивите на постановеното съдебното решение и е взето предвид при постановяването му. Въззиваемата твърди, че е абсолютно невярно твърдението на въззивника, че полагала труд на три смени във фирмата, за което е представила служебна бележка изх.№208/29.01.2014г.,  издадена от управителя на фирма “А. – Б.” ЕООД – град К., от която е видно, че въззиваемата работи в тази фирма на двусменен режим на работа и моли служебната бележка да бъде приета като доказателство по делото.

 

Счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че детето е привързано към двамата си родители, но емоционалната привързаност на детето с майката била по-силна, тъй като от седем месеца детето се отглежда изцяло от нея и членовете на разширеното семейство/баба и дядо по майчина линия/, като твърди, че тази констатация е напълно възприета от районния съд, подкрепена от събраните доказателства в хода на делото и от представения социален доклад по делото.

 

Въззиваемата и процесуалният й представител адв. Н. молят  предвид изложеното в писмения отговор, въззивният съд да остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна, недоказана и в разрез със събраните доказателства по делото, като бъде постановено решение, с което да се потвърди изцяло постановеното решение по гр. Дело № 1916/2013г., по описа на Казанлъшки районен съд, като законосъобразно, правилно и обосновано.

 

Въззиваемата претендира й бъдат присъдени направените по делото разноски, пред двете съдебни инстанции.

 

Въззивникът С.С.Д. - редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. М., като моли съда да отмени решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да се уважи изцяло предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемата А.Р.Ч. редовно и своевременно призована, лично се явява и с адв. Н.,  които молят подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в писмения отговор и в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Заинтересованата страна-Дирекция “Социално подпомагане” гр. К., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал. 2 от СК, за присъждане упражняването на родителските права над малолетно дете.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

      От представеното заверено копие на удостоверението за раждане се установява, че въззивникът С.С.Д. и въззиваемата А.Р.Ч. са родители на детето С. С.Д. с ЕГН-**********, роден на *** г. Страните са живели на семейни начала до м.05.2013 г. Не е спорно, че първоначално ищецът, ответницата и детето живели в дома на родителите на ищеца в с.Т., общ.П., а в последствие в жилище под наем в град К., поради нарастващо напрежение и конфликти в домакинството. След раждането на детето и двамата родители са се грижели за него.

 

Въззивникът работел като кадрови войник във В.-....... в град К., а след изтичане на отпуска за отглеждане на дете ответницата се върнала на работа във фирмата, където работела -,,А.” ЕООД град К.. В ежедневните грижи за С. помагали и родителите на ищеца, тъй като детето не посещавало детско заведение. Това обстоятелство не е спорно, а се установява както от свидетелските показания, събрани в хода на първоинстанционното производството, така и от показанията на св.Х. Б. и св.М.Ч. /"... Когато детето беше на година и нещо и свърши майчинството, А. започна работа в „А." в град К.. Детето го гледаха майката и бащата на С.. С. също работеше в “А.”, но в последствие започна работа при военните. Детето тогава не ходеше на детска градина... А. си беше отишла и поставила условие, че ще се върне при С. само ако излезнат на квартира. Тогава намериха квартира в град К.. Знам, че близо два месеца, бащата на С. гледаше малкия. Това беше времето, докато му подготвели изследвания и докато се нанесат в квартирата. Не го искаха и в селото в детската градина и за това детето беше при тях..."св.Б.; „...срещнах един ден бащата на С. с малкия С. и го попитах: „не виждам снахата, къде е тя?" и той ми отговори, че са се преместили със С. в град К., а детето е при него, докато оправяли нещата да го пуснат на детска градина...Майката на С., понякога също гледа детето.Тя работи на смени в “А.”, а бащата на С. *** също гледа детето..Чувал съм, че А. работи също в „А.". Знам, че само смените са различни на майката на С. и на А...."св.Ч./. След като страните са се установили да живеят в град К., детето е било записано там да посещава  детска градина /служебна бележка №126/02.07.2013 г./.

 

Впоследствие въззиваемата Ч. е напуснала квартирата в град К. заедно с малолетното дете С. Д. и се установила да живее при родителите си в с. Я., където детето е било записано отново да посещава детска градина, но вече в с. Я., община К..

 

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба за нестабилно психично състояние на въззиваемата А.Р.Ч., въззивният съд намира, видно от представеното удостоверение №16/14.08.2013 г. на ЕТ"Д-р Й. Д.- ИППМП", че същата не се води на диспансерен учет за психично заболяване, няма съобщавани психични заболявания и не са й предписвани упойващи, психотропни медикаменти и антидепресанти. От служебна бележка №884/14.08.2013 г. и удостоверение №871/13.08.2013 г. се установява, че ответницата Ч. работи по трудов договор в „А.Б." ЕООД като „работник сглобяване на детайли" на трисменен режим на работа, със средно месечно възнаграждение 366.67 лв. Съгласно удостоверение №229/14.08.2013 г. въззивникът Д. е военнослужещ във в.…..-К., работи при график от 8 часа до 17 часа, със средно месечно възнаграждение 794.67 лв.

 

В тази връзка въззивният съд счита, че останаха недоказани твърденията на въззивника във въззивната му жалба за нестабилно, емоционално и психическо състояние на въззиваемата. В мотивите на районния съд горецитираните доказателства са били надлежно анализирани и този съд в  решението си /на л.5 от делото/ правилно и обосновано е приел, че по делото не е установена нито психическа нестабилност на майката, нито друго нейно поведение, което да застрашава живота и здравето на детето или да го поставя в риск. Съдът приема този извод на първата инстанция изцяло, което се подкрепя не само от представеното по делото медицинско  удостоверение,   но   и   от показанията на всички разпитани по делото свидетели.

