Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 136                                11.04.2014 година                       гр. С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 12 март                                                                                       2014 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1070  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на В.Д.Д. чрез пълномощника му адв. проф.д-р О.С. против решение № 43 от 01.04.2013г., постановено по гр.дело № 702/2012г. по описа на Р. районен съд.

Въззивникът е останал недоволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок. Счита същото за неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. При недоказването на деликта с пълно доказване и ако евентуално такъв деликт има - на деликвента в лицето на ответника по делото, предявеният срещу В.Д. иск е следвало да бъде отхвърлен. Останалите обективно съединени искове  се намирали в отношение на акцесорност с коментирания по-горе иск. Поради това те биха били неоснователни, ако първият иск бъде отхвърлен. Въззивникът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове и да се отмени обжалваното решение. Претендира за разноските, като представя списък на разноските.

Въззиваемият С.В.Т. чрез пълномощника му адв.Н.Г. заявява, че подадената жалба е допустима, но по същество е  неоснователна. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли да се постанови решение, с което да се остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Моли да им бъдат присъдени и направените в настоящото въззивно производство разноски, за които представя списък.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

С обжалваното решение № 43 от 01.04.2013г., постановено по гр.дело № 702/2012г. по описа на Р. районен съд, първоинстанционният съд е осъдил В.Д.Д. да  заплати  на  С.   В.  Т.  на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 5163,76 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 29.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 1803, 94 евро, представляващо обезщетение за пропуснати ползи, за периодите 23.09.2011 -09.10.2011 г. и 09.04.2012г - 21.04.2012г.; както и сумата от 252,96 евро, представляващо обезщетение за възмездяване за причинени имуществени вреди за купуване на самолетни билети от И. до Б. и обратно за периода 23.09.1011г - 09.10.2011 г. и 07.04.2012г. 21.04.2012г. и сумата от 172,80 лева, представляващо обезщетение за възмездяване за причинени имуществени вреди превод на документи, приложени като доказателства по делото.

          С определение №861 от 17.07.2013г., постановено по в.гр.д.№ 1219/2013г. по описа на ОС-С. въззивният съд е констатирал, че Р. районен съд е допуснал очевидна фактическа грешка при постановяване на диспозитива на горното решение. Пропуснал е да отрази в същия формираната истинска воля на съда по отношение на това какви точно имуществени вреди са претендирани да бъдат обезщетени чрез осъждането на ответника в диспозитива. Касае се за първия диспозитив от постановеното от него решение. С оглед на това е прекратил производството по въззивното гр. д. и  е върнал делото на РРС за изпълнение на процедурата по чл.247 от ГПК, тъй като поправката на ОФГ не може да бъде извършена по реда на обжалването, а само от съда, постановил решението като първа инстанция.

        В изпълнение на тези указания РРС е постановил решение №158 от 16.10.2013., постановено по гр.д.№ 702/2012г. по описа на РРС, с което е конкретизирал какви точно вреди се обезщетяват с осъждането на ответника, а именно: на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 5163, 76 евро, представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на извършени от В.Д.Д. 23 броя тегления от банковата сметка № .... в ТБ “И. С.” АД И., на С.В.Т., за периода 02.01.2011г. - 06.01.2011г. и периода 25.06.2011г. -14.07.2011, подробно описани в диспозитива на решението.

 

По делото е установено, че със споразумение по НОХД № 282 по описа за 2012 год. на ОС гр. С., въззивникът В.Д.Д. е признат, за виновен за това, че на 14.07.2011г. в 22.47 часа и 22.48 часа в гр. С., на два пъти, в условията на продължавано престъпление е  използвал платежен инструмент - банкова карта № ...., издадена от ТБ “И.” АД И. към картова сметка № ...., с титуляр С.В.Т., като извършил транзакции на обща стойност 800 лева, без съгласието на титуляра С.В.Т., с ЕГН **********, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изтърпяването, на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

          Видно от представените писмени доказателства по делото - разпечатка, от 21.06.2011 г. от Банка “И.” АД -И. за движение по сметката на ищеца С.В.Т. /въззиваем в настоящото производство/  за извършени тегления от сметката на ищеца в периода 02.01.2011г. - 06.01.2011г., потвърждение за получено възражение относно движение по разплащателна картова сметка на ищеца в “Банка И.” АД от 22.07.2011г. /извършени тегления от сметката на ищеца в периода 26.06.2011г.-14.07.2011г./, писмо от 05.04.2011г. от “Банка И.С.” АД до ищеца, писмо от 29.07.2011г. от “Банка И.С.” АД до ищеца, се установява,   че   през   периода   02.01.2011 г. до 10.07.2011г. и 25.06.2011г. до 16.07.2011г. от картата на ищеца са изтеглени общо 5578,72 евро.

