Р Е Ш Е Н И Е

127 /28.03.2014 година                                                        Град Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети март                                                                     2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                      АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1066 по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 496/24.10.2013г., постановено по гр. дело № 696/2013г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът К.С.В. моли да бъде отменено решението и определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева. Претендира за направените разноски в двете инстанции. Подадената въззивна жалба е подробна.  

 

Въззивникът А.И.К. е подал насрещна въззивна жалба, в която моли да се измени първоинстанционното решение и отхвърлят претенциите на ищеца за неимуществени вреди, в размер на 7 500 лева и за имуществени вреди, над сумата от 32.40 лева, като неоснователни и недоказани. Претендира за направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от адв. А.С. – пълномощник на А.И.К., който моли въззивната жалба изцяло да бъде отхвърлена и присъдят направените по делото разноски в настоящото производство. Счита, че адвокатското възнаграждение на другата страна в размер на 700 лева е прекомерно, поради което моли да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпил е отговор и от К.С.В. срещу насрещната въззивна жалба на А.К., в който заявява, че решението на РС-Казанлък е правилно в частта му по доказаност на основанието на иска, а по размер на присъденото обезщетение е занижено и като такова е неправилно, като подробни съображения за това са изложени във въззивната жалба.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

 

Установено е, че с решение № 449/06.11.2012г. по АНД № 1148/2012г. на К. районен съд, А.И.К. – ответник, е признат за виновен по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 10.12.2011г. в К. е причинил на К.С.В. разстройство на здравето – лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Съдът му е наложил административно наказание “глоба”.

 

Видно от епикриза ИЗ № 1228 на ХО при МБАЛ – гр. К., ищецът В. е постъпил на лечение на същата дата с диагноза “лезио артерия фациалис”. От амбулаторен лист № 630/10.05.2012г. се установява, че на В. е поставена диагноза: “парализа, изгладена лява назолабиална гънка и умерена тежка увреда на букалния клон на лицев нерв, плюс троичен нерв – с нарушена моторна и сетивна функция”.

 

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която установява, че ищецът е пребивавал шест дни в болничното заведение, за които е заплатил потребителска такса 32.40 лева. Ищецът е направил разходи за лекарствени средства в размер на 90.83 лева.

 

По делото е приета и съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че на ищеца е била причинена порезна рана в лявата лицева половина, с нарушаване на целостта на лява лицева артерия и със засягане на периферни клонове на левия лицев нерв, без опасност за живота. Травмата е била съпроводена с болки и страдания продължили около три седмици. Възможно е извършването на пластична операция и възстановителни процедури, стойността на които е 4 000 лева. Вещото лице е посочило, че за отзвучаване на болката в острия стадий са били нужни шест месеца. Вещото лице е на мнение, че въпреки операцията от квалифициран пластичен хирург, пак би останал белег.

 

По делото са разпитани свидетели, посочени и от двете страни. Свидетелят И. В. дава показания, че били в дискотека с ищеца и след като излезли ответникът отишъл при ищеца и без да има общуване между тях му срязал бузата с нож. След това отишли в Бърза помощ където оперирали ищеца. Състоянието му било тежко, не можел да говори, да спи и се храни. Домашното му лечение продължило повече от месец. Останал му голям белег на лицето. В началото бил в депресия, хората му се подигравали и той си стоял в къщи. Свидетелят Р.Р. - началник на Хирургично отделение в болницата заявява, че пострадалият е бил с рана на лява лицева половина на лицето и на носилка, с увредено общо състояние и налице клинични данни за шок от кръвозагуба. Порезната рана била 10 см. дълга и 5 см. широка. Свидетелят предполага, че белега би могъл да се премахне с пластична корекция

 

Освен близките на пострадалия никой друг не се интересувал от него. Свидетелят К. В. – брат на ищеца дава показания, че ищецът лежал в болницата шест дни, през които бил депресиран, надут и не можел да се храни. Искал да му се дават сокчета и вода. Станал друг човек, не излизал от къщи. Понастоящем бил психически депресиран, защото хората го обиждали и някои му казвали “белязания”. Нервите на лицето му били нарушени. Свидетелят Д. Д. – посочен от ответника установява, че страните по делото били в едно и също заведение и не е забелязал двамата да имат пререкания. Свидетелят не видял нож, нито кръв. Свидетелят В. Г. заявява, че ответника имал угризения за случилото се и искал да помогне на ищеца, което знаел от ответника. От показанията на свидетеля Янаки Николов, който е бил процесната вечер с ищеца се установява, че видял как ответникът извадил нож и срязал  ищеца по бузата, като последният не бил провокиран с нищо.

 

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното.

 

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

Ответникът не е ангажирал доказателства за твърдението си, че инцидентът е в резултат на провокация от страна на ищеца спрямо ответника. От показанията на свидетеля Василев се установява, че ищецът в процесната вечер не е употребявал алкохол, а в същото време ответникът бил видимо пиян.

