Р Е Ш Е Н И Е

 

110 /20.03.2014 година                                                        Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                           ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети март                                                                          2014 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                     АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

Секретар С.С.

Прокурор   

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1100  по описа за 2014 година.

 

 

Обжалвано е решение № 34/17.01.2014г., постановено по гр. дело № 1234/2013г., по описа на К. районен съд.

 

Въззивникът Й.В.Ц. моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение. Представена е писмена защита.

 

Въззиваемата З.П.М. е подала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението и присъдят направените за тази инстанция разноски.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС,

с цена на иска 6 000 лева.

 

Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с решение по гр. дело № 2502/2012г. на К. районен съд /удостоверение с изх. № 2392/27.11.2012г. на РС-К./.

 

Ищецът-въззивник твърди, че в дома на ответницата са останали негови лични вещи придобити преди брака със същата, посочени в исковата молба. В дома на ответницата останали и други вещи закупени за нуждата на фирмата му – “Й.” ЕООД и със средства на същата.

 

Ответницата прави признания на иска частично по отношение на легло и матрак.

 

С допълнение към исковата молба ищецът заявява, че освен като физическо лице, той завежда делото и като управител на фирма “Й.” ЕООД.

 

С определение от 23.09.2013г. съдът не е уважил направеното от ищеца допълнение към исковата молба, тоест, искането е предявеният иск да се счита предявен от Й.Ц. освен като физическо лице, така и като управител на фирма.

 

С определение от 27.12.2013г. съдът повторно не е уважил направеното от ищеца допълнение към исковата молба и изрично се е произнесъл, че производството по делото продължава единствено по отношение на ищеца като физическо лице. Това допълнение е постановено въз основа на определение на ОС-С., с което е констатирано, че предходното определение не е от тези преграждащи по-нататъшното развитие на делото, поради което не подлежи на обжалване.

 

По отношение на вещите претендирани от ищеца като физическо лице се установява следното:

 

Разпитаните свидетели М. и П. установяват, че при посещение на ответницата в жилището й, след месец септември 2012г. вещите са изнесени от същото. Установено е, че ищецът е пребивавал през м. септември в семейното жилище.

 

От разпита на свидетелите посочени от ищеца се установява, че свидетеля У. не е ходил в къщата в скоро време. Свидетелката Ц. – майка на ищеца е заявила, че е била в жилището последно през 2012г. А свидетелката М. е заявила дословно следното: “не мога да се сетя точно кога съм ходила за последно в къщата на Й. и З.”.

 

За да се приеме, че искът по чл. 108 ЗС е основателен следва да се докаже, че ищецът е собственик на процесните вещи, че тези вещи се намират във владението на ответника и че това владение е без правно основание.

 

С постановения доклад съдът е разпределил доказателствената тежест между страните като е посочил, че ищецът следва да установи, че той е собственик на процесните вещи и че вещите се намират във владение на ответницата и че това владение е без основание. В тежест на ответницата е да установи наведените в писмения си отговор възражения.

 

Въззивният съд намира, че ищецът не е доказал твърдяното от него във връзка с предявения иск, а именно, че посочените от ищеца вещи се намират във владение на ответницата. Такива доказателства не са представени, което личи и от показанията на свидетелите посочени от ищеца.

 

Липсата на която и да е от трите предпоставки по чл. 108 от ЗС води до отхвърляне на иска.

 

Като се е произнесъл по вещи, които се претендират от ищеца като управител на фирма, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, тъй като с определение влязло в сила районният съд е отделил вещите придобити преди брака от ищеца като физическо лице от вещите, които са на едноличното дружество. Неправилно първоинстанционният съд в мотивите на решението си е обсъждал вещите във втората част на исковата молба  и е приел, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Не би могло да се поставя въпрос за активна материалноправна легитимация на ищеца, поради фактът, че с определение районният съд е отказал да приеме искането с допълнителната искова молба. Поради това решението в тази част следва да бъде обезсилено.

 

Предвид изложеното по-горе въззивният съд счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск относно вещите сочени като придобити от ищеца като физическо лице и обезсилено в останалата част, относно вещите претендирани като собственост на дружеството.

 

В полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски в тази инстанция в размер на 250 лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част на иска.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК  и чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд   

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 34/17.01.2014г., постановено по гр. дело № 1234/2013г., по описа на К. районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от Й.В.Ц., против З.П.М. иск за собственост по отношение на следните вещи: 1 бр. холова гарнитура, закупена на 02.04.2008г., състояща се от: диван тройка, диван двойка, фотьойл с тапицерия от светло бежова еко кожа; холна маса от МДФ, венге; трапезна маса – правоъгълна, разтегателна, венге; 4 бр. трапезни столове, венге, с тапицерия от еко кожа в цвят крем; 2 бр. трапезни столове с подлакътници – венге, с тапицерия от еко кожа в цвят крем; шкаф от ПДЧ бежов, фронт – бежов с чекмеджета; витрина от ПДЧ, венге, фронт – плъзгащи стъкла, като НЕДОПУСТИМО.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

 

ОСЪЖДА Й.В.Ц., с ЕГН **********,***, да заплати на З.П.М. с ЕГН **********,***, сумата 250 /двеста и петдесет/ лева, направени разноски във въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                 2.