Установено е също така по делото, че в процесния период 02.01.2011г. - 06.01.2011г. и 26.06.2011г. - 14.07.2011г. въззиваемият С.В.Т. е пребивавал в страната, въззивникът В.Д.Д. е извършил твърдяните от въззиваемия С.В.Т. в исковата молба действия, а именно - без знанието и съгласието му е теглил пари от банковата му сметка в ТБ “И.” АД И., чрез ползване на АТМ устройства в гр.Р. и гр. С., с помощта на дебитната карта на С.В.Т., в резултат на които действия В.Д.Д. е причинил на С.В.Т. имуществени креди в размер на 5163.76 евро.

Въззивният съд намира горното за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства.  В тази връзка от показанията на разпитаните по делото свидетели-Т. И.Т., Г. П. Б., П.Г. П. и Ж. К. С. се установява по безспорен и категоричен    начин,   че    времето,    през    което   са   извършвани тегленията от банкомати в гр.Р. и гр.С., съвпада напълно с времето, по което свидетелите са виждали въззиваемият С.В.Т. да предоставя на въззивника В.Д.Д. автомобила си, в който се намирала мъжка чантичка с личните му документи, сред които и дебитна карта от банка ТБ “И.” АД И., включително и листчето с ПИН - кода за картата. Свидетелката Т. И.Т. е категорична, че въззиваемият не е предоставял автомобила си на никой друг, освен на въззивника, че въззиваемия държал личните си документи в чантичка в багажника на лекия автомобил, че той е дал на въззивника автомобила си точно по времето, когато са осъществени две от нерегламентираните тегления от сметката му чрез банкомат в гр.Р. - 03.01.2011 год. Видно от представената и приета като доказателство по делото справка с Разпечатка, от 21.06.2011г. на банка ТБ “И.” АД -на тази дата 03.01.2011г. от банкомат в гр.Р. са извършени две последователни тегления - в 10.10 часа и в 10.13 часа, т.е. налице е пълно съвпадение на времето, през което въззиваемия С.В.Т. е предоставил на В.Д.Д. автомобила си и времето и мястото, където са извършени две от нерегламентираните тегления от сметката му. От показанията на свидетеля Г. П. Б. и поставянето му в очна ставка с въззивника е установено по безспорен начин, че С.В.Т. не е предоставял автомобила си на никой друг, освен на въззивника, че документите му винаги са били в багажника, че въззиваемият е дал на въззивника автомобила си точно по времето, когато са осъществени четири от нерегламентираните тегления от сметката му, а именно: по две на датите 27.06.2011г. и 07.07.2011г., чрез банкомати в гр.С.. Видно от приложената по делото справка на банка ТБ “И.” АД, на 27.06.2011г. и 07.07.2011г., чрез банкомати в гр.С. са извършени по две последователни тегления - на 27.06.2011г. в 13.03 часа и в 13.04 часа и на 07.07.2011г. в 09.48 часа и в 09.53 часа, т.е. налице е пълно съвпадение на времето, през което въззиваемия С.В.Т. е предоставил на В.Д.Д. автомобила си, с документите в багажника, сред които и дебитна карта от банка ТБ “И.” АД И., включително и листчето с ПИН - кода за картата. Всичко това за случилото се на 07.07.2011 г. се потвърждава и от показанията на свидетелката П. Г.П.. Същата сочи, че въззивникът В.Д.Д. е единствения, когото е виждала постоянно да управлява автомобила на С.В.Т., поради което правилно районният съд е приел, че  показанията на тази свидетелка изцяло потвърждават твърденията на ищеца в исковата молба, че поради извършените от ответника две нерегламентирани тегления от банковата му сметката - на 06.01.2011 г., на този ден ищецът не е могъл да изтегли пари от сметката си, тъй като опита му да изтегли пари е бил трети по ред за деня, а дневния лимит на картата е две тегления, които сутринта в 09.27 часа и 09.28 часа /видно от справката/, ответникът вече е бил направил, и тъй като е нямал средства да финансира завръщането си в И., поискал пари в заем от тази свидетелка. Казал й, че не може да си изтегли от картата си, а трябва да пътува за И..

Свидетелят Ж. К. С. в показанията си също потвърждава, че ищецът не  е давал лекия си автомобил на кой да е и е виждал единствено ответникът да го кара. Свидетелят установява, че на 08.07.2011г., около 14.30 часа бил на кафе в “Х.” в гр. Р., когато пристигнали страните по делото. Седнал при тях да поприказват и тогава В.Д.Д. поискал от С.В.Т. ключовете на автомобила, за да свърши “някаква работа”. От справка с Потвърждение от 22.07.2011г. на банка ТБ “И.” АД е видно, че на 08.07.2011г., чрез банкомат в гр. Р. са извършени две последователни тегления - в 15.01 часа и в 15.02 часа, т.е. налице е пълно съвпадение на времето, през което въззиваевият е предоставил на въззивника автомобила са и времето и мястото, където са извършени две от нерегламентираните тегления от сметката на въззиваемия С.В.Т..

Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите са непротиворечиви и последователни и напълно съвпадат с обстоятелствата, твърдяни от ищеца в исковата молба и установени от приложените по делото писмени доказателства, а именно пълното съвпадение на времето и мястото, по което ответникът е ползвал колата на ищеца, където са се намирали дебитната му карта и ПИН - кода за същата и времето и мястото, където са извършени непозволените тегления от сметката на ищеца. В подкрепа на твърденията на въззиваемия са и обясненията на свидетелката Т. И.Т., в които тя сочи, че въззивникът й е искал пари на заем и й ги е върнал на 26.06.2011г. следобед, т.е непосредствено след като се е върнал въззиваемия С.В.Т. от И. и са извършени две от транзакциите същият ден - в 13.00 часа и в 13.01 часа, видно от справка и Потвърждение от 22.07.2011г. на банка ТБ “И.” АД, приета като доказателство по делото.

Така установените обстоятелства по делото, ценени ведно с фактите по  НОХД 282/2012г. по описа на Окръжен съд С., от което се установява, че В.Д.Д. е бил осъден на лишаване от свобода за извършените от него две други транзакции на 14.07.2011г. в гр. С., с дебитната карта на С.В.Т. и без неговото съгласие, водят недвусмислено до извод, че именно въззивникът е извършил вредоносните действия, посочени в исковата молба. Тези транзакции, видно от материалите по делото са извършени от въззивника при аналогична обстановка - били са в заведение и той е поискал от въззиваемия лекия му автомобил, ходил някъде и след половин се върнал, като е налице пълно съвпадение на времето и мястото, през което въззивникът е ползвал колата на въззиваемия, където са се намирали дебитната му карта и ПИН - кода за същата и времето и мястото/населеното място/, където са извършени непозволените тегления от сметката на въззиваемия.

Правилно районният съд не е кредитирал твърденията на свидетелката П. Д. Д. - майка на въззивника, че В.Д.Д. е изтеглил на 14.07.2011г. в гр. С. посочените по-горе суми със знанието и съгласието на С.В.Т., във връзка с рождения му ден, но тъй като последният отрекъл това, въззивникът се признал за виновен и постигнал споразумение с Районна прокуратура гр.С., най-вече заради майка си, която била изключително разстроена от случилото се, тъй като това не се потвърждава от никакви други факти и доказателства по делото. Напротив от приложеното НОХД е видно, че прихванатите изображения от камера на АТМ устройство на “Централна кооперативна банка” находящо се в гр.С., ул.”Г.” №. на 14.07.2011г. за времевия интервал от 22.46 ч. до 22.48 ч. на лице от мъжки пол и представените експериментални снимки на лицето В.Д.Д. са на едно и също лице. Следователно това е била причината същия да се признае за виновен, а не както твърди свидетелката Динева.  С оглед на това правилно съдът не е кредитирал нейните показания.

 

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че изводите на районният съд са правилни и законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Предявеният иск е за обезщетение на имуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на извършените от ответника, без знанието и съгласието на ищеца, в периода от 02.01.2011г. до 10.07.2011 г., 23 броя тегления от банковата му сметка с № .... в ТБ “И.” АД И., чрез ползване на АТМ устройства в гр. Р. и гр. С..

По делото е установено по категоричен начин, че е налице пряка причинно - следствена връзка между вредоносните действия на въззивника и настъпилия за въззиваемия неблагоприятен вредоносен резултат - намаляване на имущественото му състояние с претендиралата сума от общо 5163,76 евро, представляваща общата сума на всички 23 броя, тегления от страна на въззивника от банковата сметка на въззиваемия. Размера на претендиралите вреди от действията на въззивника е установен по делото от представените и неоспорени от него доказателства - Разпечатка от 21.06.2011г. от “Банка И.С.” АД - И., за движение по сметката на въззиваемия за периода 02.01.2011г. - 06.01.2011г. и Потвърждение за получено възражение относно движение по разплащателна картова сметка на въззиваемия в “Банка И.С.” АД от 22.07.2011 г. касаещо периода 26.06.2011 г. - 14.07.2011 г.