 

Също така въззивният съд намира, че твърдението на въззивника, че въззиваемата и майка на детето А.Ч. била с неизвестни доходи остана изцяло недоказано и което напълно беше  опровергано и от събраните по делото писмени доказателства.  В хода на делото пред първостепенния съд е било прието представеното удостоверение за доходите на въззиваемата с изх. № 871/33.08.2013г., от което е издадено от фирма “А. – Б.” ЕООД - гр. К. и от което е видно, че въззиваемата Ч. работи на трудов договор в посочената фирма и получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на 366.67лв., което обстоятелство правилно районният съд е анализирал в мотивите на обжалваното съдебно решение и е взето предвид при постановяването му. Въззивният съд счита, че също остана недоказано твърдението на въззивника, че полагала труд на три смени във фирмата, за което е представена и приета като доказателства по делото от въззивния съд нова служебна бележка изх.№208/29.01.2014г.,  издадена от управителя на фирма “А. – Б.” ЕООД – град К., от която е видно, че въззиваемата работи в тази фирма на двусменен режим на работа. Същите писмени доказателства не са били надлежно оспорени в съдебното заседание, в което са били представени пред съответната инстанция, поради което съдът възприема същите като изцяло достоверни.

 

Окръжният съд приема, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че детето е привързано и към двамата си родители, но емоционалната привързаност на детето с майката е по-силна, тъй като повече от седем месеца детето се отглежда изцяло от нея и членовете на  нейното семейство /баба и дядо по майчина линия/, като тази констатация е напълно възприета от районния съд, а  също така е подкрепена и от събраните доказателства в хода на делото и пред двете съдебни инстанции, както и от представения социален доклад по делото.

 

                Въззивният съд също така намира, че първостепенният съд правилно е преценил, че станалият с детето С. инцидент, в който той е наранил дланта на ръката си се дължи на поведението и на двамата родители, тъй като същите са допуснали, макар и за кратко време, детето да остане без надзор на възрастен. Също така РС-К. обосновано е приел, че проявата на родителска загриженост, отговорност и любов към детето е, както осигуряването на спокойна среда в която да живее, на емоционален комфорт и връзка с другия родител, така и отглеждането му в обичайна и спокойна домашна обстановка, които да осигурят нормалното развитие на детето, като физически индивид. В тази връзка и двамата родители притежават родителски качества и потенциал, и желаят да се грижат за детето. Въпреки конфликтните отношения между тях родителския авторитет на ищеца не е накърнен, поради това и детето проявява интерес и търси бащата. Както ищецът, така и ответницата живеят със родителите си и разполагат с подходящи битовите условия. И двамата родители са в активна трудоспособна възраст и полагат труд по трудово правоотношение. Предвид работното си време и трудова ангажираност и двамата разчитат на помощта на родителите си, които активно са помагали и помагат в ежедневните грижи и надзор на детето, извън образователната му ангажираност. И двамата родители разполагат с доходи за задоволяване на основните базови нужди на детето.

 

Предвид гореизложеното и всички значими фактори- от една страна: ниската възраст на детето; обичайният му начин на живот, който се е установил през последните седем месеца и социалната средата, в която се е адаптирало; отношението му към всеки от родителите и демонстрираната силна емоционална привързаност към майката и членовете на разширеното семейство, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да се полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето и възможностите за осигуряване на спокойна домашна среда, както и обективните фактори -емоционалният комфорт на детето, зависещ изключително от незастрашаване на специфичната, незаместима връзка "майка-дете". Първостепенния съд правилно е приел,  че на този етап от развитието на детето същото следва да остане да живее при майката, тъй като всяка промяна на местоживеенето при ниската възраст и емоционална уязвимост на детето, е риск от неблагоприятен за него ефект. Освен това ответницата се грижи добре за детето и му осигурява необходимите за отглеждането му средства и условия. Освен това следва да бъде добавено в допълнение, че съобразно чл. 2, ал. 1, т. 4 от СК един от основните принципи на Семейния кодекс, се явява особената закрила на децата. Интересът на детето се явява водещ и определящ при вземането на решението на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права. Предвид това, че малолетния С. живее при майката, то родителските права спрямо него следва да бъдат предоставени за упражняване на нея, тъй като детето е свикнало вече с този родител и с обстановката създадена и поддържана от същата и нейните родители – бабата и дядото на детето по майчина линия. Първостепенният съд също така подробно и мотивирано е разгледал и обсъдил специалните разпоредби на чл. 124 и чл. 125 от СК, като правилно е преценил, че за правилното отглеждане и възпитание на детето следва да се грижи най-вече неговата майка.

 

Първостепенния съд в тази насока правилно е определил и режима на свиждане на другия родител – на бащата с неговото дете, като правилно е бил определен и размера на дължимата ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 15.05.2013г., до настъпването на основанията за изменяване или прекратяване на издръжката.

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на К. районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивникът С.С.Д. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата А.Р.Ч., направените от последната разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на 150 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат и съобразно представения пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие от 29.01.2014г. за адвокат И.Н. /на л.21 от въззивното дело/.

 

 Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 607/13.12.2013г. по гр.дело № 1916/2003г., по описа на К. районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА С.С.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Р.Ч., с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направените от въззиваемата разноски по делото пред въззивната  инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд С. при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.