 

В настоящата инстанция е назначена съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение за здравното положение на лицето – потърпевш, съгласно извършената електромиография на 05.11.2013г. от невролог, къде е засегната лицевата част и последното, има ли трайно отражение на лицето. Вещото лице дава заключение, че от проведената ЕМГ са налице данни за увреждане на левия лицев нерв и вероятна тригеминална увреда в ляво – горен клон. Тоест, обсъждане увреждане на два черепно-мозъчни нерва. Вещото лице прави няколко бележки, а именно: че умерената увреда на лицевия нерв засяга изразеност на бръчките на челото, ширина на очните цепки, възможност за мигане и затваряне на окото, сълзоотделяне, а при поражения на някои на клоновете на тригеминалния нерв се получават сетивни смущения изразени в липса на сетивност и болки. Това би повлияло по отношение на самочувствие, социални контакти и други, особено като се има предвид, че се касае за млад човек. Въззивният съд приема заключението като компетентно и добросъвестно дадено.

 

По отношение на въззивната жалба на ищеца, във връзка с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди приема следното:

 

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера на тези вреди съобразно критерия за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Такива обстоятелства са характерът и степента на увреждането, обстоятелствата при които е извършено, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения и прогнозата за развитие. Без съмнение на ищеца е било и продължава да се причинява страдание и отрицателни психически изживявания, свързани с причинената му травма и последваща медицинска интервенция и останал лицев белег.

 

Въззивният съд като взе предвид тези обстоятелства  - претърпените болки и страдания намира, че обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде в размер на 5 000 лева, поради което искът следва да се уважи до този размер. За разликата до предявения размер от 8 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.

 

Относно предявената насрещна въззивна жалба.

 

Въззивният съд намира за несполучлив опита да се оборват доказани факти чрез необосновани твърдения. Последните не се основават на приетите и неоспорени писмени и гласни доказателства и е налице едностранчиво предаване на случая, станал повод за исканото обезщетение. Установено е участието и вината на ответника, както и претърпените болки и страдания от страна на ищеца. Недоказано е твърдението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Изтъкват се като неверни събраните и неоспорени в съдебно заседание гласни доказателства. Признатото в насрещната въззивна жалба обезщетение в размер на 500 лева е крайно недостатъчно, с оглед събраните доказателства и претърпените страдания от ищеца. Доказано е, че ответника е напуснал мястото на произшествието, без да се интересува от състоянието на ищеца и също, че оздравителният процес е бил продължителен с много претърпени болки и страдания.

 

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева е установено, че ищецът е пребивавал шест дни в болнично заведение, за което е заплатил болнична такса в размер на 32.30 лева, както и направени разходи в размер на 140 лева, произлизащи от необходимостта да се правят превръзки, а те са били 6-8 броя, като общо 14 броя превръзки по време на престоя в болничното заведение и 8 бр. след това. Цената на една превръзка е 10 лева. Поради това предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 172.40 лева, а за остатъка от 200 лева  за закупени лекарства е недоказан и неоснователен.

 

Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично над присъдената сума 2 500 лева, до определената с настоящото решение сума от 5 000 лева.

 

По отношение на направените разноски за адвокатско възнаграждение от ищеца, в размер на 700 лева е направено възражение за прекомерност в писмения отговор на другата страна. Във връзка с това съдът намира, че възражението е основателно и на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 570 лева, вместо 700 лева, съгласно Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения. Относно претендираната сума от 500 лева видно от представения списък на разноските направени за адвокатски хонорар от ищеца, не са представени писмени доказателства за заплатен такъв и внесен също така.

 

Във връзка с претендираното от страна на ответника възнаграждение за адвокат по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът счита, че такъв се дължи, видно от договор за правна защита и съдействие от 08.07.2013г., като основание за договореното възнаграждение е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата .

 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Окръжен съд – С. сумата 130 лева – възнаграждение за вещото лице във въззивната инстанция и сумата 260 лева – държавна такса, дължима от него и за ищеца-въззивник. Последният  с определение от 05.03.2014г. на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК е освободен от внасяне на такси и разноски.

 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 926.10 лева – направени разноски, съобразно уважената част от иска, а ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника 42.50 лева съобразно отхвърлената част.

 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд     

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 496/24.10.2013г., постановено по гр. дело № 696/2013г., по описа на К. районен съд в частта, в която е отхвърлен иска над сумата 2 500 лева, до размера на 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в частта за присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА А.И.К. с ЕГН **********,***, да заплати на К.С.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. “Ч.” № ., ет. ., офис ., допълнително сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в нанесена лека телесна повреда – порезна рана на лицето, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.12.2011г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА А.И.К. с ЕГН **********,***, да заплати на К.С.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. “Ч.” № ., ет. ., офис ., сумата 926.10 лева – направени разноски, съобразно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА К.С.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ул. “Ч.” № ., ет. ., офис ., да заплати на А.И.К. с ЕГН **********,***, сумата 42.50 лева – направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска.

 

ОСЪЖДА А.И.К. с ЕГН **********,***, да заплати на Окръжен съд – С. сумата 130 лева – възнаграждение за вещо лице във въззивната инстанция и сумата 260 лева – държавна такса, дължима от него и за ищеца – въззивник К.В..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване препис от същото, пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК от страна на въззивника А.И.К..

 

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                       2.