 

По отношение предявения иск за възмездяване на причинените на въззиваемия от страна на въззивника имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имущественото състояние на въззиваемия със стойността на самолетните билети за две негови пътувания от И. до РБ. и обратно, за извънредното му и непланирано пребиваване в Б. в периода 23.09.2011г. -09.10.2011 г. и 07.04.2012г. - 21.04.2012г. в размер на общо 252, 96 евро /116.98 евро - 135.98 евро/ същият е основателен и доказан. Доказателствата в подкрепа на този иск по основание и размер се съдържат от една страна в приложеното като доказателство към настоящото дело НОХД № 282/20121. по описа на Окръжен съд С., от което се установява, че за целите на разследването по ДП № 1410/2011 г. по описа на Първо РУП - С. на въззиваемия се е наложило да пътува и пребивава в РБългария в периодите 23.09.2011г. - 09.10.2011г. и 07.04.2012г. -21.04.2012г., за да е на разположение на разследващите органи и от друга страна от приложените към исковата молба и неоспорени от въззивника писмени доказателства - документ за платен от въззиваемия самолетен двупосочен самолетен билет от М. до С. на 23.09.2011г. и обратно от С. до М. на 09.10.2011 г., документ за платен от въззиваемия двупосочен самолетен билет от М. до С. на 07.04.2012г. и обратно от С. до М. на 21.04.2012г. В подкрепа на това че са  направени тези разходи от въззиваемия за самолетни билети е и документ от президента на работодателя на ищеца - Кооперативна фирма “Ф.” от дата 26.04.2012г., удостоверяващ, че той е ползвал неплатен отпуск през   периодите   23.09.2011г. - 09.10.2011г.   и   09.04.2012г. - 21.04.2012г.

По отношение предявения иск за възмездяване на причинените на въззиваемия от страна на въззивника имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имущественото състояние на ищеца със стойността на сумата от 172, 80 лева неговата основателност се установява от приложената по делото  като доказателство фактура № …./ 10.10.2012г. за сумата от 172,80 лева, заплатена от въззиваемия на преводаческа агенция ЕТ “В. – С. С.” за превод на документите, приложени като доказателства по настоящото дело от италиански на български език. Несъмнено е налице пряка причинно-следствена връзка с увреждането по основния иск.

 

           По отношение предявения иск по чл. 82 ЗЗД - за пропуснати ползи в размер на 1803,94 евро въззивният съд намира за правилни и законосъобразни изводите на районния съд.

От събраните по делото писмени доказателства, приложени към исковата молба и неоспорени от въззивника, а именно: уведомление за наемане на работа вх.№ 2356108/03.11.2008г., фиш за месец август 2011 г. за получено трудово възнаграждение от ищеца в размер на 1.058 евро по основното му трудово правоотношение, фиш за месец август 2011г. за получено трудово възнаграждение от ищеца в размер на 745,94 евро по допълнителното му трудово правоотношение при същия работодател, фиш за месец март 2012г, за получено трудово възнаграждение от ищеца в размер на 1,159 евро по основното му трудово правоотношение, фиш за месец март 2012г. за получено трудово възнаграждение от ищеца в размер на 765,06 евро по допълнителното му трудово правоотношение при същия работодател, документ от президента на работодателя на ищеца - Кооперативна фирма “Ф.” от дата 26.04.2012 г., удостоверяващ, ползван от ищеца неплатен отпуск през периодите 23.09.2011г, - 09.10.2011г. и 09.04.2012г. -21.04.2012г., се установява по безспорен начин основанието и размера на иска за пропуснати ползи, представляващи сигурното увеличение на имущественото състояние на ищеца, ненастъпило поради действията на ответника, наложили отсъствието на ищеца от работа,  поради пътуването му до  Р Б. за целите  на разследването по ДП № 1410/2011 г. по описа на Първо РУП -С. да пребивава непредвидено в България в периодите 23.09.2011 г. - 09.10.2011г. и 07.04.2012г. - 21.04.2012г. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на въззивника и ненастъпилото в резултат на същите увеличение на имущественото състояние на въззиваемия - реализиране на сигурен доход от постоянната му работа в И.. По силата на чл. 51 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Предвид посочената разпоредба съдът правилно е приел за доказано, че въззивника е извършил деянието, което е противоправно и виновно извършено. Причинната връзка между виновното противоправно деяние на въззивника и претендираните от въззиваемия имуществени вреди се установява от събраните по делото доказателства, поради което подлежат на възмездяване от въззивника.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че изводите на Р. районен съд са правилни и законосъобразни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и решението, постановено по реда на чл.247 от ГПК.

С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба, не следва да се присъждат разноски на въззивника. Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция и е представил списък на разноските, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 500 лв.

 

Водим от горните мотиви, С. окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №43 от 01.04.2013г., постановено по гр.д.№ 702/2012г. по описа на Р. районен съд и решение №158 от 16.10.2013г. по гр.д.№ 702/2012г. по описа на РРС, постановено по реда на чл.247 от ГПК.

 

ОСЪЖДА В.Д.Д. *** ЕГН: ********** да заплати на С.В.Т. *** ЕГН: ********** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

ЧЛЕНОВЕ: