Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 141                                17.04.2014 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 19 март                                                                                       2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1069  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано след като с решение № 27 от 07.02.2014 г., постановено по гр.д. 4919/2013г. по описа на ВКС на РБ е отменено решение №114 от 07.03.2013г. по гр.д.№1040/13г. на Старозагорския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Съставът на ВКС на РБ е отменил решението на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав в частта, с която е потвърдено решение от 15.11.2012г., по гр.д.№91/2012г. на Гълъбовския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че З.Т.Т., Г.Д.Т. и Т.Д.Т. са собственици на основание универсално правоприемство от Й.Д.Р. на общо ½ ид.ч. от УПИ ХІІ – 214 в кв.39 по плана на с.Великово.

Обжалвано е решение №99 от 15.11.2012г., по гр.д.№91/2012г. на Гълъбовския районен съд.

Въззивниците Н.Т.Ж., Л.Т.Ж., Г.Т.Д., Н.Т.А. чрез пълномощника си вземат становище, че с оглед събраните по делото доказателства следва имота да бъде изключен от делбената маса.

Въззиваемите З.Т.Т., Г.Д.Т., Т.Д.Т. чрез пълномощника си вземат становище, че с оглед допълнителното заключение на вещото лице и събраните гласни доказателства е установена фактическа обстановка, която говори, че се налице основания за изключване на процесния имот от делбената маса, поради което молят да се постанови решение в горния смисъл.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 ГПК.

При новото разглеждане на делото въззивният съд намира, че следва да се произнесе съобразно решението на ВКС, в частта, в която е отменил предходното решение, постановено от въззивният съд.

Съставът на ВКС на РБ е отменил решението на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав в частта, с която е потвърдено решение от 15.11.2012г., по гр.д.№91/2012г. на Гълъбовския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че З.Т.Т., Г.Д.Т. и Т.Д.Т. са собственици на основание универсално правоприемство от Й.Д.Р. на общо ½ ид.ч. от УПИ ХІІ – 214 в кв.39 по плана на с.Великово.

С оглед указанията в отменителното решение, въззивният съд назначи съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение.

          От същото се установява, че за с.Великово, община Гълъбово са запазени два плана – кадастрален и регулационен план /стар/, одобрен с Указ №76/1940г. за улична регулация и Заповед №77/1940г. за дворищна регулация. Втория кадастрален и регулационен план /действащ/ одобрен със Заповед № 109/1993г. По действащия план имоти с пл.№ 214 и 213 попадат в имот с пл.№190 по стария план. Вещото лице е констатирало, че отразените постройки по стария план не съществуват на място. При огледа на място вещото лице е установило, че в процесния УПИ ХІІ -214 са построени жилищна сграда и стопански постройки, част от стопанските постройки са полуразрушени. Въз основа на тези констатации вещото лице дава заключение, че отразеното по действащия план на с.Великово местоположение на жилищната сграда и съществуващата на место сграда съвпадат. При огледа на място, който вещото лице е извършил, свидетеля Иван Желев Милчев и друг съсед на имота му показали постройки, които са се ползвали от ищците по делото, тези постройки попадали в ПИ № 213, регулиран в УПИ Х-213 и ХІ-213 на кв. 39.

Заключението е компетентно и мотивирано, не е оспорено от страните по делото, поради което съдът го възприема изцяло.

Безспорно е установено по делото от представеното заверено ксерокопие на Удостоверение за наследници №13/17.10.2011г. на Кметство с.Великово, че страните са роднини и са наследници на Д.А.Д..***, починал на 28.01.1954г., като ищците са наследници на дъщерята на общия наследодател –Й.Д.Р., починала на 30.04.1993г., а ответниците са наследници на сина на общия наследодател – Т.Д.Д., починал на 24.01.2010г.

С нотариален акт №186/98г. т.І, рег. №1135наследодателят /бащата / на ответниците по делото се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност и наследство на дворно място с площ от 1930кв.м. намиращо се в с.Великово и представляващо кадастралната основа на УПИ ХІІ-214 в кв. 39 по плана на селото заедно с постройките в него.От представената скица се установява, че в имота е построена жилищна сграда и две полумасивни постройки.

По отношение на процесния недвижим имот въззивният съд намира, че след събиране на допълнителна доказателства пред настоящата инстанция се установи по безспорен и категоричен начин, че този имот не е съсобствен между страните, а е собственост на ответниците по делото като наследници на техния наследодател, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От свидетелските показания, събрани пред районният съд се установява, че в процесното дворно място е къщата на бащата на ответниците по делото, в която е живял със семейството си, а наследниците на сестра му Й. са ползвали другото празно дворно място, което не е предмет на настоящото производство. 
          При така установената фактическа обстановка ведно със заключението изслушано пред настоящата инстанция може да се направи категоричен извод, че процесното дворно място с постройките в него е придобито на основание давностно владение от сина на общия наследодател Т.Д.Д.. Елементите на давностно владение са осъществени по отношение на този имот, в който е била жилищната сграда, ползвана от семейството му. Безспорно именно този имот е ползван от Т.Д.Д. и семейството му, поради което по отношение на него предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

           За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Въпросът за намерението на един от съсобствениците, по силата на настъпилото наследствено правоприемство, да промени владението от името на всички във владение само за себе си, може да се изяви по различни начини - пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до имота, но следва да бъде категорично демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока действия. Дали лицето, което се намира в недвижим имот е владелец или държател, зависи от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията му по повод на имота. Следва да бъдат налице и двата елемента на владението – обективен елемент /corpus /- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/-намерение за своене на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението - като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнeно и с намерение да се държи вещта като своя. В случая и двата елемента  са налице - фактическата власт върху процесния имот, както и е манифестирано намерението за своене на този имот от страна на Т.Д.Д.. Поради тази причина съдът намира, че по отношение на наследодателят на ответниците Т.Д.Д.  е изтекла придобивната давност и същият е придобил процесия имот.

 

С оглед на изложеното следва решението на ГРС да бъде отменено в тази му част,  като вместо него бъде постановено друго, с което искът по отношение на този имот бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Установи се по делото, че този имот е на ответниците по делото. Следва да бъде отменено обжалваното решение и в частта, в която е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №186, том I, рег.№1135, дело №404/1998г. на нотариус Г.Д. до размера на 1/2   идеална част за имот - УПИ ХІІ – 214 в кв.39 по плана на с.Великово.

 

Пред въззивната инстанция не са направени искания за присъждане на разноски от никоя от страните по делото, поради което съдът не следва да присъжда такива.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ОТМЕНЯВА решение №99 от 15.11.2012г., по гр.д.№91/2012г. на Гълъбовския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Н.Т.Ж., Л.Т.Ж., Г.Т.Д., Н.Т.А., че З.Т.Т., Г.Д.Т. и Т.Д.Т. са собственици на основание универсално правоприемство от Й.Д.Р. на общо ½ ид.ч. от УПИ ХІІ – 214 в кв.39 по плана на с.Великово, както и в частта, в която е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №186, том I, рег.№1135, дело №404/1998г. на нотариус Г.Д.ДО РАЗМЕРА НА 1/2  /една втора/ идеална част за имот - УПИ ХІІ – 214 в кв.39 по плана на с.Великово, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от З.Т.Т., ЕЕН ********** ***, Г.Д.Т.,***, ж.к.Свобода" бл.26, вх.Д, ет.1, ап.97, Т.Д.Т., ЕГН **********,*** против Н.Т.Ж., ЕГН ********** ***, Л.Т.Ж. , ЕГН ********** ***, Г.Т.Д., ЕГН ********** ***, Н.Т.А., ЕГН **********,*** иск за признаване за установено по отношение на Н.Т.Ж., Л.Т.Ж., Г.Т.Д., Н.Т.А., че З.Т.Т., Г.Д.Т. и Т.Д.Т. са собственици на основание универсално правоприемство от Й.Д.Р. на общо 1/2 ид.ч. от УПИ ХІІ – 214 /дванадесети за двеста и четиринадесет/,  в кв.39 /тридесет и девет/ по плана на с.Великово, което представлява Дворно място с площ 1930 кв.м./хиляда деветстотин и тридесет квадратни метра/ находящо се с.Великово, общ.Гълъбово заедно с постройките в него, при граници: улица, УПИ XI 213, УПИ V 212, УПИ ХШ 214.

 

Решението подлежи на касационно обжалване  в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

 


                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

               ЧЛЕНОВЕ: